Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 307
гр.Пловдив,
12.11.2018г
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на
седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Цветелина Георгиева
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 426 по описа за 2018г на Пловдивски апелативен съд и взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 153 от 20.04.2018г по т.д. № 22/2017г по описа на Окръжен съд –
С. e осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати
на Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес
***, адв. В.Р., обезщетение от 40 000лв
за претърпени неимуществени вреди, болки
и страдания, психически и емоционални травми от пътно-транспортно произшествие
от 12.05.2015 г., причинено от
застрахования при посоченото дружество М.Ш.М., ЕГН **********, водач на ******по застрахователна полица № ******, с
период на покритие 20.08.2014г. – 20.08.2015 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 12.05.2015г до окончателното им плащане, като е
ОТХВЪРЛЕН иска за разликата до пълния предявени размер от 50000лв, както и
дължимата лихва върху тази разлика от 12.05.2015г. до окончателното им изплащане,
като неоснователен. С решението е осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК ***
да заплати на Ф.Х.И. разноски по делото по съразмерност от 1624лв адвокатски
хонорар, както и в полза на Окръжен съд – С. разноски по делото от 1600лв –
държавна такса и 300лв за възнаграждение на вещо лице.
Срещу постановеното
от окръжния съд решение, в осъдителната
част за сумата над 15 000лв
до присъдените 40 000лв, ведно със съответната лихва, е постъпила въззивна жалба от З. „Б.И.“ АД ***,
ЕИК *** с оплаквания, че при постановяване на решението съдът е допуснал
нарушения на материалния и процесуалния закон, като е постановил неправилно
решение в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочва, че съгласно
чл.52 от ЗЗД има увреденото лице има право на справедливо обезщетение в размер
на около 30 000лв, без да се отчита съпричиняване. По отношение на
установяване от съда на съпричиняването посочва, че по това възражение
практически липсват изложени мотиви в съдебното решение, като твърди, че същото
е в размер на 50%. Моли съда да отмени постановеното решение в частта над
15000лв за главница със съответните лихви. Претендира разноски съобразно
представения списък.
От ответника по
жалбата Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес *** не е постъпил отговор. В
представената по делото писмена защита моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски по представен списък на разноските.
Подадената въззивна
жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с
оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК
приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК приема за
установено следното:
Пред окръжния съд
е предявен иск от Ф.Х.И. ***, като сочи, че на 12.05.2015г в района на гр. М.,
между град М. и кв. Б., при управление от него на лек автомобил ***е претърпял
пътнотранспортно произшествие, причинено от М.Ш.М. като водач на лек автомобил Ф.В.,
с рег.№ ****. Ищецът сочи, че той е пътувал от махала А. по пътя към кв. Б.,
гр. М. и при навлизането си в кръстовището за включване към пътя за кв. Б.,
посока гр. М. се е огледал вляво и вдясно, включил се в кръстовището с ниска
скорост от 20 км/ч и след включването в своята лента за движение забелязал, че
срещу него в средата на пътното платно, с много висока скорост се приближавал
лек автомобил Ф.В.. В опит да избегне сблъсъка ищецът се изнесъл до края на
своята лента, плътно до банкетната ивица на пътното платно. На разстояние от
около 40 м., водачът на лекия автомобил Ф.В. навлязъл в лявата лента на ищеца,
но поради високата си скорост на движение 82-83 км/ч, рязкото задействане на
спирачките и неправилното си разположение на пътното платно в насрещната за
него лента за движение, водачът М. изгубил контрол върху управлявания от него
автомобил, същият поднесъл и последвал удар между двата автомобила, челен в
предната част за автомобила Ф.В. и странично-челен за автомобила, управляван от
ищеца. От удара ищецът получил телесни увреждания и счупвания на кости в
областта на таза, като увреждания получил и пътника в неговия автомобил К. К..
За причиненото
пътнотранспортно произшествие към наказателна отговорност е привлечен водача М.Ш.М.,
осъден с влязла в сила присъда № 21 от 20.10.2016г по НОХД №72/2016г на РС-М.,
за това, че на 12.05.15г. около 12.25ч., в района на гр. М., на общински път
№ **, при км 3 + 360, при управление на
МПС, лек автомобил Ф.В., с рег. № ****, нарушил правилата за движение чл.15,
ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП, в резултат на което допуснал
пътно-транспортно произшествие с лек автомобил ****, управляван от Ф. И.,***, и
по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
луксация с дестабилизация на лявата тазобедрена става, вътреставно счупване на
главата на лявата бедрена кост, разкъсване на ставната капсула на лявата тазобедрена
става, разкъсване на мускули на таза вляво, довело до трайно затрудняване на
движенията на долния ляв крайник, престъпление по чл.343, ал.1, б."б"
във вр. с чл.342, ал.1 НК.
Относно
претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че непосредствено след
увреждането и прегледите в МБАЛ - Б.Ш.АД била назначена хирургична интервенция,
в която била извършена мануална репозиция на луксираната тазобедрена става и
пострадалият ищец бил поставен на директна екстензия. Поради тежестта на
увреждането, специално фрактурата на главата на лявата бедрена кост, се
наложила повторна операция, при която били установени скъсани мускули в лявата
част на таза и разкъсване на ставната капсула. Отстранени били раздробените
костни фрагменти и била извършена репозиция.
Като последица от
ПТП и получените травми, ищецът посочва, че прекарал в болницата в стационарно
следоперативно лечение 32 дни от 12.05.2015г до 12.06.2015г, а за целия период
на лечението си бил нетрудоспособен за 9 месеца, от които осем в домашно лечение на постелен режим без почти
никакво движение, от 12.05.2015г до 05.02.2016г. От настъпване на инцидента и
при целия период на възстановяването ищецът търпял трайни затруднения в
движенията на тялото си и обслужването на ежедневните си хигиенно-битови
потребности, за което разчитал на помощта на близките си, като от претърпените увреждания не се бил
възстановил напълно. Както в състояние на покой, така и при физическо усилие,
ищецът изпитвал постоянни силни болки. Поради уврежданията и залежаването,
мускулната сила и издръжливостта в долната част на тялото значително намалели,
а движението левия крак не се възстановило напълно и останало чувствително
затруднено. Не бил в състояние да ходи и стои прав по- дълго, без помощта на
бастун. Налагало се често да извършва медицински и рехабилитационни процедури.
Продължителните физически болки и дискомфорт се отразили неблагоприятно върху
психическото и емоционално състояние на ищеца. Периодът на трайно и болезнено
възстановяване довел до непривични за него депресивни и страхови състояния.
Обездвижването и естеството на получените травми лишили ищеца от възможността
да води нормален полов живот, което довело до проблеми от сексуално естество.
През по-голямата част от амбулаторното си лечение ищецът не можел да излиза
навън, да се среща с приятели и близки. Физическите му болки били съпътствани с
нервни изблици, прояви на уплаха, напрегнатост и нарушения на съня. Травмите се
отразили върху ефективността на работата на ищеца, която била свързана с
физическа активност и движения на тялото, поради което същият не можел да
изпълнява пълноценно трудовите си задължения, което се отразило негативно върху
възвръщаемостта на труда и доходите му. Твърди, че преживяната травма и
последствията от нея щели да останат трайно в живота му и да предизвикват
негативни мисли и страхове, като участник в движението и водач на МПС.
За обезщетяване на
така посочените преживени болки и страдания ищецът търси заплащане на
обезщетение от 50000лв от ответника застрахователн, на основание валидна
застраховка на водачът М. по договор за гражданска отговорност с № ****** за
периода 20.08.14г. - 20.08.15г.
Ответникът е
оспорил иска и по основание и размер, тъй като бил завишен като размер и липсвала представена
застраховка гражданска отговорност. Прави и възражение за съпричиняване, ищецът
управлявал автомобил без поставен обезопасителен колан и евентуално с превишена
скорост, както и не бил направил всичко възможно да избегне удара. Заявява, че
възстановяването на ищеца от травмите е протекло нормално, при което
съответното на понесените вреди е обезщетение от около 20 000лв, без да се
отчита съпричиняването.
По направените
възражение ищецът е ангажирал доказателства за наличие на редовно сключена
застраховка, а по отношение на възражението за съпричиняване се е позовал на
установеното с влязлата в сила присъда, както и на данните от протокола за
оглед от 12.05.2015г, които установявали, че в момента на удара били отворени
въздушните възглавници на управлявания от него автомобил, следователно
обезопасителният колан е бил поставен.
При така
изложените становища окръжният съд е приел, че пред него не се спори по
отношение на извършеното противоправно деяние и дееца, за които е налице влязла
в сила присъда на наказателния съд, задължителна на основание чл.300 от ГПК за
гражданския съд, разглеждащ спора за гражданските последици от деянието, за неговата
противоправност и виновността на дееца. Установил е наличието на действаща
застраховка, ангажираща отговорността на застрахователното дружество. Приел е
за доказани от ищеца на претърпените от произшествието травми и претърпените
болки и страдания, следствие на деликта, които по справедливост е обезщетил със
сумата от 40 000лв, ведно със законната лихва. Възприел е механизма на
настъпилото произшествие, въз основа на изслушаната и приета пред него
автотехническа експертиза, но е намерил за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване, като е изложил мотиви, че непоставянето на
предпазен колан не може да се тълкува изолирано. Не е изложил мотиви по
отношение установените от автотехническата експертиза действия от пострадалия И.
по извършването на маневра – завиване наляво и и траекторията му по включване
към главния път.
По така
възприетото от съда е възразил застрахователят с жалба против присъденото
обезщетение за размера над 15 000лв до 40 000лв, който посочва, че от
представената по делото медицинска документация се установява протичането на
нормален оздравителен процес и при това положение обичайното обезщетение за
претърпените болки и страдания е в размер на около 30 000лв.
Оспорва и извода
на съда за липсата на съпричиняване от страна на пострадалия, като според него
то следва да бъде в размер на 50% и с този размер да се редуцира обезщетението.
Въззивната
инстанция намира, че окръжният съд правилно е разграничил обстоятелствата, по
които между страните не се спори и е допуснал събрирането на относими
доказатества – свидетелски показания и доказателствени средства – медицинска
ексепртиза. От тях се установява оказаното на пострадалия лечение, високият
интензитет на болки и тяхната продължителност от около 9 месеца, довели до
коренна промяна в ежедневието му. Всички обстоятелства са обсъдени подробно от
окръжният съд и изводите му се споделят от въззивния съд изцяло. Ето защо
правилно е установен размер за обезщетевяне от 40 000лв.
По отношение на
механизма на настъпилото ПТП, се установява, че то е описаното в исковата
молба, съгласно приетата автотехническа експертиза пред окръжният съд, която
страните не са оспорили и изводите на която съдът е кредитирал изцяло. От нея
се установява, че пострадалият не е с бил поставен обезопасителен колан при
инцидента, но с оглед на претърпения от него удар – странично – челен не се
установява по категоричен начин, че наличието на колан ще предотврати травмите.
При изслушването в съдебно заседание на вещото лице, то дава обяснения, че при
този удар увреждания е щяло да има, като не може да отговори със сигурнос дали
е щяло да има счупване. С оглед така направената констатация въззивният съд
намира, че в конкретния случай непоставянето на обезопасителен колан не е в
пряка връзка с настъпилите вреди – счупване, поради което макар това действие
само по себе си да представлява нарушение на правилата на Закона за движение по
пътищата не е причина и предпоставка за настъпилите вреди, по смисъла на
съдебната практика, следователно това действие не води до съпричиняване.
Приетата пред
окръжния съд автотехническа експертиза, в частта, конкретно описваща механизма
на произшествието по Фиг. 1 от нея установява, че излизането на управлявания от
И. лек автомобил БМВ е било под остър ъгъл спрямо главния път и е навлизал в
платното за движение по главния път постепенно. В съдебно заседание експертът
дава обяснения като заявява, че пострадалият е излизал под ъгъл от 45% на
главното платно, излизал е „косо“, а това е намалило видимостта надясно и е
причина по-дълго време да задържи погледа си натам, експертът продължава, че в
началото видимостта за И. е била голяма - преди да предприеме маневра ляв завой
за включване в пътното платно - е имал видимост по посоката на движение на
управлявания от М. автомобил Ф.В..
При така
установеното от експерта, отразено и в мотивите на постановената присъда,
въззивната инстанция намира, че предприетата от пострадалия И. маневра – ляв
завой е в нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, според който е длъжен преди това да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и съобразявайки се с тяхното положение, посока и
скорост на движение. На второ място от него е
налице и нарушение на правилото по чл. 36, ал. 2
от ЗДвП - "при завиване наляво за навлизане в път с двупосочно
движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по
възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение". При конкретно
създалата се пътна обстановка се установява, че пострадалият не е навлязъл в
двупосочния път по възможно най-краткия път, а навлизането му е било продължително, като е останал в лентата за
насрещно движение, т.е. тази за движение на деликвента. С извършването на тези
две нарушения, апелативният съд намира, че пострадалият е имал поведение, което
да способства за удара, т.е. налице е съпричиняване. Същото съдът определя в
размер на 30% като отчита категоричният извод на експерта, че ако извършителят М.
беше спазил ограничението от 50км при управление на своя автомобил, а не беше
го управлявал с 82-83 км/ч той щеше да е в състояние да предотврати удара между
двата автомобила. Следователно действията на извършителя са с по-голяма тежест
при настъпване на вредоносния резултат и не е налице твърдяното от
застрахователя съпричиняване от 50%, т.е. равнозначност в действията на двамата
водача.
Като отчете така
установеното съпричиняване от общия размер на обезщетение от 40 000лв
пострадалият има право на обезщетение в размер на 28000лв, ведно със законната
лехва така, както вече е присъдена, до който размер обжалваното съдебно решение
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. За разликата до пълния присъден
размер от 40 000лв, ведно със законната лихва – съдебното решение следва
да бъде отменено, а също и в частта за присъдените с него съдебни разноски по
съразмерност на ищеца, които се дължат в размер на 1136,80лв и по отношение
дължимата държавна такса от ответника – в размер на 1120лв.
Съразмерно на
частта от 13000лв, за която въззивната жалба се явява основателна З. „Б.И.“ АД
има право на извършените съдебни разноски пред окръжния съд и пред настоящия.
Пред окръжния съд са извършени разноски в общ размер от 6356,60лв за заплатено
адвокатско възнаграждение, две експертизи, възнаграждение за адвокатска защита
на ищеца и определена държавна такса за производството. От тях по съразмерност
му се дължат 3305,54лв. Пред въззивната инстанция разноските са в размер на
2300лв за адвокатско възнаграждение и държавна такса, от които по съразмерност
му се дължат 1196лв. И пред двете инстанции в представените от дружеството
договори за правна помощ е отразено изплащане на възнаграждение без ДДС –
3500лв пред окръжен съд и 1500лв пред апелативен съд и в този размер съдът го
намира за извършена от дружеството разноска, която следва да му бъде присъдена
– макар според пълномощника на дружеството ДДС да се дължи върху
възнаграждението му, той не е удостоверил да го е събрал, да му е платено,
поради което раззмерът ДДС няма характера на извършен разход по смисъла на
дадените разяснения в ТР № 6/2012г на ОСГТК на ВКС, който съдът служебно да
начисли да присъди на страната.
Съобразно частта
на въззивната жалба, която е намерена за неоснователна ответникът по нея също
има право на разноски в размер на 960лв.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 153 от 20.04.2018г по
т.д. № 22/2017г по описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА, в която е осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати обезщетение
на Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес
***, адв. В.Р. за
разликата над 28000лв до 40 000лв, ведно със законната
лихва върху сумата от 12.05.2015г до
окончателното плащане, за претърпени от него неимуществени вреди, болки и
страдания, психически и емоционални травми от пътнотранспортно произшествие от
12.05.2015г, причинено от М.Ш.М., ЕГН **********, водач на ******по застрахователна полица № ******, с
период на покритие 20.08.2014г – 20.08.2015г и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ф.Х.И., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, адв. В.Р. иск да бъде осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да му
заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания, психически и емоционални травми
от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 12.05.2015г, причинено от М.Ш.М.,
ЕГН ********** за размера над
28000лв, ведно със законната
лихва върху сумата от 12.05.2015г до
окончателното плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 153 от 20.04.2018г по т.д. №
22/2017г по описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА, в която е осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати
на Ф.Х.И., ЕГН ********** обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, болки и
страдания, психически и емоционални травми от претърпяно пътнотранспортно
произшествие на 12.05.2015г, причинено от М.Ш.М., ЕГН ********** в размер на 28000лв, ведно със законната лихва върху сумата от 12.05.2015г до окончателното
плащане.
ОТМЕНЯ решение № 153 от 20.04.2018г по т.д. № 22/2017г по
описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА, в която е осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати дължима държавна такса по сметка на
Окръжен съд – С. за размера над 1120лв до 1600лв, като ПОТВЪРЖДАВА в
частта, в която З. „Б.И.“ АД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 1120лв.
ОТМЕНЯ решение № 153 от
20.04.2018г по т.д. № 22/2017г по описа на Окръжен съд – С., В ЧАСТТА, в
която е осъдено З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати на
Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, адв. В.Р. съдебни разноски по
съразмерност за размера над 1136,80лв до 1624лв, като ПОТВЪРЖДАВА в
частта за присъдени разноски по съразмерност от 1136,80лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** да заплати на Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. В.Р. сумата
от 960лв, представляваща съдебни
разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Ф.Х.И., ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. В.Р. да
заплати на З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *** сумата от 3305,54лв за съдебни разноски по съразмерност в първоинстанционното
производство и сумата от 1196лв за
съдебни разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.