ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 14.01.2013 година град Бургас
Бургаският окръжен съд първо гражданско
отделение,
на четиринадесети януари две
хиляди и тринадесета
година
В закрито
заседание в следния
състав:
Председател Илияна
Балтова
Членове
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
Ил. Балтова
гражданско дело № 2421
по описа
за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
повод исковата молба на Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т.,
ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Б., *** тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за връчване: гр.Б., ***, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***, тримата чрез
пълномощниците си адв.Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр.С., ***, против Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Администрацията
на Министерския съвет на Република България.
Ищците твърдят, че са наследници
на бившия жител на гр.П. С.К.А., починал на *** г., който е бил собственик на
недвижим имот, находящ се в гр.П., област Б., включващ
УПИ * за имот пл.№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр.П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.
Сочи се, че с решение № 2229/
13.07.1994 г. на Върховния касационен съд е било възстановено правото на
собственост на ищците върху имота, описан в съдебния акт като съставляващ в
една своя част имот пл. № * по плана на града от 1962 г.
Ищците твърдят, че по ПУП на гр.П., одобрен със заповед № 700/
17.07.2006 г. притежаваният от тях имот от 2,5 дка е инкорпориран в
урегулирания с този план УПИ * с площ от 6080 кв.м., кв.*, владян от ответника. Бил е съставен акт за държавна собственост за имота
№ 4601/ 23.06.2008 г.
Подчертава се, че ответникът –
Българската държава, в лицето на втория ответник, владее имота и понастоящем.
На тази база се претендира приемане
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен
имот, включващ УПИ * за имот пл.
№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.,
който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците
владението върху описания имот.
Предявеният иск е с правно
основание чл.108 ЗС.
При преценката си за допустимост
на иска, съгласно чл.140, ал.1 ГПК, съдът констатира следното:
Претендира се в настоящия процес
от ищците ревандикация на имот с площ от 2500 кв.м., за който се сочи, че не е
заснет в кадастралната карта, а формира част от въведения в кадастралния план поземлен
имот с идентификатор *** и с квадратура от 6497 кв.м. В изложената хипотеза следва да се заключи, че
липсва годен обект на претендираното от ищците право на собственост, тъй като
индивидуализацията на имоти, намиращи се в територии с одобрена и влязла в сила
кадастрална карта може да се осъществи само на базата на въведеното в картата.
За случаите, когато поради грешка или непълнота одобрената кадастрална карта е
компрометирана и е налице спор за материално право, е предвиден специалният иск
по чл.53, ал.2 ЗКИР, с който правоимащите могат да установят правата си към
момента на изготвяне на картата, която, при успешно провеждане на иска, да бъде
надлежно попълнена с липсващия имот. От този момент - юридическото „раждане” на
имота, чрез въвеждането му като самостоятелна кадастрална единица, недвижимият
имот може да бъде защитаван с искове за собственост. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, изразена в Решение – 153 – 09 - ІІІ, Решение – 401 – 10 – І, Решение
– 81 – 11- І, Определение -156 – 11- І.
В настоящия случай ищците не са
ангажирали доказателства за успешно проведена от тях процедура по отстраняване
на непълноти и грешки и попълване на кадастралната карта по чл.53, ал.2 ЗКИР с
нанасяне на имота им, което води до извода, че липсва годен обект на твърдяното
от тях право на собственост и предявеният за защитата му иск е недопустим,
поради което производството по него следва да бъде прекратено.
По отношение на втория ответник –
Администрация на Министерския съвет на Република България, е налице още едно
основание за недопустимост на производството – липса на правосубектност.
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по предявения от Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********,
тримата с адрес: гр. Б. ***, тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за връчване: гр. Б.***, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***, тримата чрез
пълномощниците си адв. Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр. С., ***, иск против Българската държава,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и
Администрацията на Министерския съвет на Република България, за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен
имот, включващ УПИ * за имот пл.
№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.,
който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор
на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците
владението върху описания имот.
Определението е обжалваемо с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: