Определение по дело №431/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе,взе предвид следното:

С Решение 57/02.03.2010г., постановено по гр.д. N7/2009г., Ардинският районен съд еотхвърлил предявеният от Б. Х. Х., М. Х. Х. и Р. Х. Х. иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен против С. А. Б., М. А. Б., Х. Д. Ю. и Г. Р. Ю., да им бъде отстъпена собствеността и предадено владението върху недвижим имот, находящ се в урбанизираната територия на с.Г. П., представляващ масивна, двуетажна жилищна страда със застроена площ 81.12 К.м., с дървен гредоред, и полумасивна стопанска страда, със застроена площ 33,75 К.м., построени върху собствено дворно място с площ от 900 К.м., представляващо УПИ с кадастрален № 291, за който се отреждат УПИ – IV и УПИ – V от К.12, с неуредени регулационни сметки по ПУП на с. Г. П., община Ардино, при граници на имота: север - имот с пл.№ 290 от К.12; юг-имот с пл .№ 333 и № 278 от К. 8 и К. 10; изток - имот с пл. №279 от К.12; и запад – имоти с пл. №№330, 331, и 332 от К. 8. С решението е отхвърлен и искът по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на НА № 29, том I, дело № 38/ 2007г., и НА № 1, том I, дело № 1/ 2008г., и двата на Служба по вписванията при РС- Ардино. Присъдени са и деловодни разноски.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Б. Х. Х., М. Х. Х. и Р. Х. Х., които чрез пълномощника си го обжалват. Сочат, че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излагат подробни съображения. Молят да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират деловодни разноски. В съдебно заседание въззивниците се представляват от А.Х., който поддържа жалбата.

Въззиваемите С. А. Б. и Х. Д. Ю. оспорват жалбата чрез пълномощника си. Молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендират деловодни разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемите М. А. Б. и Г. Р. Ю., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Не изразяват становище по въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция е представено ново доказателство, с оглед извършения доклад и дадените от съда по реда на чл.146, т.4 от ГПК указания.

Окръжният съд, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените оплаквания, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок, от лица, имащи интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от Б. Х. Х., М. Х. Х. и Р. Х. Х. против С. А. Б. и Х. Д. Ю.. Твърди се със същата, че ищците и първата ответница по иска били собственици по наследство на недвижим имот - масивна, двуетажна, жилищна страда със застроена площ 81,12 К.м. с дървен гредоред и полумасивна стопанска страда със застроена площ 33,75 К.м., построени в собствено дворно място с площ 900,00 К.м., представляващо урегулиран поземлен имот с кадастрален № 291, за който се отреждали парцел IV и парцел V от К. 12, с неуредени регулационни сметки по регулационния план на с. Г. П., община Ардино от 1987 год., при граници на имота: север - имот с пл.№ 290 от К. 12; юг - имот е пл. № 333 и № 278 от К. 8 и К. 12: изток - имот с пл. № 279 от К. 12 и запад - имоти с пл. №№ 330, 331, и 332 от К. 8. Ищците твърдят още, че ответницата С. А. Б. се снабдила с НА по обстоятелствена проверка, по силата на който била призната за собственик на целия имот на основание давностно владение, след което го продала на втория ответник Х. Д. Ю.. Считат, че С. А. Б. не е владяла процесния имот нито един ден. Имотът се стопанисвал от баща им до смъртта му на 13.11.2006 год., като той го бил отдал под наем през 2003 год. на И.М. от с. Г. П., общ. Ардино. Последният ползвал имота до продажбата му от ответницата С. Б.. Твърдят още, че С. Б. се изселила и живеела постоянно в Република Турция от 1991 год., като оттогава идвала в Република България на гости един или два пъти годишно, и отсядала в дома на съпруга си в с. Г. П., или в дома на починалият им брат Х.А.К., но никога не отсядала в процесния имот. Твърдят, че никой друг не е владял имота от нейно име и за нейна сметка. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл. 108 от ЗС да осъди С. А. Б. и Х. Д. Ю., да им отстъпят собствеността и им предадат владението на съсобственият им недвижим имот, представляващ описания по-горе имот, както и на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да отмени НА № 29, том I, нот. дето № 38/ 2007г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд - гр. Ардино, и НА №1, том I, нот.дело № 1/2008 год. по описа на Службата по вписванията при Районен съд- гр. Ардино.

В срока по чл.131 от ГПК и на основание чл.133 от ГПК е постъпило възражение от ответника Х. Д. Ю., за заплащане на направени подобрения в имота в размер на 6 000 лева, описани подробно, както и задържането му до заплащане на подобренията, при евентуално уважаване на предявения иск.

В хода на процеса като ответници са конституирани М. А. Б. и Г. Р. Ю., доколкото същите се явяват необходими другари на ответниците по иска.

От събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че ищците и ответницата С. Банова имат общ наследодател, а именно – Х. М. Х., б.ж. на с.Г. П., общ.Ардино, „И. Р.- 70, починал на 13.11.2006г.

С НА № 29, том I, дело № 38/ 2007г. на съдия при РС- Ардино, издаден по обстоятелствена проверка, С. А. Б. е била призната за собственик на описания по-горе имот.

На 11.01.2008г. С. Б. продала имота на ответника Х. Д. Ю., за което бил съставен НА №1, том I, дело № 1/2008г. на Служба по вписванията при РС- Ардино.

Приети по делото са преписка вх. № 33/ 2009г. на РП-Ардино, образувана по жалба на Р. Х. Х. против С. А. Б., с оглед на престъпление по чл.313 ал.1 от НК и по чл.290 от НК, приключила с постановление за отказ; нотариално дело 38/ 2007г. на служба по вписванията при РС- Ардино. Разпитани са свидетелите Ю.Ю., Ф.М., М. Я., С.А., И. Я., от показанията на които се установява, че Х. - бащата на ищците и на първата ответницата, живял в къщата до изселването си в Турция през 1998-99г. , след което я отдал за ползване на семейството св.Ф.М., което живяло там 7-8 години без да плащат наем. Свидетелите установяват също, че бащата на ищците и първата ответница бил от друго село, и къщата не била построена от него, била много стара. Къщата била на родителите на неговата съпруга. Наследодателят Х. живял със семейството си в имота повече от 20 години, след което се изселил в Турция, където е починал.

От заключението на приетата по делото, и неоспорена от страните експертиза, се установява, че по кадастрален и регулационен план на с.Г.П., одобрен с заповед от 1987г., процесните постройки били нанесени в УПИ № 291, за който се отреждали парцели IV и V от К. 12. Вещото лице счита, че сградите са построени преди 1987г. При проверка в техническата служба се установило, че липсват издадени строителни разрешения за постройките в УПИ с кад. № 291. Имотът като новообразуван, бил записан на името на А.К. в разписния лист към действащият в момента план, одобрен през 1987г.- по вид и назначение на имота - двор. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице.

Прието по делото е и писмо № */ 17.09.2009г. на Община Ардино, представляващо отговор на искането на съда, в което е отразено, че на името на Х. М. Х. няма деклариран недвижим имот с посочените параметри. Х. М. Х. декларирал през 1998г. наследствен имот, находящ се в с.Г. П., и представляващ двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 К.м., и дворно място със площ от 300 К.м. В писмото също така се сочи, че имотът, описан в писмото на съда /процесният имот/ е деклариран от С. А. Б. през 2006г. като собствен строеж с техническо описание, а после бил предеклариран с нотариален акт на 02.10.2007г. В писмото се прави уточнение, че полумасивната стопанска постройка е декларирана с площ от 33,75 К.м., а не 900 К.м., а дворното място било с площ от 900 К.м.

При така събраните по делото доказателства настоящата инстанция намира предявеният иск по чл.108 от ЗС за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен. На основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционтото решение, които намира за подробни, правилни и обосновани.

Окръжният съд намира, че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот – не се доказва по делото техният наследодател да е бил собственик на имота, поради което и след смъртта му те не го придобиват по наследство. Освен това се установява, че първата отв. С. Банова е придобила имота по давностно владение, след което законосъобразно го е продала на втория ответник Х. Ю..

С оглед този изход по главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 537 ал.2 от ГПК, за отмяна на НА № 29, том I, дело № 38/ 2007г., и НА № 1, том I, дело № 1/ 2008г., и двата акта по описа на Служба по вписванията при РС- Ардино.

Като е постановил съдебен акт в този смисъл, първоинстанционният съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски за тази инстанция, такива се следват в полза на въззиваемата С. Б. /доколкото само тя е поискала и доказала разноски пред въззивния съд/, в размер на 400лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците Б. Х. Х., М. Х. Х. и Р. Х. Х..

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 57/02.03.2010г., постановено по по гр.д.N 7/2009г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА Б. Х. Х., с ЕГН *, М. Х. Х., с ЕГН * и Р. Х. Х., с ЕГН *, да заплатят на С. А. Б., сЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните за изготвянето му, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.