Присъда по дело №23/2021 на Районен съд - Сливница

Районна прокуратура – гр. Сливница е внесла обвинителен акт за
разглеждане в Районен съд – гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение
срещу подсъдимия Ф. А. (F.A.), роден на ********** г. в провинция
Нинграхар, ИР **********афганистански гражданин, неженен, неосъждан, с
основно образование, безработен, с справка АФИС CCLIT ........, справка
ЕВРОДАК BR208С1511240004, за това, че на 23.11.2015 г. около 22.50 часа в
землището на с. Круша, общ. Драгоман, Софийска област, на около 300 метра
източно от 310 и на около 350 метра североизточно от 311 ГП, е направил
опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Сърбия без
разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това
места, като деянието му е останало недовършено по независещи от волята му
причини – престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1
НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.
Сливница поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия Ф.
А., като счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства
може да се направи категоричен и непротиворечив извод за това, че
подсъдимият Ф. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и моли да бъде признат
за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1, пр.2 във връзка с
чл.18, ал.1, пр.1 НК. По отношение на наказанието, представителят на
държавното обвинение изразява становище, че предвид наличието на
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия Ф. А. – чисто
съдебно минало – същото следва да бъде “лишаване от свобода” в близост
към минималния размер, предвиден в закона, чието изпълнение да бъде
отложено с тригодишен изпитателен срок и „глоба”.
Подсъдимият Ф. А. не се явява в съдебно заседание, поради което
производството спрямо него е проведено при условията на чл.269, ал.3, т.2
НПК.
Служебният защитник на подсъдимия Ф. А., адв. А. от САК, заявява, че
от събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
подзащитният й е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Адв. А. моли съда да му наложи минималното предвидено в закона наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
За времето от 19:00 часа на 23.11.2015 г. до 08:00 часа на 24.11.2015г.
свидетелите Б.Б. и Б.В. - полицейски служители в РДГП - Драгоман, били на
работа - нощна смяна като гранично - полицейски наряд и извършвали
наблюдение в землището на с. Круша, общ. Драгоман. Към 22:50 часа на
23.11.2015 г. свидетелите Б. и В. чули гласове на хора, които приближавали
към тях, в посока от към линията на държавната граница. Граничните
1

полицаи се насочили натам и на 300 м. източно от 310 ГП и на около 350 м.
североизточно от 311 ГП задържали 17 лица - чужди граждани, отговарящи
на профила „нелегален емигрант“. От извършените проверки на място
граничните полицаи установили, че четири от лицата не притежават
документи за самоличност. Един от тях бил и подсъдимият Ф. А..
Подсъдимият Ф. А. е роден на ********** г. в провинция Нинграхар,
ИР **********същият е афганистанец, афганистански гражданин, с основно
образование. Подсъдимият Ф. А. не е женен. Видно от приложената справка
за съдимост, същият не е осъждан. За него са изготвени АФИС справка
CCLIT ........ и справка ЕВРОДАК BR208С1511240004.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства, а именно: показания на свидетелите Б. В. Б., Б.И. В.
и В. Н. Ц., останалите документи, имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, прочетени и приети по реда на чл. 283 НПК, а
именно: обстоятелствен протокол и схема (л. 6-7 ДП); справка (л.59 от ДП);
справка за съдимост (л. 16 ДП).
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. В. Б., Б.И. В. и
В. Н. Ц., тъй като в тези показания не са налице никакви противоречия,
същите са логични, достоверни и последователни, като в тях обективно и
правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, които са
относими към предмета на доказване по делото. При проверката чрез
способите по НПК на показанията на свидетелите Б. В. Б., Б.И. В. и В. Н. Ц.,
които са лица незаинтересувани от изхода на делото, с останалите събрани
доказателства съдът констатира точност, житейска правдивост, еднозначност.
В хода на съдебното следствие тези свидетели възпроизвеждат обстоятелства,
възприети лично и непосредствено от тях и касаещи именно факта на
извършване на деянието, време и място на осъществяването му, авторството,
механизма на деянието. В частност св. Б. и В. твърдят, че мястото където
били задържани подсъдимия и останалите чужди граждани се намира в
землището на с. Круша, в непосредствена близост до държавната граница с Р
Сърбия. Св. Б. обяснява, че подсъдимия А. и останалите лица били задържани
на около на 300 м. източно от 310 ГП и на около 350 м. североизточно от 311
ГП. Тази зона е гранична ивица, в която е забранено движението на лица и е
разрешено преминаването само на служители на гранична полиция. От
анализа на свидетелските показания с останалите доказателства по делото се
установява обективната страна на престъплението по чл. 279, ал. 1, пр.2 във
връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК, в извършването на което е обвинен подсъдимия
Ф. А. и което е довършено с факта на пряко и непосредствено насочване към
преодоляване на граничните мерки и препятствия за преминаване през
границата на страната без разрешението на надлежните органи на властта и не
през определените за това места. С оглед принципа на непосредственост
съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите Б. В. Б., Б.И. В.
и В. Н. Ц., чрез които се възпроизвеждат преки първични доказателства.
2

Показанията на посочените свидетели, съпоставени с останалите събрани по
делото гласни и писмени доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, включени в предмета на доказване в
настоящото производство.
При така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и във взаимната им връзка, се установява по един
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият Ф. А. на 23.11.2015 г. около
22.50 часа в землището на с. Круша, общ. Драгоман, Софийска област, на
около 300 метра източно от 310 и на около 350 метра североизточно от 311
ГП, е направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р
Сърбия без разрешение на надлежните органи на властта и не през
определените за това места, като деянието му е останало недовършено по
независещи от волята му причини, като по този начин е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.279, ал.1,
пр.2 във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимият Ф. А. на
23.11.2015 г. около 22.50 часа в землището на с. Круша, общ. Драгоман,
Софийска област, на около 300 метра източно от 310 и на около 350 метра
североизточно от 311 ГП се е насочил пряко и непосредствено към
преодоляване на граничните мерки и препятствия при липсващо разрешение
на граничните органи и не през определените за това места. Причина
изпълнителното деяние на подсъдимия да остане в стадия на опита е, че
служителите на гранична полиция са установили предприетите от него
действия и той е бил задържан на посоченото място, което не може да се
определи като такова, определено за преминаване на границата на страната,
което е другия признак от обективната страна състава на престъплението по
чл.279, ал.1, пр.2-ро във връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК.
Непосредствен обект на посоченото престъпление са обществените
отношения, свързани с опазване на установения ред за преминаване на
държавната граница, защитен от закона.
От субективна страна подсъдимият Ф. А. е извършил посоченото деяние
при единствено възможната форма на вината при опит за извършване на
престъпление - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – пряко насочване към
преминаване границата на страната без да има надлежно разрешително за
това и не през определените за това места. Подсъдимият е предвиждал
конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искал
настъпването им. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието
на представи у същия за липсата на надлежно разрешение за преминаване на
границата на страната не през определените за това места, т.е. за наличието на
пряк умисъл на подсъдимия Ф. А.. За да достигне до този извод, съдът отчете
3

безспорно установения факт, че подсъдимия се е намирал в гранична ивица,
която представлява територия със специален режим на пропуск и охрана
(чл.56, ал.2 ПУДМВР), но е бил не на определено за преминаването на
държавната граница място. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод,
че у подсъдимия Ф. А. съзнаването на общественоопасния характер на
деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав. От
анализираното и безспорно установено поведение на подсъдимия следва, че
той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на своето
деяние и е искал това.
С оглед на изложеното, съдът намери, че подсъдимият Ф. А. с деянието
си е осъществил състава на престъплението по чл.279, ал.1, пр.2-ро във
връзка с чл.18, ал.1, пр.1 НК, както от обективна, така и от субективна страна,
поради което и на основание тези разпоредби, приложени във връзка с
разпоредбата на чл. 54, ал.1 от НК го осъди на “лишаване от свобода” за срок
от 4 (четири) месеца и “глоба” в размер на 100 (сто) лева.
След извършената преценка на данните по делото и на отегчаващите и
смекчаващите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът
констатира, че в конкретния случай не са налице отегчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а само смекчаващи - чисто
съдебно минало. След като анализира изложените горе смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, съдът определи размера на наложеното на подсъдимия Ф. А. наказание
“лишаване от свобода“ в близост към минималния такъв, предвиден в общата
част на НК за наказанието “лишаване от свобода“, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като наложеното на Ф. А. наказание
по вид и размер съответства на изискванията на цитираната разпоредба,
подсъдимият не е осъждан, а и предвид обсъдените по - горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително
той да изтърпи наказанието. Поради това съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия Ф. А. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът преценява, че с оглед характера на престъплението, както и с оглед
степента на обществена опасност на същото и на дееца, изпитателният срок
ще следва да бъде определен в неговия минимум, а именно – три години.
На основание чл. 59, ал.1 НК съдът зачете времето, през което
подсъдимият Ф. А. е бил задържан, а именно от 23.11.2015 г. до 25.02.2016 г.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	14
Дата:	15 ноември 2021 г.
Съдия:	Мариана Митева Маркова

Дело:	20211890200023
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 януари 2021 г.

Присъда по дело №23/2021 на Районен съд - Сливница

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите