№ 1807
гр. Пловдив, 22.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева ПехлИ.
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева ПехлИ. Административно
наказателно дело № 20225330203729 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 630641-F641349/30.03.2022 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което „Краун“ ЕООД, ЕИК:
***, е санкционирано с административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС.
Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
НП и моли същото да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли същата, като
неоснователна, да бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.12.2021
г. било установено, че „Краун“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по
смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период
01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. до 14.12.2021 г. включително. За така
констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било
издадено и обжалваното НП. Отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от
1
ЗДДС не били подадени в ТД на НАП - Пловдив към момента на съставяне на
АУАН.
В хода на проверката било установено, че за същия период не е
подадена и справка-декларация, за което също бил съставен АУАН, а в
последствие издадено и НП.
По делото не съществува спор, а и се установява от доказателствата по
делото, че наказания субект е подал процесните отчетни регистри на дата
28.01.2022г., тоест два дни след издаване на АУАН.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на ***
– свид. С.Г., разпитана в качеството на свидетел, както и от приложените към
административната преписка и надлежно приобщени към доказателствения
материал по делото писмени доказателства. Фактическата обстановка не се
оспорва от жалбоподателя. Претендира се единствено за прекомерност на
наложената санкция и несъразмерността й с характера на нарушението.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се
оцени като ОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
Съгласно нормата на чл. 125, ал.1 ЗДДС „ За всеки данъчен период
регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-
декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124“.
Съгласно чл. 125, ал. 3 ЗДДС „Заедно със справка-декларацията по ал. 1
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за
съответния данъчен период“
Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят“.
Според чл. 179, ал.1 ЗДДС „Лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в
2
размер от 500 до 10 000 лв.“
Безспорно е в теорията и съдената практика, че нарушението по чл. 125,
ал. 5 ЗДДС е на просто/формално извършване, като съставомерната форма на
изпълнителното деяние се състои в бездействие да се изпълни задължението
да се подадат в указания в закона срок посочените в правната норма данъчни
документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи дали то върши няколко отделни
нарушения или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк. д.
№ 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка дали:
- в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние;
- установените противоправни действия/бездействия са относими към
неизпълнение на самостоятелни правни задължения, имащи отделен и
обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка
декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат
самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално
предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред
приходната администрация на данните, относими към законосъобразно
формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период
/ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.
Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри
3
съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват
заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при
условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Иначе казано, законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни, като по
императивен път е установил формата на деклариране и способът за това.
Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение.
Още повече, че частично изпълнение е и технически невъзможно,
доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез
която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно
подаване и приемане на справка декларация без отчетни регистри и на
отчетни регистри без справка декларация.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие .
Тоест, подаването на регистри без справка-декларация или
справка-декларация без регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена
санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава извода, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция.
В гореизложения смисъл изрично: Решение № 2123 от 11.11.2021 г. по
к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1419 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1283 от
4
23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от 11.11.2021 г.
по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд –
Пловдив.
В този смисъл е и практиката на съдилища от други съдебни райони:
Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на
Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от
11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич,
Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен
съд – Варна.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото на настоящия състав е служебно известно, че АНД № 3728/2022 по
описа на ПРС има за предмет издадени АУАН и НП, с които същият субект е
наказан за неподаване на данъчна декларация за същия данъчен период
01.11.2021г. - 30.11.2021г. Същото е приключило с решение, с което е
приложен чл. 28 ЗАНН и обжалваното НП е отменено, като нарушителят е
бил предупреден.
С оглед гарантиране правата на страните, текста на посочените АУАН и
НП са надлежно приложени по делото в заверен хартиен препис на
оригиналния електронен първообраз, съдържащ се в ЕИСС. Междувременно
същите са постъпили и от НАП.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно мултиплицирана като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
Изрично следва да се отбележи, че в случая порока в дейността на
наказващия орган не касае нарушаване на принципа non bis in idem и в този
смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое е влязло
в сила.
5
В случая става дума за нарушение на материалния закон и по конкретно
на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която:
- за едно нарушение се налага едно наказание;
- при повече от едно нарушение се налага отделна санкция за всяка от
тях.
Гореизложеното влече извод за незаконосъобразност и на двете НП,
независимо от поредността на издаването и евентуално на съдебните
произнасяния по тях.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Пловдив-
Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по
к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 889 от 23.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 467 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 957 от 30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 853 / 2018 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Действително в посочените решения правния спор е с различна правна
квалификация, но те съдържат принципни съображения изцяло относими и
към процесния казус.
Още повече, че допуснатият порок в дейността на наказващия орган в
случая е довел до влошаване на материално правното положение на наказания
субект, поради налагане на санкция в двоен размер, без да са спазени
правилата за нейната индивидуализация в зависимост от степента на засягане
на защитаваните обществени отношения.
Горното мотивира съда да приеме, че в конкретния случай
отговорността на наказания субект в лицето на жалбоподателя е ангажирана в
нарушение на закона, поради което обжалваното НП следва да се отмени.
По въпроса за разноските:
Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН
6
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства
по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. По
настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лева. Същите следва да бъдат възложени в
тежест на наказващия орган, предвид крайния изход на делото. Предвид и
горното съдът намира, че Национална агенция за приходите следва да бъде
осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 200 лева,
представляваща направени от последното разноски в хода на съдебното
производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Пловдивският
районен съд, XXV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 630641-F641349/30.03.2022 г. на Директора на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което „Краун“ ЕООД, ЕИК:
***, е санкционирано с „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. за
нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на
„Краун“ ЕООД, ЕИК: *** сумата от 200 /двеста/ лв., представляваща
направени разноски в хода на съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7