№ 1332
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300101072 по описа за 2022 година
Ищецът Я. А. С. с ЕГН **********, от гр. **********, твърди, че по ч. гр. д. №
7604 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г. в полза на ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за следните вземания,
произтичащи от Договор за кредит и субсидия № 84-ПКТН от 14.03.2006 г., обявен за
предсрочно изискуем, а също и удостоверени в извлечение от партидата на длъжника
към 27.05.2010 г. : за сумата от 289 670 лв. – дължима неизплатена част от главница по
договора ведно със законната лихва от 28.05.2010 г. до окончателното й изплащане; за
сумата от 31 444 лв. – лихва за забава за периода от датата на просрочието – 25.03.2009
г., до 27.05.2010 г. и за сумата от 10 083.42 лв. – разноски по производството, за
принудителното събиране на които вземания е образувано изпълнително дело № 139
по описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А., за 2011 г., последното изпълнително действие по
което е с дата 11.03.2016 г., след което делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК на 02.12.2021 г. Впоследствие на 11.01.2022 г. е образувано изп. д. № 53 по
описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А., за 2022 г., по което на основание чл. 162, ал. 4 ДОПК
във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 5 Закон за Националната агенция за приходите третото лице
Национална агенция по приходите е конституирано като взискател за събиране на
следните вземания, правото на принудително изпълнение на които е удостоверено в
издадения по ч. гр. д. № 7604 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г.
изпълнителен лист : за сумата от 289 670 лв. - главница със законната лихва в размер
на 6 758.97 лв. за периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г.; за сумата от 269 719.82 лв. –
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./; за сумата от 230 лв.
разноски по изпълнителното дело; за сумата от 70.70 лв. – такси по ТТР към ЗЧСИ и за
сумата от 17 451.56 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, които
ищецът счита, че не дължи, тъй като са погасени по давност. Въз основа на така
очертаната фактическа обстановка той моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че не дължи на ответника вземанията, за принудителното
събиране на които е образувано е образувано изп. д. № 53 по описа на ЧСИ рег. № 826
1
– А. А., за 2022 г. Пълномощникът на ищеца – адвокат И. К., претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 Закон
за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ответникът ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, Код по БУЛСТАТ *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район Овча купел, бул. „Цар Борис
ІІІ“ № 136, в срока по чл. 131, ал.1 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба, но
в единственото проведено по делото открито съдебно заседание пълномощникът му –
главен юрисконсулт К. Н., оспори предявените искове и направеното в исковата молба
правопогасяващо възражение.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и становището на ответника във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Установява се от изпратените от Районен съд – Пловдив писмо изх. №
62791/30.09.2022 г. с разпечатка от деловодната му програма и от приетите като
доказателства заверени преписи на изп. д. №№ 20118260400139 и 20228260400053 по
описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А., с район на действие – Окръжен съд - Пловдив, че : по
ч. гр. д. № 7604 по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г. са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
№ 4361/31.05.2010 г., с която е разпоредено длъжникът Я. С. да заплати на кредитора
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ” : сумата от 289 670 лева – дължима незаплатена
главница по Договор за кредит и субсидия № 84-ПКТН от 14.03.2006 г., обявен за
предсрочно изискуем ведно със законната лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.05.2010 г., до окончателното й изплащане; сумата от 31 444
лева – лихва за забава от датата на просрочието – 25.03.2009 г., до 27.05.2010 г. и
сумата от 10 083.42 лв. разноски по производството, в това число 6 422.28 лв. държавна
такса и 3661.42 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт, а също и изпълнителен
лист, както и че за принудителното събиране на тези вземания по молба на третото
лице Национална агенция за приходите, на което законът – чл. 3, ал. 7, т. 5 Закон за
националната агенция за приходите, е възложил събирането на вземанията на
Държавен фонд „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, за които има издаден изпълнителен лист по реда на
чл. 27, ал. 2 Закон за подпомагане на земеделските производители, от 18.02.2011 г.
/молбата е приложена в том 2, на лист 85 от настоящото дело/, с която е поискано
налагане на запор на вземанията на длъжника в лева и евро по банковите му сметки,
открити в „*******“ АД и на собствения му лек автомобил марка „Форд“, модел
„Мондео“ рег. № ** **** **, а също и налагане на възбрана върху два недвижими
имота на длъжника, е образувано изп. д. № 139 по описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А., за
2011 г., по което след 18.02.2011 г. е извършено следното :
на 08.03.2011 г. : разпоредено е пълно проучване на длъжника; направена е
справка в Служба по вписванията – Пловдив по персоналната партида на длъжника;
постановено е налагане на запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки в
„*******“ АД и на собствения му лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео, рег.
№ ** **** **; изпратено е искане до НАП – ТД – Пловдив за предоставяне на
информация за банковите сметки на длъжника, за декларираните от него МПС и
недвижими имоти, за адреси на регистрирани търговски обекти, за електронни адреси
на длъжника и дали той фигурира в регистъра на държавните служители; постановено
е налагане на възбрана върху следните недвижими имоти на длъжника : УПИ І-179,
2
отреден за жилищно застрояване в кв. ** по РП на гр. ***************, одобрен с
Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – ******, с административен адрес – ул. „*****
******* * ***, целият застроен и незастроен с площ от 529 кв. м. по скица, а по
нотариален акт – 570 кв. м., при граници на дворното място : от две страни улици,
УПИ ХХ-178 и УПИ ХVІІІ-177, ведно с построените в имота двуетажно масивно
жилище със ЗРП от 67 кв. м., масивна сграда със застроена площ от 35 кв. м. и масивна
сграда със застроена площ от 12 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения
направени в имота; УПИ ХХ-178, отреден за жилищно застрояване в кв. ** по РП на
гр. ***************, одобрен с Решение № 88/06.07.2004 г. на ОбС – ******, с
административен адрес – ул. „***** ******* * ***, целият застроен и незастроен с
площ от 497 кв. м. по скица, а по акт за собственост с площ от 515 кв. м., идентичен с
парцел ХХ, имот пл. № 166 он см. 15 по предходен план на същия град, ведно с
построените в имота двуетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда със
застроена площ по скица 134 кв. м., а по документ за собственост с площ от 162 кв. в. и
масивна сграда със застроена площ от 20 кв. м., при граници на урегулирания
поземлен имот : от север и запад - улици, от изток - УПИ ІІ-177, от юг - УПИ І-179,
както и е насрочено извършване на опис на двата недвижими имота на 02.05.2011 г.,
като възбраната върху двата имота е вписана в Служба по вписванията – Пловдив на
11.03.2011 г./писма – том 2, листове 102 и 103 от делото/;
на 09.03.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която му е връчена на 22.03.2011 г. /покана за доброволно изпълнение – том 2, лист
110 от делото/;
въз основа на наложения запор на вземанията на длъжника по банковите му
сметки в „*******“ АД по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 2356.49
лв., от която с разпореждане от 15.04.2011 г. на взискателя е преведена сума в размер
на 2096.49 лв. за погасяване на „част от юрисконсултско възнаграждение“;
въз основа на наложения запор на вземанията на длъжника по банковите му
сметки в „*******“ АД по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1189.52
лв., от която с разпореждане от 22.07.2011 г. на взискателя е преведена сума в размер
на 1139.52 лв. за погасяване на „част от юрисконсултско възнаграждение“;
с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.07.2011 г. е насрочена публична
продан на двата възбранени имота в периода от 26.08.2011 г. до 26.09.2011 г.;
с разпореждане на съдебния изпълнител от 03.11.2011 г. е насрочена нова
публична продан на двата възбранени имота в периода от 16.12.2011 г. до 16.01.2012 г.;
с протокол от 17.01.2012 г. наддавачът Й. А. е обявен за купувач на УПИ ХХ-
178, а с друго постановление от същата дата проведената публична продан в периода
16.12.2011 г. – 16.01.2012 г. на УПИ І-179 е обявена за нестанала поради неявяване на
купувачи;
с постановление от 20.01.2012 г. УПИ ХХ-178 е възложен на купувача Й. С.;
с молба от 28.02.2012 г. на С. Д. – пълномощник на взискателя НАП, е поискано
насрочване на нова публична продан на възбранения УПИ І-179 /молба – том 2, лист
175 от делото/, като такава е насрочена в периода 07.04.2012 г. – 07.05.2012 г.;
с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.04.2012 г. е постановено цялата
постъпила по делото сума в размер на 3487.59 лв. да бъде преведена на взискателя за
погасяване на непогасения остатък от присъденото юрисконсултско възнаграждение и
на част от присъдена държавна такса в размер на 3062.26 лв.;
3
с разпореждане на съдебния изпълнител от 19.04.2012 г. е постановено от
постъпила по делото сума в размер на 88 550 лв. на взискателя да бъдат преведени
82 453.60 лв. за погасяване на : непогасения остатък от присъдената държавна такса в
размер на 3 360.02 лв., на присъдената мораторна лихва в размер на 31 444 лева и на
част от присъдената законна лихва в размер на 47 649.58 лв.;
на 08.05.2012 г. е съставено постановление от съдебния изпълнител, с което
обявената публична продан в периода 07.04.2012 г. – 07.05.2012 г. е обявена за
нестанала поради неявяване на купувачи;
с молба от 28.05.2012 г. на С. Д. – пълномощник на взискателя НАП, е поискано
насрочване на нова публична продан на непродадения имот /молба – том 2, лист 199 от
делото/, като такава е насрочена в периода 25.02.2013 г. – 25.03.2013 г.;
с протокол от 26.03.2013 г. наддавачът В. С. е обявен за купувач на УПИ І-179;
с постановление от 18.04.2013 г. УПИ І-179 е възложен на купувача В. С. ;
с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.05.2013 г. е постановено от
постъпилата от проданта по делото сума в размер на 20 000 лв. на взискателя да бъдат
преведени 18 578.12 лв. за погасяване на част от присъдената законна лихва;
на 19.06.2015 г. е депозирана молба от адвокат А. П. – пълномощник на
длъжника Я. С., с която е поискано прекратяване на изпълнението на основание чл.
433, ал. 1, т. 5 ГПК, по която липсва произнасяне на съдебния изпълнител;
на 29.06.2015 г. е подадена молба от С. Д. – пълномощник на взискателя НАП, с
която е поискано извършване на опис, оценка и публична продан на запорирания лек
автомобил, собственост на длъжника /молба – том 2, лист 245 от делото/;
на 04.01.2016 г. са извършени опис и оценка на запорирания автомобил
/протокол – том 2, лист 257 от делото/;
с резолюция от 08.01.2016 г. на съдебния изпълнител е насрочена публична
продан на лекия автомобил в периода от 09.02.2016 г. до 09.03.2016 г.;
на 10.03.2016 г. е съставен протокол от съдебния изпълнител, с който третото
лице С. Д. е обявено за купувач на лекия автомобил;
с постановление от 12.03.2016 г. лекият автомобил е възложен в собственост на
третото лице С. Д.;
с постановление на съдебния изпълнител от 02.12.2021 г. производството по
изпълнително дело № 20118260400139 е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
Установява се от приетия като доказателство заверен препис на изп. д. №
20228260400053 по описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А., че на 11.01.2022 г. е подадена
нова молба до същия съдебен изпълнител от Л. К. – пълномощник на Национална
агенция за приходите, с която е поискано образуване на последващо изпълнително
дело срещу Я. А. С. въз основа на представен с молбата оригинал на изпълнителен
лист издаден по ч. гр. д. № 7604по описа на Районен съд – Пловдив за 2010 г., като по
тази молба е образувано изп. д. № 53/22 г., по което след връчване на съобщението за
образуването на делото на длъжника, с което той е уведомен, че актуалният размер на
дълга възлиза на 583 901.05 лв., от които 289 670 лв. – главница със законна лихва в
размер на 6 758.97 лв. за периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лв.
неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т. н./, 230 лв. разноски по
4
изпълнителното дело за адвокатски хонорар, 70.70 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ и
17 451.56 лв. пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, изпълнението е спряно
на основание издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.
Вземанията за обезщетения и лихви се погасяват с три-годишна давност
съобразно чл. 110, б. „б“ и б. „в“ ЗЗД, а вземането за главницата по договора за кредит
и субсидия – с общата пет-годишна давност по чл. 110 ЗЗД.
Според чл. 116, б. „а” и „в” ЗЗД давността се прекъсва с : признаване на
вземането от длъжника; предприемане на действия за принудително изпълнение, а от
прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.
Констатира се вече по-горе в настоящото изложение, че изп. д. № 139 по описа
на ЧСИ рег. № 826 – А. А., за 2011 г. е образувано на 18.02.2011 г., към който момент е
в сила Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС по гр. д. № 3/80 г.,
постановяващо задължително за всички съдилища, че с образуването на
изпълнителното дело давността се прекъсва, а по време на висящността му тя спира да
тече. В хода на производството по него - на 26.06.2015 г., бе прието Тълкувателно
решение № 2/13 по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г., с което бе обявено за
изгубило сила горното постановление и се дадоха коренно различни разрешения по
въпросите относно спирането/прекъсването на давността по време на изпълнителния
процес, задължителни за всички съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за
съдебната власт, според които: „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ :
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. ... При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. ... В
изпълнителния процес давността не спира … Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ... т. нар. „перемция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. ... Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.” /т. 10/
...Новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността...”/т.
14/
Тези нови виждания по въпросите относно спирането и прекъсването на
5
давността по време на изпълнителния процес развити в Тълкувателно решение № 2/13
от 26.06.2015 г. по т. д. № 2 по описа на ВКС на РБ за 2013 г. станаха причина за
постановяването на протИ.речива практика по въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. и дали това тълкувателно решение има
обратно действие, т. е. дали се прилага за вземания по изпълнителни дела, образувани
преди приемането му, за разрешаването на който пред ВКС на РБ е образувано т. д. №
3/20 г., решение по което все още не е постановено. Тъй като, обаче, висящото
тълкувателно дело не съставлява процесуална пречка по смисъла на ГПК за
движението на производството по настоящото дело, то спорът по него следва да бъде
решен.
Което и от двете разрешения да бъде възприето при решаване на разглеждания
спор, то крайният резултат по него ще е един и същ, тъй като след 12.03.2016 г. –
датата, на която запорираният лек автомобил собственост на длъжника след
проведената публична продан е възложен в собственост на третото лице – купувач С.
Д., и към която са приложими постановките на ТР № 2 по т. д. № 2/13 г. на ОСГТК на
ВКС, съобразно което давностният срок тече, по изпълнителното дело липсват данни
взискателят да е поискал извършването на изпълнителни действия, които да са
прекъснали давностните срокове. А щом за времето от 12.03.2016 г. до 12.03.2018 г.
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, в съответствие с
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдът приема, че на 12.03.2018 г. изпълнителното производство
е прекратено по право. Една година след датата на прекратяване на изпълнителното
производство по право, на 12.03.2019 г., е изтекъл и 3-годишният давностен срок за
вземанията на фонда за законната лихва и за обезщетенията за забава /т. нар.
неолихвяеми вземания/, а на 12.03.2021 г. е изтекъл и общият 5-годишен давностен
срок за вземането за главницата по договора за кредит и субсидия, поради което се е
погасило и правото на ответника на принудително изпълнение за същите и
предприемането на изпълнителни действия за принудителното им реализиране е
недопустимо.
Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени.
На ищцата разноски по производството не ще бъдат присъдени на основание чл.
78, ал. 1 ГПК поради липса на искане за това направено до приключване на съдебното
дирене по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат И. К. адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца
безплатна правна помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 12 852.97 лв.,
определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /тъй като цената на иска е 566 148.79 лв., то дължимото
възнаграждение се формира от сбора на сумата от 3 530 лв. + 2% върху горницата над
100 000 лв./
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на съда сумата от 22 645.95 лв. държавна такса по производството.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. А. С. с ЕГН **********, от гр. **********,
не дължи на ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район Овча купел, бул. „Цар Борис ІІІ“
№ 136, следните вземания по издадените в полза на последното по ч. гр. д. № 7604 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с. за 2010 г. Заповед за изпълнение №
4361/31.05.2010 г. на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист, за принудителното събиране на които на основание чл. 3, ал. 7, т. 5
от Закон за Националната агенция по приходите по искане на Национална агенция по
приходите е образувано изп. д. № 20228260400053 по описа на ЧСИ рег. № 826 – А. А.
: за сумата от 289 670 лв. – главница със законна лихва в размер на 6 758.97 лв. за
периода 15.12.2021 г. – 09.03.2022 г. и 269 719.82 лв. - неолихвяеми вземания
/мораторни лихви, обезщетения и т. н./
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район Овча купел, бул. „Цар Борис ІІІ“
№ 136, да заплати на адвокат И. К. К. с личен номер ********** от единния
адвокатски регистър на ВАС, с адрес – гр. ************ сумата от 12 852.97 лв.
/дванадесет хиляди осемстотин петдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки/
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие на ищеца по гр.
д. № 1072 по описа на Окръжен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2022 г. Я. А. С.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, Код по БУЛСТАТ *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – район Овча купел, бул. „Цар Борис ІІІ“
№ 136, да заплати в полза на Окръжен съд – Пловдив сумата от 22 645.95 лв. /двадесет
и две хиляди шестстотин четиридесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/ държавна
такса по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7