Определение по дело №2421/2012 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер                                      14.01.2013 година                           град Бургас

Бургаският    окръжен съд                                  първо гражданско отделение,

на    четиринадесети  януари                две  хиляди  и  тринадесета    година

В    закрито   заседание    в    следния    състав:

Председател Илияна  Балтова

Членове

Секретар     

Прокурор

като разгледа докладваното от   съдията  Ил. Балтова             

гражданско дело  № 2421                            по описа за 2012 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Б., *** тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за връчване: гр.Б., ***, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***, тримата чрез пълномощниците си адв.Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр.С., ***, против Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Администрацията на Министерския съвет на Република България.

Ищците твърдят, че са наследници на бившия жител на гр.П. С.К.А., починал на *** г., който е бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр.П., област Б., включващ УПИ * за имот пл.№ * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр.П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м.

Сочи се, че с решение № 2229/ 13.07.1994 г. на Върховния касационен съд е било възстановено правото на собственост на ищците върху имота, описан в съдебния акт като съставляващ в една своя част имот пл. № * по плана на града от 1962 г.

Ищците твърдят, че по ПУП на гр.П., одобрен със заповед № 700/ 17.07.2006 г. притежаваният от тях имот от 2,5 дка е инкорпориран в урегулирания с този план УПИ * с площ от 6080 кв.м., кв.*, владян от ответника. Бил е съставен акт за държавна собственост за имота № 4601/ 23.06.2008 г.

Подчертава се, че ответникът – Българската държава, в лицето на втория ответник, владее имота и понастоящем.

На тази база се претендира приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот, включващ УПИ * за имот пл. № * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м., който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците владението върху описания имот.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС.

При преценката си за допустимост на иска, съгласно чл.140, ал.1 ГПК, съдът констатира следното:

Претендира се в настоящия процес от ищците ревандикация на имот с площ от 2500 кв.м., за който се сочи, че не е заснет в кадастралната карта, а формира част от въведения в кадастралния план поземлен имот с идентификатор *** и с квадратура от 6497 кв.м. В изложената хипотеза следва да се заключи, че липсва годен обект на претендираното от ищците право на собственост, тъй като индивидуализацията на имоти, намиращи се в територии с одобрена и влязла в сила кадастрална карта може да се осъществи само на базата на въведеното в картата. За случаите, когато поради грешка или непълнота одобрената кадастрална карта е компрометирана и е налице спор за материално право, е предвиден специалният иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, с който правоимащите могат да установят правата си към момента на изготвяне на картата, която, при успешно провеждане на иска, да бъде надлежно попълнена с липсващия имот. От този момент - юридическото „раждане” на имота, чрез въвеждането му като самостоятелна кадастрална единица, недвижимият имот може да бъде защитаван с искове за собственост. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в Решение – 153 – 09 - ІІІ, Решение – 401 – 10 – І, Решение – 81 – 11- І, Определение -156 – 11- І.   

В настоящия случай ищците не са ангажирали доказателства за успешно проведена от тях процедура по отстраняване на непълноти и грешки и попълване на кадастралната карта по чл.53, ал.2 ЗКИР с нанасяне на имота им, което води до извода, че липсва годен обект на твърдяното от тях право на собственост и предявеният за защитата му иск е недопустим, поради което производството по него следва да бъде прекратено.

По отношение на втория ответник – Администрация на Министерския съвет на Република България, е налице още едно основание за недопустимост на производството – липса на правосубектност.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Д.Д.Т., ЕГН **********, М.С.Т., ЕГН **********, Н.С.Т., ЕГН **********, тримата с адрес: гр. Б. ***, тримата чрез пълномощника си адв. Е.А., с адрес за връчване: гр. Б.***, Н.П.К., ЕГН **********, С.К.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, и Е.К.Д., ЕГН **********,***, тримата чрез пълномощниците си адв. Н.Ч. и Н.Х., с адрес за връчване: гр. С., ***, иск против Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Администрацията на Министерския съвет на Република България, за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на поземлен имот, включващ УПИ * за имот пл. № * и част от УПИ * в кв.* по плана на гр. П. от 1962 г. с площ от 2500 кв.м., който имот е част от поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри за град П., одобрени със заповед № РД-18-106/ 09.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 6497 кв.м., и осъждане на Държавата да предаде на ищците владението върху описания имот.

Определението е обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Бургаския апелативен съд.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: