№ 2709
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110204906 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Х. Т., ЕГН **********, чрез адв. М. Г. от
САК, против Електронен фиш серия К № 7220108, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателката е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Навеждат се възражения, че в
електронния фиш не са описани всички обстоятелства от състава на
нарушението - не е посочено ясно и конкретно мястото на извършване на
нарушението и не е посочено как е въведено ограничението на скоростта -
дали с пътен знак или по силата на закона. Изтъква се, че при връчване на
електронния фиш на жалбоподателката не е било представено вещественото
доказателствено средство - статичното изображение, въз основа на което е
установено нарушението; че е нарушен реда за ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, тъй като
нарушението не е било установено със стационарно техническо средство; че
пътния участък, където е установено нарушението не е бил обозначен като
1
такъв, в който се осъществява контрол на скоростта на движение. Изтъква се,
че при посочване на скоростта на движение на автомобила в обжалвания
електронен фиш не е била приспадната стойността на възможната техническа
грешка. Жалбоподателката изтъква и че правото й на защита е било
ограничено предвид на изминалия дълъг период от време до датата на
връчване на електронния фиш. По изложените съображения се прави искане
обжалваният електронен фиш да бъде отменен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката М. Т., редовно призована, не се
явява. Представлява се от адв. М. Г. от САК, която пледира за отмяна на
електронния фиш и претендира разноски. Изтъква, че в
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В допълнение на аргументите в
жалбата навежда, че вещественото доказателствено средство е без уникален
идентификационен номер и не е посочено с какво техническо средство е
направено, поради което счита, че същото не може да бъде ценено като годно
веществено доказателствено средство и от същото не се установява
извършването на твърдяното нарушение. Подробни аргументи излага в
писмени бележки, в които изтъква нарушения в процедурата по връчване на
електронния фиш. Навежда, че предвид на изминалия период от време до
връчването на фиша е ограничено правото на защита на жалбоподателката и
възможността й да посочи в случай, че друго лице е управлявало автомобила.
Сочи, че електронният фиш не отговаря на утвърдения образец от министъра
на вътрешните работи. Изтъква, че от събраните доказателства не се
установява по несъмнен начин ограничението на скоростта в процесния пътен
участък. Навежда, че статичното изображение на АТСС не може да се свърже
с описаните дата, час и място на заснемане на нарушението. Изтъква и че не е
доказано, че АТСС, с което е заснето нарушението, представлява одобрен тип
средство за измерване.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, не изпраща
представител. С писмени бележки от юрк. А. А., с пълномощно от Директора
на СДВР, се прави искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш,
като се излагат подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се навежда
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 4 ЗАНН. Жалбата е
подадена и в срока по чл. 189 ал. 8 ЗДвП - видно от представената от
жалбоподателя разписка за връчване на електронния фиш същият е връчен на
жалбоподателката Т. на 05.03.2024 г., а жалбата е подадена в СРС на
19.03.2024 г.
2
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 21.03.2023 г. товарен автомобил марка "КИА", модел "Сиид" с
рег. № хххххххх бил собственост на жалбоподателката М. Х. Т..
На 21.03.2023 г. в 10:44 часа товарен автомобил марка "КИА", модел
"Сиид" с рег. № хххххххх се движел на територията на град София, по бул.
"ххххххххххх" до № 179 с посока на движение от бул. "Вардар" към бул.
"Константин Величков". В коментирания пътен участък максимално
разрешената скорост на движение за пътни превозни средства от категория
"В" към 21.03.2023 г. била 50 км/ч, като липсвали пътни знаци "В26",
въвеждащи ограничение на скоростта, различно от указаното в чл. 21 ал. 1
ЗДвП. Независимо от това автомобилът се движел със скорост от 68 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1195, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 14.03.2023 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 21.03.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 7220108, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2
ЗДвП на жалбоподателката М. Т. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № хххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 020 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология, Главна дирекция
3
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1195, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
рег. № 4332р-19527/21.03.2023 г., справка за датата на издаване на
обжалвания електронен фиш, ежедневна форма на отчет от 21.03.2023 г.,
сертификат за успешно завършен курс на обучение № CORDON - M2
20200826/34 от 26.08.2020 г., справка за нарушител/водач, отговор от
Столична община, Дирекция "Управление и анализ на трафика", ведно с
копие от схема за организация на движението по бул. "ххххххххххх" в района
на номер 179, разписка за връчване на обжалвания електронен фиш,
вещественото доказателствено средство – снимка към електронен фиш серия
К № 7220108, вещественото доказателство – снимка на разположението на
уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимно кореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на вещественото
доказателство.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение - снимка към електронен
фиш серия К № 7220108 като годно веществено доказателствено средство. От
същата се установява регистрационният номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост. Не се споделят възраженията на въззивния
жалбоподател по отношение годността на вещественото доказателствено
средство. Действително, разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
4
движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., Наредбата//
изисква изготвеното с автоматизирано техническо средство или система
статично изображение да има уникален идентификационен номер. В случая
на вещественото доказателствено средство такъв уникален идентификационен
номер липсва, но това не води до недоказаност на
административнонаказателното обвинение. От вещественото доказателствено
средство са видни марката и регистрационния номер на заснетия автомобил,
като са отразени времето и точния час на изготвяне на статичното
изображение, административния адрес, където е заснет автомобила, както и
техническото средство, с което е извършено заснемането и неговия
идентификационен номер.
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя. По отношение
на статичното изображение на разположението на уреда в Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. не е предвидено изискване като това по чл. 5 ал. 1 от
Наредбата за наличие на уникален идентификационен номер, поради което
съдът не цени липсата на такъв като порок в процедурата по установяване на
нарушението. Ето защо съдът цени представената снимка на разположението
на уреда като годно веществено доказателство.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че в конкретния
случай и доколкото нарушението е установено с мобилна автоматизирана
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения,
административнонаказателното производство е следвало да се образува със
съставяне на АУАН, тъй като установяването на нарушението е станало в
присъствието на контролен орган и с мобилно техническо средство. Съгласно
чл. 189 ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
5
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно § 6 т. 65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни -
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на
ЗДвП е въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., за да се
съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия
момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е
установено с мобилна система при спазване изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП (така и
Решение № 4662 от 13.07.2021 г. по адм. д. № 5560/2021 г. на
Административен съд - София-град, Решение № 7059 от 23.11.2022 г. по адм.
д. № 6953/2022 г. на Административен съд - София-град, Решение № 6670 от
06.11.2023 г. по адм. д. № 6715/2023 г. на Административен съд - София-град
и др.)
Съгласно цитираното по – горе ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСК на ВАС „легалната дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
6
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният
фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва
името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението“.
Обжалваният електронен фиш серия К № 7220108 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока
и сметката за доброволното й заплащане. Посочени са времето на извършване
на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, по който се е движел
автомобилът, и конкретното място, където е установено превишението на
скоростта – град София, бул. "ххххххххххх" до № 179, посочена е посоката на
движение на автомобила – от бул. "Вардар" към бул. "Константин Величков",
посочено е действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч, като изрично е
посочено, че се касае за ограничение на скоростта "за населено място", а не за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак "В26". Ето защо съдът
намери, че са неоснователни оплакванията на въззивния жалбоподател, че в
електронния фиш не било посочено как е въведено ограничението на
скоростта. Мястото на извършване на нарушението е посочено ясно и
конкретно, като е посочено населеното място, пътя, отворен за обществено
ползване, по който се е движел автомобилът, като е и индивидуализирано с
посочване на точния административен адрес - по бул. "ххххххххххх" до №
7
179.
Ето защо съдът намери, че в електронния фиш са посочени в
достатъчна степен всички обстоятелства на нарушението, в това число и
мястото и времето на извършването му. Издаденият електронен фиш отговаря
на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец, като изводът, че
е спазена предвидената форма не се разколебава от обстоятелството, че при
отпечатване на екземпляра на електронния фиш, приложен в материалите по
административнонаказателната преписка, на гърба му - страница втора, са
отпечатани и 2 броя образци на платежни нареждания. Същите не са част от
реквизитите на електронния фиш, макар и отпечатани на страница втора от
същия /на гърба му/ и най - сетне, наличието им по никакъв начин не
препятства жалбоподателката да разбере обстоятелствата на вмененото й
административно нарушение.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
причина, че при връчване на обжалвания електронен фиш на въззивния
жалбоподател не било връчено и вещественото доказателствено средство.
Разпоредбата на чл. 189 ал. 5 ЗДвП не предвижда такова изискване. Най-
сетне, с всички материали по административнонаказателната преписка, в това
число и с изготвеното статично изображение, жалбоподателката Т. и
процесуалният й представител са могли да се запознаят след образуване на
делото в съда и да направят своите искания и възражения във връзка с
вещественото доказателствено средство.
Не се споделят възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения при връчване на електронния фиш.
Електронният фиш е връчен лично срещу подпис на жалбоподателката от
ораните, осъществяващи контрол по спазване на правилата за движение по
пътищата при изпълнение на контролните им функции (съгласно чл. 186а ал.
1 т. 1 б. "а" ЗДвП) и тя е упражнила правото си на въззивно обжалване срещу
фиша, като е подала жалба в срок и пред родово и местнокомпетентен съд, с
което е инициирала проверка на законосъобразността и обосноваността на
обжалвания електронен фиш. Не се споделят и възраженията на въззивния
жалбоподател, че обстоятелството, че предвид на изминалия времеви период
от датата на нарушението до датата на връчване на фиша (почти година), е
ограничена възможността й да упражни правото си по чл. 189 ал. 5 ЗДвП и да
8
посочи кое лице е управлявало автомобила на процесната дата. Съгласно чл.
102 ал. 1 т. 1 ЗДвП на собственика на моторното превозно средство се
забранява да го предоставя на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава
съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
се отнася моторното превозно средство. От горното следва, че собственикът
на моторното превозно средство е длъжен да знае във всеки един момент кое
лице управлява собственото му моторно превозно средство.
При установяване на нарушението са спазени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
19527/22.03.2023 г. съгласно чл. 10 ал. 1 от Наредба № 8121з-/12.05.2015 г., в
който са посочени времето и мястото на контрол - на територията на град
София, по бул. ххххххххххх" до № 179, посочена е посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства – от бул. "Вардар" към бул.
"Константин Величков", отразено е, че контрол е осъществяван за времето от
10:00 до 12:00 часа на 21.03.2023 г., режима на измерване - стационарен,
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили, както и номера на първото и последното статично
изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
9
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-19527/22.03.2023 г., се
установява, че за времето от 10:00 часа до 12:00 часа на 21.03.2023 г.
спазването на режима на скоростта в гр. София по бул. "ххххххххххх" до №
179 в посока на движение от бул. "Вардар" към бул. "Константин Величков"
се е осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, № MD 1195, която представлява одобрен тип
съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, Загреб. Напълно неоснователни са
възраженията на въззивния жалбоподател, че представеното Решение за
одобряване на типа на уреда не се отнасяло до техническото средство, с което
е установено конкретното нарушение. В решението изрично е посочено, че се
отнася до радар за измерване на скоростта и пътния трафик с посочени
фабрични означения, сред които е и Cordon M2, каквото техническо средство
е използвано в случая. Видно от протокол от проверка № 020 - СГ -
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел
"Изпитване на средства за измерване и софтуер" видео-радарната система с
идентификационен номер MD 1195 е преминала последваща периодична
проверка на техническата изправност за времето от 13-ти до 14.03.2023 г. със
заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика", ведно с копие от схема за организация на движението по бул.
"ххххххххххх" до № 179 в посока от бул. "Вардар" към бул. "Константин
Величков" се установява, че в процесния пътен участък към 21.03.2023 г.
липсват поставени пътни знаци "В26", които да въвеждат ограничение на
10
скоростта, различно от посоченото в чл. 21 ал. 1 ЗДвП, поради което следва
да се приеме, че в процесния пътен участък максимално разрешената скорост
за моторни превозни средства от категория "В" към 21.03.2023 г. е била
именно 50 км/ч. Не са основателни възраженията на жалбоподателя, че
представеното от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" копие от проект за организация на движението се отнася за пътен
участък, различен от този, където е установено нарушението. Действително,
на страница 23 от материалите по делото е приложена схема на организация
на движението по бул. "Царица Йоанна", но приложените схеми на
следващите две страници касаят именно организацията на движението в
процесния участък на бул. "ххххххххххх".
Не могат да бъдат споделени и следващите възражения на въззивника
- че процесният пътен участък не е бил обозначен като такъв, в който се
осъществява контрол на скоростта. Това изискване се предвиждаше в
разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (Обн. ДВ.
бр.36 от 19 Май 2015г.). Към датата на нарушението разпоредбата на чл. 7 от
Наредбата е отменена - ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. и
контролните органи не са имали задължението да сигнализират конкретния
пътен участък като такъв, в който се осъществява контрол на скоростта.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява и конкретното превишение на скоростта на
движение на автомобила. От вещественото доказателствено средство се
установява, че измерената скорост на движение на моторното превозно
средство е 71 км/ч. От протокола за проверка № 020 - СГ-ИСИС/14.03.2023 г.
е видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение - 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. Коментираната
стойност от 3 км/ч е приспадната в полза на жалбоподателя, като при
измерена скорост от 71 км/ч, административнонаказателната й отговорност е
ангажирана за движение със скорост 68 км/ч., т.е. за изчислената скорост след
съобразяване на възможната техническа грешка, а не преди това, както
неправилно счита жалбоподателката.
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП „Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
11
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство“. От писмените доказателства се установява, че към
21.03.2023 г. именно въззивникът М. Т. е била собственик на моторното
превозно средство, с което е извършено нарушението, като няма данни в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство Т. да е
посочила друго лице, което да е управлявало автомобила на датата на
нарушението, такива доводи не се навеждат и в съдебното производство,
поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност за извършеното нарушение.
Предвид императивната забрана на чл. 189з ЗДвП по отношение на
нарушението не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място, за
превишаване от 11 км/ч до 20 км/ч глобата е в размер на 50, 00 лева. В случая
установеното превишение е 18 км/ч, поради което глобата правилно е
индивидуализирана в размер на 50, 00 лева, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН
нейният размер не може да бъде намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение, а атакуваният електронен
фиш следва да се потвърди.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с
депозираните писмени бележки. Като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, че в производството пред районния съд е
проведено едно съдебно заседание, както и че процесуалното
представителство на въззиваемата страна в настоящото производство се е
изразило единствено в депозиране на писмени бележки, без явяване на
процесуален представител в съдебно заседание, съдът намери, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна за процесуално представителство, следва да е
минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 7220108, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на М. Х.
Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 50, 00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
М. Х. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13