МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 178/2013Г. ПО ОПИСА НА
РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимия Д.Г.Д. *** за това, че за
времето от 01.04.2013 год. до 04.04.2013 год. в град Кубрат, Разградска област,
с цел да набави за себе си имотна облага е направил опит да възбуди и поддържа
у Б.М.В. ***, заблуждение, че ще извърши дейности по почистване на
пречиствателни станции в управляваното от В. дружество – ВиК „Меден Кладенец”
ЕООД гр. Кубрат, представяйки се за лице, което действа по поръка на властта –
министър Ю. П., и с това да причини имотна вреда на управляваното от В.
дружество – ВиК „Меден кладенец” ЕООД гр.Кубрат в размер на 15 000.00
лева, като Д.то е останало недовършено по независещи от дееца причини -
престъпление по чл.210, ал.1, т.1, пр.2, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с
чл.18, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението,
така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, установяват по
безспорен начин авторството на Д. в извършване на инкриминираното Д.. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление
наказание ориентирано над минимума, което с оглед обремененото съдебно минало на дееца
той да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип. Заявява, че Д.то предмет на настоящото наказателно производство
е извършено в изпитателния срок на отложените наказания по присъди по НОХД №
2437/2009 год. по описа на РС – гр. Русе, ІІ – наказателен състав и по НОХД №
121/2010 год. по описа на РС – гр. Бяла, които следва да бъдат приведени в
изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК. Счита, че по приведените в изпълнение
наказания по цитираните присъди следва да се определи едно общо наказание,
което Д. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда.
Подсъдимият
Д.Г.Д., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се
признава виновен в извършване на Д.то, за което е обвинен и се възползва от
правото си да не дава обяснения. Защитниците му пледират за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като на съдебното следствие не са събрани
доказателства, установяващи по безспорен начин авторството на подсъдимия.
Твърдят, че не се установиха всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, друга част от изложените са останали непроверени и
неподкрепени с достатъчно доказателства, които да сочат по категоричен и
несъмнен начин, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
Д.то, за което е обвинен.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.Д.Г.Д.
е 35-годишен, с българско гражданство,
разведен, осъждан, с основно образование, пълномощник на дружество „СМР –
Инвест” ЕООД – гр.Русе.
Не е
спорно между страните по делото, че в периода 27.03.2013г. – 04.04.2013г.
управител на дружество „ВиК Меден кладенец” ЕООД град Кубрат е бил Б.М.В..
От
писмо изх. рег.№ С-9434/19.04.2013г. на директор на Дирекция „Сигурност” при „БТК” АД в мрежата на Виваком е налице
информация относно лицето собственик на мобилен номер **********, както и
трафични данни за периода от 08:47 часа на 27.03.2013г. до 10:27 часа на
04.04.2013г., които се съдържат на електронен носител /CD/ и от същите се
установява, че абонат на цитирания телефонен номер е подс.Д.Г.Д..
От
писмо изх. № 8964/17.04.2013г. на специалист „Защитена информация” при „Космо
България Мобайл” ЕАД е налице информация относно лицето собственик на мобилен
номер ++359*********, както и трифични данни приложени на хартиен носител, от
които се установява, че абонат на цитирания телефонен номер е подс.Д.Г.Д..
С оглед
изложеното от цитираните по-горе писма в периода от 27.03.2013г. до 04.04.2013г. СИМ карти на
„Глобул” и „Виваком” с абонатни номера № ********** и № 0877114 440 са били
използвани от подсъдимия Д.Г.Д..
На
27.03.2013г. в 16:20 часа от мобилен № ********** подс.Д. позвънил на стационарния
телефон на диспечерката в дружество „ВиК Меден кладенец” ЕООД гр.Кубрат - св.К.С.,
който е служебен с № *********.
Подсъдимият се представил с името Ю. П. - министър на околната среда и
водите и поискал да разговаря с управителя на дружеството Б.М.В.. Св.С.
отговорила на подс.Д., представил се за министър Ю. П., че управителят отсъства
и че отговаря на друг стационарен служебен телефон, който му продиктувала, а
именно № *********.
На
следващия ден - 28.03.2013г. в 11:30 и 11:32 часа от мобилен № 0877114 440
подс.Д. отново позвънил на служебния телефон на св.С., като на дисплея е било
изписано „Личен номер”. С. се притеснила да отговори на обаждането, като си
помислила, че може отново да е „министър Ю. П.”. По това време в стаята била и главната счетоводителка на дружеството
— св.Е.М., която решила да отговори на обаждането. След като вдигнала
слушалката подс.Д. се представил и на нея отново за „министър Ю. П.”, като
отново поискал да разговаря с управителя. М. му отговорила, че управителят
отсъства и предложила да му даде номера на мобилния телефон. Подсъдимият
отказал да го приеме и заявил, че иска да разговаря с управителя по служебния
стационарен телефон, като казал на М. да предаде на В., че ще се обади отново
на другия ден — 29.03.2013г. в 09:00 часа. Свидетелката М. се звъннала на
мобилния телефон на управителя и му предала за полученото обаждане.
На
29.03.2013г. в 09:23 часа от мобилен № ********** подс.Д. позвънил на Б.В. на
служебен телефон с № *********, който този апарат бил в кабинета на В.. На
дисплея отново се изписало „личен номер”. При този разговор подсъдимият се бил
представил като министър Ю.П. и разговаряли относно канализационната система на град Кубрат,
както и че пречиствателната станция към него момент не е доизградена и
функционирала на т.нар. „Първо или механично стъпало”. По време на този
разговор подс. Д. казал на В., че ще му изпрати на 02.04. или 03.04.2013г. човек на име Д. на когото В. трябвало да
измисли и възложи някаква работа, като ръчно почистване на канали, за която
управителят да заплати със средства на дружеството, но авансово. Заявил, че
подробностите ще се уточнят при срещата с Д..
По този начин подсъдимият въвел
в заблуждение В., че действа по поръка на министър Ю. П. и че като управител на
дружеството следва да плати авансово пари по договор. Б.В. уведомил органите на
ОД на МВР-Разград за това обаждане и предходните такива на свидетелките, след
което на 01.04.2013г. бил разпитан в качеството на свидетел по ДП.
На
01.04.2013г., 02.04.2013г. и на 03.04.2013г. от мобилен № ********** подс.Д.
звънял на В. на мобилния му телефон с № **********, като искал да се срещнат
заявявайки на управителя, че той е човекът, за който е получил обаждане от
министъра. Срещи не били проведени.
На
04.04.2013г. Д. се обадил на мобилния телефон на В.,***, след което отишъл в
кабинета на В..
Д. обяснил,
че е ходил в гр.София, където се е срещнал с министъра на околната среда и
водите, а министърът го питал дали са провели срещата с В., при което Д.
потвърдил. Подсъдимият споменал също, че Министерството на околната среда и
водите отговаряло за ВиК сектора, при което В. отговорил, че това министерство
осъществявало контролни функции спрямо тяхната дейност. Д. заявил, че това е
много важно, след което започнал да говори конкретно за какво е срещата му с управителя.
Подсъдимият обяснил, че извършвал дейности по почистване на пречиствателни
станции, разполагал с персонал необходим за това, с необходимата техника,
споменал също че разполага с машина за продухване на канализационни тръби на
стойност 350 000.00 евро. В тази връзка предложил да извърши услуги на
управляваното от В. дружество, а именно почистване на градската пречиствателна
станция в Кубрат, като предложил също
така да извърши дейности по ремонт и освежаване на сградния фонд на пречиствателната
станция. След като В. отговорил, че те са сравнително нови и няма необходимост
от такива ремонтни дейности, Д. веднага се концентрирал върху извършване на
дейност от негова страна по почистване на станцията, независимо от факта, че управителят
му заявил, че нямат нужда и от това.
При
разговора Д. Г.Д. казал, че е извършвал много такива
дейности и споделил, че съвсем скоро е сключил договор за дейност по почистване
на стойност 60 000.00 лева с друго дружество, но не споменал име. Подсъдимият
заявил, че е запознат със стойностите на разходите, които В. можел да прави, а
именно от 20 000.00 лева до 60 000.00 лева. След като В. обяснил, че
разходи на стойност над 20 000.00 лева се извършвали по реда на чл.14 от
ЗОП, а също така, че съгласно наредба на Общински съвет гр.Кубрат за извършване
на разходи над 15 000.00 лева управителят на общинското дружество е длъжен
да получи съответно разрешение на общински съвет за одобряване на конкретния
разход.
Въпреки
разясненията на В. подсъдимият продължил да поддържа възбуденото у управителя
на общинското дружество заблуждение, че иска да извърши ремонта, като се
съгласил да извърши дейностите по почистването и за сумата от 15 000.00 лева, но
най-важното условие било В. да извърши плащането по договора веднага, преди извършване
на дейността, което също възбудило съмнение у В.. Тази настойчивост, както и
смъкването на стойността на дейностите от 60 000.00 на 15 000.00
лева, смутили Б.В. и същият се усъмнил,
че подс.Д. представил се като „г-н Д.” изобщо не е изпращан от Министъра на
околната среда и водите и че вероятно се опитвал да го накара да му възложи
дейността, от която дружеството няма реална необходимост и по този начин да
получи сумата от 15 000.00 лева.
За това
В. съзнателно се опитал да насочи разговора така, че да не се сключва договор
за каквато и да било услуга, като обяснил на подсъдимия, че при извършване на
такова плащане трябва да разполага със съответните документи, а именно —
Договор за извършване на услуга. Д. продължил с поддържането на заблуждението,
както заявил, че има готовност веднага да сключи такъв договор и да напише
фактура за 15 000.00 лева, които да му бъдели приведени веднага при
сключването му. В. останал изненадан, че подсъдимият имал готовност за
сключване на договора. В. разбрал, че Д. се опитва да го измами със сключването
на договор по почистване на пречиствателни станции в управляваното от В. дружество
„ВиК Меден кладенец” ЕООД гр.Кубрат за сумата от 15 000.00 лева и продължил
да търси начин да прекрати разговора и срещата с Д.. Последният продължил да
настоява да се сключи договора и предоставил данни необходими за сключване на
договора, като издиктувал името на фирмата — „СМР-Инвест” ЕООД град Русе и
БУЛСТАТ, като уточнил, че той е пълномощник на дружеството. В. се опитал да
отклони сключването на договора като предложил на Д. да изпрати покана до три
фирми, въпреки, че заради стойността на услугата не бил длъжен да го прави,
като на това Д. отговорил „спокойно, аз съм зад гърба ти, няма страшно”. В.
продължил да настоява, че въпреки това искал всичко да бъде изрядно,
законосъобразно и да осъществи процедурата с поканите до три фирми за
представяне на оферти, като Д. веднага отговорил, че това не било проблем и до
30 минути да получи на имейла на дружеството три оферти от три различни фирми. В.
продължил да настоява като заявил, че държи да спази процедурата за определяне
на изпълнител, а именно назначаване на комисия, която да разгледа постъпилите
оферти и същата да излезе със становище и предложение за избор на изпълнител.
Обяснил му, че всичко това няма как да се случи в рамките на деня, при което Д.
продължил да поддържа заблуждение у В., че е готов и днес ще получи офертите на
електронната поща и че има готовност на 05.04.2013г. да сключи окончателния
договор. В. продължил да търси начин да прекрати разговора и да отхвърли
офертата, за която вече нямал никакво съмнение, че е опит да бъде измамен да
плати на обвиняемия сумата от 15 000.00 лева авансово и излъгал Д., че на
05.04.2013г. има работа в град Русе и може да се видят там, при което Д. се
съгласил. В. реално нямал никакво намерение, да ходи в град Русе и изобщо да се
среща с подс.Д., защото вече бил сигурен, че последният се опитва да го измами
като управител дружеството.
Непосредствено
след този разговор подс.Д. бил задържан от полицейските служители, които
предварително били уведомени от управителя за подготвения опит за измама.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показанията
на свидетелите С., М., Я., М. и Х., протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за обиск и изземване, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, писмо изх. рег.№ С-9434/19.04.2013г.
на директор на Дирекция „Сигурност” при
„БТК” АД, писмо изх. № 8964/17.04.2013г. на специалист „Защитена информация”
при „Космо България Мобайл” ЕАД и ВДС приложени към ДП № ЗМ В 86-2013г. по
описа на ОД на МВР гр.Разград.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели. Същите са единни, логични,
безпротиворечиви и взаимодопълващи се и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът кредитира изцяло и
останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както
помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От
правна страна:
С
действията си подсъдимият Д.Г.Д. е осъществил състава на престъпление по по
чл.210, ал.1, т.1, пр.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, тъй
като за времето от 01.04.2013
год. до 04.04.2013 год. в град Кубрат, Разградска област, с цел да набави за
себе си имотна облага е направил опит да възбуди и поддържа у Б.М.В. ***,
заблуждение, че ще извърши дейности по почистване на пречиствателни станции в
управляваното от В. дружество – ВиК „Меден Кладенец” ЕООД гр. Кубрат,
представяйки се за лице, което действа по поръка на властта – министър Ю. П., и
с това да причини имотна вреда на управляваното от В. дружество – ВиК „Меден
кладенец” ЕООД гр.Кубрат в размер на 15 000.00 лева, като Д.то е останало
недовършено по независещи от дееца причини.
От
обективна страна: Подсъдимият Д.Г.Д. при разговорите по телефона е създал
неправилна представа у Б.М.В., че действа по поръка на министъра на околната
среда и водите към този момент Ю. П., както и че ще извърши дейности по
почистване на пречиствателни станции в управляваното от В. общинско дружество. Освен,
че създал тези неправилни представи, подсъдимият и поддържал заблуждението,
като напомнял в телефонните разговори по чия поръка действа, посочил в
разговора на 04.04.2013г., че предходния ден имал среща със същия министър в
гр.София. Формираните в съзнанието на свидетеля неверни представи, са могли да повлияят
на волята на В. да извърши разпоредителни действия, причиняващи имотна вреда на
дружеството. Същият обаче въпреки заблуждението, в което е бил въведен, не
предоставил на подсъдимия исканите средства, и не е осъществен престъпния резултат
- Д. да установи фактическа власт върху движимите вещи – пари в размер на
15 000.00 лева и да настъпи имотна вреда за „ВиК Меден кладенец” ЕООД
гр.Кубрат, каквато всъщност е била целта на подсъдимия. Поради това и престъплението е останало недовършено. В. се
усъмнил в настоятелните предложения на подсъдимия, преди всичко искането да се
оформи договор за извършване на дейност, от която реално дружеството няма
нужда, за която обаче следва да се плати авансово, в деня на подписване на
контракта, цялата сума от 15 000.00 лева, до която обаче се стигнало от
сума в размер на 60 000.00 лева.
Налице
е квалифициращият признак с оглед начина на извършване на измамата по чл.210,
ал.1, т.1, пр.второ НК, тъй като деецът се е представил за лице, което действа
по поръка на властта – министъра на околната среда и водите, като по този начин
деецът експлоатира по-голямото доверие, което гражданите имат към тези лица.
Престъпният
умисъл на подсъдимия за осъществяване на измамата, обективиран в извършените
действия, не е бил реализиран в неговата цялост. Измамата е спряла в стадия на
опита. Подсъдимият не могъл да довърши намисленото престъпление поради
предприетите от полицейските органи действия след сезирането им от В..
От субективна страна подсъдимият е
действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на Д.то,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и видно от действията
му, воден от користни мотиви е искал настъпването на тези последици.
В този смисъл съдът не споделя твърденията на защитата на
подсъдимия, че същият като пълномощник на фирма осъществяваща такива дейности
не е имал намерение да заблуждава управителя на „ВиК Меден кладенец” гр.Кубрат,
а реално да ги извърши. Съдът не споделя и твърдението, че действайки от името
на министър, подсъдимият упражнявал по свой собствен начин дейността си на
търговец с цел да печели клиенти, съответно възложители. Ноторно известно е, че
за осъществяването на такива дейности се вземат съответни решения от
управителния орган, впоследствие в зависимост от стойността им се извършва
процедура по обществена поръчка или пряко договаряне, текат срокове и пр.,
както и никога не се заплаща предварително цялата стойност на дейността по
съответния договор. Още повече, че в случая подсъдимият е искал да сключи
договор за почистване, дейност от която дружеството не се е нуждаело.
По наказанието:
При
постановяване на присъдата си съдът съобрази, че не са налице предпоставките на
чл.18, ал.3 от НК за ненаказуемост на извършения от подсъдимия опит към
престъпление, а именно: а) от обективна страна деецът предварително да се е
отказал да довърши започнатото престъпление и б) от субективна страна
отказът да е резултат на собствени подбуди на дееца. Поради това съдът отчете,
че за опита да бъде измамен управителя на общинското дружество следва на
подсъдимия да се наложи наказание като за довършено престъпление по чл.210,
ал.1, т.1, пр.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Предвид
изложеното съдът призна подс.Д.Г.Д. за виновен в извършване на престъплението
по чл.210, ал.1, т.1, пр.2 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК
и му наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: здравословно състояние на подсъдимия, съдействие
на разследващите органи и отегчаващи – предишни
осъждания. Отчитайки предходното съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като отмери наказание на минимума – една година
лишаване от свобода.
С оглед обремененото съдебно минало на дееца, съдът намери,
че така определеното наказание подсъдимият Д.Г.Д. следва да изтърпи ефективно
при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Видно от справката за съдимост на Д.Г.Д., Д.то по настоящата
присъда той е извършил в изпитателните срокове на наказанията, наложени с
присъди по НОХД № 2437/2009 год. по описа на РС – гр. Русе, ІІ – наказателен
състав и по НОХД № 121/2010 год. по описа на РС – гр. Бяла,
поради което съдът на основание чл.68, ал.1 от НК приведе в изпълнение всяко
едно от наказанията по тях, след което на основание чл.25, ал.1 във вр. с
чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание по така приведените в изпълнение
наказания, а именно три години лишаване от свобода, като постанови същото
подсъдимият Д. да изтърпи отделно от наказанието по настоящата присъда при
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
С присъдата
съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК
се разпореди и относно съдбата на веществените доказателства.
С оглед
постановената осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия Д.Г.Д. сторените на съдебното следствие
разноски, а именно сумата 140.00 лева за
извършената съдебномедицинска експертиза, които той следва да заплати по сметка
на Районен съд гр.Кубрат.
В този
смисъл съдът постанови съдебния си акт.
Председател: /П/ Ал. Великова