Р Е Ш E Н И Е
№ 67
Гр. ***, 15.03.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния – секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 463 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба на Г.С.М.
с ЕГН ********** ***, чрез
адвокат С.С. *** срещу МБАЛ „***“ АД, със
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от изпълнителния
директор Анатоли Верчов Митов. Ищецът твърди, че със заявление – декларация рег.
№ Пк-ЗД-1189 от 30.04.2018 година е сезирал Териториалната експертна лекарска
комисия /ТЕЛК/ при МБАЛ „***“ АД, *** с искане да бъде преосвидетелстван поради
влошено здравословно състояние, вследствие на претърпяна операция в болница „***“
и поставяне на пейсмейкър. Твърди, че до датата на подаване на исковата молба –
24.08.2018 година е налице бездействието на ТЕЛК за периода от подаване на
заявлението – 30.04.2018 година до подаване на исковата молба. Бездействието на
ТЕЛК му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
поради което моли съда да бъде осъден ответникът да му заплати сумата в размер
на 10 000 лева за периода от 30.04.2018 година
до 24.08.2018 година, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018 година
до окончателното й изплащане. Наред с това претендира и присъждане на имуществени вреди в общ размер на 910.00 лева,
от които 100 лева извършени транспортни разходи, 750 лева пропуснато трудово
възнаграждение по европейски програми за заетост и 60 лева пропуснато
увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3 месеца, за
периода от 30.04.2018 година до 24.08.2018 година, ведно със законната лихва от
24.08.2018 година до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
В хода на устните състезания по делото ищецът
и неговият процесуален представител адвокат С.С. ***
молят съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. В
предоставения от съда срок процесуалният представител на ищеца адвокат С.С. ***
не представя писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В хода на устните състезания по делото ответникът МБАЛ „***“ АД, чрез процесуалния си представител адвокат *** от
АК *** моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Подробни съображения развива в представения отговор по исковата молба.
Представителят на Окръжна прокуратура *** дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявените искове, поради което моли да бъдат отхвърлени.
Административен
съд – ***, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите
на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С Експертно решение ***година на ТЕЛК – общи
заболявания към МБАЛ „***“ Ямбол настоящият ищец е преосвидетелстван, като му е
определена 46 % трайно намалена работоспособност. С експертното решение е
определен и срока на трайно намалената работоспособност, а именно до 01.03.2018
година.
С Експертно решение ***година на първи специализиран
състав по неврологични болести на НЕЛК е отменено експертното решение, с което
на настоящия ищец е определена 46 % трайно намалена работоспособност и издава
ново по оценката, а именно 50 % трайно намалена работоспособност. С експертното
решение е определен и срока на трайно намалената работоспособност, а именно до
01.03.2018 година.
С Разпореждане № ********** от 01.10.2017 година на ТП
*** на НОИ на настоящия ищец е определена лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер на 170 лева, считано от 01.10.2017 година.
С Експертно решение ***година на ТЕЛК – I състав общи заболявания към МБАЛ „***“ АД, ***
настоящият ищец е преосвидетелстван, като му е определена 50 % трайно намалена
работоспособност. С експертното решение е определен и срока на трайно
намалената работоспособност, а именно до 01.02.2021 година. Експертното решение
е влязло в сила на 26.02.2018 година.
От Епикриза, издадена от болница „***“, клиника по
кардиология се установява, че ищецът Г.С.М. е постъпил на 25.04.2018 година и е изписан
на 27.04.2018 година с окончателна диагноза: *** ***/мин. ***. ***
рецидив. В представената епикриза е посочено, че няма настъпили усложнения и
пациентът се изписва с подобрение.
Със заявление – декларация рег. № Пк-ЗД-1189 от
30.04.2018 година Г.С.М. /настоящ ищец/ е сезирал Териториалната експертна лекарска комисия
/ТЕЛК/ при МБАЛ „***“ АД с искане да бъде преосвидетелстван,
поради влошено здравословно състояние.
От Служебна бележка изх. № 60-18-18692 от
10.05.2018 година, издадена от дирекция „***“ *** се установява, че настоящият
ищец е трайно безработен за периода от 2000 година до 2017 година.
Представените от ищеца и приети по делото
писмени доказателства извън посочените по-горе настоящият съдебен състав не
следва да ги взема предвид при постановяване на съдебния акт по същество, тъй
като са издадени в период, предхождащ няколко години исковата претенция и като
такива са неотносими.
При така установената фактическа обстановка настоящият
съдебен състав на Административен съд – *** прави следните правни изводи:
Предявените искове са допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че предявените
искове са допустими като предявени от лице, претендиращо неимуществени и имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника.
Спазена е разпоредбата на чл. 205 от АПК,
съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите. В случая, ищецът претендира вреди настъпили от бездействие на ТЕЛК
като орган при МБАЛ „***“ АД, ***, което е юридическо лице, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК „Административен орган“ е органът, който
принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на
административни правомощия, овластен въз основа на закон. ТЕЛК несъмнено е
носител на административни правомощия, като издател на административни актове.
В качеството му на работодател на членовете на ТЕЛК и предвид обстоятелството,
че се твърди незаконосъобразно бездействие на същата ТЕЛК, то МБАЛ „***“ АД, ***
има качеството на носител на административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК.
Ищецът
твърди, че претендираните неимуществени вреди са пряка последица от
незаконосъобразно бездействие на ТЕЛК при
МБАЛ „***“ АД, *** представляващо забавено преосвидетелстване /оценка на
работоспособността/вид и степен на увреждане/ на ищеца, което е следвало да
бъде извършено в тримесечен срок след подаване на заявлението – декларация от 30.04.2018
година; т.е. до 30.07.2018 година. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
Фактическият състав на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието
и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на
отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на
всеки от елементите от състава на отговорността.
По
отношение на твърдяното бездействие във връзка с освидетелстването на ищеца:
Съгласно чл. 105 от ЗЗ и чл. 10 от Правилника за устройството и
организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи,
Териториалните експертни лекарски комисии / ТЕЛК/ се откриват и закриват от
директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към държавни и
общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве,
центрове за кожно – венерически заболявания и комплексните онкологични
центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са
открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във връзка с чл. 37 от Закона за лечебните заведения,
лечебните заведения се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите
като търговски дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо
страна по материалноправния спор и носител на правата и задълженията по него,
съответно на пасивната метериалноправна легитимация е юридическото лице, в
чийто състав е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния
случай се претендира бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, ***.
Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 7 и ал. 5 от
ЗЗ дейността по извършване на експертизи за вид и степен на
увреждане и трайна неработоспособност се финансира от републиканския бюджет.
Съгласно чл. 107 от ЗЗ за
осъществяване на дейността на ТЕЛК директорът на лечебното заведение сключва
договор за финансиране с министъра на здравеопазването. С оглед на горното настоящият
съдебен състав намира, че МБАЛ „***“ АД, *** притежава пасивна процесуална
легитимация по делото.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ експертизата на временната неработоспособност се
извършва от лекуващия лекар/лекар по дентална медицина, от лекарските
консултативни комисии /ЛКК/, от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/
и от Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. В чл. 69, ал. 1
и ал. 2 от НМЕ е
предвидено, че срокът на инвалидността е от 1 до 3 години в зависимост от
характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за
възстановяване, като крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на
месеца, през който е било извършено освидетелстването.
От приетите по делото доказателства се установява, че настоящия
ищец има призната трайно намалена работоспособност в размер на 50 % видно от ЕР
***година на ТЕЛК – I състав общи заболявания към МБАЛ „***“ АД, ***. С
експертното решение е определен и срока на трайно намалената работоспособност,
а именно до 01.02.2021 година. Експертното решение е влязло в сила на
26.02.2018 година. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ детските експертни лекарски
комисии и ТЕЛК освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от
постъпване на документите при тях. В случая от приетите по делото доказателства
се установява, че ищецът е подал своето заявлението – декларация пред ТЕЛК при
МБАЛ „***“ АД, *** на 30.04.2018 година,
след като е изписан от болница „***“ със съответната епикриза и окончателна диагноза /*** ***/мин.
***. *** рецидив/. В представената епикриза е посочено, че няма настъпили
усложнения и пациента се изписва с подобрение.
Срокът по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ е изтекъл на 30.07.2018 година, а исковата
молба е подадена на 24.08.2018 година, т.е. към датата на подаване на исковата
молба е изминал едва един месец след законно определения срок. От това следва
изводът, че в случая формално е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла
на чл. 257, ал. 1 от АПК.
ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, *** не е извършила освидетелстване на Г.С.М. /настоящ ищец/ в срока, предвиден в чл. 32, ал.
3 от ПУОРОМЕРКМЕ. Извършването
на освидетелстването е задължение, предвидено с цел защита правата и интересите
на лицата и не е в противоречие със срока по чл. 32, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ.
Съобразно чл. 32, ал. 3
от ПУОРОМЕРКМЕ, ТЕЛК при МБАЛ
„***“ АД, *** е имала задължение в срок до 30.07.2018 година да извърши
освидетелстване на вида и степента на увреждане на настоящия ищец. Това
задължение, произтичащо пряко от закона, което не е изпълнено, поради което
следва да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие. Следователно,
налице е първият от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразно бездействие допуснато при и по повод осъществяване на
административна дейност.
Настоящият
съдебен състав с постановеното Определение от 04.02.2019 година е разпределил
доказателствената тежест между страните, както и в проведеното съдебно
заседание на 25.02.2019 година, като отново указа на ищеца че не ангажира
доказателства за претендираните неимуществени вреди. Както ищецът, така и
неговият процесуален представител заявиха, че искът е доказан е не следва да
ангажират доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че в периода на незаконосъобразното бездействие /един месец/ настоящият
ищец не ангажира доказателства за претърпени болки и страдания вследствие на
бездействието в срок от един месец на настоящия ответник. От друга страна
безспорно от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. и медицинското
досие на ищеца, се установява, че към настоящия момент му е определената трайна
намалена работоспособност от 50 %. Ето защо ищецът не доказа претърпяна вреда,
съответно не е налице и причинна връзка между бездействието и вредоносния
резултат.
С оглед на
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая не са налице
кумулативни предпоставки на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ,
във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразното бездействие на ТЕЛК при МБАЛ „***“ АД, ***, поради което
предявеният иск в тази част следва да се отхвърли като недоказан.
По
отношение на предявения иск от ищеца за претърпени имуществени вреди в общ размер
на 910.00 лева, от които 100 лева извършени транспортни разходи, 750 лева
пропуснато трудово възнаграждение по европейски програми за заетост и 60 лева
пропуснато увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3
месеца, за периода от 30.04.2018 година до 24.08.2018 година, ведно със
законната лихва от 24.08.2018 година до окончателното й изплащане е неоснователен
и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението.
Както се посочи по-горе фактическият
състав на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие на административен орган при изпълнението на
административна дейност, наличието на вреда от акта, действието или бездействието
и причинна връзка между тях и вредоносния резултат. Реализирането на
отговорността на държавата и общините е обусловено от кумулативното наличие на
всеки от елементите от състава на отговорността.
В случая ищецът претендира имуществени вреди,
настъпили от незаконосъобразното бездействие на ответника, като за посочения
период е извършил транспортни разходи, лишен е от право на участие в европейски
програми за заетост и не е получил увеличение на отпуснатата инвалидна пенсия. Както
се посочи по-горе настоящият съдебен състав с постановеното Определение от
04.02.2019 година е разпределил доказателствената тежест между страните, както
и в проведеното съдебно заседание на 25.02.2019 година, като отново указа на
ищеца че не ангажира доказателства за претендираните неимуществени вреди. Както
ищецът, така и неговият процесуален представител заявиха, че искът е доказан е
не следва да ангажират доказателства в тази насока. Ето защо настоящият съдебен
състав приема, че в периода на незаконосъобразното бездействие /един месец/ настоящият
ищец не ангажира доказателства за претърпени вреди, от които да е видно, че е
извършил транспортни разходи в размер на 100 лава /билети, касови бележки и
други/. Ищецът не ангажира доказателства, че е подавал документи за участие в европейски програми за заетост, а напротив от
представената по делото служебна бележка изх. №
60-18-18692 от 10.05.2018 година, издадена от дирекция „***“ *** се установява,
че настоящия ищец е трайно безработен за периода от 2000 година до 2017 година.
По
отношение на претендираните имуществени вреди в размер 60 лева, представляващи
пропуснато увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3 месеца
следва да отбележи, че за пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, като
при тях особеното е, че възникват не по прякото действие на закона, а по силата
на влязло в сила експертно решение, издадено от компетентен орган, извършващ
експертиза на работоспособността. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО пенсията за
инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК/НЕЛК, ако необходимите
документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на НОИ в
едномесечен срок от влизане в сила на експертното решение. Смисълът на
разпоредбата е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение
възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде
упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди
издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива
правно значение когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на
инвалидизирането. По делото е безспорно, че към настоящия момент ищецът
получава лична пенсия за инвалидност, като увеличение на нейния размер би имал
след постановяване на ново експертно решение, като началната дата следва да е датата
на подаване на заявлението до ТЕЛК, в случая 30.04.2018 година. Ето защо в
случая така предявения иск е неоснователен и недоказан.
С оглед на изложеното не са
налице кумулативно изискуемите предпоставки, за да се ангажира отговорността на
МБАЛ „***“ АД, *** за присъждане на имуществени вреди в общ размер на 910.00
лева, от които 100 лева извършени транспортни разходи, 750 лева пропуснато
трудово възнаграждение по европейски програми за заетост и 60 лева пропуснато
увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3 месеца, за
периода от 30.04.2018 година до 24.08.2018 година, ведно със законната лихва от
24.08.2018 година до окончателното й изплащане, поради което така предявения иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Относно
разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ направеното
искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се отхвърли като неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ настоящия съдебен състав на Административен съд – ***
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.С. ***
срещу МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***,
представлявано от изпълнителния директор ***иск за присъждане на неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в размер на 10 000
лева за периода от 30.04.2018 година до 24.08.2018
година, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018 година до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.С. *** срещу МБАЛ „***“ АД, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ***, представлявано от изпълнителния директор ***иск за
присъждане на имуществени вреди в общ размер на 910.00
лева, от които 100 лева извършени транспортни разходи, 750 лева пропуснато
трудово възнаграждение по европейски програми за заетост и 60 лева пропуснато
увеличение на получаваната пенсия за инвалидност за срок от 3 месеца, за
периода от 30.04.2018 година до 24.08.2018 година, ведно със законната лихва от
24.08.2018 година до окончателното й изплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: