№ 2302
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110211480 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на девети април две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11480
по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ф. Б. срещу наказателно постановление /НП/ №11-
01-1395-2023 от 13.06.2024 г. на директор на АДФИ, с което на жалбоподателя на
основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 50 000 лева за нарушение на чл. 17, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно поради
неправилно приложение на материалния закон, като твърди, че няма качеството
възложител и че не е действал виновно.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 20.12.2023 г. Г.Т.–инспектор в АДФИ, след извършена проверка, съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на 29.12.2020 г. нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗОП в присъствие на
нарушителя и един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива
били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като доводите в тях по същество са
повторени и във въззивната жалба.
Въз основа на АУАН на 16.09.2022 г. Г.Йорданов – директор на АДФИ издал
НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 261, ал.
1 и ал. 2 от ЗОП и представените заповеди на МФ, в предвидените от закона срокове за
съставянето и издаването им по чл. 261, ал. 1 от ЗОП, който се явява специален спрямо
общата разпоредба по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват
на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като достатъчно ясно е описано
извършеното нарушение. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на
НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
През 2014 г. от „Автомагистрали“ ЕАД било отправено запитване до Агенция
по обществени поръчки с искане за получаване на разяснение по Закона за
обществените поръчки относно това дали дружеството притежава качеството
възложител по смисъла на закона. На 28.02.2014 г. от изпълнителния директор на АОП
било изпратено становище до управителя на „Автомагистрали“ АД, съгласно което „би
могло да се приеме, че дружеството „Автомагистрали“ ЕАД не притежава белезите на
публичноправна организация по смисъла на ДР на ЗОП, поради което не се явява
възложител по чл. 7, т.3 от ЗОП (отм.)“
На 01.12.2017 г., жалбоподателят по силата на решение на съвета на
директорите на „Автомагистрали“ ЕАД бил избран за изпълнителен директор, който
да управлява и представлява дружеството. В това качество той се запознал със
становището на Агенцията по обществени поръчки.
Жалбоподателят бил изпълнителен директор на дружеството и към 29.12.2020 г.
2
На същата дата между "Автомагистрали" ЕАД като възложител, представлявано от
жалбоподателя и "Монолитстрой-Чорбаджийски, Байкушев" ООД като изпълнител,
бил сключен договор за възлагане извършването на инженеринг (проектиране,
строителство и осъществяване на авторски надзор) за обект: „Трайно укрепване на
проявени деформации на пътното платно на републикански път III-4041 „Севлиево-
Янтра-Скалско.Геша-Дряново“.
Цената за изпълнение на договора съгласно чл. 7, ал.1 възлизала на 9 234 000 лв.
без ДДС.
Жалбоподателят не приложил предвидените в чл. 18 от ЗОП процедури за тази
стойност на доставяната услуга, а именно - възлагане на обществена поръчка чрез
публично състезание или пряко договаряне.
В резултат на извършена от АДФИ финансова инспекция на „Автомагистрали“
ЕАД било прието, че жалбоподателят е извършил административно нарушение и бил
издаден процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на св. Г.Т., И.К., Е.Г. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства. По същество липсват
противоречия в доказателствените материали, поради което съдът не дължи по-
детайлното им обсъждане по аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка административнонаказващият
орган е приел, че жалбоподателят е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, т.2 от ЗОП
С въпросната разпоредба възложителите са задължени да приложат
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице
основанията за това.
Възложителите по смисъла на чл. 5 от ЗОП отговарят за правилното
прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от
обществените поръчки, като биват публични и секторни. Съгласно чл. 5, ал. 2, т.14 от
ЗОП представляващите публичноправните организации лица са публични
възложители, като дали представляваното от жалбоподателя дружество е
публичноправна организация и респективно дали той притежава качеството публичен
възложител е един от спорните въпроси по делото.
Съгласно § 2, т. 43 от ДР от ЗОП "публичноправна организация" е юридическо
лице, за което са изпълнени следните условия:
а) създадено е с конкретната цел да задоволява нужди от общ интерес, които
нямат промишлен или търговски характер;
б) финансирано е с повече от 50 на сто от държавни, териториални или местни
органи или от други публичноправни организации, или е обект на управленски
контрол от страна на тези органи; или има управителен или надзорен орган, повечето
от половината от членовете на който са назначени от публичен възложител по чл. 5, ал.
2, т. 1 – 14.
Действително пълнотата на изложението би изисквала първо да се извърши
преценка за това дали са налице обективните елементи от състава на твърдяното
нарушение и след това дали поведението на жалбоподателя е съставомерно от
субективна страна. С оглед обема на представените по делото писмени доказателства и
безспорно установените обстоятелства оба„е, настоящият състав намира, че за
процесуална икономия следва да се обсъди първо евентуалната субективна страна на
деянието. По делото се установи, че Агенция за обществени поръчки е представила на
„Автомагистрали“ ЕАД становище, съгласно което дружеството не притежава
качеството публичноправна организация. Действително това становище е от 2014 г., а
3
и същото не определя дали обективно представляваното от жалбоподателя дружество
притежава това качество – отговорът на подобен въпрос произтича от установените
фактически обстоятелства по делото. Същевременно обаче не може да се игнорира
подобна позиция на държавен орган, отговорен за осъществяването на държавната
политика в областта на обществените поръчки, а и липсват твърдения или
доказателства за други последващи становища, представени към 2020 г. С оглед на
това следва да се приеме, че към датата на твърдяното нарушение жалбоподателят се е
водел от въпросното становище, което според настоящия състав, е възпрепятствало
формирането на вина в съзнанието му, респективно липсва един от основните
елементи от състава на административното нарушение. На следващо място с оглед
изминалия период от време е налице и изтичане на предвидената в закона давност за
административнонаказателно преследване.
По тези съображения съдът намира, че жалбата се явява основателна и НП
следва да бъде отменено, без да се налага извършване на анализ на това дали
жалбоподателят е притежавал качеството публичен възложител към момента на
сключване на процесния договор.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №11-01-1395-2023 от 13.06.2024 г.
на директор на АДФИ, с което на С. Ф. Б. на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 000 лева за нарушение на
чл. 17, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4