№………./……...08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар Елена Петрова
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 806 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Росатом“ ЕООД срещу решение № 5839/18.12.2019 г.,
постановено по гр.дело № 17042/2018 г. по описа на РС – Варна, с което съдът е
приел за установено в отношенията между страните, че ответникът „Росатом“ ЕООД
дължи на ищеца „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД сумата от 2224 лв.,
представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за
изработка на метални изделия ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 133,09 лв., представляваща мораторна лихва
върху посочената главница за периода от 16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., като е
присъдил в полза на ищeца сторените по делото разноски.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не
кореспондира със събраните по делото доказателства и изводите на съда
противоречат на действителното фактическо и правно положение между страните.
Според жалбоподателя, ВРС неправилно е приел, че възложената работа е изпълнена
в количествено и качествено отношение и е била приета от ответника без
забележки като е игнорирал част от приобщените по делото доказателства, а
избирателно е кредитирал други. В този смисъл излага подробен анализ на
събраните по делото свидетелски показания, както и заключения на изслушаните
експертизи. Поддържа възраженията за недостатъци на изработеното и неприемане
на работата от възложителя. Възразява, че фактурата е била частично заплатена
много преди да приключи монтажа на парапетите, поради което не можело да се
приеме, че работата е приета. Счита за неправилен извода на съда, че нанесените
вреди по мазилката на сградата следва да се търпят от възложителя на сградата,
който да търси правата си от главния изпълнител, в случая – въззивника. Счита,
че не е пропуснал сроковете да направи възражения за некачествено изпълнени
СМР, както и, че ищецът е бил недобросъвестен – знаел е за недостатъците,
поради което не се е налагало да бъде уведомяван за същите. Иска отмяна на
решението на ВРС и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 263 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор.
Варненски окръжен съд като взе предвид
направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и
съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл. 267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Исковете по реда на чл.
422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния едномесечен срок
след подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в производството по ч.гр.д. № 14022/2018
г. на Районен съд – Варна.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд са предявени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД срещу „Росатом“
ЕООД обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
от 2224 лв., представляваща неизплатена част от уговорено възнаграждение по
договор за изработка на метални изделия, за което е издадена фактура №
26/16.01.2018 г. на обща стойност 7224 лв. с ДДС, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.09.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 133,09 лв.,
представляваща мораторна лихва върху посочената главница за периода от
16.02.2018 г. до 18.09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14022/2018 г. по описа на
Районен съд – Варна.
Ищецът твърди, че по
възлагане от „Росатом“ ЕООД е изработил 86 линейни метра парапети като за
дължимото възнаграждение от 7224 лв. с ДДС е издал фактура № 26/16.01.2018 г.
Твърди, че на 18.01.2018 г. ответникът е заплатил част от стойността на
фактурата, а именно сумата от 5000 лв., с което е признал задължението си в
пълен размер и е приел извършената работа. Поддържа, че изпълнението е
качествено, като се позовава на липсата на своевременно уведомяване от страна
на възложителя за наличието на недостатъци. Счита, че ответникът е в забава
заплащане на възнаграждението считано от 16.02.2018 г.
Ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва сключването на договор за изработка, по силата на който е възложил на
ответника като негов подизпълнител изработка и монтаж на метални изделия – 86
л.м. парапети срещу възнаграждение в размер на 84 лв. с ДДС/1 л.м или общо 7224
лв. с ДДС. Не оспорва, че е извършил частично плащане в размер на 5000 лв.
Оспорва задължението за остатъка от възнаграждението. Оспорва предаването,
респективно приемането на извършената работа. Възразява, че ищецът не е
изработил 29,5 л.м. от общо 86 л.м. парапети. Възразява, че изпълнената работа
е некачествена, със съществени недостатъци, а именно: счупване на камъка под
монтираните парапети вследствие на неправилно пробиване на отвори; недостатъчно
стабилизиране и укрепване на монтираните парапети; недоброто им обработване с
външно покритие, довело до появата на ръжда. Възразява, че в резултат от
счупването на камъка под парапетите са нанесени вреди по сградата – проникнала е
влага и е компрометирана топлоизолацията и мазилката на сградата под шапките на
бордовете на терасите и около тях. Твърди, че веднага е известил ищеца за недостатъците
и го е канил да ги отстрани. При условията на евентуалност предявява
процесуално възражение за прихващане на главницата от 2224 лв. с насрещно
вземане за сумата 7000 лв., формирана като сбор от следните суми: сумата от
4776 лв., представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
недостатъците, и сумата от 2224 лв., представляваща стойността на разходите,
необходими за отстраняване на нанесените вреди по сградата в резултат от
некачественото изпълнение.
Страните не спорят, че между „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, и
„Росатом“ ЕООД – възложител, е сключен неформален договор за изработка на 86
линейни метри метални изделия – парапети по терасите на жилищна сграда с
административен адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ИНИ на СО „Траката“. Установено е, че „Росатом“ ЕООД е главен
изпълнител на строителството на същата сграда по договор от 27.05.2016 г. с
възложител „Сън естейт България“ ООД. Не е спорно и е установено от събраните
доказателства, че ищецът е издал фактура № 26/16.01.2018 г. за сумата 7224 лв.
с ДДС, която съответства на уговореното между страните възнаграждение, както и
че ответникът е платил по банков път част от сумата по фактурата в
размер на 5000 лв. Посредством заключение на съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че фактура № 26/16.01.2018 г. е осчетоводена при
страните и е включена в дневника за покупки на „Росатом“ ЕООД през м. март 2018
г. като ответното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен кредит по
фактурата.
По спорния въпрос дали ищецът е изпълнил
договора точно в количествено отношение са приети писмени доказателства, разпитани
са свидетели и е приета СТЕ. Според
заключението на вещото лице инж. П. М. общата
дължина на монтираните парапети във вход А и във вход Б на жилищната сграда е
236,50 м, сред които и процесните 86 л. м. Свидетелят И. М.е дал показания за извършени
монтажни работи на парапети по терасите на процесната жилищна сграда, които
били от ковано желязо с дължима около 85-86 м. Свидетелят сочи, че той е взел
размерите. Видно от приетия като доказателство констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (образец 15) от 16.02.2018 г., подписан от
представител на възложителя „Сън естейт България“ ООД и на строителя „Росатом“
ЕООД, строежът е изпълнен съобразно одобрените
проекти и отговаря на законовите изисквания към строежите.
По спорния въпрос относно уведомяването на
изпълнителя – ищец от ответното дружество за наличие на недостатъци е представено
уведомление без дата от „Росатом“ ЕООД до „Евростил България – ЕСБ“ ЕООД, в
което възложителят уведомява изпълнителя, че не дължи остатъка от
възнаграждението по договора в размер на 2224 лв., тъй като СМР са извършени с
недостатъци и не са приети. Посочени са следните недостатъци: масово
счупване/компрометиране на камъка под парапетите вследствие на неправилното
разпробиване на отвори за преминаване на анкерите за захващане на самите
парапети; недостатъчно стабилизиране и укрепване на парапетите; недобро
обработване с външно покритие на парапетите, което води до липса на защита от
атмосферните условия. За връчването на уведомлението е приложена товарителница
с отбелязване, че е получена на 02.01.2019 г. Представено е и уведомление без
дата от „Сън естейт България“ ООД до „Росатом“ ЕООД, в което възложителят по
договора за строителство от 27.05.2016
г. уведомява ответното дружество като изпълнител по този договор, че работата
по изработка и монтаж на парапетите е изпълнена некачествено. В уведомлението са
обективирани същите недостатъци, посочени по-горе.
По спорните
въпроси за наличието на недостатъци в изработеното и стойността на необходимите
СМР за тяхното отстраняване са изслушани и приети заключения на вещи лица по
допуснати първоначална и повторна съдебно-технически експертизи. Според
първоначално заключение на в.л. инж. П. М. всички монтирани на сградата парапети
са компрометирани. Недостатъците се изразяват в недостатъчен брой анкерни
болтове при монтажа на вертикалните стойки, счупени камъни при разпробиването,
липса на капачки върху опорната плоча с анкерите и появата на ръжда. Според
вещото лице възникналият теч в сградата няма връзка с монтирането на
парапетите. Вещото лице е определило стойност на СМР за ремонт на монтираните
парапети с дължима 86 л. м в размер на 1516,41 лв. без ДДС. Според повторната
съдебно-техническа експертиза на инж. М. А.. необходимите ремонтни работи са на
стойност 2233,51 лв. с ДДС, като сред тях е включен и ремонт на фасадата
(минерална мазилка), тъй като същата е компрометирана в резултат от проникнала
вода през счупените плочи и недобре обработените без хидроизолация пети на
вертикалните стойки.
За
установяване на възраженията за наличие на недостатъци в изпълнението са
разпитани и трима свидетели.
Според
показанията на св. И. М., който извършвал монтажа за изпълнителя, парапетите били
монтирани с по един или два анкерни болта, за да се предотврати счупване на
борда, за който се захващат болтовете. Заявява, че парапетите са били
предварително обработени с грунд, върху който били боядисани с черна боя. При
това боядисване, което не било прахово, било нормално да избие ръжда, тъй като
обектът бил близо до морето. Монтажът се извършвал по принцип с по два анкерни
болта. Спомня си за един пукнат камък. Търсил да уведоми представителя на
възложителя, но той не бил на обекта и не му вдигнал телефона. Затова уведомил
намиращ се на обекта мазач.
Според
свидетеля М. П. – представител на „Сън естейт България“ ООД в периода 2013 г. –
2018 г., парапетите били монтирани некачествено – били захванати с по-малко от
предвидените 4 болта, имало и счупени камъни, за което веднага бил уведомен по
телефона изпълнителят „Росатом“ ЕООД. Свидетелят П. уведомил и монтажника –
свидетеля И. М., който казал че това ще се отстрани. Парапетите били заварявани
на място като монтажниците заявили, че след това ще се боядисат. Около месец
след монтажа избила ръжда по парапетите, за което свидетелят уведомил
техническия ръководител. Според свидетеля външните парапети на сградата сега
били в ужасно състояние.
Според
показанията на св. Д. Д. (технически ръководител при „Росатом“ ЕООД),
възложителят по договора за строителство на сградата е уведомил ответното
дружество за проблем с парапетите. Свидетелят констатирал на място, че има спукани
камъни, като работниците, които монтирали парапетите му обещали, че ще бъдат
отстранени повредите. Освен това парапетите били захванати с по-малко болтове и
избила ръжда по тях след около 1-3 седмици. Тези недостатъци били констатирани
и от представляващия ответното дружество „Росатом“ ЕООД – Н.Н.. По данни на
свидетеля г-н Неделчев е „звънял на хората, които се занимават с парапетите,
който ги доставят и монтират“.
При горната
фактическа установеност по въведените въззивни основания за извършени
процесуални нарушения, необоснованост и нарушение
на материалния закон съдът приема от правна страна следното:
С Решение №
45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК е даден отговор
на въпроса: "Осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за
извършени СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично
плащане на задълженията по нея, представлява ли приемане на извършената
работа". Посочено е, че съгласно трайно установената практиката на ВКС,
фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и
осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват
недвусмислено признание на задължението по тях /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на
II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т.
О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г.,
II Т. О./. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за
търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи
като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.
В този смисъл решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на
II Т.О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по
т. д. № 588/2009, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Настоящият
съдебен състав споделя цитираната практика на ВКС с
уточнението, че в случай, че са налице доказателства за направени от
възложителя в законово установените срокове възражения за неточно изпълнение,
то независимо от осчетоводяването на фактурата и извършени по нея плащания,
тези доказателства следва да бъдат съобразени от съда като относими към
фактическия състав обуславящ предвидените в чл. 265, ал. 2 от ЗЗД права на
възложителя да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаление на възнаграждението.
В
конкретния случай възраженията за некачествено изпълнени СМР, изразяващи се в счупване на камъка под
монтираните парапети вследствие на неправилно пробиване на отвори и
недостатъчно стабилизиране и укрепване на монтираните парапети с по-малко
анкерни болтове от необходимите касаят явни недостатъци, т.е. такива, които могат
да се открият при обикновения начин на приемане и към момента на приемане вече
са се появили. За този вид недостатъци съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2
от ЗЗД възложителят е длъжен да направи всички възражения за неправилно
изпълнение при приемането на работата. Ако не се направят такива възражения
работата се смята за приета съгласно необоримата презумпция на чл. 264, ал. 3
от ЗЗД.
От показанията на
разпитаните свидетели не се установява по категоричен начин изпълнителят да е
бил уведомен за твърдяните недостатъци. Такова уведомление е извършено едва с
писмото, получено на 02.01.2019 г., т.е. близо година след приемането на
работата, манифестирано с осчетоводяването на издадената от изпълнителя
фактура. Следва да се отбележи, че работниците на обекта не са представители на
изпълнителя по закон, поради което устни уговорки със същите да поправят
некачествената работа, не могат да се квалифицират като надлежно уведомление за
констатирани при приемането на работата недостатъци. Добросъвестността на
изпълнителя в случаите на явни недостатъци е ирелевантна. Изводът е, че
възложителят не е направил своевременно възраженията си, осчетоводил е
издадената фактура и е ползвал по същата данъчен кредит, поради което работата
се счита приета с посочените недостатъци и се дължи плащане на уговорената цена
в пълен размер.
Що се отнася до твърдяните
скрити недостатъци – недобро обработване с външно покритие на парапетите, което
е довело до липса на защита от атмосферните условия и поява на ръжда,
свидетелят Пенев сочи, че същата се е появила след един месец, а свидетелят П.
– след 1-3 седмици. Съгласно чл. 264, ал.
2 от ЗЗД за скритите недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им като това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. За момента на уведомяването и тук важи казаното по-горе – същото
е извършено едва на 02.01.2019 г., докато недостатъкът се е появил още през
февруари или март 2018 г. По делото не са налице данни изпълнителят да е бил
недобросъвестен, т.е. да е знаел за недоброто обработване с грунд и външно
покритие на парапетите, поради което и тук следва да се приложи правилото на
чл. 264, ал. 3 от ЗЗД и работата да се счита приета поради липса на
своевременно възражение за откритите по-късно недостатъци.
Възражението, че фактура №
26/16.01.2018 г. е била частично заплатена с преводно нареждане от 18.01.2018
г. много преди да приключи монтажа на парапетите, поради което не можело да се
приеме, че с това конклудентно действие работата е приета, е направено едва с
въззивната жалба и е преклудирано на осн. чл. 133 от ГПК, поради което не
следва да се обсъжда. Освен това, въведеното от ответника с това възражение
ново фактическо твърдение се опровергава от безспорно установеното
обстоятелство, че целият строеж е бил приет с протокол обр. 15 от 16.02.2018 г.
без забележки, сочещи неизпълнени СМР към датата на съставяне на протокола.
От събраните по делото
доказателства не се установява неточно изпълнение в количествено отношение.
Съгласно приетата по делото СТЕ по сградата са изпълнени общо 236,50 л.м.
парапети, същата е изцяло завършена и приета с протокол обр. 15 от 16.02.2018
г., подписан от ответника „Росатом“ ЕООД, в който не е отразено, че част от
парапетите на сградата не са поставени, доказателства за наличие на тераси или
части от тераси без поставени парапети не са ангажирани. Следователно,
най-късно на 16.02.2018 г. монтажът на парапетите е бил изцяло завършен. Този
извод кореспондира с факта, че фактурата е включена в дневника за покупки на „Росатом“
ЕООД през м. март 2018 г. като ответното дружество е ползвало право на
приспадане на данъчен кредит.
По делото е прието за
съвместно разглеждане направено от ответника „Росатом“ ЕООД възражение за
прихващане при условие на евентуалност – в случай на отхвърляне на възраженията
за недължимост на претендираната от ищеца част от възнаграждение в размер на 2224
лв. същата да бъде компенсирана в настоящия процес с насрещно вземане за сумата
7000 лв., формирана като сбор от: сумата от 4776 лв., представляваща стойността
на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците по некачествено
изпълнената работа, изразяващи се в недостатъчно стабилизиране и укрепване на
парапетите към основата, неправилно пробиване при закрепяне на парапетите и
повреждане на основата от камък и некачественото обработване с външно покритие
на парапетите, довело до появата на ръжда, както и сумата от 2224 лв.,
представляваща стойността на разходите, необходими за отстраняване на
нанесените вреди в резултат от некачественото изпълнение, изразяващи се в
отлепяне на топлоизолацията и мазилката на сградата вследствие на проникващата
влага от счупения камък под парапетите.
По отношение на първата
сума възражението е неоснователно. Както бе посочено по-горе, съдът намира, че
ответникът е приел извършената работа без да направи възражения в предвидените
от закона преклузивни срокове, поради което и не му се дължи обезщетение за разходите,
необходими за отстраняване на недостатъците по некачествено изпълнената работа.
Относно сумата от 2224 лв.,
същата включва разходите, необходими за отстраняване на нанесените вреди по
части от сградата, които не са предмет на сключения между страните договор за
изработка. Не се спори, че сградата не е собственост на ответното дружество „Росатом“
ЕООД. Следователно евентуално увреждане на сградата води до настъпване щети в
патримониума на собственика на сградата, но не и на ответника. В случай, че
увреждането е в причинна връзка с некачествено изпълнена от ищеца работа, то
неговата отговорност за вреди спрямо ответника е предпоставена от реализирана
отговорност на ответника за вреди спрямо неговия възложител „Сън естейт
България“ ООД. Това следва от облигационния характер на правоотношението между
страните, за което важи правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗЗД, че договорът поражда
действия между страните, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона
случаи. В случай, че „Сън естейт България“ ООД предяви иск за вреди по
сградата, настъпили в резултат на неточно изпълнение на възложените на „Росатом“
ЕООД СМР, то ответникът би имал обратен иск срещу подизпълнителя – настоящ
ищец, в случай, че вредите са резултат от действията на последния в качеството
му на подизпълнител. Ответникът не е материалноправно легитимиран да претендира
чрез възражение за прихващане обезщетение за вреди настъпили по сградата, която
не е негова собственост, поради което останалите елементи от фактическия състав
обуславящ правото на обезщетение не следва да се обсъждат.
Основателността на иска за
главница обуславя основателност и на акцесорното искане за заплащане на законна
лихва в заявения размер.
Поради съвпадане на
правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
решение ще бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК съдът препраща и към
мотивите на първоинстанционното решение.
На въззиваемата страна
следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 300,00
лева заплатен адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5839/18.12.2019 г., постановено по гр.дело №
17042/2018 г. по описа на
РС – Варна.
ОСЪЖДА „Росатом“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доспат“ № 4, ет.
6, ап. 11, да заплати на „Евростил
България – ЕСБ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Уста Кольо Фичето“ № 9, сумата от 300,00 (триста)
лева, представляваща сторени в производствотопред
Окръжен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.