Решение по дело №61/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е въз основа на касационна жалба от „КРЕДИ ГЛОУБ” ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица].“, Бизнес център „Престиж", ет.З, ап.офис 17, представлявано от И. В. П., чрез адв. Д. Д.-АК Плевен, съдебен адрес: гр.Плевен, [улица], против Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен. Посочва се в жалбата, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че въззивният съд неправилно е интерпретирал фактическата обстановка и събраните доказателства вкл. свидетелските показания. Твърди се, че в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителските кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета няма легална дефиниция на понятието „управление на кредита“. Посочва се, че изводът на административнонаказващият орган, че клаузата за дължимост на годишна такса за управление има характер на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, почива на предположения. Твърди се, че годишната такса, посочена в договорите, касае провеждане на телефонни разговори, изпращането на писмени покани и електронни съобщения, ангажирането на дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането и не представлява такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита. Посочва се още в касационната жалба, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и обжалваното наказателно постановление (НП) са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а именно АУАН и НП-то не съдържат описание на нарушението, като същото не е конкретизирано с оглед на конкретния договор за кредит и потребителя по него; нарушени са чл. 57, ал. 1 т.5, пр.3 и 4 ЗАНН (в НП-то не са посочени факти, свързани с извършването на нарушението). Сочи се още в касационната жалба, че е нарушен и чл. 51, ал.1 и чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като при разглеждането на административнонаказателната преписка и при издаването на НП-то е участвало длъжностно лице, което е пострадало от конкретното нарушение- актосъставителката С. Н. Н., която не се е отвела по случая, а се е представила за заемополучател и е заявила желание за отпускане на кредит в размер на 10 000 лв. Твърди се, че при издаването на НП-то е допуснато и нарушение на чл.27, ал.2 ЗАНН, като при определяне на наказанието административнонаказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението, подбудите и относимите към вината обстоятелства, поради което не е приложил чл.28 ЗАНН и липсват мотиви в тази насока. Посочва се, че допуснатите нарушения са съществени и са лишили жалбоподателя от възможността да узнае какво точно нарушение е извършил и при каква фактическа обстановка, както и въз основа на какви доказателства е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен.

В съдебно заседание касаторът - „КРЕДИ ГЛОУБ” ООД, редовно призован, се представлява от адв. Д. Д.-АК Плевен, койо моли съда да уважи жалбата и отмени обжалваното Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 АПК.

Ответникът – член на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява.

Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Ш., който взема становище правилност и законосъобразност на решението на ПлРС, като моли съда да го потвърди.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение №605/05.12.2023г. по АНД № 2105/23г. по описа на РС-Плевен, с което е изменено НП №Р-0036996/27.07.2023г. на член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) , с което на дружеството „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление, гр.Плевен, [улица], Бизнес център „Престиж“, ет.З, офис 17, представлявано от И. В. П., за нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, като е намален размера на наложеното административно наказание от 5000 лева на 3000 лева. Със същото решение РС-Плевен осъдил „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че при направена проверка от служители на КЗП на 28.06.2023 г. в офис с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: [улица], БЦ "Престиж", ет.З, офис 17, се предоставяли кредити по смисъла на ЗПК до 20 000,00 лв. от „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД. При запитване за отпускане на потребителски кредит в размер на 10 000 лв. със срок за погасяване 5 години на служителите на КЗП била предоставена устна информация и проект на договор № 132/28.06.23г., подписан от управителя на дружеството със следните данни: размер на кредита 10 000 лв.; срок на заема 60 месеца; размер на погасителната вноска 287,68 лв.; брой вноски 60; общ размер на всички плащания 17 953,60 лв.; фиксиран лихвен процент за целия срок 24%; еднократна такса за кандидатстване 2,00%; годишна такса за управление 2,00%; ГПР на заема 26,82%. Предоставен бил и погасителен план към договор № 132/28.06.23г. с предвидено издължаване на 60 вноски по 287,68 лв. с падежна дата 28-мо число. В хода на проверката служителите на КЗП поискали от дружеството да представи други пет броя договори за потребителски кредит, сключени през 2023г. с погасителни планове и общи условия към тях. От представените на 06.07.23г. 5 броя договори с №ра 125/16.01.23г., № 126/30.01.23г., № 127/08.02.23г., № 128/17.02.23г. и № 129/03.05.23г. била предвидена годишна такса за управление, която варирала в различни размери - 2 % , 6% или определена сума – 100 лв. За констатираното нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК бил състав АУАН №003696/06.07.23г. Въз основа на така съставения акт било издадено НП №№Р-003696/27.07.2023г. на член на КЗП, упълномощен със Заповед № 28/13.01.23г на Председател на КЗП, с което за нарушение на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева на основание чл.45 от ЗПК.

Съдът приела за установена фактическата обстановка от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните, съдържащи се в показанията на св. С. Н., чийто показания били кредитирани с доверие и възприети изцяло от решаващия съд.

Въззивният съд приел за безспорно, че с деянието си дружеството е осъществил състава на нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, приел, че не е нарушена разпоредбата на чл. 51, ал 1 от ЗАНН и актосъставителят е имал право да се представи като кредитоискател, с оглед правомощията им в чл.58, ал.1 т.6 от ЗПК. Съдът счел, че правилно и законосъобразно на „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД е наложена имуществена санкция по реда на чл. 45, ал.1 от ЗПК, като приел, че административнонаказващият орган е извършил преценка по чл.27 от ЗАНН и правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН. При определяне на наказанието РС- Плевен приел, че същото необосновано е било определено над предвидения в закона минимум, без да са налице и без наказващият орган да се е позовал на отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид, като дори е посочил в НП-то, че нарушението е за първи път. Ето защо изменил размера на наложеното административно наказание в НП-то като го намалил от 5000 на 3000 лв., както и приел искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за основателно и го уважил за сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така постановеното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Настоящата инстанция споделя изводите ПлРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при издаването на АУАН и НП.

Безспорно е, че чл.193, т.2 от ЗПК оправомощава длъжностните лица на КЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Компетентността на самата КЗП за спазването на ЗЗП е изрично регламентирана в чл.191, ал.1 ЗЗП. Но видно от чл.41, ал.1 ЗПК в него изрично е регламентирано правомощието на КЗП да осъществява контрол по ЗПК. Същевременно в чл.41, ал.2 ЗПК изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил.

В конкретния случай АУАН и НП-то са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, Заповед №338ЛС/22.04.2015г. и Заповед № 28/13.01.2023г. на П. на КЗП.

АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.42, ал.1 съответно чл.57 от ЗАНН.

Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Актът и НП-то са редовно връчени на „КРЕДИТ ГЛОУБ“ ООД.

Неоснователно е възражението за липса на конкретизация на нарушението, като не са изписани данни, индивидуализиращи конкретните договори вкл. такива за потребителите на кредита по тях. Видно от съдържанието на АУАН и НП-то в тях се съдържат достатъчно данни относно конкретните договори, в които са предвидени клаузи за заплащане на такса за управление на кредита, като споразуменията са уточнени чрез техния номер и дата на сключване. Последното е напълно достатъчно за индивидуализирането както на съглашението, така и на страните по него, а липсата на изписване на трите имена на потребителя по тях в АУАН и НП-то не изключва възможността нарушителя да разбере какво нарушение му се вменява.

Неоснователно е и възражението на касатора относно допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.51 ЗАНН. Съгласно тази разпоредба не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което: а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен; б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него; в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе незабавно с мотивиран писмен акт. При отвод на длъжностното лице по реда на ал. 2 по преписката се произнася: оправомощено лице по чл.47, ал.2, когато наказващият орган е лице по чл.47, ал.1 б."а", а ако няма такова – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган; по-горестоящият орган, когато наказващият орган е лице по чл.47, ал.1 б. "б", а ако няма такъв – друго лице, изрично оправомощено от наказващия орган; ръководителят по чл.47, ал.1 б.“а“ когато наказващият орган е лице по чл. 47, ал.2.

В конкретния случай актосъставителката С. Н., разпитана пред въззивната инстанция като свидетел, няма качеството пострадал, както и по отношение на нея не са налице и останалите основания по чл.51, ал.1 ЗАНН. Обстоятелството, че в началото на проверката актосъставителката, след като се е легитимирала като контролен орган от КЗП, е изискала примерен проект на договор за потребителски кредит не я легитимира като кредитополучател на дружеството, както и не дисквалифицира извършените действия по установяване на нарушението и по съставяне на АУАН като незаконосъобразни. Предоставянето на преддоговорна информация обвързва страните, доколкото предоставя на потребителя цялата необходима информация, така че той да разбере как кредита ще се отрази на икономическото му положение. Именно за да се създаде защита на интересите на потребителите по отношение на кредитирането Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕО на Съвета в глава II чл.5 изисква кредиторът да предостави преддоговорна информация преди потребителя да се обвърже с конкретни условия при предоставяне на кредит. Въведената „стандартна европейска информация за потребителски кредит“ изисква да бъде предоставена предварително информация относно общия размер на кредита и условията за усвояването му, както и годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, пояснена чрез представителен пример, в който се посочват всички допускания, използвани за изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР), както и всички разходи вкл. тези за използване на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията, разходи за нотариус и всички други разходи , както и срокът, за който кредиторът е обвързан с преддоговорната информация, ако е приложимо (чл.5, б.“в“, „ и“ , „ й“, „ т“ ). Именно такава преддоговорна информация е била предоставена в конкретния случай, като същата обвързва единствено и само кредитора, а не и лицето, представило се за кредитополучател. По делото липсват и доказателства за сключен договор между проверяваното дружество и актосъставителя като физическо лице, както и С. Н. да е имала качеството „пострадал“ с оглед сключен предходен договор със същото дружество. Ето защо възражението на касатора и в тази насока следва да се приеме за неоснователно.

Несоснователни са и останалите възражения на касатора. Спазени са и разпоредбите на чл.57, ал.1 т.5 пр.3 и 4 от ЗАНН, като в НП-то е изписано мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съобразена е от административнонаказващият орган и разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като административното наказание е наложено при съобразяване на тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Неоснователно е възражението, че не са отчетени подбудите за осъществяване на деянието. Подбудите за извършване на деянието, които се коренят в поведението на нарушителя, както и другите елементи от субективна страна, следва да бъдат съобразени със спецификата на административнонаказателната отговорност на нарушителя, а именно, че се касае за юридическо, а не физическо лице.

Съдът не споделя виждането на касатора, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение, поради което е следвало да бъде реализирана процедурата по чл.28, ал.1 ЗАНН от административно наказващият орган респ. правомощието на въззивния съд по чл.63, ал.4 вр. ал.2 т.2 ЗАНН. Действително разпоредбата на чл.28 ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да освободи нарушителя от отговорност, като прецени, че случаят е маловажен. Съгласно пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Съгласно пар.1 т.5 от ДР на ЗАНН "явно маловажен случай" на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна степен на обществена опасност. В конкретния случай не са налице предпоставките на пар.1 т.4 и т.5 от ДР на ЗАНН, предвид тежестта на нарушението, отличаващо се със системност при сключване на договорите през 2023г. с потребителите, поради което възражението на касатора в тази насока е неоснователно.

Решението на районния съд не е постановено и в нарушение на закона.

Разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие същите следва да са уговорени в съответствие с чл.10а, ал.2 и ал.3 ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК.

В конкретния случай както в АУАН, така и в НП-то е конкретизирано нарушението, като е посочено че в договори с № 125/16.01.23г., № 126/30.01.23г., № 127/08.02.23г., № 128/17.02.23г., № 129/03.05.23г. е предвидена годишна такса за управление, в разрез с изискването на чл.10а, ал.2 ЗПК.

Съгласно регламентацията на ГПР по Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, транспонирани с чл. 19 ЗПК, общият разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без нотариалните такси. Както европейският законодател, така и българският не толерират договорно неизпълнение от страна на потребителя във всичките му форми, в т. ч. неплащане на погасителни вноски, и позволява на кредитора да прави разходи в тези случаи, които не се включват при формиране на ГПР. Но тези разходи следва да бъдат ясно и точно формулирани по вид и размер, методика на изчисление.

В конкретния случай в договорите за потребителски кредит изрично е вписано, че потребителят дължи такса за управление в размер на 2 % (чл.3, ал.5 от договори № 125/16.01.2023г., № 126/30.01.2023г., № 127/08.02.2023г.), 6 % от (договор № 129/03.05.2023г.) и сумата от 100 лв. в чл.3, ал.5 от договор №128817.02.2023г. Използваният термин е „управление“, какъвто е използван и от законодателя в нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което същият не подлежи на стеснително или разширително тълкуване. В договорите липсва регламент, от който да се направи извод, че процесната такса, посочена в договорите, касае провеждане на телефонни разговори, изпращането на писмени покани и електронни съобщения, ангажирането на дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането и не представлява такси и комисионни за действия, свързани с управлението на кредита, каквито твърдения са наведени в касационната жалба. Не са представени и доказателства в подкрепа на тези твърдения, от които да се направи извод, че разходите на дружеството възлиза именно на определения процент респ.сума в чл.3, ал.5 от всеки от тях.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че съгласно чл.10, т. 2 б.г“, „е“, „ж,“, „й“, „л“, „н“ Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити борави с термина усвоявания, но предвижда, че договорът за кредит следва да посочва по ясен и кратък начин общият размер на кредита и условията за усвояването на кредита, лихвеният процент, условията за прилагането на лихвения процент и показателя или базовият лихвен процент, приложим за първоначалния лихвен процент, ако има такъв, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и ако при различни обстоятелства се прилагат различните лихвени проценти, горепосочената информация за всички приложими лихвени проценти; ако разходите и лихвата следва да се запрятат без погасяване на главницата, извлечение, показващо периодите и условията за плащане на лихвата по кредита и свързаните повтарящи се и еднократни разходи; когато е приложимо разходите за поддържане на една или няколко сметки за регистриране на погасяванията и усвояванията, освен ако откриването им не е по избор, разходите за изплащане на разплащателни средства за погасяванията и усвояванията и всякакви разходи, които произтичат от договора за кредит, и условията при които те могат да се променят; ако е приложимо, указание, че възниква задължение за плащане на нотариални такси.

Подобно задължение е предвидено и в чл.12 от Директива 2008/48/ЕО при описване на задълженията във връзка с договорите за кредит под формата на овърдрафт - чл.12 т. 1 б.4ж" като европейския законодател изисква включване в съдържанието на договора за кредит всички начислени разходи.

Видно от мотивите на НС за приемане на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК основната цел е да има яснота и равнопоставеност между кредитора и кредитополучателя, в смисъл да не може кредиторът едностранно да променя, основни компоненти на договора вкл. различни видове такси. Законодателят (видно от мотивите изявени при пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК № 454-01-8 от 30.01.2014 г., 42-то НС) е целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители на кредити и на професионалните заемодатели, опериращи на рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на свои клиенти. Нормата не допуска злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният участник в оборота (търговец, разполагащ със свободни средства предназначени за извличане на печалба) да налага на по-слабия си клиент (търсещ спешно финансиране) условия, при които да реализира необосновано висок приход вкл. чрез предвиждане на разходи, които по същество представляват допълнителен източник на приходи, надхвърлящ обичайната печалба.

В конкретния случай от съдържанието на договорите не става ясно как тези допълнителни услуги са остойностени, по каква методика е формирана цената за ползването им и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват във всяка от тези услуги, за която заемополучателят следва да заплати такса в определен размер.

С оглед на горното, настоящият касационен състав приема, че деянието съставлява административно нарушение на чл.10а, ал.2 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството.

При извършената на основание чл.218, ал.1 АПК вр. чл.63в от ЗАНН проверка не се установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. РС-Плевен е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства, с помощта на които е установил обективната действителност по случая. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. При изготвяне на съдебното решение РС Плевен е изпълнил процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339 от НПК, да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред инстанцията. Съдът е аргументирал правни изводи относно наведените възраженията от страна на пълномощника на жалбоподателя, които се споделят от касационния състав.

Ето защо, настоящият касационен състав, приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила.

При този изход на делото на основание чл.228 АПК вр. чл.63д, ал.3 ЗАНН вр. чл.24 пр.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено от съда в размер на 100 лв., като за разликата до максимално определения размер от 240 лв. искането следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение №605/05.12.2023г. по АНД №2105/2023г. по описа на РС-Плевен.

Осъжда „КРЕДИ ГЛОУБ” ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, [улица].“, Бизнес център „Престиж", ет.З, ап.офис 17, представлявано от И. В. П., да заплати на Комисията за защита на потребителите, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Оставя без уважение искането на член на Комисията за защита на потребителите за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за размер над присъдения от 100 лева до претендирания от 240 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.