№ 60
гр. ЛЕВСКИ, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20224410200122 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Д.Ф.. от с.Б., обл.Плевен против
Наказателно постановление №21-0938-004858/04.01.2022г. на Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя
са наложени следните административни наказания: на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В жалбата са наведени доводи за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Иска се наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Р.Р. -
ПлАК, който поддържа жалбата. Излага съображения за допуснати
процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на описани в АУАН и НП
материални щети, представляващи елемент от ПТП, съгласно легалната
дефиниция, дадена в пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП. Твърди, че пътен знак не
представлява съоръжение по смисъла на последната разпоредба. Посочва
1
наличието на неяснота относно обстоятелството какъв точно пътен знак се
твърди да е блъснал жалбоподателя поради противоречие между АУАН, НП и
протокола за ПТП. Навежда довод за допуснати процесуални нарушения и
при ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Посочва, че с
обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя били вменени
факти, които били елемент от състава на друго нарушение - неизпълнение на
указания на органите по контрол. От друга страна в АУАН и НП не били
описани съставомерните елементи на вмененото нарушение. Не било
посочено какви разногласия между кои участници в ПТП били налице, както
и в процесния случай не били събрани доказателства за друг участник в ПТП
или собственик на съоръжението да е бил на мястото на произшествието и
между него и жалбоподателя да са възникнали разногласия относно
обстоятелствата по настъпилото ПТП. Навежда довод, че допуснатите
процесуални нарушения ограничавали правото на защита на жалбоподателя, и
по-конкретно да разбере какви точно обвинения са му повдигнати с НП.
Излага съображения, че вменените нарушения се явяват и недоказани от
показанията на разпитаните свидетелите, които нямат спомен за случая. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, както и в полза на защитника да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. С
изпращане на административно-наказателната преписка Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР Плевен е изразил писмено становище, че
жалбата е неоснователна и недоказана. Иска се същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
2
Въз основа на подаден сигнал за ПТП на 18.12.2021г. свидетелите М.
ПЛ. Н. и КР. К. АЛ. - на длъжност мл.автоконтрольор при ОД МВР Плевен,
посетили път (Гара Бяла - Плевен) Б. - Стежерово - Божурлук - (Свищов -
Деков), км.2, на територията на Община Левски. Водачът не бил установен на
място. Установени били щети по пътно съоръжение - пътен знак. На
20.12.2021г. като участник в пътно-транспортното произшествие бил
установен жалбоподателя Е.Д.Ф.. от с.Б., общ.Левски.
На 20.12.2021г. свидетелят М. ПЛ. Н. съставил Протокол за ПТП
№1820534, съгласно който участник в ПТП е лек автомобил *** с рег.№*** и
водач жалбоподателя Е.Д.Ф.., причина за ПТП - извършени маневри и
нанесени материални щети на 1 бр. метален знак В24.
На 20.12.2021г. свидетелят КР. К. АЛ. съставил срещу жалбоподателя
Е.Д.Ф.. АУАН сер.GA №533328/20.12.2021г., за това, че на 18.12.2021г. около
19,30ч. на път PVN2122 км.2 с посока на движение към с.Божурлук управлява
лек автомобил *** с рег.№*** след като при движение с несъобразена
скорост с пътните условия (завой) излиза в дясно по посоката си на движение
и се блъска в крайпътен знак В31 като реализира ПТП с материални щети по
автомобила и съоръжението. След станалото ПТП напуска мястото и е
установен на 20.12.2021г. за вземане на отношение, с което виновно нарушил
чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление №21-0938-004858/04.01.2022г. от Началник
Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя
Е.Д. Флорев били наложени следните административни наказания: на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на
200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. В наказателното постановление е
възприета фактическа обстановка идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите КР.
К. АЛ. и М. ПЛ. Н.; писмени доказателства: АУАН сер.GA
№533328/20.12.2021г., Наказателно постановление №21-0938-
004858/04.01.2022г. на Началник Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-
3
Плевен, Протокол за ПТП №1820534/20.12.2021г., Заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г. на МВР, справка за нарушител/водач.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са
съставени в предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Макар в АУАН и НП при цифровото изписване на нарушената правна
разпоредба да не е конкретизирано при коя от визираните в нея хипотези е
извършено нарушението, това е направено в словесното описание на
нарушението, като е посочено, че водачът управлява с несъобразена с пътните
условия скорост и конкретно – завой, с което са изпълнени изискванията на
чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Налице е ПТП по смисъла на т.30 от пар.6
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – събитие, възникнало в процеса на
движение на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В АУАН и
НП са описани изискуемите от разпоредбата съставомерни последици –
причинени материални щети на автомобила и пътно съоръжение.
Вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП обаче
не се доказва по безсъмнен начин от събраните по делото доказателства. В
тежест на административно-наказващия орган е да докаже всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на вмененото нарушение.
В процесния случай от показанията на свидетелите К.А. и М.Н. се
изяснява, че същите са посетили сигнал за ПТП, от което следва извод, че са
свидетели при установяване на нарушението. От депозираните пред съда
показания обаче не се установяват каквито и да било факти относно
4
обстоятелствата досежно настъпилото ПТП и установеното от полицейските
служители при извършената проверка. И двамата заявяват, че нямат спомен за
случая, както и че при пристигането им на място водачът, участник в ПТП не
е бил установен, а това е било направено едва след няколко дни. От
показанията на свидетелите А. и Н. не се изясняват обстоятелства относно
механизма на настъпилото ПТП, както и за установени последици от него.
Последните не могат да бъдат приети за установени в хода на производството
по съдебно обжалване на НП и от приложения Протокол за ПТП.
Действително се констатират противоречия между съставения протокол и
АУАН. В последния е описано, че при завой водачът е излязъл от пътното
платно и се блъснал в крайпътен знак В31, докато в констативния протокол е
описано, че са причинени щети на знак В24. От приобщените доказателства
не се установява конкретната пътна обстановка, както и пътния знак, в който
е бил осъществен сблъсък с процесното МПС. Не става ясно от кои факти е
направен извод, че скоростта е била несъобразена с условията на пътя - завой,
каква е била нейната стойност и дали същата е причина за удара. Поради
изложените съображения, нарушението на чл.20, ал.2 от ЗДвП се явява
недоказано, а наказателното постановление, с което жалбоподателят е
санкциониран за това нарушение - незаконосъобразно.
Незаконосъобразно е обжалваното наказателно постановление и в
частта му, с която е ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътно-транспортно произшествие, е длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между
участниците в произшествието няма съгласие, относно обстоятелствата,
свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната
служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието и да изпълнява дадените му указания.
В обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
вменено, че виновно е нарушил чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, като при
наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не
уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.
В акта липсва фактическо описание на нарушението на чл.123, ал.1, т.3,
б."в" от ЗДвП, за което жалбоподателят е наказан - не са описани
5
задължителни обективни елементи от състава на същото, а именно наличието
на повече от един участник в ПТП, разногласия между участниците, водещо
до невъзможност жалбоподателят да узнае в какво точно е обвинен и за какво
е наказан, за да реализира надлежно правото си на защита.
В обстоятелствената част на АУАН и НП не е вписан друг участник в
ПТП, между жалбоподателя и когото да е налице разногласие досежно
обстоятелствата по настъпилото произшествие, представляващо предпоставка
за задължението на водача вменено в чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Такъв
участник не се установява и от събраните доказателства - протокол за ПТП и
свидетелските показания.
В обстоятелствената част на АУАН и НП не е описано и какви указания
на службата за контрол не е изпълнил жалбоподателя, с оглед вменената му
отговорност за това. Неизпълнението на указанията на службите за контрол
би представлявало самостоятелна хипотеза на нарушение, в случай, че
водачът е изпълнил задължението си чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП да ги
уведоми при ПТП с материални щети и липса на съгласие между
участниците. За да са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
ЗАНН обаче следва да бъде описано, както и следва да бъде доказано в хода
на процеса какви и чии указания не са били изпълнени от водача. В
процесния случай се изяснява, че жалбоподателят не е сигнализирал
службите за контрол, а е установен по-късно, респективно не е получавал
разпореждания и указания, които да не е изпълнил.
Отговорността на жалбоподателя при наличие на основания за това е
следвало евентуално да бъде ангажирана за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от
ЗДвП, предвидждащ, че всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.
Поради изложените доводи обжалваното наказателно постановление в
частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание
за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, се явява незаконосъобразно,
поради допуснати в хода административно-наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване
правото на санкционираното лице да научи за какви нарушения и въз основа
на какви съставомерни факти е ангажирана административно-наказателната
6
му отговорност, както и поради неправилно приложение на материалния
закон. Вмененото нарушение се явява и недоказано от приобщените
доказателства.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно в
неговата цялост и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН. По делото е представен договор за правна защита, в който е
посочено, че се осъществява такава на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА ако в посочената хипотеза в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Предвид на изложеното и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ОДМВР -
Плевен следва да бъде осъдена да заплати на адв.Р.Р. - ПлАК адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0938-004858/04.01.2022г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с което на
Е.Д.Ф.., ЕГН:**********, с адрес: ***, са наложени следните
административни наказания: на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр.
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на
адвокат Р.Р. – Адвокатска колегия – Плевен, адрес на кантора: *** ,
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8