Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.С.,
…… април 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
търговско отделение, 6-6 състав, в закрито заседание на тринадесети април две
хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Радева т.д.№2525 по описа за 2009 година, на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
По т.д.№2525/2009г.
по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е постановено решение по чл.632, ал.5 ТЗ под №198/28.01.2020
година. Решението е вписано по партидата на „Б.“АД(н), ЕИК *********, на 28.01.2020
година.
При
изчисляване на едногодишния преклузивен срок по чл.
632, ал. 2 от ТЗ съдът съобразява спирането на срока съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020 г.), изменението на тази норма (изм. ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) и приетото в §13, ал. 1 от
Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн. ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) относно продължаването на
сроковете след изтичане на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”.
При първоначалната редакция на горецитирания закон съдът намира, че срокът по чл. 632, ал.
2 от ТЗ попада
в хипотезата на чл. 3, т. 2, предложение второ от закона – “други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. С оглед на това, считано от
13.03.2020 г., срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е спрял да тече.
Нормата на чл. 3, т. 2, предложение второ от
закона е изменена с изменението на горецитирания
закон (изм. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., в сила от 09.04.2020 г.), като от
хипотезите на спиране на сроковете отпадат “други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права”. Съгласно § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД
на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., сроковете по чл. 3, т. 2 относно “други срокове” в досегашната редакция, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в “Държавен вестник”. Следователно, считано от
17.04.2020 г., срокът по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е започнал да тече отново, като
за изтичането му е необходим срок, обхващащ остатъка от първоначалния срок,
както и да бъде добавен периодът на спирането от 13.03.2020 г. до 16.04.2020 г.
включително, т.е. общо 35 дни (така
в Определение № 15/29.01.2021 г. по ч.гр.д. № 4042/2020 г. по описа на ВКС,
Г.К., I Г.О.,
като даденото разрешение относно преклузивния срок по
чл. 172 от ЗЗД е приложимо и в настоящия случай).
Отчитайки разпоредбата на чл. 3 от горецитирания закон и нейното изменение, съдът намира, че в
случая законоустановеният
едногодишен срок за привнасяне на определените разноски в производството по несъстоятелност
е изтекъл на 25.02.2021 г.
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че в случая не е
приложима нормата на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г., предвиждаща,
че се спират процесуалните срокове по
съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете
по производствата и делата съгласно
приложението. Това следва от използвания законодателен подход. Спирането
течението на процесуалните срокове за определен период от време не е прецедент
в българското законодателство. Така в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ГПК
(нова – ДВ, бр. 86 от 2017 г., отм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
01.09.2018 г.) е предвидено спирането на течението на сроковете по съдебни
производства през дните, обявени за официални празници и по време на съдебната
ваканция, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ. Това
спиране обаче касае само процесуалните срокове по движението на висящите дела,
а не и преклузивните срокове, какъвто е едногодишният
срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ.
Аргумент за горното е и приетото
относно процесуалната норма на чл. 61, ал. 1 от ГПК в мотивите на т. 2 от
Тълкувателно решение от 13.07.2020 г. по тълк. дело №
2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че по отношение на сроковете по чл. 649, ал. 1 и чл.
694, ал.6 от ТЗ, доколкото те са установени от закона преклузивни
срокове за предявяване на искове, не намира приложение процесуалната норма на
чл. 61, ал. 1 от ГПК, предвиждаща спиране на течението на срока при спиране на
производството и продължаване на течението на срока от момента след
възобновяването му. Това разрешение следва да се приложи и по отношение на преклузивния срок по чл. 632 от ТЗ.
Не е приложима в случая и нормата
на чл. 4, ал. 1 от ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. (изм. и доп. – ДВ, бр. 34 от
09.04.2020 г.), тъй като преклузивният срок по
настоящото производство не е изтекъл по време на извънредното положение и не е
свързан с упражняване на права от частно правни субекти.
До изтичането на законоустановения
преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, изтекъл на 25.02.2021
г., не е депозирано искане за възобновяване
на производството по несъстоятелност, не са представени
по
делото доказателства за наличие
на достатъчно имущество на дружеството
в несъстоятелност или за внасяне на
указаната сума, необходима за предплащане
на началните разноски в производството.
Доколкото НОИ е
уведомено от съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност и задължението по
чл. 632, ал. 6 от ТЗ е в тежест на длъжника, за приключване на производството
по несъстоятелност по чл. 632, ал. 4 от ТЗ е от значение изтичането на законовоустановения срок, но не и дали е проведена
процедура от НОИ по изземване на документи по реда на Инструкция № 5/
30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.
С оглед на
горното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което следва
да бъде постановено
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.
С оглед на горното съдът намира, че са налице предпоставките на
чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което
следва да бъде постановено прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството от Търговския регистър.
Водим от горното и на
основание чл.632,ал.4 от ТЗ съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№2525/2009г. по описа на СГС, ТО, 6-6
състав.
ПОСТАНОВЯВА заличаване на „Б.“АД(н), ***
от ТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на вписване в ТРРЮЛНЦ на основание чл.622 ТЗ и може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от вписването.
СЪДИЯ: