гр. София, 29.05.2023 г.
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 13901 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.31,
ал.2 от Закона за собствеността (ЗС)
от Н.Г.Д. срещу А.В.К. и Н.В.К. – Н., като наследници на В.Д.К., за заплащане
на сумата 42000.00 лева – обезщетение за това, че в периода 01.01.2016г. –
31.12.2016г. наследодателят им е лишил ищеца от правото да ползва по
предназначение следния съсобствен на Н.Д. и В.К.
имот, а именно: УПИ IV-3,
кв.135 по плана на гр.София, м. „Зона Б-3“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50
кв.м. предназначени за улица, с административен адрес: гр.София, ул. ******,
който имот е заснет с идентификатор № 68134.302.240 по КККР на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с площ по скица 394 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, при съседни имоти с идинтификатори №№ 68134.302.516, 68134.302.239, 68134.302.237,
68134.302.234, 68134.302.233, 68134.302.232, 68134.302.241 и 68134.302.522.
Сумата се претендира ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
16.12.2020г., до окончателното плащане. Доколкото се търси срещу ответниците
като наследници на съсобственика В.К., то съдът приема, че обезщетението се
заявява срещу А.К. и Н.К. – Н.съобразно наследствените им квоти, т.е. при равни
права.
Ищецът твърди,
че с бащата на ответниците В.Д.К. са съсобственици на горепосочения имот при
квоти 5/8 ид.ч. за ищеца и 3/8 ид.ч. за ответника. Сочи, че още през 2014г. В.К.
предоставил знанието и съгласието на ищеца ползването на имота на трето за
спора лице, като в резултат на това празното дворно място било изравнено,
дърветата и хратите в него били отсечени, а теренът бил покрит с чакъл, като в
него бил поставен преместваем обект и множество вещи за продан, главно метални
домакински и метални стълби, скелета и елементи за тях, подемни устройства,
плочки и други. Поддържа, че мястото било използвано за развиване на търговска
дейност, поради което било оградено и се заключвало, имало охрана, наблюдение с
камери и се пускали кучета, по който начин В.К. осъществил лично ползване на
съсобствения им имот и лишил ищеца от правото сам да го ползва по
предназначение и съобразно участието си в съсобствеността. Пояснява, че
отправил покани до съсобственика си да му заплаща обезщетение в размер на
5280.00 лева месечно за това, че го е лишил да ползва имота, като първата
покана му била връчена лично на 06.02.2015г., а втората – чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК на 30.04.2015г. Заявява, че
въпреки това обезщетение не му било заплащано. Уточнява, че на 25.08.2020г. В.К.
е починал, поради което предявява претенцията си за заплащане на обезщетение на
соченото основание срещу неговите дъщери – ответници, в качеството им на
наследници на съсобственика. Претендира разноски.
Ответниците не
са депозирали писмен отговор. В хода на процеса поддържат становище за
неоснователност на претенцията с твърдение, че нито те, нито наследодателят им
е ползват имота по начин, препятстващ ищеца сам да го ползва.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
и правна страна следното:
Отношенията, свързани с
ползването на съсобствена вещ са уредени в ЗС – чл.31-32. Въведено е общото
правило, че всеки съсобственик може да си служи с общата вещ, съобразно нейното
предназначение, и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им, като в случай на разногласие общата вещ се използва и
управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от
половината от общата вещ – чл.31, ал.1 и чл.32, ал.1 ЗС. Съгласно чл.31, ал.2
ЗС когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те
дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня
на писменото поискване.
Предпоставките за успешното
провеждане на така заявения от ищеца иск са: съсобствена вещ, ползването й
изцяло само от другия /другите съсобственици и отправяне на покана за заплащане
на обезщетение за ползите, от които неползващия собственик е бил лишен. В
случай, че след получаване на поканата адресатът й предостави възможност на
съсобственика си също да ползва вещта, обезщетение не се дължи, но ако откаже
това е задължен да обезщети в пари съсобственика си, който не е могъл поради
собственото му поведение да упражнява правото си на ползване на вещта, като
част от сложното право на собственост.
В тежест на ищеца е било да
установи кумулативното наличие на тези предпоставки, на които основава
претенцията си.
По отношение на съсобствеността за
процесния имот:
Видно от приложения
нотариален акт № 58, том II, рег.№ 24827,
дело № 222 от 30.12.2011г. на нотариус С.С., ищецът Н.Г.Д.
е бил признат за собственик на основание дарение и наследство на 5/8 ид.ч. от
процесния имот. В самия акт е посочено, че дворното място е незастроено, тъй
като съществувалите в него по-рано две постройки са били премахнати, за което е
бил съставен констативен протокол от 29.09.2011г. на СО – район „Възраждане“,
представен пред нотариуса в производството по чл.587 ГПК. От прието
удостоверение от 06.04.2017г. на СО – район „Възраждане“, Дирекция „Общински
приходи“, и такова от 03.06.2021г., се установява, че останалите 3/8 ид.ч. от
имота са били декларирани по реда на ЗМДТ от В.Д.К.. От приложено удостоверение
за наследници от 28.08.2020г. се установява, че В.Д.К. е починал на
25.08.2020г. и е оставил за наследници дъщерите си А.В.К. и Н.В.К. – Н.– ответници по делото.
Предвид така събраните
доказателства, съдът намира за установено, че към процесния период –
01.01.2016г. – 31.12.2016г., ищецът и наследодателят на ответниците са били
съсобственици на процесния имот при заявените в исковата молба квоти – 5/8 ид.ч за Н.Г.Д. и 3/8 ид.ч. за В.Д.К..
По отношение на личното ползване на
имота само от В.Д.К.:
За да претендира по съдебен
ред обезщетение за лишаване от право на ползване, ищецът е следвало да докаже,
че само В.Д.К. е ползвал изцяло дворното място през процесния период и е
препятствал достъпа му до него, с което го е лишил от възможността също да
ползва имота съобразно обема на правата си в съсобствеността.
В подкрепа на твърдението си
ищецът е представил констативен протокол от 27.05.2015г., съставен от служители
на СО – район „Възраждане“, които при проверка на място са установили, че имотът
се ползва за развиване на търговска дейност, тъй като в него се излагали и
предлагали за продан метални стълби – битови и промишлени, скелета и елементи
за него, както и подемни устройства. Установено било, че е налице търговски
обект, който представлява преместваем обект, за който не е било издавано
разрешение, съгласно чл.55 от ЗУТ. Отразено било също, че този обект се ползва
от „Т.“ ООД, ЕИК ******, с управители Н. Т.Н.и К.Г. Т..
Така съставения протокол
отразява състоянието на имота и ползването му като търговски обект от трето за
спора лице към датата на съставянето му, поради което не може да удостовери по
безспорен начин, че имотът се е ползвал за развиване на търговска дейност от
същия търовец и през 2016г., з който период е заявена претенцията.
Изслушана като свидетел е С.Г.Х.,
от разпита на която се установява, че от 1946г. живее в съседен на процесния
имот парцел, който в дълбочината си граничи с този на ищеца. Изяснява, че този
имот е бил собствен на Н. и Васил, като още приживе В.не е допускал до него
ищеца Н.Д.. Свидителката заявява, че е присъствала на случай, при който Н.Д. се
е опитвал да влезе в дворното място, тъй като му бил възложен ремонт от общината,
указанията за който искал да изпълни, но чичо му В.не му разрешил това и го
наругал. Посочва, че след смъртта на В.в
имота се появил зетя му, съпруг на дъщеря му Н., който разчистил мястото,
изрязъл дърветата и направил магазин на открито, в който продавал стълби. Уточнява,
че според нея магазинът е на Н. и съпругът й, защото те наемали работници за
обекта, с които свидетелката разговаряла постоянно, тъй като имала прозорец към
имота, което й ползволявало това, както и поради това, че в имота виждала да
идват само Н., съпруга й и В.приживе. Излага наблюдението си, че те са ползвали
целия имот („свободно място никога не е имало“), като същият бил ограден с
високи ламарини, а откъм улицата – с желязна ограда, която се заключвала,
мястото било охраняемо, с нощна охрана, имало шест камери, нощем се пускали
кучета. От разпита се установява още, че през 2016г. обектът също функционирал
като такъв за продажба на стълби и други дребни неща, което знае не само като
съсед, но и защото поддържала контакт с В.К. - пиела кафе с него в имота, който
стоял там, защото нямал доверие на продавачката. Свидетелят пояснява още, че в
имота има обзаведен като жилище фургон, както и че лично познава Н. Т., съпруг
на Н., тъй като когато прокарвал интернет за обекта, кабелът преминал през
нейния имот, за което му дала разрешение.
При преценка на показанията
на свидетеля, съдът намира, че следва да им даде вяра. Същите са
последователни, логични, непротиворечиви. Впечатленията са градени в резултат
на непосредствени и трайни наблюдения и лични контакти с лицата, стопанисвали
имота. Съдържат детайли, които могат да са резултат само на продължителни,
непрекъснати възприятия, постижими само за съсед с добри отношения със
съсобственика В.К. и семейството му – дъщеря и зет. Кредитирайки така събраните
гласни доказателства, съдът намира за установено, че през 2016г. целият имотът
е бил ползван само от съсобственика В.К. по начин, който е изключвал и
препятствал възможността другия съсобственик – ищецът Н.Д. също да го ползва в
обема от притежаваните права. Това ползване е продължило въпреки отправената
покана да се преустанови това поведение и при изявление, че другият
съсобственик се е противопоставил на ползаването на мястото за търговски обект
и на застрояването му. Доказано в процеса е и обстоятелството, че въпреки
отправената покана достъпът на ищеца до имота е бил препятстван именно от В.К.,
който не му е позволил да влиза в него. Същевременно, за процесния период
имотът е бил с поставена висока ограда, оборудван бил с камери за наблюдение и
бил охраняван нощем с жива охрана и кучета.
Не бе проведено пълно и
главно насрещно доказване на твърдения от ответниците факт, че имотът бил със
свободен достъп, тъй като не бил заграден. В тази връзка е бил разпитан
свидетеля Г.Х.В., който също е заявил, че обитава съседен имот – през една
къща, и често минавал по улицата, от която виждал, че дворното място е
разградено и пусто и в него нямало нищо. Тези показания не се кредитират от съда. Същите се опровергават
не само от показанията на свидетеля Х., но и от приложения по делото
констативен протокол за извършена проверка, както и от експертното заключение
по тройната СОЕ. В протокола от извършена от служители на общината проверка е
установено, че в имота има търговски обект. При огледа на мястото, макар и
2023г., вещите лица са установили, че в имота все още се предлагат стълби,
скелета и други вещи за продан, като са изложени навън и са рекламирани от
светещо рекламно пано. Не е логично имотът да се ползва по един и същи начин
през 2015г. и през 2023г., но през 2016г. да е би напълно запустял.
Съдът намери възражението на
ответниците, че не са ползвали лично имота за ирелевантно. Съгласно
разрешението, дадено с ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС личното ползване по смисъла
на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
им, без да се събират добиви и граждански плодове, като това поведение може да
се изразява в непосредствени негови действия по служене с вещта, чрез действия
на членове на семейството му или чрез трето лице, на което безвъзмездно я е
предоставил. В настоящия случай, се установи от гласните доказателства, че В.К.
е предоставил имота за ползване на дъщеря си Н. и нейният съпруг Н., които
стопанисвали магазина в него, с което поведение съсобственикът В.К. е оъществил
лично ползване на имота по смисъла на тълкувателното решение. Дори и да се
приеме, че е предоставил имота на търговско дружество, то не се установи това
да е станало възмездно – представения в този смисъл договор от 01.05.2015г. не
опровергава извода по начин, който да е безусловен, още повече, че не се доказа
плащане на наемна цена от търговското дружество „Т.“ ЕООД.
Предвид изложеното, съдът
намира за доказана и втората предпоставка на иска по чл.31, ал.2 ЗС.
По отношение на поканата за плащане на
обезщетение:
За да постави ответника в
забава ищецът по така предявената претенция е следвало да установи, че е
поканил съсобственика си, ползващ изцяло вещта по начин, изключващ правата му,
да преустанови това поведение или да му заплаща обезщетение.
По делото са приети две
нотариални покани, с които ищецът се е противопоставил на поведението на
съсобственика си В.К. и го е поканил да му заплаща обезщетение, задето го е
лишил също да ползва вещта съобразно правата си. Поканата е била получена лично
от адресата на 06.02.2015г., от който момент последният е бил поставен в
забава. Т.е. изпълнена е и последната предпоставка за възникване правото на
ищеца, заявено за защита в настоящия процес. Веднъж отправена поканата се разпростира неограничено във времето - докато
трае съсобствеността или се прекрати неправомерното ползването от
съсобственика.
По отношение на легитимацията на
ответниците:
Правото на обезщетение по
чл.31, ал.2 ЗС е имуществено право, установено като коректив при настъпилото
неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на
общата вещ – ТР № 7/2012г. на ОСКГ на ВКС. Като имуществено право то е
наследимо. Възникналото от недобросъвестното поведение на В.Д.К. право на
обезщетение за ищеца е преминало по наследство към дъщерите на съсобственика,
които са привлечени като ответници в процеса. Същите отговарят за задълженията
на своя наследодател съобразно наследствените си квоти – чл.60, ал.1 ЗН, т.е.
по равно – чл.5, ал.1 ЗН.
В този смисъл, не е от
значение дали през 2016г. някой от ответниците е ползвал имота или не. На
обследване подлежи само факта дали техният наследодател е ползвал имота
самостоятелно и по начин, изключващ правата на ищеца, което има имуществено
измерение и задължението за обезщетение не е било заплатено от този
наследодател, поради което е преминало в наследствената маса като тежест.
С оглед изложените мотиви,
съдът обосновава извод за основателност на исковата претенция, поради което я
уважава.
По отношение на размера на претенцията:
По делото са приети основна
съдебно-оценителна експертиза (СОЕ), повторна такава, както и тройна СОЕ,
вещите лица по които са изградили различни становища относно средната наемна
цена за имота, с която се съизмерява дължимото обезщетение.
Съгласно първоначалната
експертиза средната годишна наемна цена за имота за 2016г., ползван като
търговски обект, възлиза на 40776.00 лева, т.е. за частта на ищеца е в размер
на 25485.00 лева. Заключението е било оспорено като необосновано, доколкото при
изслушване на вещото лице тезата за немната цена не е била защитена, поради което съдът е допуснал повторна
експертиза. Вещото лице по нея е обосновал извод, че годишната наемна цена за
имота, ползван за търговия, е в размер на 20880.00 лева, поради което за частта
на ищеца се полагат 13050.00 лева. Поради оспорване на заключението с
твърдение, че не са ползвани адекватни подходи за оценка, съдът по искане на
ответника е допуснал тройна СОЕ, вещите лица по която са извели заключение, че
средната годишна наемна цена за имота, ползван за търговски цели, е 9600.00
лева, т.е. частта на ищеца дължимото обезщетение е 6000.00 лева. Заключението е
подписано с особено мнение на вещото лице инж.Д., който устно в проведеното
заседание е обосновал мнение, че за сравнителен анализ не могат да се полват
площи от имоти, които не съставляват самостоятелен парцел, както са приели
другите вещи лица от тройния състав, поради което не е съгласен с оценката.
Съдът след преценка на
изложенията на вещите лица намира, че следва да кредитира заключението по
тройната съдебно-оценителна експертиза. Вещите лица са извели размер на
наемната цена за имота след сравнителен анализ на отдавани в същия район имоти
със сходни характеристики. Изяснили са, че цената е определена на кв.м.
търговска площ, което опровергава доводите на инж.Д.. Съдът намира тезата за
защитима. Обявленията за отдаване под наем на имоти, вкл. общински, могат да се отнасят както до урегулирани
поземлени моти, така и до части от тях, обозначени по площ и граници със схема.
Това не е пречка да се упражнява търговска дейност в границите им съгласно
приложената схема, която коннкретизира площта от целия имот, която се отдава под наем. Урегулирането в
този смисъл има отношение само при бъдещо застрояване на имота, в която връзка
той е обект на продан или на суперфиция, но не и при отдаването му под наем
като незастроен.
Оценката по тройната СОЕ
възлиза на 9600.00 лева за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. При установеното
в хода на процеса обстоятелство, че ищецът е собственик на 5/8 ид.ч. от този
имот, то дължимото му се обезщетение за това, че е бил лишен от правото да
ползва процесния имот от наследодателя на ответниците, възлиза на 6000.00 лева,
до който размер исковата претенция следва да се уважи. Доколкото отговорността на
наследниците винаги е разделна – съобразно наследствената квота, то в настоящия
случай всеки от ответниците следва да заплати на ищеца сума в размер на по 3000.00
лева.
Уместно е да се отбележи, че
приложеите към писмените бележки офертни цени за отдаване под наем на общински
площи, също по схема, не могат да се обсъждат, тъй като не са приети като
доказателства по делото. Отделно от това, не става ясно предлаганите под наем
площи в какви зони попадат, тъй като това е от значение при формиране на цената
(площи в парк или пазар биха поддържали по-високи цени в сравнение с
по-неатрактивни части от имоти).
По разноските
При този изход на спора по
делото отговорността за разноски се разпределя по правилата на чл.78 ГПК.
Разноските на ищеца възлизат
на 3640.00 лева, от които 1680.00 лева държавна такса, 600.00 лева депозити за
вещи лица, 10.00 лева такси за съдебни удостоверения и 1350.00 лева адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед цената на иска и не
подлежи на намаляване по направеното от насрещната страна възражение по чл.78,
ал.5 ГПК. От тях в тежест на ответниците се възлагат 520.16 лева, съобразно
уважената част от исковата претенция, или всеки от тях следва да заплати на
ищеца по 260.08 лева.
Разноските на ответниците са
в размер на 1490.00 лева, от които 600.00 лева депозити за вещи лица, 880.00
лева реално заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева такси за съдебни
удостоверения. От тях в тежест на ищеца се възлагат 1277.08 лева, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция, като на всеки ответникът ищецът следва
да заплати по 638.54 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 ЗС вр.чл.60, ал.1 ЗН
вр.чл.5, ал.1 ЗН, А.В.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***
(чрез адв.П.К.), да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора 124 (чрез адв.И.И.), сумата 3000.00
(три хиляди) лева – обезщетение за лишаване от право на ползване,
осъществено от наследодателя й В.Д.К., починал на 25.08.2020г., в периода
01.01.2016г. – 31.12.2016г., на следния съсобствен имот - УПИ IV-3, кв.135 по
плана на гр.София, м. „Зона Б-3“, с площ 384.50 кв.м., от които 50.50 кв.м.
предназначени за улица, с административен адрес: гр.София, ул. ******, който
имот е заснет с идентификатор № 68134.302.240 по КККР на гр.София, одобрени със
Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по
скица 394 кв.м., с предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно
ползване – ниско застрояване, при съседни имоти с идинтификатори №№ 68134.302.516, 68134.302.239, 68134.302.237,
68134.302.234, 68134.302.233, 68134.302.232, 68134.302.241 и 68134.302.522,
ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 21000.00 лева (1/2 от 42000.00 лева),
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.В.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 260.08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 ЗС вр.чл.60, ал.1 ЗН
вр.чл.5, ал.1 ЗН, Н.В.К. - Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:*** (чрез адв.П.К.),
да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
кантора 124 (чрез адв.И.И.),
сумата 3000.00 (три хиляди) лева –
обезщетение за лишаване от право на ползване, осъществено от наследодателя й В.Д.К.,
починал на 25.08.2020г., в периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г., на следния съсобствен
имот - УПИ IV-3, кв.135 по плана на гр.София, м. „Зона Б-3“, с площ 384.50
кв.м., от които 50.50 кв.м. предназначени за улица, с административен адрес:
гр.София, ул. ******, който имот е заснет с идентификатор № 68134.302.240 по
КККР на гр.София, одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ по скица 394 кв.м., с предназначение – урбанизирана
територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседни имоти с
идинтификатори №№ 68134.302.516,
68134.302.239, 68134.302.237, 68134.302.234, 68134.302.233, 68134.302.232,
68134.302.241 и 68134.302.522, ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 21000.00 лева
(1/2 от 42000.00 лева), като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.В.К. - Н., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 260.08 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на А.В.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 638.54
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.В.К.
- Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 638.54 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)