РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Разград, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.а П. Д.а
при участието на секретаря Светлана Л. И.а
като разгледа докладваното от В.а П. Д.а Гражданско дело № 20233300100352
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от Ю. М. А., ЕГН ********** и Ю. М. А., ЕГН
**********, чрез пълномощник, с която против ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от
изпънителните директори С.Н.А., В.И. и М.А.Д. са предявени обективно съединени искове с
посоченото по-горе правно основание за осъждане на ответното застрахователно дружество да
заплати на всеки от ищците сума в размер на по 120 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния брат А. М. А., починал
на 24.12.2018г., вследствие на претърпяно ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. на път I-2 /гр. Разград –
гр. Шумен/, в непосредствена близост до кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил, по
вина на С. Ф. Х. – водач на товарен състав – седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № ***, с
прикачено към него полуремарке „Флигел“ с рег. № ***, който товарен състав е застрахован при
ответника, ведно със законната лихва считано от датата на отправяне на застрахователната
претенция /28.06.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението. Претендира се присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на 24.12.2018г., след
възникнало на 18.12.2018 г. ПТП е починал брата на ищците А. М. А., ЕГН **********.
За процесното ПТП било образувано наказателно производство, което е приключило с
влязла в сила присъда № 2/20.01.2021 г., постановена по НОХД № 308/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Разград, с която водачът С. Ф. Х. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал.
3, б. „б“ и б. ‚в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание. С Решение
№ 79/01.10.2021 г., постановено по ВНОХД № 143/2021 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
съдът е потвърдил първоинстанционната присъда, което решение е оставено в сила с Решение №
16/28.03.2022 г., постановено по КНОХД № 1077/2021 г. по описа на ВКС.
Твърди се, че товарният автомобил - седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №*** с
прикачено към него полуремарке „Флигел“ с рег. №***, който причинил процесното ПТП бил
застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, с полица № ***
Сочи се в молбата, че ответното застрахователно дружество било поканено да им заплати
1
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, но отказало да го стори поради липса
на доказателства за близката връзка между починалия и ищците.
Изтъква се наличието на близка връзка, доколкото най-големият брат О. А., починалият от
инцидента А. А. и двамата ищци Ю. А. и Ю. А. са израснали в дома на тяхната баба, тъй като били
изоставени от тяхната майка З. М.а и от техния баща М. А.. След смъртта на тяхната баба през
2005 година, четирите деца останали сами да се грижат един за друг и това породило особената
близост помежду им.
Твърди се, че с решение по гр.д. № 95/2003 г. на РС – Попово децата О. А., А. А., Ю. А. и
Ю. А. били настанени в семейството на тяхната баба, и след нейната смърт, с декларация от
11.11.2005 година най-големият брат поел грижите за децата, тъй като той бил пълнолетен.Всички
те се подкрепяли взаимно не само до навършване на пълнолетие на А. А., но и след това до
неговата смърт, настъпила на 22.12.2018 година, която се отразила негативно на ищците.Ищецът
Ю. А. заминал да работи в чужбина /Англия/, от където поС.но поддържал връзка по телефона със
своя брат А. А. и редовно му изпращал пари от там. Ищцата Ю. А. също отишла да работи в
чужбина /Р. Германия/, където на няколко пъти вземала своя брат А. А. при себе си, за да му намери
работа, но поради носталгия по приятели и среда последният се прибрал в Р. България, където
намерил своята сродна душа в с. Ловско.
Поддържат, че и понастоящем продължават да скърбят и да не могат да контролират
емоциите си при спомена за брат си, въпреки че са изминали повече от четири години от неговата
смърт. Все още се надявали да звънне телефона, за да се чуят с техния брат или да го видят в
социалните мрежи, но осъзнавали, че се е случило неизбежното, като са изживели огромна болка и
страдание за брат си. С причиненото ПТП и на двамата са нанесени неимуществени вреди
изразяващи се в страдания по изгубения брат, които са довели до психически травми.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което
препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество
адв. Тодор Петров.
В него на първо място се заявява, че предявената пред Окръжен съд – Разград искова молба
е недопустима, тъй като исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК – не е
посочена банкова сметка или друг начин на плащане от ищеца.
По същество се поддържа становище за неоснователност на предявения иск по основание и
размер. Оспорват се всички фактически твърдения на ищците, свързани с търпените от тях болки и
страдания от загубата на техния по-малък брат.
Оспорват се и посочения механизъм на ПТП, като се сочи ,че не само водача на товарната
автокомпозиция има вина за настъпването му.
Сочи се на липса на представени медицински документи, удостоверяващи твърдените от
ищците отражения на здравето им.Поддържа се, че ищците не са материално легитимирани да
получат обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им, тъй като не
са наследници на пострадалия по права линия, доколкото последният е оставил наследник от първи
ред - майка З. Е.. С оглед на това се изтъква, че ищците не са сред най-близкия кръг на
пострадалия, не са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността им да
е станала толкова силна, че смъртта на пострадалия да е довела у ищците на значителни болки и
страдания, оспорва се и наличието на емоционална връзка между тях и починалия им брат А. А., а
се твърди пълна незаинтересованост от страна на ищците към покойния им брат, създаването от
ищците на собствени семейства, отделни от това на А. А., заживяването в различни населени места
от тримата., което също не сочело на особена трайна емоционална връзка между тях. Сочи за
приложение на разпоредбата на §96 ал.3 ЗИДКЗ във вр. с §77 от същия, според която размерът на
обезщетението се определя в размер до 5 000лв.
Ответникът е заявил с отговора също така, че по време на инцидента е било много студено,
В.ло е сняг, а съС.ието на пътя - заснежена и заледена пътна настилка, като водачът на автомобила
С. Х. попаднал в заледения пътен участък по пътното платно и се получил т.нар. неконтролируемо
хлъзгане на управлявания от него автомобил. Това довело до загуба на устойчивост. Водачът се
движел със съобразена скорост за пътните условия, бил поставен в положение на невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия.,поради недоброто
2
съС.ие на пътя в този участък, поради бездействието на АП да извърши своемвременно действия
по опесъчаване и други против замръзване.
Отделно от това се сочи, че отводнителните съоражения на пътя не са били в изправно съС.ие, и не
са били годни да отвердат водното натоварване в степен, достатъчна да предотврати заледяване.
На самостоятелно основание твърди, че инцидентът настъпил поради некачествено положена
пътна настилка, която е била изградена с материали, които били некачествени и които намалявали
коефициент на сцепление между гумите на автомобилите и асфалта. В комбинация със заснежения
и заледен пътен участък и непочистен път е налице предпоставка за трагичния инцидент на
18.12.2018г. съС.ието на участъка от пътя, в района на произшествието се явява причинно-
следствена връзка с настъпилия тежък инцидент и причина за катастрофата.
Твърди се, че инцидентът е настъпил и поради лоша поддръжка и ремонта на републикански
път, както и неосъществяване на надзор/контрол от АПИ върху дружествата, които са ремонтирали
процесния път за последно преди настъпване на инцидента. Налице е намален коефициент на
сцепление между гумите на автомобила и асфалта, дължащ се на лошото му качество.
Навежда се възражение за съпричиняване от страна на пострадалия А. на вредоносния
резултат по съображения, че същият е бил без поставен обезопасителен колан, с което си
поведение е допринесъл в значителна степен за настъпването на травмите при инцидента,
респективно до леталния изход.
Намира предявената претенция за прекомерно завишена и неотговаряща на критериите на чл.
52 от ЗЗД, поради което същата се оспорва. Намира исковете за прекомерни поради значителното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек товарната
композиция - седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. №*** с прикачено към него полуремарке
„Флигел“ с рег. №***.
В обобщение се моли предявените против застрахователното дружество искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Конституираното в производството трето лице помагач на страната на ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. София в срок е депозирал писмено становище. В същото се застъпва
становище за допустимост на исковата претенция, но по същество намира същата за неоснователна
и недоказана. Оспорва се предявения иск по основание и размер. Признават за установен
механизмът на ПТП посочен в исковата молба. Поддържат изцяло становището на ищеца, че
причина за настъпването на увреждащото пътно произшествие стои изцяло във виновните действия
на водача на товарната автокомпозиция. Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба, че
причина за инцидента стои извън поведението на водача и че основният принос за настъпването му
е бездействието на АПИ. Оспорва се активната легитимация на ищците, като се поддържа
становището на ответника, че същите нямат качеството на наследници. Оспорва се обстоятелството
сочено от ответното застрахователно дружество, че водачът на застрахования при тях товарен
автомобил се е движел със съобразена с пътните условия скорост. Оспорват се твърденията на
ответника, че АПИ не е изпълнила задължението си да поддържа процесния пътен участък. Сочи,
че снегопочистването се извършва по график от дружества, с които агенцията има сключен
договор. В условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване в значителна степен
на вредоносния резултат.
В съдебно заседание ищците, лично и чрез упълномощеният адвокат поддържат исковете,
така както са предявени, с искане за тяхното уважаване както по основание ,така и по
размер.Претендира се възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство.
Ответното застрахователно дружество,чрез пълномощника сии застъпва становище по
същество за отхвърляне в цялост на исковите претенции, като неоснователни и недоказани, поради
това, че не се установява по делото особена близост между ищците и техния покоен брат,
надхвърляща обичайната такава. Моли за присъждане на сторените в производството съдебни и
деловодни разноски, като представя списък на същите при условията на чл.80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ответника АПИ застъпва становище за неоснователност
3
заявеното от ответника с отговора на исковата молба за недобро почистване на пътя и неравности
на същия, държащи се на бездействие от страна на АПИ.. В допълнително представени писмени
бележки, процесуалният представител на третото лице помагач счита, че АПИ са изпълнили всички
законови изисквания по поддръжка на републиканските пътища и не е налице бездействие, което да
е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът, при съобразяване на събраните по делото доказателства, с оглед доводите и
становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
На 18.12.2018 г. на път 1-2 в посока гр. Шумен – гр. Разград, в непосредствена близост до
кръстовището с път III-2005, водещ към с. Самуил, св. С. Х. управлявал седлови влекач "“Мерцедес
Актрос" с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке "Флигел“ с peг. № ***. В същото време по
пътя в насрещната лента по посока гр. Разград – гр. Шумен, се движел лек автомобил “ Мазда
Ксдедокс“, с рег.№***, управляван от Ф. А. Х.. Водачът на товарния автомобил загубил контрол
върху превозното средство и предизвикал пътнотранспортно произшествие между двете МПС,
вследствие на което настъпила смъртта на три лица, пътуващи в лекия автомобил, между които и
братът на ищците, А. М. А., а на други две лица от същия автомобил били причинени телесни
увреждания. С влязла в сила присъда по НОХД № 308/2020 г. на РОС св. Х. бил признат за виновен
в нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за движение със скорост, несъобразена с атмосферните условия, релефа
на местността, съС.ието на пътя и на превозното средство, което е било с различно износване на
гумите, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и за
управление на МПС с гуми с различно износване на протектора – състав на престъпление по чл.
343, ал. 4 във вр, с ал. 3, б. "б", пр. 2-ро, вр. с ал. 1, б. "б" и б. "в", във вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което
на водача на товарния автомобил е наложено съответно наказание. Установените със съдебния акт
в наказателното производство деяние, неговата противоправност и вината в случая на водача на
товарната автокомпозиция са задължителни за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието съгласно чл. 300 от ГПК.
По делото е назначена, изслушана и приета комплексна съдебно-медицинска,
пътностроителна и автотехническа експертиза.
В частите на същата , касаещи съС.ието на пътя и причините за ПТП, вещите лица
установяват и заключават следното:
В зоната на ПТП път I - 2 представлява ляв завой, считано спрямо посоката на движение на
т.автокомпозиция от гр. Шумен към гр. Разград, с радиус 293 метра и възходящ надлъжен наклон
(изкачване) в същата посока 6, 3 % и напречен низходящ отдясно-наляво наклон - 5, 5 %,
непосредствено преди "Т"-образно кръстовище надясно с път Ш-2005 (към с. Самуил). Платното за
движение е с обща широчина 10, 5 м. с три ленти. Дясната лента преди кръстовището е
предназначена за ППС завиващи надясно към с. Самуил и има широчина 3, 5 метра. Средната лента
е предназначена за ППС движещи се по посока към гр. Разград с ширина 3, 5 метра и лявата лента е
предназначена за ППС движещи се в обратна посока към гр. Варна - с широчина 3, 5 метра, като
средната и лявата ленти са разделени с "коси успоредни линии – M15". След кръстовището
платното за движение е разделено с "единични, непрекъснати линии – М1" на три ленти - лента за
движение към гр. Разград, лента за завИ.е към с. Самуил и лента за движение към гр. Варна.
Пътната настилка е асфалтобетонова, в добро съС.ие, без повреди и неизправности
представляващи опасност за движението. Кръстовището е регулирано и с хоразонтална
маркировка и пътни знаци.
На 18.12.2021 г. около 23: 25 ч., пътната настилка и терена край пътя са били заснежени и
заледени и хлъзгави, В.л е обилен сняг, видимостта е била намалена до около 100 метра.
Коефициентът на сцепление на гумите с пътната настилка за товарния състав е бил 0, 25.
Основната причина за настъпването на ПТП от техническа гледна точка е загубата на контрол
върху управлението от водача на товарната композиция и навлизане на същата в лентата за
насрещно движение и в опасната зона на л. а. "Мазда".
При огледа на товарната композиция е установено, че гумите на влекача и ремаркето са с
различна дълбочина на рисунката на протектора между лява и дясна страна, като някои от гумите
4
са напълно износени (0-2, 9 мм). Различното износване на гумите, в съчетание с относително
големия напречен наклон на пътя (5, 5%), хлъзгавата настилка и неправилното използване на
уредите за управление от водача при конкретните условия са довели до странично занасяне наляво
и загуба на контрол върху управлението на товарния състав от страна на осъдения водач.
Посочват се също така и неизвършени своевременно действия по обезопасяването на пътя
като опесъчаване, пръскане с материали против замръзване и други дейности/, през зимния период
на годината, които се явяват предпоставка за занасянето и отклоняването на движещите се по пътя
МПС. Тези действия са определени в нормативни изисквания на Техническите правила и
изисквания за поддръжка на пътищата с цел гарантиране на безопасност на движението.Вещите
лица не са изключили и, че обилният снеговалеж и ниските температури по време на ПТП,
сравнително бързо са заснежавали и обледявали пътната настилка и след евентуално
снегопочистване.
От представените от АПИ регистри, отчети и справки от GPS система и отпоказанията на
св.Н. И. се установява, че на 18.12.2018 г. около 20ч. след началото на снеговалеж е започнал
процес по снегопочистване с две машини след 21 ч., като преди това той излязъл със служебната
кола около 19ч., за да повери съС.ието на пътя и видял,че все още няма натрупан сняг по пътната
настилка. Върнал се в базата, час по-късно пак излязъл и видял, че леко започнал да се задържа
сняг. Извикал шофьорите на камионите и дал нареждане за почистване на пътя – пътя, който
включвал Разград, Ушинци, Момин рид, с. Бели Лом ..
На местопроизшествието не са установени спирачни следи от използване на спирачките
преди удара.Товарният автомобил е бил без поставена тахошайба, като неговата скорост на
движение е определена според свидетелските показани 60-70 км/ч., а тази на лекият автомобил
"Мазда" е била около 73 км. /ч. Ударът между двете МПС е бил челен по отношение на лекия
автомбил и дясностраничен по отношение на товарната автокомпизиция - в задната част на
резервоара за гориво и задното дясно колело. Вследствие на този сблъсък лекият автомобил е
отблъснат назад спрямо първоначалната си посока на движение, като товарната композиция е
продължила да се движи диагонално наляво и е последвал втори удар. Този втори удар също е
челен за лекия автомобил, а за товарната композиция той е в зоната на десния опорен крик и
предното дясно колело на полуремаркето. След втория сблъсък двете МПС се придвижват
съвместно по посока към гр. Разград, като влекачът напуска пътното платно и затъва в крайпътната
зона, а полуремаркето остава напречно на пътното платно.
Път 1-2 /гр. Разград-гр. Шумен/, при кръстовището с път Ш-2005 на км. 78+983, е част от
републиканската пътна мрежа, за който при изграждането му, както и при последващи ремонтни
дейности по време на експлоатацията са изготвяни технически работни проекти, одобрени и
съгласувани от контролни органи. Изпълнението на всички видове СМР по време на изграждането
му, рехабилитации и преасфалтиране са извършени съгласно одобрените проекти и подлежат на
контрол от страна на проектантите / като авторски надзор/, строителен надзор. Отводнителните
съоръжения, предмет на проекта са съобразени с наредбите за проектиране на пътища извън
населени места. Качеството на изпълнение на такива съоръжения подлежи на контрол по време на
строителството и те като част от елементите на пътя се приемат от ДПК / Държавна приемателна
комисия/.
Не е даден категоричен отговор за допуснати технически нарушения , предвид на това, че за
всички извършени мероприятия на пътя от гледна точка на изграждане, ремонт и поддръжка има
одобрени проекти, издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация. Вложените
материали при строежа на пътното съоръжение са придружени с декларация за експлоатационни
показатели, сертификати за качество и др. и са приложени към строителната документация за
строежа и съответстват на определените от инженер проектанта изисквания.При огледа на мястото
на инцидента, извършен на 07.09.2023 г. вещите лица са установили,че участъкът от пътя е в
добро техническо съС.ие.Посочват ,че отводняването в участъка е повърхностно, като оттичането
става чрез наклоните на пътя към земеделските земи. Надлъжните и напречните наклони на пътя
гарантират надежното повърхностно отводняване.Не са установени след инцидента до датата на
огледа съществени промени в участъка, от гледна точка на ново преасфалтиране или
реконструкция на пътя.
5
По отношение на л. а."Мазда Кседос“, с година на производство 1996г., в който е пътувал
братът на ищците , в.л. в автотехническата част посочва, че същият е бил снабден с две въздушни
възглавници пред предните седалки и предпазни колани на всичките 5 седалки.Спрямо този
автомобил, участник в ПТП ударът е бил челен с относително голяма кинетична енергия, поради
голямата маса на товарната автокомпозиция (превишаваща около 16 пъти масата на л. а.) и
високата сумарна скорост на движение (около 100 км/час), като след удара лекият автомобил е
отхвърлен в обратна посока и отново е последвал челен удар в дясната мантинела на
полуремаркето. При такива челни удари задната част на автомобила се повдига и тялото,
респективно главата на пасажера се насочват напред и нагоре. В този случай предпазният колан
предотвратява преместване на тялото на пътника седящ на задната седалка в посока напред към
облегалката на предната седалка, и в по-малка степен предпазва главата на пасажера от удар в
покрива на купето.
В материалите по настоящото дело, както и в приложеното НОХД № 308/2020 г. на Окръжен
съд- Разград, не се съдържат данни , които да показват дали пътникът на задна лява седалка А. М.
А. е бил с или без поставен предпазен колан, като и за съС.ието на наличния такъв след инцидента.
Вещото лице, изготвило заключение в съдебно-медицинската част на експертизата посочва в
съд.заседание, че предвид наличната медицинска документация при А. А. е налице изразена
инерционна травма, увреждания от контакти с тъпи и тъпоръбести предмети от елементи от
интериора на автомобила, вследствие на двата последователни удара между двете участващи МПС.
Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищците и починалия техен
брат А. А., както и на претърпените от тях болки и страдания вследствие на смъртта на същия по
делото ищците са сочили гласни доказателства.
От свидетелските показания се установява, че ищците, Ю. А. и Ю. А., техния по-голям брат
Орхан А. и покойния, на-малък от четиримата А. А. са били изоставени от своята майка З. Алиева
на грижите на тяхната баба по майчина линия, като и техния баща отсъствал от живота им. Децата
посещавали интернат в с.Медовина, докато завършат училище. След като починала баба им по
майчина линия попечителството над останалите три деца поел пълнолетния О. А..Докато учели и
живеели заедно трите деца били много задружни , помагали си едно на друго, тъй като нямали на
кого да разчитат. Ищцата Ю. напуснала семейството и се омъжила в друго село, а впоследствие се
установила и в Германия, където временно пребивала в дома й и брат й А., който преди да почине
се установил в с.Ловско, обл.Разград , имал приятелка и възнамерявал да създаде семейство, като
споделял с ищците своите намерения и поддържал редовна връзка с тях, като ги осведомявал за
това как обзавежда бъдещия си дом. Близък останал и с брат си Ю. , който , след като се установил
в Англия при нужда му изпращал средства, често се чували и си споделяли. И двамата ищци след
като узнали за катастрофата се прибрали в България, посетили и болницата, където бил настанен
преди да почине А., присъствали и на неговото погребение.Загубата му им се отразила тежко,
дълго време не могли да приемат загубата на своя брат, за когото продължават да тъжат.
Товарният автомобил и полуремарке са застраховани при ЗК"Лев инс"АД към датата на ПТП,
което се установява от справка в интернет сайта на ГФ. На 28.06.2023 г. ищците са депозирали
застрахователната претенция пред ответника, който е постановил отказ, мотивирайки се с
обстоятелството, че не е налице изключителна близост между починалия и неговите брат и сестра.
При съобразяване на установеното по-горе от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:ри така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Предявените искове са допустими.
Съгласно нормата на чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност, при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ. Ищците като брат и сестра на починалия вследствие на ПТП А. А. се
явяват увредени лица по смисъла на закона.
За да бъде уважен предявеният пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по
застраховка ГО, по делото следва да са установени предпоставките на чл. 45 ЗЗД, наличието на
валиден договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените
изисквания по чл. 380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на
6
обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
Деянието, противоправността му, настъпването на вредата, причинноследствената връзка
между деянието и вредата и виновността на водача на товарната автокомпозиция са установени с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по НОХД № 308/2020 г. на РОС.
Не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача на товарния
автомобил и полуремарке по застраховка "ГО" към момента на ПТП. Спазването на процедурата по
чл. 380 КЗ също е установено от събраните в хода на процеса писмени доказателства, същите не са
оспорени от ответника.
Налице са всички елементи на непозволеното увреждане, предвид което възниква
отговорността на дееца за непозволено увреждане и обезщетяване на причинените от деянието
неимуществени вреди. При наличие на валидно сключен застрахователен договор, застрахователят
е длъжен да обезщети увреденото от деянието лице за претърпените неимуществени вреди, заедно
с лихвите.
По отношение основателността на заявените претенции, този съд съобрази и следното:
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС са
изяснени критериите за определяне на лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смърт на друго лице, като настоящите ицщи ,брат и сестра на починалия
А. А. попадат в т.нар.изключение и следва да се установи по отношение на тях , че са създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени по справедливост. Обезщетение се присъжда
при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди., при житейска ситуация и обстоятелства при които тази близост надхвърля
обичайната такава между братя и сестри, характеризираща се с привързаност и обич.В настоящия
случая този съд намира ,че между двамата ищци Ю. А. и Ю. А. и техния брат А. А. , починал на
24.12.2018г., внезапно, вследствие на ПТП, причинено от водач, застраховат при ответното
застрахователно дружество. За да направи този извод съдът съобрази ,че тримата , заедно с по-
големия си брат О. А. са били изоставени от и от двамата си родителите си, когато А. е била едва на
9 години, отглеждани са в от своята баба по майчина линия, в дните, когато не са били на училище
в интернат, помагали са си, разчитали са единствено един на друг, като разликата между най-
големия О. и Ю. е една година и един месец, а между, О. и А. 5 години. Да , в случая е вярно ,че
попечител на останалите трима , след като е навършил пълнолетие и след смъртта на тяхната баба
е станал О. А. , но попечителството е било учредено най-вече за най-малкия А. А., който е останал
изключително близък и с по-малките си брат и сестра, настоящите ищци, живял е известно време
при сестра си със семейството й в Германия, върнал се е в България, имал е приятелка, с която е
заживял съвместно и подготвяли общ дом, до смъртта и на двамата при посоченото ПТП.Почти
всеки ден се чувал с ищците, своите брат и сестра, като споделял приготовленията си за нов живот.,
вкл. и подробности по обзавеждането на дома.В този смисъл са показанията на разпитаните
свидетели О. А., брат на ищците и покойния, М. М., съпруг на ищцата, И.М. и А.М., лели на
ищците. Съдът кредитира в пълен обем показанията на тези свидетели, тъй като същите имат преки
впечатления от отношенията между ищците и покойния им брат и независимо от съпружеската
връзка между М. Мехмедов и ищцата, намира ,че същият отразява вярно отношенията между брат
и сестра, както и отражението върху двамата ищци на смъртта на А. А., което е било изключително
стресиращо и тежко, свързано с изключителна скръб и чувство на загуба и мъка.
При направена преценка за основателност на ищцовите претенции, този съд при съобразяване
на критерия за справедливост, залегнал в чл.52 от ЗЗД , намира ,че братът и сестра , ищци и
покойният им по-малък брат са били изключително близки, през целият си живот , макар и след
пълнолетие да на са живели непрекъснато заедно, но са останали значими един за друг до нелепата
смърт на А. А. , поради което същите следва да бъдат обезщетени всеки от тях със сума в размер
на 25 000 лв. Този съд счита ,че определяне на обезщетение в по-висок размер би било
необосновано високо и довело до неоснователно обогатяване на всеки от двамата ищци, между
които и починалия не е налице пряка връзка на произходи при съобразяване на икономическата
конюнктура в страната през 2018г., когато е настъпила смъртта на А. А..
7
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан, този съд намира, че същото е неоснователно
и недоказано. От събраните по делото доказателства , вкл. и комплексната СМЕ и КПСАТЕ не се
установява по несъмнен начин, че пострадалият при ПТП А. А. е бил без поставен предпазен
колан, както и ,че непоставянето на такъв е единствената причина за причинените на същия травми,
довели до неговата смърт. Законна лихва върху обезщетението се дължи от момента на предявяване
на претенцията, който в случая е 28.06.2023 г.
По разноските:
Претенции по същите имат и двете страни.Ищците са представлявани от адвокат,
осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗА. Съобразно изхода от
правния спор и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 38 ЗА и чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, да заплати на
упълномощеният от тях адвокат И. Й. И.. възнаграждение в размер 5 300 лв. за процесуално
представителство на двамата ищци , съобразно уважената част от предявените искове. Ответникът
е сторил общо разноски в размер на 3 640 лв.,вкл. адвокатско възнаграждение от 3000 лв., депозити
за възнаграждение на вещите лица, 600 лв. и за свидетели 40 лв. Съобразно отхвърлената част от
иска и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят разноски в размер
на 2 881 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ОС Разград ДТ в размер 2000 лв. и съдебни разноски в размер на 600
лв. за комплексна експертиза.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67 А, представляван от изп. директори П. Д. и
В. И., да заплати на всеки един от ищците Ю. М. А., ЕГН **********, с поС.ен адрес *** и Ю.
М. А. , ЕГН ********** сума в размер на 25 000 / двадесет и петесет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния брат А. М. А., починал на
24.12.2018г., вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2018 г. и причинено от водач на товарна
автокомпозиция, застрахована при ЗК“Лев Инс"АД, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 28.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете над този размер до
първоначално претендирания такъв от всеки от ищците в размер на 120 000 лв. като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. *** на страната на ответника "ЗК Лев Инс"АД.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА "Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати на
адвокат И. Й. И. от АК-Търговище възнаграждение в размер на 5 300,00 лв. за осъществено
процесуално представителство на ищците в съдебното производство пред Окръжен съд Разград.
ОСЪЖДА "Застрахователна компания Лев Инс"АД да заплати държавна такса в размер 2000
лв. и съдебно-деловодни разноски в размер 600 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Разград;
ОСЪЖДА ищците Ю. М. А., ЕГН ********** и Ю. М. А., ЕГН ********** да заплатят на
"Застрахователна компания Лев Инс"АД всеки от тях сума в размер на сумата 1 440,50 лв. разноски
в съдебното производство пред Окръжен съд Разград, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
8
9