Решение по дело №40/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - Варна срещу Решение № 1651/22.11.2023 г., постановено от Районен съд - Варна по н.а.х.д. № 3888/2023 г., с което е отменено Наказателно постановление № ***-[рег. номер]/22.08.2023 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с което на Н. М. Л. за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно. Касаторът оспорва извода на въззивната инстанция, че в наказателното постановление липсва съществен реквизит – датата на извършване на нарушението, и сочи, че в обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е посочена датата, до която санкционираното лице е следвало да подаде ГДД, както и срокът, до който е продължило бездействието на лицето. Твърди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че в обстоятелствената част на акта и на постановлението се съдържат противоречиви данни относно съставомерните белези на административното нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на Л., тъй като от съдържанието и на двата акта било видно, че същият не е подал/не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал.1 от ЗКПО в установения за това срок. Касаторът не е съгласен с изводите на въззивната инстанция за несъответствие между даденото от административнонаказващия орган описание на нарушението и неговата правна квалификация, като обосновава становището си с анализ на отликите на санкционните разпоредби на чл. 261, ал.1 и чл. 264, ал.1 от ЗКПО. С оглед изложеното счита, че при издаване на оспореното наказателно постановление са спазени изискванията на закона. Моли решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което процесното наказателно постановление да се потвърди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът в производството Н. М. Л. не изразява становище по съществото на касационния спор.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила решението на ВРС.

 

Административен съд – Варна, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по жалба от Н. М. Л. срещу Наказателно постановление № ***-[рег. номер]/22.08.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП - Варна, с което за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 24.07.2023 г. при извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП - Варна било установено, че Н. М. Л. като управител на „Елдорадо-Л.“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2022 г. в ТД на НАП – Варна в законоустановения срок по чл. 92, ал.2 от ЗКПО - до 30.06.2023 година. Декларацията била подадена на 14.07.2023 г. с вх.№ ***.

На 28.07.2023 г. срещу Л. бил съставен Акт за усановяване на административно нарушение № ***за извършено нарушение на чл. 264, ал. 1, вр. с чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Актът бил надлежно предявен на нарушителя, който го подписал и получил екземпляр от него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили, поради което на 22.08.2023 г. Директорът на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна издал атакуваното наказателно постановление, в което приел изцяло фактическите констатации, отразени в него, приел, че Л. е нарушил разпоредбата на чл. 264, ал. 1, вр. чл. 92, ал. 2 от ЗКПО и на основание чл. 264, ал.1 от същия закон му наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева.

От правна страна районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Посочил е в мотивите, че действително е налице нарушение на разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, тъй като годишната данъчна декларация на “Елдорадо – Л.” ЕООД за 2022 г. е подадена на 14.07.2023 г. вместо в законоустановения срок - 30.06.2023 г. Отбелязал е, че наличието на такова нарушение може да доведе до осъществяване състава на две различни административни нарушения - на чл. 261, ал. 1 и на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО, като в първия случай на санкция подлежи данъчнозадълженото лице, т.е. търговското дружество, което не е подало своевременно ГДД, а във втория субект на нарушението е физическото лице - управител, ликвидатор/синдик или лице изпълняващо длъжността ликвидатор/синдик - което с действие или бездействие е допуснало нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263 от ЗКПО. Съдът е констатирал, че в разглежданата хипотеза описаните в акта и в наказателното постановление факти кореспондират с чл. 261, ал. 1 от същия закон, доколкото се акцентира върху неподаването в срок на ГДД за 2022 г., а не се насочва към изпълнително деяние, изразяващо се в допустителство, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. В допълнение към предходното е посочил, че ангажирането на административнонаказателната отговорност на физическо лице винаги води до необходимост от доказване на субективния елемнт на нарушението – вината, каквито аргументи липсват в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Съдът е констатирал и порок във формата и съдържанието на оспореното наказателно постановление и на съставения преди това АУАН – непосочване на датата, която административнонаказващият орган приема за дата на извършване на нарушението – по аргумент от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От изложените от административнонаказващия орган факти не става ясно дали това е първата дата, от която лицето е изпаднало в забава (01.07.2023 г.) или 14.07.2023 г., когато данъчнозадълженото лице е подало декларацията, или 24.07.2023 г., която е посочена като дата на установяване на нарушението. Според районния съд този порок на санкционния акт е съществен предвид формалния характер на административнонаказателните производства.

По посочените съображения районният съд отменя оспореното наказателно постановление.

Настоящата инстанция възприема изцяло установеното от районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които няма да преповтаря и към които препраща съгласно чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Въззивният съд е събрал всички доказателства, относими към съществото на повдигнатия правен спор, и е анализирал същите подробно в мотивите на решението. Правилни са констатациите на районния съд, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не е посочена датата на извършване на нарушението. Времето на извършване на нарушението е един от основните признаци на всяко административно нарушение по аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От това, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочен крайният срок – 30.06.2023 г., до който е следвало данъчнозадълженото лице да подаде ГДД по чл. 92, ал.1 от ЗКПО, не може да бъде направен категоричен извод коя конкретна дата административнонаказващият орган приема за дата на извършване на нарушението. Извеждането на релевантни за изхода на делото факти, каквато безспорно е датата на извършване на нарушението, не трябва и не може да се основава на предположения, тъй като това би довело до хипотеза, при която волята на административно-наказващия орган или фактите, въз основа на които тя е формирана, да се извежда по тълкувателен път, а това е недопустимо предвид строго формалния характер на административно-наказателните производство и техния санкционен характер.

Касационният състав споделя и изводите на районния съд, че констатирането на нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО – неподаване на ГДД в срок от данъчнозадължено лице създава възможност за налагане на административни наказания както на самото данъчнозадължено лице - в случая търговско дружество (чл. 261, ал.1 от ЗКПО), така и на физическите лица, които са оправомощени да го представляват - управител, ликвидатор/синдик или лице изпълняващо длъжността ликвидатор/синдик (чл. 264, ал. 1 от ЗКПО). Правилни са изводите на районния съд, че от съдържанието на съставения акт и на издаденото наказателно постановление не става ясно коя от двете възможности е имал предвид административнонаказващият орган, с оглед на обстоятелството, че обвинението е за неподаване на ГДД в срок, задължението за което е на данъчнозадълженото лице, а Л. няма това качество, и липсват аргументи в полза на хипотезата на допустителство по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Тази неяснота във волята на органа се доказва и от липсата на аргументи относно субективния елемент на нарушението - вината на санкционираното лице.

При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатират пороци, засягащи валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. По тези съображения касационният състав намира, че не са налице касационни основания и жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административно-процесуалния кодекс, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, VІ тричленен състав

ОСТАВЯ в сила Решение № 1651/22.11.2023 г., постановено от Районен съд – Варна по н.а.х.д. № 3888/2023 г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно.