Решение по дело №248/2022 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 136
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Антони Иванов Николов
Дело: 20223120200248
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Девня, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200248 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Трансборн“ ООД, ЕИК: *********,
срещу ЕФ № **********. Със същия на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.
00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ за налагане на глоба, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да
1
бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира
за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за отсрещната
страна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:

В 13. 07 ч., на 23. 03. 2021 г., в землището на гр. ******, обл. ******, с
устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ *******, с
допустима техническа маса 18 600 кг., брой оси 2, категория евро 4,
собственост на възз. „Трансборн“ ООД, се движи в композиция от влекач с
брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима
техническа маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно няма валидно
подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Съставен бил ЕФ
№ **********, връчен по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:

Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните
такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите
реквизити и е надлежно получен.
2
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. „Трансборн“
ООД е собственик на т. а. с ДК№ *******, с допустима техническа маса 18
600 кг., брой оси 2, категория евро 4. По категоричен и безспорен начин се
доказа, че в 13. 07 ч., на 23. 03. 2021 г., в землището на гр. *******, обл.
********, посочения т. а. се движи в композиция от влекач с брой оси 2 и
ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима техническа
маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е била
заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно
няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. Това
било установено с помощта на устройство № 10071 – елемент от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното съдът прие
въз основа на кредитираните писмени материали.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и
наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса
относно субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да
бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно
за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и
категоричен начин. ЕФ съдържа всички реквизити съгласно чл. 189 Ж, ал. 1
от ЗДвП, в частност съдържа в достатъчна степен индивидуализиращи
признаци относно описание на нарушението, като същевременно няма
нормативно изискване да съдържа дата на издаване /съдът събра
доказателства в тази насока, като се установи същата – 01. 06. 2022 г., което
изключва давностни срокове/. Действително въззивникът е сключил договор с
3
друго юридическо лице, което реално посредничи относно електронно
събиране на пътни такси. В тази връзка следва обаче да се отбележи, че
законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло /както е в
конкретния случай/ или частично незаплащане на такса, включително в
резултат на невярно декларирани данни, да се носи от собственика, а не от
посредника. Това е напълно логично, доколкото именно негово е
задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е възможност от
която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до отпадане на
отговорността му. Тълкуването на закона от страна на въззивника в тази
насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност,
доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив,
визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно
договорните отношения между страните, задължение на въззивника е
правилното експлоатиране на бордовото устройство, за да може същото да
предава необходимите данни, въз основа на което да се начисляват
дължимите такси. Съдът събра доказателства в тази насока, като се установи,
че бордовото устройство към момента на установеното нарушение е било
изключено или неправилно включено и с изхабена батерия, т. е. не е било
налице техническа повреда. Това, че в друг времеви интервал бордовото
устройство е функционирало по никакъв начин не води до извод, че същото е
нямало да осъществи целта си, ако естествено е било експлоатирано
правилно, в частност да му се осигури захранване. Нещо повече, посредством
визуален оглед и съобразяване на налични светлинни индикатори, се
позволява преценка дали бордовото устройство работи, респективно не
съществува пречка да се използва маршрутна карта, което се явява втория
възможен начин за своевременно заплащане на дължимото. Относно
маловажност съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги
повтаря, като следва да се добави, че предвид масата, с която се
характеризира конкретното пътно превозно средство, въздействието му върху
пътната настилка, следва стриктно да се заплащат дължимите такси,
респективно отклонения от това да се санкционират. Приложени документи
по никакъв начин не оневиняват въззивника, доколкото същият не е изпълнил
своевременно задължението си относно твърдяното нарушение.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
4
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № **********, с който на „Трансборн“ ООД,
ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.
187 А, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2 500.
00 лв. /две хиляди и петстотин лв./.
ОСЪЖДА „Трансборн“ ООД, ЕИК: ********* да заплати на Агенция –
Пътна инфраструктура сумата от 80. 00 лв. /осемдесет лв./, представляваща
направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5