РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. С. 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100128 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени преки иска на
увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и
цена на исковете съответно: 70 000 лв. и 3655.50лв.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.08.2020г., по път I -6
пътя С. – Б., в района на кръстовището за с. Т., претърпяла ПТП, при което е
получила съчетана травма със засягане главата, гърдите и крайниците с
картина на травматичен шок, контузия на главата, гръдна травма със счупване
на пет ребра, пълно счупване на лява ключична кост с дислокация на костните
фрагменти.
Твърди, че управлявала лек автомобил „Фиат Уно“ с рег. № ***,
пътувайки от с. Т. за гр. С. пресичайки пътя С. -Б.. След като спряла на знака
„Стоп“ и се огледала, не видяла друго МПС и потеглила. Внезапно била
връхлетяна и ударена в задната част на автомобила си от движещ се с
превишена скорост лек автомобил „Фолксваген Каравел с peг. № ***,
управляван от водача Ж. С. Т..
1
Твърди, че и към настоящия момент изпитва болки, почти не може
да използва лявата си ръка, поради което е почти напълно нетрудоспособна и
не може да обслужва домакинството си. Чувствала са непълноценна, изпадала
в депресия и все още не можела да се възстанови психически от силния стрес,
който е изпитала.
От удара пострадала и главата й, която била спукана и все още
получава замайване и изгубване на равновесие, даже е имало случаи да пада.
Контузена била и дясната й ръка, като все още изпитва болки и в нея и я
движи трудно.
Твърди, че освен неимуществени, претърпяла и имуществени вреди,
изразяващи се в направените разходи за лечение в размер на 2155.50 лв.,
описани подробно по вид и размер в исковата молба, както и сумата 1500 лв.,
представляваща стойността на повредения при ПТП лек автомобил „Фиат
Уно“ с рег. № ***, който бил тотално унищожен и предаден за скрап.
Твърди, че по отношение на лек автомобил „ Фолксваген Каравел“ с
peг. № ***, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество, обективирана в застрахователна полица №
BG/11/120000676287, със срок на покритие 18.03.2020 г. - 17.03.2021 г.
Твърди, че на 04.11.2020 предявила своята извънсъдебна претенция
за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред
ответното дружество, което отказало да плати обезщетение.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да й заплати сумата 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на получените при
ПТП на 03.08.2020 г. телесни увреждания и 3655.50 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на същото ПТП, от които: сумата 1500 лв. -
стойността на унищожения при процесното ПТП лек автомобил „Фиат Уно“ с
рег. № 0245НН, собствонст на ищцата и сумата 2155.50 лв., представляваща
разходи за лечение, както следва: 120 лв. – за томограф; 87.20 лв. - клексан;
20 лв. - за образна диагностика; 23.20 лв. - потребителска такса, 1800 лв. - за
медицински консумативи, импланти и остиосинтезни материали; 90.47 лв. -
за лекарствата клексан, селеногин, зиртек, виндипам, бизогама; 14.63 лв. - за
парацетамол, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от
датата на увреждането -03.08.2020 г. до окончателното изплащане.
2
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
увреждащия автомобил.
Оспорва всички елементи от фактическия състав на деликта, тъй
като нямало доказателства на вината на водача, управлявал застрахования лек
автомобил, за неговото виновно и противоправно поведение, в резултат на
което да е настъпило ПТП и вредоносния резултат за ищцата. Същият нямал
техническа възможност да предотврати ПТП, а за него събитието било
случайно по смисъла на чл. 15 НК, тъй като за него ударът бил
непредотвратим.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, както и
твърдението, че ищцата била с поставен предпазен колан.
Оспорва нейното твърдение, че спряла на знак „Стоп“ преди да
навлезе в кръстовището. Точно обратното тя заявила пред органите по
образуваното ДП № 891/2020 г. на РУ МВР-Сливен.
Оспорва и твърдението, че се огледала и не е видяла други
автомобили на пътя с предимство, тъй като имала видимост към пътя.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата, която поради отнемане на предимството на управлявания
от Ж. Т. лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с рег. № ***, неспиране на
знака „Стоп“ и неспиране на нивото на Стоп-линията, нито на линията на
дясната граница на пътното платно, навлязла на главния път, независимо че
по него се е движел автомобилът „Фолксваген Каравел“. Ако същата не е
предприела тези действия, е нямало да настъпи удар. Освен това, ищцата
управлявала автомобила с несъобразена скорост, поради което, дори да се е
движила и с по-ниска скорост, двата автомобила са щели да се разминат.
Тя пътувала и без поставен предпазен колан, с което не само
нарушила чл. 137а ЗДвП, но и способствала за собственото си увреждане, тъй
като с поставен колан щяла да получи по-малко на брой травми и по-леки.
Оспорва претърпените неимуществени вреди като характер, степен и
интензитет, както и имуществените.
3
Оспорват исковете като прекомерно завишени по размер.
Оспорва исковата претенция за законна лихва, която се определяла
по правилата на чл. 497 ал. 1 КЗ.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски.
В с.з. ищецът -лично и с процесуален представител, поддържа
предявените искове .Претендира разноски. Представя списък с разноските.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от
упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа
възраженията в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира за разноски. Представя списък по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 03.08.2020г., по път I -6, в посока С. – Б., в района на
кръстовището за с. Т., обл.С. като водач на „Фиат Уно“ с рег. № ***, ищцата
претърпяла ПТП, при което била блъсната от лек автомобил „Фолксваген
Каравел с peг. № ***, управляван от св.Ж. С. Т..
В резултат на удара, тя получила съчетана травма със засягане
главата, гърдите и крайниците с картина на травматичен шок, контузия на
главата, гръдна травма със счупване на пет ребра, пълно счупване на лява
ключична кост с дислокация на костните фрагменти.
За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 285/03.08.2020 и образувано ДП № 891/2020г по описа на РУ МВР-С.
вх. № 346582020г на ОП-С. прекратено с постановление на Прокурора от
24.06.2021г.
Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ НК и прекратено с
постановление от 24.06.2021г, на основание чл. 243 ал.1 т.2 НПК- поради
недоказаност на обвинението.
По жалба на ищцата срещу постановлението за прекратяване е
образувано ЧНД № 831/2021г на СлРС, по което с определение №
136/08.07.2021г, жалбата е оставена без уважение и потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
4
С определение № 73/23.02.2022г но ВЧНД № 74/2022г на СлОС, е
потвърдено определението на СлРС по ЧНД № 831/2021г на СлРС.
От назначена по настоящото дело авто-техническа експертиза, се
установява механизма и техническите причини за настъпване на ПТП.
Съгласно заключението, лек автомобил „Фолксваген Каравел“ с peг.
№ ***, управляван от св.Ж. С. Т. се е движил по пътя от гр. С. за гр. Б., в
района на отклонението за с. Т., със скорост на движение около 66 km/h.
В същото време, в посока от с. Т. за гр. Сливен, с цел пресичане на
пътя с предимство, се е движил лек автомобил „Фиат Уно“ с рег. № СН 0245,
управляван от ищцата, която без да предприеме спиране, навлязла в зоната
на кръстовището Скоростта на автомобил „Фиат Уно“ съгласно извършената
компютърна симулация в момента на удара е около 37 km/h. Скоростта на
автомобил „Фолксваген Каравел“ съгласно компютърната симулация е била
около 66 км/ч, както и към момента на удара с „Фиат Уно“.
Опасната зона на спиране на автомобил „Фолксваген Каравел“ при
определената скорост на движение е била около 45 метра.
В момента на пресичане на Стоп -линията от автомобила „Фиат
Уно“, автомобил „Фолксваген Каравел“ се е намирал на разстояние от около
24 m от мястото на удара. В момента на пресичане на дясната граница на
платното за движение от автомобила „Фиат Уно“, автомобил „Фолксваген
Каравел“ се е намирал на разстояние от около 12 m от мястото на удара.
При това движение е настъпил удар между между челната част на
„Фолксваген Каравел“ и страничната задна лява част на „Фиат Уно“.
При този удар лекият автомобил „Фолксваген Каравел“ продължил
движението си напред и леко наляво спрямо собствената посока, завъртайки
се минимално около вертикална ос, в посока обратна на часовата стрелка.
Лекият автомобил „Фиат Уно“ продължил движението си при относително
странично плъзгане, завъртайки се около вертикална ос, в посока обратна на
часовата стрелка и напуснал платното в зоната на разделителния триъгълен
остров.
Съгласно заключението на авто-техническата експертиза/ основно и
допълнително/, автомобилът „Фиат Уно“ не е спрял на нивото на Стоп -
линията и на нивото на дясната граница на платното за движение.
5
Водачът на автомобила „Фиат Уно“ е имал техническата възможност
да предотврати ПТП, като спре на Стоп- линията и на нивото на дясната
граница на платното за движение по пътя с предимство и пропусне движещия
се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Каравел“.
Водачът на „Фолксваген Каравел“ е нямал техническата възможност
да предотврати ПТП при определената скорост на движение от около 66 км/ч
към момента на непречното навлизане на „Фиат Уно“ по дясната пътна лента
и към момента на пресичане на стоп линията.
Налице е навлизане на автомобила „Фиат Уно“ в опасната зона за
спиране на автомобил „Фолксваген Каравел“ спрямо момента на пресичане на
дясната граница на платното при скоростта на движение на „Фолксваген
Каравел“ и при 60 km/h.
Ако се приеме, че момента на възникване на опасност е към момента
на пресичане на Стоп -линията от автомобила „Фиат Уно“ и при скорост на
движение на автомобила „Фолксваген Каравел“ от 66 km/h, двата автомобила
биха се разминали.
В с.з вещото лице поясни, че скоростта в момента на удара на „Фиат
Уно” е 35 км/ч. Разстоянието от Стоп-линията до мястото на удара е 12,7
метра. За тези 12,7 метра, ако ищцата е спряла на Стоп-линията, технически
параметри на управлявания от нея автомобил не могат да осигурят ускорение,
което да доведе до скорост към момента на удара от 35км/ч. и това доказва,
че тя категорично тя не е спряла.
От гледна точка на кинематичното изследване за възможността за
предотвратяване на събитието, има два основни момента: спиране на Стоп-
линията и спиране на нивото на дясната граница и това са два различни
момента.
Дясната граница е спрямо посоката на движение на „Фолксваген
Каравел”, дясната граница на неговата лента, т.е. автомобилът „Фиат Уно”
преди на навлезе в лентата за движение на лекия автомобил „Фолксваген
Каравел” и отново да спре.
Тъй като знакът „Стоп“ бил изместен малко по-назад от дясната
граница, технически правилно е спирането да е двукратно: първо се спира на
Стоп-линията, а след това се спира на нивото на дясната граница.
6
Ако се приеме, че за водача на „Фолксваген Каравел” опасността
възниква от момента на пресичане на Стоп-линията, тогава към този момент,
той няма техническа възможност да предотврати ПТП при скоростта си на
движение, но скорост от 60 км/ч двата автомобила биха се разминали.
Ако се приеме, че за водача на „Фолксваген Каравел” опасността
възниква към момента на пресичане на дясната граница от „Фиат Уно“, той
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП, както при скорост от
66 км/ч, така и при 60 км/ч.
Според САТЕ, техническите причините за настъпване на ПТП са:
1/Навлизането на лекия автомобил „Фиат Уно“ в зоната на
кръстовището при наличие на знак стоп и движещ се автомобил по пътя с
предимство.
Технически правилно е при наличие на знак стоп водачът на „Фиат
Уно“ да пропусне движещия се по пътя с предимство лек автомобил
Фолксваген и след това да предприеме пресичане на платното за движение.
2/Предприетото навлизане от водачката на автомобил „Фиат Уно“ в
зоната на кръстовището без да спре на знак „Стоп“.
3/Движението на автомобила Фолксваген със скорост над
максимално разрешената за участъка. При движение на автомобила със
скорост от 60 km/h и своевременно възприемане на опасността от водача /към
момента на пресичане на стоп линията/, не би настъпил удар, тъй като двата
автомобила биха се разминали. В случай, че се приеме, че опасността за
водача на автомобила „Фолксваген“ настъпва към момента на навлизане на
автомобила в лентата на „Фолксваген“, ударът е непредотвратим и при
движение с 60 km/h.
В резултат на ПТП ищцата претърпяла автомобила травма,
получена в салона на управлявания от нея автомобил, изразяваща се в
следните телесни увреждания:
-съчетана травма със засягане на главата, гърдите и крайниците,
протекла с картината на травматичен шок, наложил хоспитализацията на
пострадалата в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - Сливен за
наблюдение и лечение;
- контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана с
7
формиране на кожно ламбо в челно-теменната област, наложила
извършването на оперативно лечение за реимплантация на ламбото;
- гръдна травма с клинични и от образните изследвания данни за
счупване на III, VI, VII, VIII, IX и Х-о ребра от лавата половина на гръдния
кош, парциални контузия и плеврален излив в ляво, без данни за наличие на
пневмоторакс;
- контузия в лява раменна област с охлузвания на кожата и клинични
и от образните изследвания данни за пълно счупване на лявата ключична кост
с дислокация на костните фрагменти;
- контузия в областта на лявата тазобедрена става и горния край на
бедрената кост на левия крак, с функционална (при движение) и палпаторна
(при натиск с ръка в областта на трохантерния масив) болезненост, с
клинични и рентгенологични данни за артрозни промени и перитрохантерит,
без наличие на фрактура на костни структури, които ги изграждат
Несъмнено тези телесни увреждания се намират в пряка причинна
връзка с настъпилото на 03.08.2020г ПТП и са причинили на ищцата болки и
страдания за няколко месеца, през които е провеждала лечение, включително
оперативно, за което е платила общата сума 3655лв.
Описаните увреждания имат травматична генеза и добре отговарят
да са получени по време и в резултат на процесното ПТП. При този вид
автомобилни травми, през различните фази на произшествието върху тялото
на водача на лекия автомобил действат различни по своите характеристики
травмиращи сили. Под действието на преносни инерционни сили тялото на
водача се измества в пространството на автомобилния салон, влиза в контакт
с различни елементи от вътрешното му оборудване, деформирани части на
купето или средства за пасивна безопасност, удря се, притиска се и се
травмира. Именно по тези механизми са се получили и уврежданията по
тялото на ищцата. Имайки предвид механизма на произшествието,
характеристиките и локализациите на различните увреждания, вещото лице
прави заключение, че посоката на травмиращата сила, която ги е причинила е
била отстрани отляво на ищцата. Механизмът на произшествието
свидетелства за това, че в момента на удара тялото на ищцата се е изместило
настрани наляво, при което травмираните области са влезли в контакт и са се
ударили със значителна сила по вътрешната повърхност на лявата странична
област на автомобилното купе.
По делото няма данни дали ищцата е била с поставен предпазен
колан, но в медицинските документи не се откриват описани увреждания,
чиито характеристики да могат да бъдат категорично свързани и да са
резултат от възпиращото действие на триточковия предпазен колан.
Съгласно заключението на СМЕ, телесните увреждания на ищцата е
8
възможно да с е получат и при поставен предпазен колан.
В резултат на ПТП, управляваният от ищцата лек автомобил „Фиат
Уно”е бил деформиран в страничната лява част, с изместване на диагоналите
и задното окачване. Тъй като справедливата пазарна стойност на автомобила е
906 лв, тези средства няма да са достатъчни за извършване на пълен ремонт, а
възстановяването на автомобила е технически нерентабилно и икономически
неизгодно, затова следва да се оцени остатъчната му стойност според
запазените части в процентно съотношение.
Размерът на запазените части е 25 % от справедливата пазарна
стойност или размерът на тоталната щета е 75% от същата стойност, тоест
сумата 679.67лв.
По отношение на автомобил „Фиат Уно“ с рег. № ***, е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
полица №ВG/11/120000676287, валидна от 18.03.2020г до 17.03.2021г.
На 04.11.2020г, ищцата предявила до ответника своята писмена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, но до
настоящия момент такова не й е определено, респ. и изплатено.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна
преценка и анализ на всички събрани по делото доказателства.
Писмени съдът цени като относими, допустими и неоспорени, а
гласните като допустими, конкретни и обективни.
Приема заключенията на съдебно-медицинската и авто-техническа
експертиза/ основно и допълнително/, като подробни, обосновани и ясни.
Кредитира показанията на разританите по делото трима свидетели
като преки и непросредствени, с изключение на показанията на св.М. Е. в
частта, в която твърди, че преди да настъпи ПТП, ищцата е спряла на знак
„Стоп“. Това твърдение противоречи на заключението на САТЕ, което почива
на обективни данни и е изготвено от вещо лице с доказана компетентност.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
Предявени са преки искове по чл. 432 ал.1 от КЗ / в сила от
01.01.2016г/ на пострадало лица срещу застрахователя на деликвента за
9
плащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди, настъпили в резултат на деликт, виновно причинен от водача на МПС,
застраховано при ответника, по риска „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество-
неоснователни и недоказани, поради което следва да се отхвърлят изцяло.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня
на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По делото се установи, че ищецът е изпълнили задължителната
процедура по чл. 49 КЗ за доброволно уреждане на спора със
застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на
спора в рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост
на иска, като в настоящия случай то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо
освен сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС,
валидна към датата на настъпване на ПТП-то, и наличие на деликт с всички
елементи от неговия сложен фактически състав: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като водача на увреждащия лек автомобил „Фолксваген
Каравел“ -св. Ж. Т. не е осъден с вляза в сила присъда, в настоящото
производство ищецът следва да извърши пълно и главно доказване на всички
елементи на деликта: деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, настъпилите в причинна връзка от деянието вреди, техния вид и
размер.
Постановените в тази връзка актове на прокурора и наказателния
съд не се ползват със сила на пресъдено нещо и като краен резултат не
обвързват съда, който е длъжен в настоящото производство да извърши
собствена преценка на всички относими към спора факти и изведе свои
фактически и правни изводи.
По делото не се доказа, че в резултат на виновното и
противоправното поведение на водача на лекия автомобил“ „Фолксваген
10
Каравел”, ищцата е претърпяла твърдените в исковата молба имуществени и
неимуществени вреди, тоест не се доказа наличие на причинно-следствена
връзка между противоправното деяние и настъпване на вредите за ищцата.
Действително, поведението на водача на„Фолксваген Каравел” и
било противоправно, тъй като в нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП е управлявал
автомобила със скорост от 66 км/ч вместо с разрешената за участъка 60 км/ч.
За да се направи извод за виновно нарушение на конкретни правила
за движение от водача на автомобила „Фолксваген Каравел“, първо следва
да се отговори на въпросите бил ли е длъжен да очаква възникване на
опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка и поведението на
пострадалия и възможно ли е било от обективна и субективна страна да е
възприел пострадалия като опасност, и от кой момент.
Разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП регламентира за водачите на МПС
изисквания за съобразяване на скоростта на движение с определени фактори,
индикиращи на два вида опасности.
Едната, очертана в изр.1 на чл. 20 ал.2 ЗДвП, е свързана с
атмосферни условия, релефа на местността, състоянието на пътя и МПС-
то,осветеността н пътния участък, превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, недостатъчния опит и проблеми със здравето,
да която водачите са информирани предварително, било защото опасността е
съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради
сигнализация с технически средства или като резултат от естествени
процеси. Това предполага възможността при сочената ситуация,
управляващите автомобили да преценят скоростта си и решат дали да
продължат движението си.
Другата опасност е винаги внезапна и непредвидима за водачите на
моторни превозни средства и е посочена в изр.2 на чл.20 ал.2 ЗдвП, и
позволява избора да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите,
когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на
опасността за движението и обективните дадености, позволяващи
субективното възприемане, при които следва да бъде формирано
правомерното поведение на водача на превозното средство.
Затова е важен отговора на въпроса от кой момент възниква
11
опасността за водача на автомобила „Фолкваген Каравел“–дали от момента
на пресичане на Стоп-линията или към момента на пресичане на дясната
граница от „Фиат Уно“.
В първия случай водачът е имал техническата възможност да
предотврати удара, но във втория е нямал.
Съдът намира, че опасността за водача на „Фолксваген Каравел“ е
настъпила в момента на пресичане на дясната граница на платното. В този
случай, ударът е бил неизбежен както при скорост от 66 км/час, така и при 60
км/ч.
Св. Ж. Т. е възприел лекия автомобил „ Фиат Уно“ преди да навлезе
на главния път, но нито е могъл, нито е бил длъжен да предположи, че водача
няма да спре на знак „Стоп“. За него опасността възниква не от момента, в
който другия автомобил пресича Стоп-линията, а от момента на навлизане на
този автомобил в лентата му за движение. В този момент обаче, ударът между
двете превозни средства е непредотвратим и при скорост на движение за
лекия автомобил“Фолксваген Каравел“ от 60 км/ч, каквато е разрешената за
участъка.
Поведението на водача на “Фолксваген Каравел“ действително е
противоправно, тъй като в нарушение на чл.21 ал.2 от ЗдвП, управлявал
автомобила със скорост от 66 км/ч, вместо с разрешената за участъка скорост
от 60 км./ч, но настъпилите за ищеца вреди не са в причинна връзка от
неговото противоправно поведение, тъй като дори да беше шофирал със
скорост от 60 км/ч, сблъсъкът между двете пътни превозни средства е бил
неизбежен.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е
навлизането на ищцата като водача на лек автомобил „Фиат Уно“ в зоната на
кръстовище, при наличие на знак“Стоп“ и движещ се автомобил по път с
предимство, без да спре на знак „Стоп“ и пропусне движещия се по пътя с
предимство лек автомобил „Фолксваген Каравел“, като е навлязла в зоната на
кръстовището, в резултат на което настъпва удар между двете превозни
средства.
Ирелевантни са причините, поради които не е предприела спиране:
дали не е видяла приближаващия автомобил или е считала, че ще го
изпревари и затова е предприела преминаването или др.
12
В обобщение, съдът намира, че не е налице елемент от фактическия
състав на деликта, а именно: причинна връзка между противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Фолкваген Каравел“ и настъпилите
за ищцата имуществени и неимуществени вреди, поради което предявените
искове следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
Тъй като съдът отхвърля изцяло главните искове, следва да отхвърли
и акцесорните за присъждане на законна лихва върху всяко претендирано
обезщетение, както и претенцията на ищеца за разноски.
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски
по делото и тъй като са претендирани, следва да му бъдат присъдени в пълен
размер съгласно списъка, в общ размер на 700 лв., от които 100лв- юриск. и
600лв –възнаграждение за вещи лица.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявените от В. Д. М. от гр.С. ул.“Б. **, с
ЕГН- ********** и съдебен адрес: гр.С. ул.“Г.С .Р. ***, чрез адв.М. Д.,
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“
АД, ЕИК- ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“ ул.„С.К.“
№ *, представлявано заедно от М.П. И. и Изпълнителния Директор К.С.В.,
искове по чл. 432 ал.1 КЗ, за заплащане на сумата 70 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на получените при ПТП на
03.08.2020г телесни увреждания, изразяващи се в контузия на глава, гръдна
травма със счупване на пет ребра, счупване на лява ключична кост с
дислокация на костни фрагменти; както и на сумата 3655.50 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на същото ПТП,
от която: 2 155.50 лв.- разходи за лечение на получените травматични
увреждания и 1 500 лв- стойността на унищожения лек автомобил „Фиат
Уно“ с рег. № *** , ведно акцесорните претенции за заплащане на законна
лихва върху всяко обезщетение, считано от 03.08.2020г до окончателното
изплащане и на разноски делото.
ОСЪЖДА В. Д. М. от гр.С. ул.“Б. **, с ЕГН- ********** и
13
съдебен адрес: гр.С. ул.“Г.С .Р. ***, чрез адв.М. Д., да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК-
***, със седалище и адрес на управление гр.С., район „С.“ ул.„С.К.“ № *,
представлявано заедно от М.П. И. и Изпълнителния Директор К.С.В. сумата
700 лв, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Б., в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
14