Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 20.10.2021 год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...……..…… в публично ……………..….
заседание
на пети октомври ........................................................………..……….………………..….
през
2021/две хиляди двадесет
и първа/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………..
Мелиха Халил, ……………….…..…….…...........
като
разгледа докладваното от .....……………... съдията Виктор
Атанасов ..........................
административно
дело №200 по
описа за ...................... 2021
година ..........................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и във
връзка с чл.117, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от М.Р.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, подадена чрез адвокат М.М.Б. от
АК-***, със служебен адрес и адрес за кореспонденция: ***, против Решение
№2153-08-167 от 29.07.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му
срещу Разпореждане на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2,
буква „а” от КСО е отменено Разпореждане №17/17.07.2015 год.; отказано е
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж на жалбоподателя и възраст и е
разпоредено надвзетата сума от пенсия да се удържи от
него, съгласно чл.114, ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл.113 от КСО.
Жалбодателят М.А. заявява в
жалбата, че счита Решение №2153-08-167 от 29.07.2021 год.
на директора на ТП на НОИ - Кърджали за неправилно и незаконосъобразно, поради
противоречия с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона и поради
необоснованост. Излага съображения за това, като твърди най-напред, че от решението, с което е
отхвърлена жалбата му против процесното разпореждане
и е потвърдено същото, не ставало ясно, какви са били мотивите на длъжностното
лице по „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, за отменяне на Разпореждане №17/17.07.2015
год., за отказването да му бъде отпусната пенсия към 21.06.2021 год. и каква е
надвзетата сума, която следвало да се удържи от него. Твърди също, че с
посочването като основание на чл.99, ал.1, т.2, буква „а” от КСО не ставало
ясно и не се установявало по безспорен начин, на каква правна уредба е стъпило
длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали и въз основа на какви
доказателства е издадено същото. В жалбата е възпроизведена част от процесното Разпореждане №Ц2175-08-237#5
от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ –
Кърджали, като жалбоподателят твърди, че към датата на подаване на заявлението му за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - 24.06.2015 год., не
е знаел, не е предполагал и не е имал никаква представа, че УП-3, с
изх.№1867/29.11.1993 год., е неистинско или с невярно съдържание, което не било
доказано с влязъл в сила съдебен акт и към настоящия момент. Заявява, че не е
експерт и няма специални познания в тази област, за да разбере дали същото е
било такова, като твърди, че през посочения в него период е работил, но не знае
и не може да посоча, дали и как съм е воден в съответните регистри на
посоченото предприятие. Излага довод, че именно поради тази причина трудовият/осигурителният/
стаж се доказва чрез документи, а не по памет, предположения, догадки и т.н.,
като счита, че липсата на мотиви в тази насока накърнява правото му на защита и
е абсолютно основание за отмяна на процесното
разпореждане. На следващо място развива довод, че съгласно разпоредбата на
чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт, като разпореждането
се издава в срок до 4 месеца от подаването на заявлението или от получаването
на необходимите документи и/или данни съгласно предвиденото в наредбата по
чл.106, а в случаите на прилагане на международен договор, по който Република
България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите
за социална сигурност разпореждането се издава в срок до един месец от
получаването на всички необходими документи и данни. Жалбоподателят твърди, че
длъжностното лице, разгледало заявлението му за отпускане на пенсия и приложените
към него документи е било длъжно да извърши необходимите проверки и след като
се убеди, че са налице условията, предвидени в КСО и другите подзаконови
нормативни актове, че е придобил право на заявената от него вид пенсия, да
издаде разпореждане с което, да отпусне такава или да откаже отпускането на
същата. Сочи, че законодателя е регламентирал изрично и е посочил и описал реда
и начина за отпускане на всички видове пенсии, както и кои са длъжностните лица
и контролни органи свързани с тази дейност и че във връзка с подаденото от него заявление било
издадено Разпореждане №17/23.07.2015 год., прот.№N01267,
с което му била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на ***
лева и че след подаване на заявлението за тази пенсия - 24.06.2015 год., нямал
нов осигурителен доход.
На следващо място,
жалбоподателят заявява в жалбата, че по пътя на логиката стигал до заключение,
че дори и да се изключи осигурителния му стаж, посочен в УП-3, с Изх.№1867/29.11.1993
год. и дори към 24.06.2015 год. да не е имал право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, както било посочено в Разпореждане №Ц2175-08-237#5/21.06.2021
год., такова право е придобил на 07.10.2018 год., когато е навършил 55 год., 01
мес. и 27 дни, защото сборът от осигурителния му стаж,
който е имал към 24.06.2015 год., превърнат към III-та категория труд -
44/четиридесет и четири/ години, 10/десет/ месеца и 3/три/ дни и възрастта му
към 07.10.2018 год. - 55 год., 01 месец и 27 дни, е станал 100, с което били
изпълнени условията, визирани в КСО. Твърди, че именно поради тази причина,
непонятно и неразбираемо било за него, защо към датата на издаване на процесното Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год.,
Протокол №16 от 21.06.2021 год., на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, му
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след
като към тази дата били налице условията на КСО. Сочи, че съгласно разпоредбата
на чл.94, ал.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в
2-месечен срок от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на
2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на подаването им. Жалбоподателят сочи, че към датата на
придобиване на правото му на пенсия вече е упражнил това си право и то преди
изтичане на срока, посочен в изречение второ на ал.1 на чл.94 от КСО и ако се счете,
че правото му на пенсия е придобито не към 24.06.2015 год., а към 07.10.2018
год., изключвайки описания осигурителен стаж в УП-3, с Изх.№1867 от 29.11.1993
год., за който документ се твърди, че е неистински и с невярно съдържание, то към
момента на придобиване правото му на пенсия той получавал такава и съответно,
не било възможно и то по независещи от него причини, да упражни повторно това
си право. Счита, че именно поради тази причина следвало контролните органи,
посочени в КСО, да упражнят правата си съгласно чл.98 и следващите от КСО и да
изменят Разпореждане №17/17.07.2015 год., а не да отменят същото и да му отказват
отпускането на лична пенсия, след като е придобил това право и след като е
упражнил и заявил правото си в сроковете и по начина, предвиден в КСО.
Жалбоподатеят заявява в жалбата, на
следващо, но не на последно място, че оспорва и третата разпоредба, според
която надвзетата сума от пенсия следва да се удържи от него, съгласно чл.114,
ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл.113 от КСО. Сочи, че никъде не е посочено
каква е тази сума, за какъв период е същата, какъв е размерът на главницата и
какъв е размерът на лихвите, колко и какви надвзети суми са констатирали
длъжностните лица. Твърди, че без посочването на всичко това в процесното разпореждане и то конкретно, точно, ясно и
недвусмислено, се накърнявало правото му на защита и било абсолютно основание
за отмяна на процесното разпореждане. Твърди също, че
за него настъпвала невъзможност да разбере разпореждането и да се защити по
него и че не можел да прецени дали има надвзети от него суми по пенсии,
подлежат ли същите на възстановяване, изтекли ли са давностните
срокове, съгласно чл.115 от КСО и т.н. Сочи, че в Решение №2153-08-167 от
29.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали било записано, че
изречението „Надвзетата сума от пенсия да се удържи от лицето, съгласно чл.114,
ал.1 от КСО, ведно с лихвата по чл.113 от КСО” от оспореното разпореждане не било
властническо волеизявление, а имало смисъл на намерение за предприемане на
действия по издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатени
суми за пенсия.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде
призован в съдебно заседание и след като съдът се
убеди в основателността на жалбата му, да постанови решение, с което да отмени
Решение № 2153-08-167 от 29.07.2021 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021
год., Протокол №16 от 21.06.2021 год., на ръководител „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, като
неправилни и незаконосъобразни. Моли, също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят
М.Р.А. от ***, редовно
призован, не
се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален
представител – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание
е депозирано писмено становище, в което заявява, че изцяло поддържа жалбата
против Решение №2153-08-167/ 29.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на М.Р.А. срещу Разпореждане №Ц2175-08-237#5/21.06.2021
год. на ръководител „ПО” в ТП на НОИ – Кърджали, както и че други доказателства
няма да сочи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и моли за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител
– ст.юрк.Д. Я., който моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на М.Р.А.
като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното Решение
№2153-08-167/29.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, като
правилно и законосъобразно, по съображенията, изложени в същото, а именно - че
липсват законови предпоставки за зачитане на осигурителния стаж на
жалбоподателя по предвидения в чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж ред за периодите, посочени в Удостоверение Обр.УП-3,
с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***” ***. Сочи, че този документ
не е издаден при условията на чл.40, ал.1 и ал.3 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, а след като това е така, пенсионният орган не може да
приеме обстоятелствата, отразени в него за доказани по начина, предвиден в
закона. Сочи също, че без този спорен осигурителен стаж, отразен в това
удостоверение, М.Р.А. не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, поради
липсата на кумулативно предвидена предпоставка, а именно, сборът от
осигурителен стаж и възраст да е 100, а в случая той e 97, поради което е отменено разпореждането за
отпускане на пенсия и е отказана същата. Моли за решение в този смисъл.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на
жалбоподателя със съпроводително писмо с Изх.№1012-08-378#1/29.07.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали /л.24/,
като е получено от негов пълномощник - адв.М.Б. от
АК-***, на 05.08.2021 год., видно от приложеното към административната преписка
заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.27/. Жалбата естествено, е подадена не по установения
ред, т.е. чрез административния орган, чиито акт се оспорва, а направо до Административен
съд – Кърджали, на 09.08.2021 год., регистрирана в деловодната система на съда
с Вх.№1653/09.08.2021 год./л.2/. От горното следва, че същата е подадена, макар и не
по предвидения в закона ред, на 4-я/четвъртия/ ден след получаването на
решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1
от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът
счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, в предвидената
от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с
който се засягат негови законни права и интереси и което, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Първоначално, със заявление, постъпило в ТП на ПОИ - Кърджали с Вх.№МП-7019
от 20.04.2015 год./л.138-л.139/, жалбоподателят М.Р.А. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, като в същото е посочил избрани три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 год. – от 01.01.1994 год. до 31.12.1996 год. С Разпореждане №ПР-355 от 18.06.2015 год. на ръководител „ПО” при ТП на
НОИ – Кърджали/л.124/ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М.Р.А., като в същото е прието, че към 20.04.20165 год. –
датата на подаденото заявление, същият има сбор от осигурителен стаж и възраст
– 99-11-02, при изискуем се от разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, сбор от
100. В това разпореждане е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към III категория, съгласно чл.104 от КСО – 47 год., 02 мес. и 22 дни, при навършена възраст към датата на подаване
на заявлението – 20.04.2015 год. – 52 год., 08 мес. и
10 дни.
Впоследствие, със заявление, постъпило в ТП на НОИ -
Кърджали с Вх.№MП-10874 на 24.06.2015 год./л.107/, жалбоподателят М.Р.А. е отново
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като в същото е заявил, че във връзка с подаденото от него заявление за
отпускане на пенсия по §4, ал.1 – 3 от ПЗР на КСО и на основание §4, ал.6 от
ПЗР на КСО, е съгласен набраните средства по индивидуалната му партида в
професионалния пенсионен фонд, представляван от пенсионноосигурителното
дружество, да бъдат прехвърлен във фонд „Пенсии” на държавното обществено
осигуряване. Към това заявлението за отпускане на пенсия са представени допълнителни
документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, като видно от изготвената
справка за приети документи/л.106/, от същия е било представено и Удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***”
***, с периоди 01.09.1978 год. - 31.12.1980 год. и 01.02.1983 год. - 30.04.1983
год. или общо 2 години, 6 месеца и 00 дни осигурителен стаж.
По повод така подаденото заявление с Вх.№MП-10874 от
24.06.2015 год., с Разпореждане №17/прот.№ N01267/17.07.2015
год./, издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.90-л.91/,
на основание §4, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване, на жалбоподателя М.Р.А. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на *** лева месечно, пожизнено, считано
от 05.05.2015 год. На база представените от жалбоподателя документи за
осигурителен стаж, пенсионният орган е зачел същия, както следва: - 18 год., 07
мес., 25 дни - I-ва
категория; - 00 год., 00 мес., 00 дни – II-ра категория; - 16 год., 02 мес.,
05 дни - III-та категория. По чл.104, ал.3,
5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес., 00 дни или общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 47 години, 03 месеца и
07 дни, при навършена възраст 52 години и 8 месеца към датата на подаване на
заявлението/24.06.2015 год./.
Впоследствие, по повод подадено от жалбоподателя М.Р.А.
заявление с Вх.№2194-08-229 от 23.11.2015 год. на ТП на НОИ – Кърджали, за
преизчисляване на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст/л.89/, с
Разпореждане №39/прот.№ N01480/ от 11.12.2015 год., издадено
от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.84/, отпуснатата
му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислена, като същата е
определена в размер на *** лева месечно, считано от 01.12.2015 год., пожизнено,
по §51, ал.1 от ЗИДКСО. По преписката е налично и следващо Разпореждане №**********
от 01.07.2016 год. за осъвременяване на пенсия, издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.83/, с което размерът на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя М.Р.А. е бил изменен на ***
лева месечно. От доказателствата по преписката става ясно, че размерът на
личната пенсия да осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя М.Р.А. е била осъвременявана
още четири пъти.
По повод осъществявания от НОИ последващ
контрол по спазване на осигурителното законодателство и извършване на последващи проверки на лица с отпуснати пенсии, ползвали
права по новорегистрирани рискови осигурители, с
Писмо Изх.№Ц2175-08-237#1 от 30.12.2000
год./л.81/, ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ -
Кърджали е изискал от управителя на „***” ЕООД *** - правоприемник на „***” ***,
да извърши проверка на достоверността на осигурителния стаж за лицето М.Р.А., вписан
в удостоверението, обр.УП-3, с Изх.№1837 от
29.11.1993 год., за периодите 01.09.1978 год. - 31.12.1980 год. и 01.02.1983 год.
- 30.04.1983 год., като с писмото е изпратено и копие от посоченото
удостоверение.
В отговор на това писмо, с писмо Изх.№1 от 05.01.2021
год./л.80/, управителят на „***” ЕООД *** е уведомил директора
на ТП на НОИ - Кърджали, че лицето М.Р.А., с ЕГН **********, не фигурира в
разплащателните ведомости при тях, както и че посоченото удостоверение Обр.УП-3, с Изх.№***/*** год., не е издавано от тях, тъй
като подписите, положени в същото, не са на техни длъжностни лица.
Предвид така установеното по случая, от директора на
ТП на НОИ – Кърджали е изпратен писмен сигнал с Изх.№1029-08-89 от 12.01.2021
год., до Районна прокуратура – Кърджали/л.76-л.77/, в който сигнал са
описани установените факти и обстоятелства, както и отразено, че освен това
прави впечатление, че това удостоверение /удостоверителен документ/ е с посочена
дата на издаване – 29.11.1993 год., докато бланката на образеца е след 2000
год., като е изложено и съмнение, че този документ, освен че е с невярно
съдържание, е и антидатиран. Към сигнала са били приложени
писмени документи, в т.ч. и посоченото Удостоверение Обр.УП-3,
с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***” ***.
Във връзка с горното, с Разпореждане №Ц2175-08-237#3 от 19.01.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали/л.74/, на основание чл.95, ал.1, т.7 от КСО, е спряна
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя М.Р.А., считано
от 05.01.2021 год., като в мотивите към това разпореждане е посочено, че поради
наличието на обосновано съмнение за извършено престъпление, с писмо
Изх.№1029-08-89 от 12.01.2021 год. е уведомена Районна прокуратура – Кърджали,
както и че предвид това, пенсията на М.Р.А. следва да бъде спряна, като след
приключване на наказателното производство, длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО ще се произнесе с разпореждане, в зависимост от постъпилото прокурорско
решение.
По административната преписката е представено писмо с
Рег.№292000-1312 от 26.01.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, адресирано до
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.72/, от което става ясно, че повод изпратения сигнал е
образувана преписка №**/*** год. по описа на РП – Кърджали ***, като със същото
писмо, във връзка с извършваната проверка по тази преписка, е изискано от ТП на
НОИ – Кърджали да се представят допълнително документи и информация, в т.ч.
изискани са били в оригинал заявлението за отпускане на пенсия, с Вх.№MП-10874
на 24.06.2015 год., подадено от М.Р.А. и Удостоверението Обр.УП-3,
с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***” *** на М.Р.А.. В отговор на
това писмо на ОДМВР – Кърджали, с писмо Изх.№1029-08-89 2 от 02.02.2021 год. на
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.70-л.71/, на ОДМВР – Кърджали са били изпратени изисканите
документи, вкл. и тези които са били изискани в оригинал, както и е била
предоставена информация относно размера на изплатената на М.Р.А. пенсия,
считано от 05.05.2015 год. до 31.12.2020 год., по месеци, както и относно
изплащаните еднократни допълнително суми, съгласно постановления на Министерски
съвет, като от това писмо е видно, че общата сума, изплатена на М.Р.А. за
посочения период, възлиза в размер на *** лева.
Независимо от горното, жалбоподателят М.Р.А. е подал
следващо заявление до директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1019-08-670 от
26.05.2021 год., с втори регистриран входящ номер – Вх.№2113-08-616 от
03.06.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.58-л.59/, с което е поискал да му
бъде възобновено изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст,
съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1, т.1 и т.2 от КСО, без да се зачита
трудовият стаж, посочения в Удостоверението Обр.УП-3,
с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***” ***, т.к. към този момент
вече е навършил възраст 59 години.
Така, в крайна сметка, от ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е издадено оспореното Разпореждане
№Ц2175-08-237#5 от
21.06.2021 год./л.50-л.51/, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „а” от КСО, е отменено Разпореждане №17/прот. №
N01267/17.07.2015 год. и вместо него е постановен отказ за отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст на М.Р.А.
В мотивите към разпореждането длъжностното лице по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали е приело, че предвид постъпилата информация
от осигурителя „***” ЕООД ***, не са налице предпоставките за признаване на
стаж по предвидения в закона ред с писмени документи издадени по надлежен ред,
въз основа на извлечение от разплащателните ведомости, поради което е приело,
че периодите 01.09.1978 год. - 31.12.1980 год. и 01.02.1983 год. - 30.04.1983 год.
не следва да се зачитат за осигурителен стаж. В тази връзка е направена нова преценка
за правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Р.А., без да му бъде
зачетен осигурителен стаж за горепосочените периоди, по Удостоверението Обр.УП-3, с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***”
***. При това положение е установен осигурителен стаж до датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия - 24.06.2015 год., както следва: - 18 год.,
07 мес. и 25 дни - I-ва
категория; - 00 год., 00 мес. и 00 дни - II-ра категория; - 13 год., 09 мес.
и 01 дни - III-та категория; По чл.104, ал.3,
5 и 7 от КСО - 00 год., 00 мес. и 00 дни или общ
осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 44 години, 10 месеца и
03 дни. В разпореждането са изложени мотиви, че общият осигурителния стаж на
лицето от трета категория е 44 години, 10 месеца и 03 дни, а навършената
възраст към датата на подаване на заявлението - 24.06.2015 год., е 52 год., 10 мес. и 14 дни, при което, сборът от осигурителния стаж и
възрастта възлиза на 97 (97 год., 08 мес., 17 дни),
при изискуем сбор 100 от разпоредбата на §4, ал.1 от ПЗР на КСО, поради което, съгласно
посочената разпоредба, жалбоподателят няма право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Видно от приложеното известие за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.52/,
това разпореждане е получено лично от жалбоподателя М.Р.А., на датата
28.06.2021 година. Против разпореждането, от М.А. е подадена в срок жалба до
директора на ТП на НОИ – Кърджали, с Вх.№1012-08-378 от 02.07.2021 год. на ТП
на НОИ – Кърджали/л.47-л.48/. В същата жалбоподателят А. е изложил доводи и
съображения, почти идентични с тези, изложени и в жалбата, подадена до
Административен съд – Кърджали, по повод която е образувано настоящото съдебно
производство.
По повод този жалба е
издадено и оспореното Решение №2153-08-167
от 29.07.2021 год. на директора на ТП на НОИ – град Кърджали/л.5-л.6, л.25-л.26/, с което е отхвърлена
жалбата на М.Р.А. против Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна. В решението директорът на
ТП на НОИ – Кърджали е изложил подробни мотиви, както от фактическа, така и
правна страна, които са обусловили и постановеният от него краен резултат.
В съдебно заседание е
представено и е прието като доказателство и писмо
с Рег.№292000-12163 от 19.08.2021 год. на ОДМВР – Кърджали, адресирано до
директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.181/, от което става ясно, че повод изпратения от ТП на
НОИ – Кърджали сигнал е образувано досъдебно производство №**/*** год. по описа
на ОДМВР – Кърджали, като със същото писмо и на основание чл.159 от НПС, във
връзка с това досъдебно производство, са изискани от ТП на НОИ – Кърджали заверени
копия от Разпореждане №17/прот.№ N01267/17.07.2015
год. и от процесното Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали, както и е била
изискана и допълнителна информация във връзка с подаденото от М.Р.А. заявление
с Вх.№МП-10874 от 24.06.2015 год. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. В отговор на това писмо на ОДМВР – Кърджали, с писмо Изх.№1029-08-89#1 от 25.08.2021 год. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, адресирано до *** в ОДМВР - Кърджали/л.182/, на ОДМВР – Кърджали са били
изпратени изисканите документи, както и предоставена изисканата допълнително
информация по случая, като в това писмо е посочено, че по повод на подадено от
лицето заявление на 26.05.2021 год., с Разпореждане №10 от 10.08.2021 год. на
длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО,
на М.Р.А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
26.05.2021 година. Това Разпореждане №10 /прот.№ N01321/
от 10.08.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали също е представено по делото/л.183/, като от същото е видно, че с него, по повод
заявлението, подадено на 03.06.2021 год./Вх.№2113-08-616 от 03.06.2021 год./,
на жалбоподателя М.Р.А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 26.05.2021 год., пожизнено, по чл.69б, ал.1, от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО, с месечен размер на
пенсията от *** /*** лв. и *** ст./ лева.
При така установената фактическа обстановка и като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146
от АПК, при извършване на служебната проверка за законосъобразност на
оспорвания административен акт, съдът следва да провери дали същият е издаден
от компетентен орган, в законосъобразна форма, при спазване на материалния и
процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. По отношение
компетентността на органа, издал административния акт, предмет на настоящия
съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от КСО,
ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ - Кърджали е
териториално и материално компетентен орган, да издава разпореждания за
отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и
възстановяване на пенсиите, т.е. Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. е
издадено от материално и териториално компетентен административен орган.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.117,
ал.1, т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу
разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, като в същия смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3
от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им, като с
решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща
преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не
са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид
това съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по
закон правомощия и в рамките на неговата материална и териториална
компетентност.
Решението е издадено в посочения в чл.117, ал.3 от КСО
едномесечен срок, при спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на
чл.117, ал.5 от КСО, включително с посочени фактически и правни основания за
издаването му. В изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО,
препращаща към общия ред по АПК за издаване на административен акт, административният
орган се е произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу
разпореждане от вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
Така, всъщност, предмет на спора по същество е
материалната законосъобразност на акта, като по отношение на същата, т.е. по
отношение съответствието с приложимите материалноправни
норми, съдът намира следното:
Основните доводи, инвокирани
в подадената жалба са, че обжалваното разпореждане е немотивирано, както и че
не била ясна правната уредба и доказателствата, въз основа на които било
издадено същото, както и твърдението, че жалбоподателят нямал ни най-малка
представа, че издадения документ - Удостоверение Обр.УП-3,
с Изх.№1867/29.11.1993 год., е бил неистински и с невярно съдържание и че дори
да се изключи осигурителния стаж от визираното удостоверение, същия би имал
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от 07.10.2018 год., но въпреки
това, такава не му била отпусната с оспореното разпореждане, както и възражение
срещу посочения в разпореждането диспозитив,
надвзетата сума от пенсия да се възстанови от лицето, съгласно чл.114 от КСО.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж/НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните, по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, с трудова, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал.1 и ал.2 се
издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. От тази регламентация следва, че първичният
документ, в който се съдържат данните за осигурителния стаж на лицето, са
ведомостите за заплати, а трудовите, служебни, осигурителни книжки и
документите по утвърден образец, са вторични документи, който отразяват вече
направените записвания в разплащателните ведомости и затова записванията в
книжката от съответния вид/трудова, служебна или осигурителна/ или
удостоверението по утвърден образец, трябва да съответстват на записванията във
ведомостите. Обстоятелствата, които се установяват с трудова книжка или
удостоверение обр.УП-3 са такива, които са включени
във ведомостите за заплати или други книжа, водени от осигурителя и извлечени
от тях, като при несъответствие между записванията във ведомостите от една
страна, а от друга - в трудовата книжка или удостоверението на лицето за един и
същи период, меродавно е записването във ведомостите, а не обратното.
Административният орган не може да приеме един факт за доказан, ако той не е
доказан по начина, предвиден в закона, а по отношение доказването на
осигурителния стаж, това е начинът, регламентиран в чл.40 от цитираната Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/.
В конкретния случай, по отношение на осигурителния
стаж на М.Р.А., за периодите от 01.09.1978 год. до 31.12.1980 год. и от
01.02.1983 год. до 30.04.1983 год., е установено, че лицето не фигурира в
разплащателни ведомости на осигурителя „***” *** за тези периоди, от което
следва и извода, че въз основа на това удостоверение Обр.УП-3,
с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., което удостоверение, макар и формално изглеждащо
като редовен от външна страна документ, не може да се зачете за осигурителен
стаж времето отразено в него, а именно периодите - от 01.09.1978 год. до
31.12.1980 год. и от 01.02.1983 год. до 30.04.1983 год. Това е било безспорно
установено при извършения от органите на НОИ последващ
контрол по спазване на осигурителното законодателство и извършване на последваща проверка на лице с отпусната пенсия, ползвало
права по новорегистриран рисков осигурител. Анализът и
съпоставката на това удостоверение с останалите документи налични по преписката
сочат, че неговата материална доказателствена сила,
като официален удостоверителен документ, е била опровергана. При това положение,
правилно с обжалваното Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя М.Р.А.
не са зачетени за осигурителен стаж периодите, отразени в това удостоверение, обр.УП-3, с Изх.№1837 от 29.11.1993 год. В тази връзка
правилно от ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Кърджали е
прието, че жалбоподателят не отговаря на условията §4, ал.1 от ПЗР на КСО за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и такава му е била отказана.
Посочената разпоредба предвижда, че до 31 декември 2015 год. вкл., лицата,
които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години
при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършена
възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при
първа категория труд или при 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8
месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж
и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Ясно е, че за да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст по
посочената разпоредба, всички предвидени предпоставки в същата изисквания следва
да са налице кумулативно, като дори и една от тях да липсва, пенсията следва да
бъде отказана, както в случая. Това е така, тъй като по отношение на
жалбоподателя А., към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия,
а именно - 24.06.2015 год., не е била налице предпоставката, сборът от
осигурителния му стаж и възраст да е 100, а този сбор е бил 97.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че с
оспореното Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от
21.06.2021 год. пенсионният орган при ТП на НОИ - Кърджали е следвало да измени
Разпореждане №17/прот.№ N01267/ от 17.07.2015 год., а
не да го отменя и отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, защото към 07.10.2018 год. вече изпълнявал условията на §4, ал.1 от
ПЗР на КСО за сбор осигурителен стаж и възраст 100. В тази връзка следва да се
посочи, че в случаите по чл.99, ал.1, т.2, буква „а” от КСО, а именно – когато
пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на
документ с невярно съдържание, която хипотеза изрично е посочена в Разпореждане
№Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год., според
изричната регламентация на чл.99, ал.2, т.2 от КСО, разпореждането се изменя или
отменя от датата на отпускането или промяната на пенсията.
Предвид обстоятелството, че в конкретния случай не се касае
за промяна на размера на пенсията, а е налице хипотезата на чл.99, ал.1, т.2,
буква „а” от КСО, цитирана по-горе, логично, а и законосъобразно е
разпореждането по чл.99, ал.2 от КСО да не изменя първоначално издаденото
такова за отпускане на пенсия, а направо да го отменя от датата на отпускането
на пенсията. При това положение, след като едно разпореждане се отменя и вместо
него следва да се постанови ново, съобразно нова преценка за правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, следва да се държи сметка за нормите, уреждащи
началната дата на отпускане на пенсия, а именно чл.94, ал.1 от КСО, според
която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на
правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок
от тази дата, а ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на
подаването им. Анализът на посочената разпоредба сочи, че пенсия може да се
отпусне от дата, предхождаща датата на подаване на заявлението/не по-дълъг от
два месеца преди тази дата/ или най-късно от датата на подаване на заявлението,
а от това според настоящия състав следва изводът, че липсва законово основание
пенсионният орган да прави преценка за придобиване на право на пенсия след
датата на подаване на заявлението. Обратното тълкуване, в какъвто смисъл са
претенциите на жалбоподателя М.А., би означавало пенсионният орган да наруши
цитираната императивна разпоредба от КСО.
Тук е мястото отново да се посочи, че от жалбоподателя
М.А. е подадено последващото, до директора на ТП на
НОИ – Кърджали, с Вх.№1019-08-670 от 26.05.2021 год., с втори регистриран
входящ номер – Вх.№2113-08-616 от 03.06.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.58-л.59/,
с което е поискал да му бъде възобновено изплащането на личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно разпоредбата на чл.69б, ал.1, т.1 и т.2
от КСО, без да се зачита трудовият стаж, посочения в Удостоверението Обр.УП-3, с Изх.№1837 от 29.11.1993 год., издадено от „***”
***, т.к. към този момент вече е навършил възраст 59 години. По повод това
заявление, компетентният пенсионен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Кърджали е направил такава нова преценка за придобиване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е издал Разпореждане №10/прот.№ N01321/ от 10.08.2021 год., с което разпореждане, на жалбоподателя М.Р.А. е
отпусната исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от
26.05.2021 год., т.е. от датата на подаване на заявлението, пожизнено, по
чл.69б, ал.1, от КСО, във вр. с §22ц, ал.1 от ПЗР на
КСО, с месечен размер на пенсията от *** /*** лв. и *** ст./ лева. Това
обстоятелство между впрочем, не е отбелязано или отчетено по никакъв начин в
подадената до съда жалба, но това най-вероятно се дължи на факта, че жалбата е
била изготвена и депозирана в съда на датата 09.08.2021 год., а посоченото
по-горе разпореждане, с което на жалбоподателя М.А. е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, в размер на *** лева месечно, е издадено на следващия
ден, а именно - на 10.08.2021 година.
Съдът в настоящия състав намира за неоснователен и
доводите, инвокирани в жалбата на М.А., че от решението, с което е
отхвърлена жалбата му против процесното разпореждане
и е потвърдено същото, не ставало ясно, какви са били мотивите на длъжностното
лице по „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали, за отменяне на Разпореждане №17 от
17.07.2015 год., за отказването да му бъде отпусната пенсия към 21.06.2021 год.
и каква е надвзетата сума, която следвало да се удържи от него, както и че с
посочването като основание на чл.99, ал.1, т.2, буква „а” от КСО не ставало
ясно и не се установявало по безспорен начин, на каква правна уредба е стъпило
длъжностното лице по „ПО” в ТП на НОИ - Кърджали и въз основа на какви
доказателства е издадено същото. Съдът в настоящия състав намира, че както в Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год., на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, така и в обжалваното пред съда Решение №2153-08-167
от 29.07.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, в достатъчна
степен са изложени както фактическите, така и правните основания, т.е. и в
двата акта са изложени достатъчно мотиви, от които става пределно ясно, защо е отменено
Разпореждане №17 от 17.07.2015 год., какви са правните основания за това и въз
основа на какви доказателства е станало това. По отношение твърдяния
в жалбата отказ да му бъде отпусната пенсия към 21.06.2021 год., съдът не
намира за нужно да излага повече мотиви, тъй като лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, както бе посочено и по-горе, е отпусната на жалбоподателя с
друго разпореждане и то не от посочената дата - 21.06.2021 год., а считано от 26.05.2021 год., т.е. от почти един месец
по-рано. По отношение „правната уредба, на която е стъпило длъжностното лице по „ПО” в
ТП на НОИ – Кърджали”, отново следва да се посочи, че Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали е издадено на основание на чл.99, ал.1, т.2,
буква „а” от КСО, която норма регламентира, че влязлото в сила разпореждане по чл.98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал/в случая – ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП
на НОИ – Кърджали/, по инициатива на органа, когато се установи, че пенсията е
отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с
невярно съдържание, а нормата на чл.99, ал.2, т.2, предл.I/първо/
от КСО от своя страна регламентира, че в случаите по ал.1, т.2 /настоящият
случай е такъв по ал.1, т.2, б.„а”/, разпореждането се изменя или се отменя от
датата на отпускането или промяната на пенсията. От изложеното следва, че са
пределно ясни правните основания, т.е. „правната уредба”, въз основа на която длъжностното лице по
„ПО” в ТП на НОИ – Кърджали е издало Разпореждане
№Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год., поради
което и се явяват неоснователни оплакванията в жалбата в тази насока.
Най-сетне, неоснователни
се явяват и доводите, наведени в жалбата, относно „третата разпоредба” в Разпореждане №Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, според която, надвзетата сума от пенсия
следва да се удържи от него, съгласно чл.114, ал.1 от КСО, ведно с лихвата по
чл.113 от КСО и че никъде не било посочено, каква е тази сума, за какъв период
е същата, какъв е размерът на главницата и какъв е размерът на лихвите, колко и
какви надвзети суми са констатирали длъжностните лица. Съдът споделя мотивите в
решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали, че изречението „Надвзетата сума
от пенсия да се удържи от лицето, съгласно чл.114 от КСО, ведно с лихвата по
чл.113 от КСО”, от оспореното разпореждане, не е властническо волеизявление, а
има смисъл на намерение за предприемане на последващи
действия по издаване на разпореждане за възстановяване на неоснователно
изплатени суми за пенсия, както и че тази част от диспозитива
на оспореното разпореждане на пенсионния орган при ТП на НОИ - Кърджали не води
до възникване на задължения за жалбоподателя преди издаване на отделно нарочно
разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми от пенсия, с
необходимата конкретизация по размер. За да стане по-ясно на жалбоподателя, а
вероятно и на процесуалния му представител, следва се посочи, че в КСО
съществува разпоредбата на чл.114, наименована „Възстановяване на неоснователно получени
суми”, като ал.3 на същия текст
регламентира,
че за възстановяване на сумите по
ал.1/т.е. недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания, които следва
да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113/
и по ал.2, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по
разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи
на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му, като в тези случаи
не се съставя ревизионен акт за начет по чл.110, ал.1, а разпорежданията се
връчват на лицата по реда на чл.110, ал.4. От елементарния анализ на тази норма следва,
че евентуалното възстановяване от
жалбоподателя М.А., на „надвзетата сума от пенсия”, може да се извърши само въз
основа на нарочно разпореждане, издадено на посоченото правно основание и от
посочения друг компетентен орган в ТП на НОИ – Кърджали, т.е. от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в ТП на НОИ –
Кърджали, в което разпореждане следва да бъде посочено, какъв е размерът на подлежащата
на възстановяване сума, за какъв период е същата, какъв е размерът на
главницата и какъв е размерът на лихвите и за какъв период е изчислен този
размер и т.н. Поради това, и това
оплакване в жалбата на М.Р.А. се явява напълно неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че Разпореждане
№Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, е издадено без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, съответно и оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ
– Кърджали и издадено и в съответствие с приложимите материалноправни
норми, т.е. не е налице отменителното основание по
чл.146, т.4 от АПК, по отношение на същото.
Така, с оглед всички изложени по-горе съображения,
съдът намира, че оспореният в настоящото производство административен акт - Решение
№2153-08-167 от 29.07.2021 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, е постановен от материално и
териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с необходимото
съдържание, при спазване на установените административно-производствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба от М.Р.А. от ***, против Решение №2153-08-167 от 29.07.2021
год., издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №Ц2175-08-237#5
от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали, за неоснователна и недоказана, поради което и с
решението по настоящото дело, жалбата срещу това решение следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не
следва да се произнася по въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не
са претендирани от ответника по жалбата, а и реално, такива
не са сторени от него в настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, против Решение №2153-08-167 от 29.07.2021 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ -
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане
№Ц2175-08-237#5 от 21.06.2021 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП
на НОИ - Кърджали, с което, на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „а” от КСО, е
отменено Разпореждане №17 от 17.07.2015 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали и е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя М.Р.А., с ЕГН **********.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/
– дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: