№ 3602
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Я.Ц.Д.
при участието на секретаря Х.С.С.
като разгледа докладваното от Я.Ц.Д. Административно наказателно дело №
20241110207437 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба вх. № ***/***г. по описа на СРС от адв. А. И. - САК, със
служебен адрес и адрес за призоваване: гр. ***, в качеството й на пълномощник на Б. Л. Т. с
ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет
на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.
183, ал. 2, т. 1 от Закон за движението по пътищата(ЗДВП) – глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДВП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява и не се
представлява.
По делото е постъпила молба от адв. И., в която поддържа жалбата и изразява
становище по съществото на делото.
Претендират се нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.
Представлява се от пълномощник – юрисконсулт Г..
В хода на съдебните прения, последната изразява мнение за неоснователност на
жалбата.
Сочи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде
потвърдено.
1
Претендира разноски.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на Б. Л. Т. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № *** от
*** г., издадено от зам.кмет на СО е подадена в законоустановения срок и от лице, което има
право на жалба поради, което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На *** г. около 15:15ч. Н.М. – инспектор ''Център за градска мобилност'' ЕАД в
присъствието на С.Н. констатирал, че в гр. *** , на пл.*** в зоната на действие на ПЗ В 27 и
Т 18.1 е паркиран л.а. марка ''Б.'' с рег. № ***.
На място се явил водачът на автомобила – жалбоподателят Т. и в негово присъствие
Н.М. му съставил АУАН бл.№ ***/*** г., като приел, че е налице извършено нарушение по
чл.6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал акта, като вписал, че ще двпозира възражения
допълнителноктът и получил екземпляр от него.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е постъпило писмено възражение по акта, с рег. №
***/*** г. по описа на СО по описа на ЦГМ ЕАД, в което Б. Т. сочи, че липсва доказателство,
че именно той е паркирал превозното средство. Наред с това посочил, че в този участък и
няма пътен знак В 27 и табела Т18.1.
Наказващият орган възприел изцяло установената от контролните органи фактическа
обстановка и издал атакуваното наказателно постановление № *** от *** г., издадено от
зам.кмет на СО, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДВП.
От така изложената и приета фактическа обстановка по отношение допустимите за
разглеждане факти,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на
административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното
нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи ,
чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В
производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия
орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта
на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се
считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на
доказателствата в наказателния процес.
На първо място, съдът намира, че в производството пред
2
административнонаказващия орган не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Нарушението е правилно индивидуализирано и не е засегнато правото на защита на
жалбоподателя.
АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, като в тази връзка възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни.
Видно от съдържанието на АУАН, жалбоподателят лично го е подписал и е получил
екземпляр от него на дата ***г.- в деня на съставяне на АУАН.
На следващо място, съдът намира, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е извършено.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП задължава участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
От своя страна в разпоредбата на чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП се намира описанието на
всички забранителни знаци от от група ''В'', включително и на ПЗ В 27 - "Забранени са
престоят и паркирането".
Табела Т 18.1 е намерила своята дефиниция в Приложение № 8 към Наредба № РД-
02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и уведомява участниците
в движението , че в района на действие на този знак ППС подлежат на принудително
отстраняване.
Видно от приложения по делото снимков материал , процесният автомобил е бил
раркиран почти непосрествено след знаците В 27 и Т 18.1. на описаното в АУАН място.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е установено по категоричен
начин , че именно той е субект на нарушението.
Видно от писмените доказателства, процесното МПС е лична собственост на
жалбоподателя , като същият не е посочил лице , на което е отстъпил автомобила за
ползване.
В този смисъл изключението от правилото, че собственикът носи отговорност не е
налично.
Неоснователно е и възражението, че процесните знаци не са били поставени на
посоченото в АУАН място.
Видно от представения снимков материал и приобщените скици, пътните знаци са се
намирали точно на мястото, описано в АУАН и НП към ***г.
Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо
единство, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
3
Не е налице е маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат по-ниска
степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените
случаи от този вид, а самата му обществена опасност е определена от тежеста на
наказанието : ГЛОБА В РАЗМЕР НА 20 ЛЕВА.
Предвид всичко изложено, съдът намери , че атакуваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и като такова , следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото на АНО се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение и такова искане е отправено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г., издадено от зам.кмет
на СО, с което на Б. Л. Т. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДВП – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 6, т. 1
от ЗДВП.
ОСЪЖДА Б. Л. Т. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична община, сумата в
размер на 100 лева, представляваща разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4