№ 128
гр. Варна, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500167 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №1012/13.02.2025г. по описа на ОС
- Добрич, депозирана от Окръжна прокуратура-Добрич, против решение №
21/07.02.2025г. на ОС –Добрич, постановено по гр. д. № 426/2024г., с което е
осъдена Прокуратурата на Република България, с административен адрес гр.
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор Борислав
Сарафов, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди да заплати на Р. В. К. с ЕГН ********** от гр.
Генерал Тошево, ул. „Иван Куманов“ № ** сумата от 4000 лв., съставляващи
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, в резултат на
незаконно повдигнато й обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, по което обвинение ищцата е оправдана съгласно присъда №
14/06.12.2022 г. на Добричкия окръжен съд по в.н.о.х. дело № 254 по описа на
съда за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022 г. до
окончателното й изплащане.
Наведените в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на
1
обжалвания съдебен акт в посочената част. Сочи се, че присъдената сума от
4 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди е прекомерна и не
съответства нито на икономическия стандарт, нито на съдебната практика.
Твърди се, че не са ангажирани доказателства за претърпени вреди в
посочения размер, както и че обезщетението от 4 000 лв. не отговаря на
критерия за справедливост. Иска се отмяна изцяло на решението, но се сочи
само частта, в която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Отговор на въззивната жалба не е подаден в срока по чл.263 ГПК от
въззиваемата страна Р. В. К..
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба се излага, че ищцата е била привлечена в качеството й
на обвиняем за извършено от нея престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.355, ал.2, пр.3 във вр. с ал.1 от НК., а именно – нарушила мерки, издадени
против разпространението на заразна болест по хората-коронавирусна
инфекция „Ковид-19“, въведени на територията на страната, като не
изпълнила задължението си да напуска мястото за настаняване, в което е
посочила, че ще пребивава и където е била карантинирана за установения с
предписанието срок от 10 дни до 17.04.2021г, явявайки се на 16.04.2021г. на
летище Варна за гранична проверка за полет към Франкфурт, като деянието е
извършено по време на извънредна епидемична обстановка. С присъда по
в.н.о.х.д. № 254/2022 год. Добричкият окръжен съд е отменил осъдителната
присъда на първоинстанционния РС – Генерал Тошево, като е постановил
оправдателна присъда. В рамките на продължилото наказателно производство
Р. К. е претърпяла неимуществени вреди в резултат от неоснователното й
привличане като обвиняема, както и имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени адвокатски възнаграждения за осъществено процесуално
представителство по образуваните досъдебно производство № 55/2021 г. по
описа на РУ – Генерал Тошево, н.о.х. дело № 258/2021 г. по описа на Районен
съд – Генерал Тошево и в.н.о.х. дело № 254/2022 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич. Действията на органите на прокуратурата накърнили честта и
достойнството на ищцата, карайки я да се чувства в унизително състояние,
изпитвала срам и неудобство пред своите близки и познати, стрес, като
посочените неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнатото й
2
обвинение е оценила на 26 000 лв. Вследствие на същото незаконно
повдигнато обвинение К. е претърпяла и имуществени вреди -1 600 лв.,
представляващи заплатен адвокатски хонорар по воденото наказателно
производство.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК Прокуратурата на Република
България, чрез Окръжна прокуратура- Добрич е депозирала отговор на
исковата молба, според който предявеният иск за заплащане на сумата от 26
000 лв. е неоснователен и недоказан. Ответникът оспорва ищцовите
твърдения, обосноваващи претърпените от Р. В. К. неимуществени вреди, като
се настоява, че не са налице доказателства, които да формират извод в тази
насока. На следващо място се сочи, че претендираното обезщетение е
изключително завишено и не кореспондира с критерия за справедливост,
който следва да се съблюдава при неговото определяне. Не оспорва
предявения иск за сумата от 1 600 лв., както по основание, така и по размер.
Моли искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Настоящият състав приема за установено от фактическа страна
следното:
С присъда № 3/28.04.2022 г. по н.о.х. дело № 258/2021 г. Районен съд –
Генерал Тошево е признал Р. В. К. за виновна в това, че на 16.04.2024 г. в гр.
Генерал Тошево, обл. Добрич, е нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората коронавирусна инфекция
„КОВИД-19“, въведени на територията на Република България със Заповед №
РД-01-196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на
основание чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, ал. 5 и ал. 11 от Закон за здравето. Според
т.5 на заповедта, всички лица, на които е разрешено влизането в страната по
т.2, се допускат на национална територия при представен документ, показващ
отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната
изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на
„COVID-19“, а при липса на такъв, се поставят под карантина за срок от 10
дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната РЗИ или
оправомощено от него длъжностно лице. Съобразно цитираната заповед и
доколкото ищцата като лице, пристигнало в Република България от рискова
3
зона, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина №
210408/184296 от 08.04.2021г. на Директора на РЗИ - Русе М.С.Н., същата е
имала задължението да не напуска мястото за настаняване, находящо се в гр.
Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Иван Куманов“ **, където посочила, че ще
пребивава и където била карантинирана до 17.04.2021 г. Тези задължения не са
изпълнени от ищцата включително, като на 16.04.2021 г., около 12:00 часа тя
се явила на Летище Варна за гранична проверка преди полет W64541/12.45 за
гр. Франкфурт, ФРГ. Посочено е, че деянието е извършено по време на
извънредна епидемична обстановка, обявена с Решение № 325/14.05.2020 г. на
Министерски съвет на Република България, удължена с Решение
№855/25.11.2020г. и с Решение №72/2021г. до 30.04.2021г., свързана с
епидемично разпространение на „КОВИД-19“ и съществуваща
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите и смъртни
случаи, поради което и на основание чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК и
чл.55, ал.1 от НК, на жалбоподателката е наложено наказание „Пробация” при
мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност два пъти
седмично, за срок от шест месеца, както и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца.
С присъда № 14 от 06.12.2022 г. по в.н.о.х. дело № 254/2022 г.
Добричкият окръжен съд е отменил изцяло присъда № 3 от 28.04.2022 г. по
н.о.х.д. № 258/2021 г. на Районен съд - гр. Генерал Тошево, като вместо това е
признал ищцата Р. В. К., за невиновна в това, че на 16.04.2021 г. в гр. Генерал
Тошево, като лице поставено под карантина с Предписание № 210408/184296
от 08.04.2021 г. на Директор на РЗИ - Русе, прогласено за нищожно с Решение
№ 158/29.4.2022 г. по адм. дело № 608/2021 г. на Административен съд -
Добрич, в сила от 22.05.2022г., нарушила мерки, издадени против
разпространението на заразна болест по хората - коронавирусна инфекция
„КОВИД-19“, въведени на територията на страната със Заповед № РД-01-
196/31.03.2021 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание
чл. 61, ал. 2, чл. 63, ал. 4, ал. 5 и ал. 11 от ЗЗ, като не изпълнила задължението
си да не напуска мястото за настаняване, в което посочила, че ще пребивава и
където била карантинирана за установения с предписанието срок от десет дни
– до 17.04.2021 г., явявайки се на 16.04.2021 г. на Летище-Варна за гранична
проверка.
Според заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ преживените
4
от ищцата събития във връзка с образуваното наказателно производство
имали ролята на масивна психотравма. Породено било чувството на реален
страх за сигурността й; налице било усещане за зашеметеност; стеснение на
вниманието, повишени по интензитет безпокойство и тревожност, достигащи
екстремни параметри. Сочат се нарушения на съня и апетита на
освидетелстваната. Експертът приема, че симптомите на развилата се остра
стресова реакция са се появили непосредствено след въздействието на
стресогенното събитие, чийто симптоми затихват до 48 часа и отзвучават в
рамките на 3 до 14 дни. Вещото лице докладва, че се е обособило нестабилно
психично състояние с характеристиката на т.нар. „Разстройство в
адаптацията“, с проявни форми в сферата на субективния стрес и
емоционалното разстройство, обуславящо нарушено социално
функциониране, характеризиращо периода на адаптация към значими жизнени
промени или към последиците на стресогенно събитие. В резюмето на своето
заключение експертът приема, че продължителността на симптомите
обикновено не надхвърля 6 месеца. Заключението на вещото лице е изготвено
след беседа с ищцата и запознаване с материалите по делото, включително
свидетелските показания.
По делото са изслушани свидетелите В.И.И., баща на ищцата, и Д.А.А.,
без родство с ищцата, които излагат следното:
Свидетеля И., показанията на който следва да бъдат кредитирани по
реда на чл.172 ГПК, сочи, че не знае през коя година, но са върнали дъщеря му
от летището, като тя е споделила, че е имала документ, но въпреки това я
върнали и билетът й изгорял. Прибрали я от летището и след това тя била
много зле, на легло, разболяла се е, не можела да става-налагало се да викат
лекари. Свидетелят отрича да я работила, тъй като въобще не можела да става
от леглото. Издържали я свидетелят и майка й. Здрава била ищцата, но се
разболяла, когато се случило това нещо- виело й се свят, лежала, водил я на
лекар и били й инжекции, пиела лекарства. След повдигане на обвинението
ищцата била уплашена и не разбирала защо, след като има „документ“, пак я
съдят. Не е пътувала за Германия след повдигането на обвинението. Водили са
я да й леят куршум, защото била много уплашена. Свидетелят не знае със
сигурност, но сочи, че това състояние продължило 7-8 месеца.
Свидетелят Д.А. сочи, че ходил в дома на ищцата след случая, когато са
5
я върнали от летището. Тя споделила, че е изгорял билета й и си е загубила и
работата в Германия, защото не могла да пътува. Била стресирана, плачела и
свидетелят я посъветвал да отиде на лекар. Свидетелят твърди, че всеки ден е
ходил у ищцата и тя все била на легло. Преди това била щастлива и весела, а
след като й казали, че има „корона“, се влошило състоянието й. Втълпи си
нещо, отчаяна била заради вируса и така била 6-7 месеца или година,
свидетелят не знае точно. Като я питал какво я боли, тя казвала, че заради
вируса не е добре. Доста отчаяна била, че си е загубила работата в Германия.
В Германия не е ходила, тъй като е била болна. Свидетелят не знае дали Р. са я
викали в полицията.
ВАпС като съобрази събраните по делото доказателства, по
наведените във въззивните жалби възражения, намира за установено от
правна страна следното:
Предявеният иск е по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от воденото срещу ищеца
наказателно производство, по което същият е бил оправдан. Искът е предявен
срещу Прокуратурата на Република България, която действа като процесуален
субституент на държавата. Отговорността на прокуратурата е за всички вреди,
причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който
делото е било на производство пред съда. Това е така, тъй като отговорността
на държавата за причинени от нейни органи вреди има гаранционно-
обезщетителен характер и не възниква по повод на извършени от ответната
страна в производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова
разпоредба. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без
значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно.
Възникването на отговорността по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило
производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не
е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при
повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на
6
ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото
обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на
вътрешното убеждение на служителя. В настоящия случай Държавата чрез
Прокуратурата на РБ отговаря за вредите, причинени на ищеца от
повдигнатото и поддържано обвинение по чл.355, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от
НК. Искът е доказан по основание.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено
и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди
като критерий за преценка е въведен и срокът на наказателното преследване,
както и характера на престъплението по повдигнатото обвинение, неговото
разгласяване и последиците от това. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие.
Като съобрази изложените теоретични постановки, по наведеното в
жалбата на Прокуратурата възражение, че недоказани са по вид и размер
претърпените от Р. К. вреди, съдът намира следното:
Вещото лице е посочило в заключението си, че повдигнатото обвинение
срещу ищеца е изиграло роля на стресогенен фактор, доколкото същото е
свързано с негативна промяна на житейските обстоятелства. Сравнено е с
масивна психотравма, като е описало, че у ищцата е породено чувството на
реален страх за сигурността й; усещане за зашеметеност; стеснение на
вниманието, повишени по интензитет безпокойство и тревожност, достигащи
екстремни параметри. Експертът приема, че симптомите на развилата се остра
7
стресова реакция са се появили непосредствено след въздействието на
стресогенното събитие, чийто симптоми затихват до 48 часа и отзвучават в
рамките на 3 до 14 дни. Посоченото от вещото лице, че заключението му е
изготвено след съобразяване на събраните по делото доказателства и
обследване на пострадалото лице, води до извод, че за да кредитира напълно
заключението на експерта, съдът следва да прецени достоверността
насъбраните по делото гласни доказателства. Извършвайки тази преценка,
съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели не могат да
бъдат кредитирани като обективни и непредубедени. Същите са
противоречиви и не съответстват на останалите събрани по делото
доказателства. И двамата свидетели излагат, че състоянието на ищцата след
връщането й от летището е било тежко дотолкова, че същата не е можела да
стане от леглото. Налагало се е посещения при лекар, медикаменти, инжекции,
не е можела да работи. Видно от приложената по НОХД №254/22г. по описа
на ОС-Добрич справка за пътуванията на Р. К. е, че само два дни след
инцидента /ден след изтичане на карантината/ на 20.04.2021г. е напуснала
пределите на страната през ГКПП Русе Дунав мост, като се е върнала на
30.05.2021г. Т.е. не кореспондират изложените факти с твърдяното от
свидетелите, че ищцата непосредствено след инцидента била тежко болна, на
легло, разстроена, уплашена за загубената си работа и отчаяна. Същата е
отсъствала от РБългария за около месец и половина, поради което и дори да се
кредитира посоченото от вещото лице, че е възникнала остра стресова
ситуация, тя очевидно е отшумяла за два дни. Показанията на св. И. и св. А.,
че ищцата се залежала и не можела да работи очевидно не кореспондират с
установеното, че същата е заминала зад граница, вероятно именно с оглед
осъществяване на целите, които е планувала преди инцидента. Въпреки
твърденията и на двамата свидетели, че ищцата е била притеснена, че е
загубила работата си, такива доказателства не са ангажирани по делото. Не е
представен трудов или граждански договор, от който да се установи, че
ищцата е била трудово ангажирана в Германия преди 16.04.2021г., нито пък
доказателства, че договорът впоследствие е прекратен и то именно поради
незавръщането й на 16.04.2021г. Напротив, видно от цитираната справка,
ищцата е продължила да пътува, като е напускала страната съответно на:
15.11.2021г., 13.02.2022г., 01.07.2022г., 04.09.2022г., 19.10.2022г. и 21.10.2022г.
Тези пътувания са предприети въпреки наложената й принудителна
8
административна мярка „подписка“, като единствено се характеризират с по-
малка продължителност от пътуванията на ищцата през 2019г. напр.
Извършените регулярни пътувания не са променени и след повдигане на
обвинението на 23.07.2021г., нито пък по време на воденото пред РС-Добрич
наказателно производство- от. 07.12.2021г. до 28.04.2022г.
Не са представени никакви писмени доказателства – амбулаторен лист,
рецепти, медицински направления, установяващи посещенията на ищцата при
лекар, закупуването на медикаменти. От показанията на разпитаните
свидетели не може въобще да бъде направен извод на какво точно се е
дължало влошеното здравословно състояние на ищцата. Така свидетелят А.
сочи, че ищцата е била болна от вирусната инфекция „Ковид 19“ и затова не е
можела да пътува, не се е чувствала добре, след като оздравяла се оправила.
Свидетелят И. излага също противоречиви твърдения, че здравословното
състояние на ищцата поради инфекцията е било тежко, като не става ясно
дали тя въобще е била болна или не. Няма и представени доказателства,
установяващи, че ищцата е заболяла и че е била поставяна под карантина след
инцидента. Затова и съдът приема, че показанията и на двамата свидетели не
следва да бъдат кредитирани като неясни, противоречиви в една част и
неподкрепени в други части от останалите събрани по делото писмени
доказателства. Затова и изготвеното въз основа на свидетелските показания
заключение на вещото лице, както и на дадените от ищцата сведения, не може
да бъде изцяло кредитирано. Съдът намира, че действително следва да бъде
прието за установено, че ограничаване на правото на ищцата да пътува, е
представлявало събитие, което е обосновало чувството на стрес,
разочарование, безпокойство и несигурност за бъдещето, което като проява на
остра стресогенна реакция е отшумяла за период от два дни. Следва да бъде
прието за установено и че с повдигане на обвинение и възникналия у ищцата
като нормална последица страх, стрес, несигурност и безпокойство, че може
да бъде осъдена и лишена от свобода, е довел до нестабилно психично
състояние с характеристиката на т.нар. „Разстройство в адаптацията“, с
проявни форми в сферата на субективния стрес и емоционалното
разстройство, обуславящо нарушено социално функциониране,
характеризиращо периода на адаптация към значими жизнени промени или
към последиците на стресогенно събитие. Продължителността на това
състояние не може да бъде приета за установена от доказателствата по делото,
9
поради което и следва да бъде кредитирано изложеното от вещото лице в
о.с.з., че разстройството в адаптацията обичайно продължава не повече от
половин година. Вещото лице е посочило, че ако не би могъл човек да се
справи с това състояние, то се стига до посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице е категорично обаче, че при ищцата такова не е
налице. Предвид това и следва да се приеме, че разстройството на
адаптацията е продължило максимум шест месеца след повдигане на
обвинението.
Като съобрази всички изложени по-горе изводи, настоящият състав
намира, че следва обезщетението, което най-адекватно би компенсирало
ищцата за претърпените от нея вследствие незаконно повдигнатото й
обвинение неимуществени вреди, да бъде определено в размер на 2 000 лв.
Същото отговаря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. За
да формира този размер съставът съобрази установените по-горе характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
общественото и социално положение. Ищцата е била на 40 години.
Повдигнатото й обвинение не е за тежко престъпление (за което да се
предвижда наказание над 5 г. лишаване от свобода). От момента на повдигане
на обвинението до внасяне на обвинителен акт в съда е изминал период от
четири месеца и половина. Ищцата е разпитвана еднократно при повдигане на
обвинението. Наложена й е най-леката ПАМ „подписка“, която не е изменена
от съда. Въпреки наложената мярка, не се установява ищцата е променила
драстично начина си на живот- напускала е пределите на страната, макар и за
по-кратък период от време. Делото пред първата инстанция е продължило
четири месеца и половина, проведени са четири открити съдебни заседания,
на които ищцата е присъствала лично и с упълномощен адвокат. Делото пред
ОС-Добрич е продължило три месеца с три открити съдебни заседания, на две
от които ищцата е присъствала лично. Не са ангажирани доказателства, че
фактът, че ищцата е била подсъдима, е станал достояние на трети лица-
каквито твърдения самата ищца е споделила пред вещото лице /посочено в
о.с.з. от експерта/. Свидетелят И., който твърди, че всеки ден бил в дома на
ищцата, няма никакви впечатления дали ищцата са я викали в полицията и
разпитвана ли е, съдена ли е и т.н. Като се вземе предвид, че повдигането на
обвинение, наказателното преследване, постановената осъдителна присъда
10
водят като нормална последица страх, стрес, несигурност и безпокойство у
обвиняемия, че може да бъде осъден и лишен от свобода, което пък като
последица предизвиква нестабилно психично състояние с характеристиката на
т.нар. „разстройство в адаптацията“, с проявни форми в сферата на
субективния стрес и емоционалното разстройство, обуславящо нарушено
социално функциониране, характеризиращо периода на адаптация към
значими жизнени промени или към последиците на стресогенно събитие,
съдът намира, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди. Досежно
интензитета на вредите, съставът намира, че същият не е бил изключително
висок предвид установената незначителна промяна в социалното
функциониране на ищцата. Същевременно следва да бъде съобразено, че не се
установи да са възникнали пречки за ищцата за последващата й
професионална реализация.
Затова и предвид изложените съображения и конкретните данни по
делото и като съобрази стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането намира, че за обезщетяването на причинените от незаконното
обвинение вреди и с оглед принципа на справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД,
съдът определи за справедливо обезщетение в размер на 2 000 лв. До този
размер предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди е
основателен. За разликата над 2 000 лв. до присъдената сума от 4 000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Дължи се и законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда.
Решението на ОС-Добрич следва да бъде отменено в частта, с която
Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати в полза на Р. К. разликата
над 2 000 лв. до 4 000 лв., като искът за тази разлика следва да бъде отхвърлен.
В останалата част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от 2 000
лв., решението следва да бъде потвърдено.
Следва да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в
частта за разноските, като съобразно изхода на спора присъденото адвокатско
възнаграждение бъде редуцирано на 154 лв. или общо с признатите от
първоинстанционния съд разноски в размер на 510 лв., Прокуратурата следва
да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 664 лв.
11
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21/07.02.2025г. на ОС –Добрич, постановено по
гр.д. № 426/2024г., поправено с Решение №33/20.02.2025г., в частта, с която е
осъдена Прокуратурата на Република България, с административен адрес гр.
София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор Борислав
Сарафов, да заплати на Р. В. К. с ЕГН ********** от гр. Генерал Тошево, ул.
„Иван Куманов“ № **, разликата над 2000 лв. до 4000 лв., съставляващи
обезщетение за претърпени от Р. В. К. с ЕГН ********** от гр. Генерал
Тошево, ул. „Иван Куманов“ № **, неимуществени вреди в резултат на
незаконно повдигнато й обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, по което обвинение ищцата е оправдана съгласно присъда №
14/06.12.2022 г. на Добричкия окръжен съд по в.н.о.х. дело № 254 по описа на
съда за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. К. с ЕГН ********** от гр. Генерал
Тошево, ул. „Иван Куманов“ № **, срещу Прокуратурата на Република
България, с административен адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2,
представлявана от Главния прокурор Борислав Сарафов, иск с правно
основание чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, да бъде осъдена Прокуратурата да заплати на
Р. В. К., разликата над 2000 лв. до 4000 лв., претендирани като обезщетение за
претърпени от последната неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато й обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от НК, по което
обвинение ищцата е оправдана съгласно присъда № 14/06.12.2022 г. на
Добричкия окръжен съд по в.н.о.х. дело № 254 по описа на съда за 2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/07.02.2025г. на ОС –Добрич,
постановено по гр.д. № 426/2024г., поправено с Решение №33/20.02.2025г., в
частта, с която е осъдена Прокуратурата на Република България, с
административен адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от
Главния прокурор Борислав Сарафов, да заплати на Р. В. К. с ЕГН **********
12
от гр. Генерал Тошево, ул. „Иван Куманов“ № **, сума в размер на 2 000 лв.,
съставляващи обезщетение за претърпени от Р. В. К. с ЕГН ********** от гр.
Генерал Тошево, ул. „Иван Куманов“ № **, неимуществени вреди в резултат
на незаконно повдигнато й обвинение по чл. 355, ал. 2, пр. 3, във вр. с ал. 1 от
НК, по което обвинение ищцата е оправдана съгласно присъда №
14/06.12.2022 г. на Добричкия окръжен съд по в.н.о.х. дело № 254 по описа на
съда за 2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2022г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен
адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от Главния прокурор
Борислав Сарафов, да заплати на Р. В. К. с ЕГН ********** от гр. Генерал
Тошево, ул. „Иван Куманов“ № **, сума в размер на 664 /шестстотин
шестдесет и четири лева/, представляваща заплатени пред
първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение, както и
възнаграждение на вещо лице и държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13