Определение по дело №2026/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260216
Дата: 21 юли 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193100902026
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…….07.2020 г.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                      

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

т.д. № 2026/2019 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на С.Б.Б., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б., С.С.Б., В.С.М. и Н.Г.М. срещу “ОЗК-Застраховане“АД, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.

Съдът намира, че ищците са упражнили правомерно предвидената в чл.115, ал.2 от ГПК възможност да изберат местно компетентния да разгледа спора съд, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се е намирал настоящият и постоянният им адрес, който в случая съвпада с района на местонастъпване на застрахователното събитие. В тази връзка възражението на ответника за местна подсъдност следва да бъде оставено без уважение.

С оглед на това, че в настоящото производство се засягат права и интереси на непълнолетно дете, следва да бъде конституирана като контролираща в производството по делото страна ДСП, гр. Варна.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора.

 

КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна в производството по делото Дирекция ”Социално подпомагане” гр.Варна, на основание чл.15 ал.6 от ЗЗДт., на която да се връчат преписи от разменените съдебни книжа и от настоящото определение.

НАМИРА исковата молба, с която е сезиран, за редовна, а предявеният иск за процесуално допустим.

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора  от ГПК „Производство по търговски спорове“.

 

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 25.09.2020г. от 14.00  часа, за която дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение.

 

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от С.Б.Б. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р.В.Б. с ЕГН **********, С.С.Б. с ЕГН **********, В.С.М. с ЕГН ********** и Н.Г.М. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу “ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Св.София“7, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 100000 лева за всеки от ищците, представляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпените от ищцитe неимуществени вреди от смъртта на техния брат, респективно внук Венцислав Банков Банков, починал на 03.01.2015г. вследствие на ПТП, настъпило на 03.01.2015г. на автомагистрала „Черно море“, м.“Туфова кула“, обл.Варна, по вина на водача на л.а. „БМВ”, модел 316 с ДК № В 5641 ВА, Банко Димитров Банков, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица 23114003108244/ 19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД, валидна до 18.12.2015г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането – 03.01.2015г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по нохд № 684/2015 г., по описа на ВОС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 18.07.2015 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в полица 23114003108244/19.12.2014г., издадена от “ОЗК-Застраховане“АД, валидна до 18.12.2015г. Внезапната загуба е довела до множество страдания и затруднения за ищците, скръбта им е неутешима. Ищцата С.Б. е сестра на починалия, живели са в едно домакинство и са били в изключително близки и топли отношения. Останалите ищци са негови възходящи от втора степен, до момента на смъртта му са поддържали почти ежедневно изключително близки отношения. Изложен е анализ на приложимо европейско законодателство и практика на СЕС в контекста на съображенията за намиращата се в противоречие с него разпоредба на чл.493а КЗ, въвеждаща лимит на отговорността на застрахователите. Счита се, че посочената разпоредба е неприложима към процесния застрахователен договор на основание пар.22 от ПРЗ от действащия КЗ, поради сключването му на 19.12.2014г. при действието на КЗ (отм.).

 Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, поддържа доводи за неоснователност на иска поради липса на активна процесуална легитимация с твърдения, че между починалия и ищците не е изградена особено близка и трайна житейска връзка и че същите не търпят значителни морални болки и страдания с продължително проявление във времето. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и изключителната вина на застрахования водач. Навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който е пътувал без предпазен колан, в резултат на което тялото му се е движило свободно в купето на автомобила, изхвърлено е извън МПС и е затиснато от него. В случай, че бе спазил правилата на ЗДвП, починалият не би получил травми, несъвместими с живота. Приносът на починалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение съразмерно на доказания процент на съпричиняване. Размерът на обезщетенията се оспорва като прекомерно завишен и противоречащ на принципа на справедливост по чп.52 от ЗЗД. Поддържа се, че за този кръг наследници в пар.96 от ЗИДКЗ е установен нормативен лимит на обезщетението от 5000 лева. Застрахователят не е бил поставен в забава и не дължи лихва върху обезщетенията, като се оспорва началният момент, от които същата се претендира. В условията на евентуалност се прави възражение за погасяването на лихвите с изтичане на кратката тригодишна давност.

В срока по чл. 372, ищците депозират допълнителна искова молба, в която  репликират възраженията на ответника. Считат, че е недопустимо да се преразглеждат въпросите, свързани с механизма на ПТП, при наличието на влязла в сила присъда. Излагат, че наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт на наследодателя им също е безспорен елемент от присъдата. Оспорват релевираното от ответника възражение за съпричиняване. Размерът на претенцията е съобразен с принципа по чл.52 от ЗЗД и лимита на отговорността на застрахователя. Отговорността на застрахователя за дължимите от деликвента лихви от момента на увреждането произтича от чл.223, ал.2, вр. чл.226, ал.2, изр. първо от КЗ (отм.).

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло становището, възраженията и твърденията изложени в отговора. Счита, че въпросът за съпричиняването не попада в обхвата на задължителната сила на присъдата по чл.300 от ГПК.

 

Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно:

- че към датата на настъпване на ПТП между ответника и причинителя на вредата е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”;

- факта, че водачът на застрахования автомобил е извършил противоправно деяние, при описаните в исковата молба обстоятелства, време и начин на извършване;

- твърдяната житейска връзка и емоционална близост на всеки от ищците с починалия, претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди и обстоятелствата, обосноваващи техния размер - вид, характер, интензитет и продължителност на неимуществените вреди;

- факта, че вредите са пряка последица от противоправното поведение на застрахования водач.

В тежест на ответника от своя страна е да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици – в конкретния случай твърденията си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

 

ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: настъпването на твърдяното застрахователно събитие по време на действие на застрахователното покритие по процесната застрахователна полица, настъпилата в причинна връзка със застрахователно събитие смърт на пострадалото лице, родствената му връзка с ищците и осъждането на виновния водач с влязла в сила присъда.

 

УКАЗВА на страните на основание чл. 300 ГПК, че е изключена преценката относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, съставомерните последици от деянието и вината на дееца, които са задължителни за гражданския съд, съобразно влязлата в сила присъда по нохд684/2015 г., по описа на ВОС, НО.

 

ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание представените от страните писмени доказателства.

 

ИЗИСКВА за послужване нохд 684/2015г., по описа на ВРС, НО.

 

ДОПУСКА провеждането на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза със задача вещите лица след запознаване с материалите по делото, материалите по нохд 684/2015г. (с изключение на извършените експертизи и събраните свидетелски показания) и необходимите справки, да дадат заключение по поставените в отговора на исковата молба въпроси от 2.2. до 3.2. включително.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещи лица в размер на 600 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, с представяне на доказателства за внасянето в същия срок.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица Й.М.и Р.М., които да се уведомят след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещите лица, че следва да депозират заключението си по делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум  една седмица преди датата на съдебното заседание с преписи за страните.

 

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна в първото по делото заседание да ангажира гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на водене за установяване на твърдяните болки и страдания.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в исковата молба искане с правно основание чл.190 от ГПК, поради приемане за безспорно на съществуването на сключен застрахователен договор.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.

Да се призоват страните като им се връчи препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: