Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на шести
юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №19 340 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са в обективно кумулативно
съединение искове от М.Г.Х. срещу Главна дирекция”Пожарна безопасност и защита
на населението” в МВР с правно
основание чл.178,ал.1,т.3 и чл.179, ал.1 ЗМР и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми : сумата от 1245 лева, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 207.5 часа за периода
01.04.2015г. – 22.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска -22.12.2017г., сумата от 93 лева,
представляваща сбор от дължимата върху всяко допълнително възнаграждение за
положен нощен труд мораторна лихва за периода от падежа на всяко едно месечно
задължение от 01.05.2015г. до датата на предявяване на иска; сумата от
4950 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен труд в официални празници в размер на
225 часа за периода 22.12.2014г. – 22.12.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска -22.12.2017г. до
окончателното изплащане и сумата от 150 лева,
представляваща сбор от дължимата върху всяко допълнително възнаграждение
за положен нощен труд мораторна лихва за периода от падежа на всяко едно
месечно задължение от 01.05.2015г. до датата на предявяване на иска.
Ищецът
твърди, че е назначен на длъжност „ Пожарникар ВСА“ при РС на „ПБЗН“гр.Варна,
като поради естеството си на работа полага 24 часови дежурства, които се
отчитат на тримесечие. Твърди, че за времевия период от 22ч. на текущия ден до
06.00 ч. на следващия ден е полагал нощен труд, който не бил заплащан за такъв
като сочи, че към основното му месечно възнаграждение в размер от 682 лева
следвало да му бъдат изплатени и допълнителни възнаграждения за извънреден труд
и полагане на труд в официални празници, които следвало да бъдат изчислени въз
основа на Заповед №8121з-791 от **. Излага, че е приложима нормата на чл.9,ал.2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Коефициентът се определял като нормалната продължителност на работния ден 8
ч. дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7=1.143.
Твърди, че за
времето 22.12.2014г. – 22.12.2017г. е положил нощен труд общо 1448 часа, които
при преизчислени с коефициент 1.143 възлизали на 1655.06 ч., което водело до
положен извънреден труд в размер на 207.5 часа. Всеки извънреден час средно
следвало да бъде компенсиран с 6 лева на час/увеличение 50 %/, съгласно
чл.187,ал.6 ЗМВР.
Излага, че за периода 01.04.2015г. до
22.12.2015г. е положил труд в официални
празници общо 225 часа както следва : 8 часа
на 01.01.2015г.; 24 часа на 12 и 13.04.2015г. Великден; 8часа на
24.05.2015г. ; 17 часа на 06.09.2015г. ; 16 часа на 03.03.2016г.; 8 часа на
29.04.2016г.; 24 часа на 24, 25, 26.12.2016г.; 16 часа на 01.01.2017г.; 8 часа
на 03.03.2017г.; 24 часа на 15-16 април 2017г. ; 24 часа на 06.05.2017г.; 16
часа на 06.09.2017г. и 16 часа на 22.09.2017г. Твърди, че всеки час от
положения труд в официални празници следва са умножи по 22 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразено становище за
неоснователност на исковете.
Твърди се, че
ищецът полага труд при сумирано изчисляване на работното време, при което
нощните отработени часове се превръщат в дневни като се използва коефициент,
чиято цел е да определи така възнаграждението на служителя, че когато той
работи 8 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 9 часа
през деня. В тази връзка се твърди, че служителят не работи извънредно, а
извънреден труд би бил налице само, ако служителят работи действително извън
установеното за него работно време.
Излага се, че превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел
увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Сочи
се, че искът за заплащане на извънреден труд на изложените в исковата молба
съображения е недопустим. Излага се също, че цитираният от ищеца коефициент от
1.143 не бил обоснован, тъй като такъв коефиециент бил предвиден в Наредба
№8121 з-407 от 11.08.2014г. , но в размер от 0.143 , като бил отпаднал с
Наредба №8121з от 25.05.2015г. , която действала през исковия период. Твърди
се, че на ищеца са заплати всички положени часове нощен и извънреден труд.
Твърди се, че
трудът на ищеца по време на официални празници за процесния период е изцяло заплатен
въз основа на Заповед №8121з-791/**. на Министъра на вътрешните работи.
Първоначално алгоритъмът за определяне на допълнително възнаграждение за работа
през официални празници се определял по смисъла на т.4 от заповедта, като в
последствие, поради констатиране на техническа грешка/непълен алгоритъм/ със
Заповед №8121 з-40/15.01.2015г. текстът на т.4 бил изменен. Излага се, че
изчислен по начина описан в исковата молба размерът на допълнителното
възнаграждение за работа в официални празници не следвал от нормата на т.2 от
Заповед №8121з-791/**. , а щял да бъде в два пъти по-висок и щял да противоречи
на волята на законодателя.
С протоколно определение от
09.05.2018г. производството по делото е прекратено в частта по предявения иск с
правно основание чл.179, ал.1 ЗМР за заплащане на сумата от 4 950 лева за положен труд в официални празници за периода 20.12.204г. до
20.12.2017г. на основание чл.233 ГПК поради отказ от иска.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното :
Представена е Заповед
№8121 з-791/**. на Министъра на вътрешните работи, с която с т.1 е определено
за всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 06 ч. на
държавните служители да изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0.25 лева. Съгласно т.2 за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното
месечно възнаграждение. Т.4 от заповедта предвижда допълнителното
възнаграждение по т.2 да се определя като определеното основно месечно
възнаграждение към датата на полагане на труда се раздели на средномесечния
брой работни дни и полученото число се умножи по броя на отработените часове на
официален празник. Съобразно т.5 допълнителните възнаграждения по т.1,2 и 3 се
отчитат в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена
на протокол –приложение №5 към чл.32,ла.1 в чл.33 от Наредба №8121
з-407/11.08.2017г. за реда за о0рганизацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители в Министерството на вътрешните работи.
Представена е Заповед
№8121 з-40/15.01.2015г., с която е изменена Заповед №8121 з-791/**. на Министъра на
вътрешните работи и е определено допълнителното възнаграждение по т.2 да се определя като основното месечно
възнаграждение, определено към датата на полагане на труда, се раздели на
средномесечния брой работни дни и числото осем и полученият резултат се умножи
по две и по броя на отработените часове в официален празник. Предвидено е този ред да се прилага за труд,
положен след 01.07.2014г.
С решение № 10515/12.10.2015г. на ВАС по адм. д. №
8888/2015г., което е потвърдено от петчленен състав на ВАС, е обявена за
нищожна Заповед № 8121з-40/15.01.2015г. на министъра на вътрешните работи в
частта, с която е предвидено, че редът за заплащане на допълнително
възнаграждение за работа през официален празник по същата заповед се прилага за
труд, положен след 01.07.2014г.
Представени са и
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца за периода
01.05.2015г. до 30.11.2017г.
Съгласно заключението на
вещото лице по назначената по делото ССчЕ за процесния период се установява
следното : ищецът е положил 208 броя 24 часови дежурства, които са посочени в
табличен вид в таблица 1 от експертизата и в които не са включени дните, в
които ищецът е бил редовна смяна 8 часа/ или в командировка. За периода 01.04.2015г.
до 22.12.2017г. ищецът е положил общо 1664 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 се равнява на 1902 часа дневен труд, който представлява 472
часа извънреден труд, за който следва да бъдат начислени и изплатени 2856.70 лева.
Мораторната лихва за забава в
плащането на всяко месечно
възнаграждение е 216 лева, считано от датата на падежа на всяко месечно
задължение за до датата на исковата молба 22.12.2017г.
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не се спори от страните, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са
в служебно правоотношение, по силата на
което ищецът заема длъжността „Пожарникар
ВСА“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „–
Варна, и е със статут на държавен
служител.
По иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР:
Не е спорно твърдението
на ищеца, че за периода 01.04.2015г. до 22.12.2017г. е положил 1664 часа нощен
труд, което се установява и от приложените протоколи за отчитане на нощния труд
и заключението на вещото лице по ССчЕ. Основният спорен въпрос по тази
претенция е дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв,
така както претендира ищеца, умножавайки го по коефициент 1.143 и следва ли
резултата от изчислението да се счита за извънреден труд респ. да се начисли и
заплати като такъв.
Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 ЗМВР, като
чл.178,ал.1,т.3 е предвидено
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата
на чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. В процесния период от 23.12.2014г. до
30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от Министъра на
вътрешните работи и всяка от тях уреждаща реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични и според тях при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-407 изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. Наредба
№8121з-407 е отменена с приемането на Наредба №8121з-592 издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.
и отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. №5450/2016 г.,
влязло в сила от датата на постановяването му. В периода от отмяната на Наредба
№8121з-407 (11.07.2016г.) до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-779
(02.08.2016г.) отново е имало изрично предвидено в подзаконов нормативен акт
основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143, тъй като е била приложима Наредба №8121з-407. В Наредба №8121з-592
/обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва норма, която да
съответства на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което води до празнота в уредбата,
поради което съдът намира, че е приложима Наредба за структурата и организацията
на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9, ал.2 от цитираната наредба се предвижда при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза на 1.143. Предвид заключението на вещото лице, че
извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143
не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения съдът
намира претенцията на ищеца за основателна, поради което следва да бъде уважена
в цялост.
Основателна се явява и претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в плащането на главницата за
извънреден труд, която с оглед на
заключението на вещото лице следва да се уважи в заявения от ищеца размер.
По
разноските :
В полза на ищеца
следва да се присъдят направените от нег о разноски в размер на 600 лева за
заплатено адвокатско възнгаждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси по делото в размер на 100 лева за уважените искове и
сумата от 250 лева, представляваща изплатения от бюджета на съда депозит за
ССчЕ.
Воден от горното съд :
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А да заплати на М.Г.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1245 /хиляда двеста четиридесет и пет/ лева,
представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2015г. до 22.12.2017г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, акто и сумата от 93 /деветдесет и три /лева,
представляваща сбор от дължимата върху всяко допълнително
възнаграждение за положен нощен труд мораторна лихва за периода от падежа на
всяко едно месечно задължение от 01.05.2015г. до датата на предявяване на иска
21.12.2017г., на основание чл.86 ЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А да заплати на М.Г.Х.,
ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 600 /шестстотин/ лева,
представляваща направените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска”, № 171 А, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 350 /триста и петдесет /лева, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: