№ 11203
гр. София, 08.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110117159 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД против В. Г. И.. Преписи от
исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, по реда на чл. 47 ГПК,
като в рамките на законоустановения срок е постъпил писмен отговор от особения
представител адв. М..
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото.
Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства са
допустими и относими за изясняването на спора. Основателно е и искането по чл.192 ГПК.
Съдът намира, че не е необходимо за изясняване от фактическа страна на спора
допускането на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза с посочените в
исковата молба въпроси.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 вр. чл. 146 ГПК, следния проект за доклад на
делото:
Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че на 10.09.2022 г. е сключен договор № ** за
предоставяне на паричен заем от разстояние по силата на чл. 6 ЗПФУР с ответника В. Г. И.
при приложимите общи условия на ищцовото дружество. Ищецът отпуснал паричен заем от
700 лв. със срок на издължаване 08.10.2022 г. и възнаградителна лихва от 21,56 лв. На
08.10.2022 г. кредитът падежирал. Начислени били мораторни лихви в размер на 92,44 лв. за
периода 08.10.2022 г.-17.11.2023 г. И до момента сумите не били платени от ответника. За
тези суми ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2023 г. до окончателното изплащане. В
1
тази връзка било образувано ч.гр.д. № 64503/2023 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като в
полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Тъй като препис
от заповедта бил връчен на длъжника по чл. 47 ГПК, на ищеца били дадени указания по
реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което в законоустановения срок се предявявали
настоящите искове. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде
признато за установено, че ответникът дължи сумата от 700 лева, представляваща главница
по Договор за кредит № **/10.09.2022 г., ведно със законна лихва от 24.11.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 21,56 лева, възнаградителна лихва за период от
10.09.2022 г. до 08.10.2022 г., сумата от 92,44 лева, мораторна лихва за период от 08.10.2022
г. до 17.11.2023 г. Претендира разноски.
Ответникът В. Г. И., чрез особения представител адв. М., оспорва исковете като
неоснователни. Поддържа, че сключеният договор е недействителен, тъй като не са спазени
изискванията на ЗПФУР и на ЗПК. Кредиторът не бил изпълнил задължението си към
потребителя за предоставяне на необходимата предварителна информация във формата на
стандартен европейски формуляр и това му е отнело възможността за сравняване на
различни предложения и вземане на информирано решение за сключване на договора.
Условията на отпускане на кредита на били достатъчно точни, ясни и разбираеми за
потребителя. В заобикаляне на изискванията на закона ГПР посочен като 48,3 % и формиран
само от главница и възнаградителна лихва. В договора обаче било предвидено
начисляването на неустойка за неосигуряване на обезпечение, която се дължала дори при
предсрочно погасяване на кредита.Договорът предвиждал и неустойка при отказ от договора
в размер на 0,11% без посочване на краен предел на начисляване. Това водело до извод, че
на потребителя не било посочено ясно какво задължение поема и съставлявало
неравноправна клауза. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6
ЗПФУР вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 10, ал. 2 ЗЗД и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта на доказване: 1. по иска за главница – че
валидно са възникнали твърдените облигационни правоотношения, че е изпълнил
задълженията си по сключения договор (превел е заетата сума по уговорения начин на
ответницата), че вземането е изискуемо и какъв е размерът на задължението на ответницата;
2. по иска за възнаградителна лихва – уговорка за възнаградителна лихва и такси, размер и
изискуемост на посочената лихва и такси; 3. по иска за мораторна лихва – 1. парично
задължение на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, приложени към исковата
молба.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 192 ГПК „Райфайзенбанк (България) АД да предостави
справка дали по сметка с IBAN ** с титуляр В. Г. И., ЕГН********** е била преведена
сумата от 700 лв., с какво основание и на коя дата.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертизи.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че доброволното (извънсъдебно)
уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2025 г. от
09:30 часа, за което да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът –
и с препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3