№ 163
гр. Пазарджик, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500180 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
2/06.01.2023 г., постановено по гр.д. № 20215230100617 Панагюрският
районен съд е приел за установено по отношение на П. И. Г. , ЕГН
********** и адрес: гр. П., ж.к. О. II, бл. 14, вх. А, ет. 3, ап. 5, че „А.И.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., район С., ул.
„В.Л.“ № 246 е носител на парично вземане в размер на сумата от 3823,20 лв.
- представляваща обезщетение за неспазване срока на предизвестието при
прекратяване на трудов договор № 20 от 04.02.2019г. сключен между
страните, прекратен на основание дисциплинарно уволнение обективирано в
Заповед № 1596 от 14.07.2020г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба - 26.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 404/2021 г. по описа на Районен съд - П., която сума може
да бъде заплатена по банкова сметка IBAN:BG77STSA93001523715153.
Осъдил е П. И. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. П., ж.к. О. II, бл. 14, вх.
А, ет. 3, ап. 5 да заплати на търговско дружество „А.И.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., район С., ул. „В.Л.“ №
1
246 сума в размер на 376,47 лева - разноски в заповедното и производство и
976,47 лв. - разноски направени исковото производство.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от П. И. Г., ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ж.к. О. II, бл. 14,
вх. А, ет. 3, ап. 5, в която са въведени доводи за недопустимост на
постановеното решение и за допуснати от районния съд съществени
процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита
на ответника от една страна, а от друга са довели до неприемането и
неразглеждането заедно с предявения иск на две възражения за съдебно
прихващане, направени от ответника в отговора на исковата молба, подаден
своевременно в срока по чл.131 от ГПК.
На първо място жалбоподателят твърди, че с исковата си молба
заявителят по заповедното производство бил въвел различни обстоятелства от
тези, които бил посочил в заявлението по чл.410 от ГПК, което правено иска
и постановеното въз основа на него решение недопустими. Не е посочил
обаче в какво се състои разликата в обстоятелствата или тяхната непълнота.
По съществото на спора твърди, че районният съд неправилно е дал ход
на делото на 16.12.2022 г. въпреки наличието на данни за служебната
ангажираност както на адв.М., така и на неговия доверител П. Г.. Неправилно
също така районният съд бил дал указания за конкретизиране на
възраженията за прихващане, тъй като от данните по делото било ясно, че
трудовото правоотношение между страните е продължило през периода
04.02.2019 г. – 14.07.2020 г. и било очевидно, че неползваният платен
годишен отпуск бил за този период, а посочването на конкретни дни за
полагането на твърдения извънреден труд било въпрос по същество и
трябвало да се установява със съответните доказателства и доказателствени
средства. На основание чл.266, ал.3 от ГПК се иска пред въззивния съд да
бъдат събрани нови доказателства, които районният съд не е допуснал поради
неприемане за съвместно разглеждане с предявения иск на двете възражения
за съдебно прихващане. Иска се и възраженията за прихващане да бъдат
приети с изрично определение, във връзка с което да бъде изготвен нов
доклад с разпределение на доказателствената тежест. Моли обжалваното
решение да бъде обезсилено като недопстимо и производството по делото да
бъде прекратено. При условията на евентуалност моли то да бъде отменено,
2
вместо което да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен или
евентуално да бъде извършено прихващане със сумите, които жалбоподателят
претендира по реда на възраженията за съдебно прихващане, направени в
обстоятелствената част на въззивната жалба. Претендира присъждането на
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
по въззивната жалба „А.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. П., район С., ул. „В.Л.“ № 246 чрез неговия процесуален
пълномощник адв.М. П. от АК-П. с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно с изложени доводи в подкрепа
на изводите на районния съд. Възразява срещу искането за допускане на нови
доказателства пред въззивния съд като твърди, че районният съд не е
допуснал съществено процесуално нарушение, което да е довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че и
жалбоподателят, и неговият пълномощник не са се явили още в първото
съдебно заседание, проведено на 11.11.2022 г., а за заседанието на 16.12.2022
г. дори и да се приеме, че адв.М. е бил служебно възпрепятстван да се яви, не
били представени доказателства за служебен ангажимент на неговия
доверител, оправдаващи неявяването му на това съдебно заседание. Моли
доказателствените искания да бъдат оставени без уважение, а при условията
на евентуалност, ако те все пак бъдат допуснати, прави от своя страна други
доказателствени искания. Претендира разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против П. Г. ищецът „А.И.“ ООД чрез своя
процесуален пълномощник е твърдял, че между ищцовото дружество и
ответника е съществувало трудово правоотношение, което било възникнало
по силата на сключен между страните трудов договор № 20 от 04.02.2019 г., в
който бил предвиден тримесечен срок за предизвестие за прекратяване на
трудовия договор. С две допълнителни споразумения от 01.09.2019 г. и
01.03.2020 г. трудовото възнаграждение на ответника било увеличавано. От
ищеца била издадена Заповед № 1596 от 14.07.2020 г., с която на ответника
3
било наложено дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение” и
било прекратено трудовото правоотношение между страните. Ищецът е
твърдял, че съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ служителят дължи
заплащане на обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието, което възлизало на 3823,20 лева, доколкото било
изчислено на база на последния пълно отработен месец - м. април 2020 г.
Моли на основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 221,
ал. 2 КТ да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 3 823,20 лв. - обезщетение за неспазване на срока на предизвестие
при прекратяване на трудов договор, ведно със законната лихва върху
главницата от 26.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.дело № 404/2021 г. по описа на Районен съд - П.. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
излагат доводи за неоснователност на предявената искова претенция.
Направено е възражение за местна неподсъдност на спора, като се сочи, че
съобразно чл. 36 от трудовия договор страните са договорили местно
компетентен съд да е Районен съд - П.. Сочи се, че дължимото обезщетение
следвало да се определи въз основа на трудовото възнаграждение, получено
през м. юни 2020 г., тъй като трудовото правоотношение било прекратено м.
юли 2020 г. Направено е възражение за прихващане със сумата от 1656,72
лева, представляващо обезщетение за неползван годишен платен отпуск 26
дни, както и за сума в размер на 462,30 лева - възнаграждение за положен
извънреден труд през м. април 2020 г. за десет дни по 2 часа над установения
8 часов работен ден и два съботни дни по 8 часа всеки. Моли да се отхвърли
исковата претенция.
С определение постановено в открито съдебно заседание проведено по
делото на 11.11.2022 г. (влязло в сила) не са приети за съвместно разглеждане
в първоинстанционното производство възраженията за прихващане
предявени от П. И. Г. срещу „А.И.“ ООД за сумата в размер на 1656,72 лв.
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 26
дни и обезщетение в размер на 462,30 лв. - обезщетение за извънреден труд,
тъй като същите не са били индивидуализирани надлежно, за което съдът е
4
дал ясни и конректни указания.
С определение № 357 от 30.09.2022 г., с което е изготвен проекто-
докладът по делото, от районния съд е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между страните е съществувало безсрочно трудово
правоотношение по трудов договор № 20 от 04.02.2019 г., както и че същото е
прекратено на основание дисциплинарно уволнение, за което е издадена
Заповед № 1596 от 14.07.2020 г. от Управителя на „А.И.“ ООД. Това се
установява и от представен и приет по делото като доказателство трудов
договор № 20 от 04.02.2019 г., в който е посочено, че срокът на предизвестие
и за двете страни е 3 месеца, както и от Заповед № 1596 от 14.07.2020 г.
издадена от Управителя на ищеца.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е приета
счетовордна експертиза, от заключението на която се установява, че
дължимото от ответника обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ, съобразно
брутното му трудово възнаграждение е в размер на 3823,20 лв. В своето
заключение вещото лице е посочило, че последният пълен отработен месец е
м. април 2020 г., когато на ответника е изплатено брутно трудово
възнаграждение в размер на 1274,40 лв. Вещото лице е посочило, че не са
направени частични или цялостни плащания от ответника за погасяване на
посоченото задължение, както и че ответникът има неползван 1 ден платен
годишен отпуск за 2020 г., който му е изплатен заедно с последната месечна
заплата. Вещото лице уточнява, че по отношение отчитането на труда и
работната заплата счетоводството на дружеството - ищец се води редовно.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните, поради което съдът
го цени като компетентно и изчерпателно изготвено.
Установява се от протоколите за проведените пред районния съд
открити съдебни заседания, че въпреки редовното призоваване за първото
съдебно заседание, проведено на 11.11.2022 г., на посочената дата не са се
явили нито ответникът, нито неговият процесуален пълномощник. Още с
доклада по реда на чл.146 от ГПК, изготвен в подготвителното заседание,
проведено по реда на чл.140 от ГПК и съобщен надлежно и на двете страни,
районният съд е дал указания за отстраняване на нередовности и
конкретизация на възраженията за съдебно прихващане, направени с отговора
на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК, като е дал срок до
5
първото открито съдебно заседание тези нередовности да бъдат отстранени. В
първото о.с.з., проведено на 11.11.2022 г. нито ответникът, нито неговият
пълномощник са се явили, нито са посочили уважителна причина за
неявяването си, поради което не е имало процесуална пречка за даване ход на
делото. До този момент пред районния съд не е било депозирано писмено
изявление на ответника или неговия пълномощник с изразено становище във
връзка с дадените в доклада на районния съд указания за конкретизиране на
възражението за прихващане, вкл. и такова обосноваващо неправилност на
дадените указания, поради което районният съд правилно е приел, че
нередовностите не са отстранени в дадения срок и правилно не е приел за
съвместно разглеждане направените възражения за прихващане.
Тъй като искането за приемане на тези възражения се поддържа и пред
настоящата инстанция, въззивният съд приема, че това искане е
несвоевременно направено по следните съображения:
Направените в отговора на исковата молба възражения за съдебно
прихващане са общи и непрецизни, поради което правилно районният съд е
дал указания на П. Г. за тяхната конкретизация. Конкретизирането на
възраженията е необходимо с оглед на това да се очертаят параметрите на
търсената защита, а и за другата страна да е ясен предметът на доказване и
съответно – на защита. Посочването на броя дни платен годишен отпуск,
неупотребен от жалбоподателя, обхваща две календарни години, през които
Г. е работил различен по продължителност период от време /около 10 месеца
през 2019 г. и около 6 месеца и половина през 2020 г./, поради и което не е
ясно по колко дни платен отпуск страната претендира за всяка календарна
година.
Конкретизирането на дните, през които е полагал извънреден труд,
противно на становището, изразено във въззивната жалба, не е въпрос по
съществото на спора, а отново е свързано с конкретизиране предмета на
доказване, т.е. свързано е с допустимостта на претенцията.
Като не е отстранил констатираните нередовности в дадения от
районния съд срок, жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство не е изпълнил законни нареждания на съда, в резултат на което
правилно възраженията за прихващане не са били приети за съвместно
разглеждане с предявения иск. По същите съображения те не бяха приети за
6
разглеждане и в настоящото производство, поради което и не е извършен нов
доклад с разпределяне на доказателствената тежест, а всички искания за
събиране на нови доказателства пред въззивния съд бяха оставени без
уважение.
Направените в срока по чл.131 от ГПК пред районния съд възражения
за прихващане са били нередовни и нередовността им не е била отстранена в
дадения от съда срок, поради което на основание чл.133 от ГПК те могат да
бъдат направени отново пред въззивния съд само ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства, каквито в случая не са налице.
Повторното предявяване пред въззивния съд на тези възражения означава, че
те се предявяват след законния срок. Единствената възможност за приемане
на възражение за прихващане, направено след изтичане на законния срок, е
уредена в чл.371 от ГПК, но той е приложим само за търговски спорове,
какъвто настоящият не е. В заключение следва да се посочи, че никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Следва да се посочи, че в откритото съдебно заседание, проведено на
20.04.2023 г. пред Пазарджишкия окръжен съд, отново не се явиха нито
жалбоподателят, нито неговият процесуален пълномощник и съответно не
взеха становище по направения с определението за насрочване доклад от
въззивния съдебен състав, нито възразиха надлежно по неприемането на
възраженията за прихващане и по определението, с което не бяха допуснати
доказателствените искания на тази страна. Не бяха представени и
доказателства за наличието на обективна причина, оправдаваща отсъствието
на страната и нейния процесуален представител, нито пък беше поискано да
не се дава ход на делото по някоя от законно установените в ГПК причини.
Неоснователно е твърдението, че давайки ход на делото в съдебното
заседание, проведено на 16.12.2022 г., Панагюрският районен съд е допуснал
процесуално нарушение и е осуетил правото на жалбоподателя да се защити.
За това съдебно заседание процесуалният пълномощник на жалбоподателя
адв.М. е представил копие на определение № 2216/26.10.2022 г., постановено
по гр.д. № 303/2021 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с което е
извършен доклад по делото и е разпределена доказателствената тежест, но в
него липсват данни за това, че адв.М. е бил ангажиран като процесуален
представител на някоя от страните. Доказателства в такъв смисъл не са
7
представени и пред Панагюрския районен съд. Отделно от това не са
представени никакви доказателства за служебната командировка на
доверителя на адв. М. – нито за самото съдебно заседание, проведено на
16.12.2022 г., нито след това. При тези данни следва да се приеме, че като е
дал ход на делото в отсъствието на страната и неговия процесуален
пълномощник, Панагюрският районен съд не е допуснал процесуално
нарушение, нито е накърнил правото на защита на която и да било от
страните.
Възражението по допустимостта на обжалвания съдебен акт е формално
и неконкретизирано, както впрочем и всички останали доводи във въззивната
жалба, поради което също следва да бъде прието за неоснователно.
При липсата на други конкретни оплаквания, следва да се приеме, че
жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Тъй като исковата претенция е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК настоящото решение се явява окончателно и няма да подлежи на
касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/06.01.2023 г., постановено по гр.д. №
20215230100617 по описа на Панагюрския районен съд.
ОСЪЖДА П. И. Г., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ж.к. О. II, бл. 14, вх.
А, ет. 3, ап. 5, да заплати на „А.И.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., район С., ул. „В.Л.“ № 246, деловодни разноски за
тази инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9