Р Е Ш
Е Н И Е-35
Гр.В
27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател
: Г. Й.
Членове :1.
2.
при
секретаря И. К. .................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. т. дело № 65
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано
по исковата молба на С.Ц.Ц. с ЕГН: **********
и Ц.Ц.Й.
с ЕГН: ********** ,представлявани от адвокат С. Л. С. със
съдебен адрес ***
срещу Г. Ф. (ГФ),с адрес: гр С. представлявано от Б. М.-Изпълнителен
директор с правно основние: чл. 558, ал.
5, вр. чл.557, ал.1, т. 2, б."а" от Кодекса за застраховането
В исковата молба се поддържа ,че на 29.06.2018 г.,
около 18:30 часа, В.Ц.Т. *** в района на мост до дом № 43 е управлявал МПС (лек
автомобил) Марка БМВ с № на рама WВАСА, като нарушил правилата за движение,вследствие на което е загубил управлението на
автомобила, който загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното платно и
преминал през метален парапет в района на моста, след което лекият автомобил
паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.Ц.Й..За настъпилото пътнотранспортно
произшествие било образувано досъдебно
производство, както и НОХД № 76/2019г. по описа на Окръжен съд - гр.В. което било приключило с
осъдителна присъда № 58 от 07.06.2019г., с която В.Т. бил признат за виновен в причиняване на смърт по
непредпазливост и бил осъден на лишаване
от свобода, като наказанието е отложено за срок от две години.
В резултат на
злополуката починал Н.Ц.Й., ЕГН:**********,
който е брат на ищците С.Ц.Ц. и Ц.Ц.Й..
Ищецът С.Ц.Ц. изключително тежко понесъл загубата на своя брат , тъй като били изключително близки в личен и емоционален
план. Въпреки че ищецът С.Ц. ***, той често посещавал дома на своята
майка С. и брат си Н. ***, където се
събирали по повод на празници и други семейни събития. Ищецът С.Ц.Ц.
споделял, че винаги е бил спокоен по
отношение на възрастната си майка Снежана ,защото знаел че брат му Н. е там и ще се грижи добре за нея, но
след нелепата му смърт същия изпитва тревога ,защото сега той и другият брат Ц. ще следва да поемат грижите за нея,
тъй като тя е в доста напреднала възраст.
Твърди се ,че ищецът Ц.Ц.Й. също изключително тежко понесъл загубата на своят брат , тъй като били изключително близки в личен и емоционален
план. Въпреки че ищецът
Ц.Ц. ***, а към момента работи в Г. той често посещавал дома на своята майка С. и брат си Н. ***, където се събирали
по повод на празници и други семейни събития. Ищецът Ц.Ц.Й. споделял, че винаги е бил спокоен по отношение на възрастната си майка С. ,защото знаел, че брат му Н. е там и че се грижи добре за нея, но след нелепата му смърт същия изпитвал тревога ,защото сега той и
другият брат С. следвало да поемат грижите за нея, тъй като тя била в доста напреднала
възраст.
Към датата на пътнотранспортното
произшествие - 29.06.2018г., лекият автомобил Марка БМВ не притежавал
валидна застраховка ..Гражданска отговорност на автомобилистите“. Законодателят в чл.557. ал. 1 от КЗ (в сила от
01.01.2016 г.) давал правната
възможност на всяко увредено лице при пътнотранспортно произшествие да
претендира обезщетение от Гаранционен фонд, в случай, че неимуществените вреди
са причинени от моторно превозно средство, което няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Целта на законодателя била всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде
равностоен еквивалент на всички претърпени щети.
Твърди се ,че към Г. ф. били заведени Претенции ,по които били образувани Щети с № 19210270 от 19.07.2019г. за С.Ц.
и № 19210268 от 19.07.2019г. за Ц.Й.. С писма изх.№ 24-01-472 от 31.07.2019г. и
изх. № 24-01-470 от 31.07.2019г. Г. ф. уведомил заявителите, че е не е определил обезщетение за
претърпените неимуществени вреди с
мотива, че те не са претърпели трайни болки
и страдания от смъртта на брат си , тъй като между
тях не е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която да
е сравнима по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките на загиналия.
Ищците изразяват несъгласие срещу констатациите на поради следните
причини:
С Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Общото
събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегии (ОСНГТК) на
Върховния касационен съд (ВКС) решил материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд
(ПВС) и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки
и страдания, които
в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
По-нататък в исковата молба се развиват подробни
доводи относно това ,че е справедливо и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди ако са създали с починалия постоянна, трайна
и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки
и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
От дадените пред
органите на досъдебното производство показания на ищците и двамата заявявали по категоричен начин, че с пострадалия Н.Й. са израснали
заедно в едно домакинство в село С. и че били в
изключително близка емоционална, роднинска връзка. Съвсем естествено и нормално
било след навършване на
пълнолетието всеки от тях да живее отделно със своето семейство в населеното
място и държава ,в които битува и работи, но да
се твърди, че между тях не е имало никаква емоционална близост и връзка и че те
не търпят никакви болки и страдания от смъртта на брат
им ,било несъстоятелно.В мотивите на
цитираното Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно
дело № 1/2016 г. Общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската
колегии (ОСНГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) никъде не се сочело, че към момента на настъпване на събитието братята
или сестрите е следвало да живеят в едно домакинство и в едно и също населено
място. Достатъчно било да се докаже, че
същите са поддържали връзка, общували са, посещавали са си домовете и са се
събирали на семейни и официални празници, което в настоящия случай било безспорно доказано.
Поддържа се ,че ищците страдали изключително много от смъртта на брат си, като докато
той бил жив и се е грижил и помагал
на майка им С. Ц. ,те изпитвали спокойствие, защото са знаели, че тя е в сигурни ръце и въпреки
напредналата й възраст за нея ще се полагат адекватни грижи. Към настоящия
момент грижите за нея се споделяли от тях двамата.
Поддържа се ,че в случая не е налице хипотезата на братя и сестри, които са
израснали в различни семейства и не се познават ,за да нямат никаква емоционална близост и връзка и поради тази причина се поддържа ,че позоваването от страна на ГФ на Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. е неправилно и несъстоятелно, като ГФ
тълкува текста на това решение доста превратно и в несъответствие с действителната
фактическа обстановка по казуса.
Иска се да бъде постановено решение,с което на основание чл.558, ал.5 от КЗ да се осъди Г. Ф. да заплати на ищците С.Ц.Ц. и Ц.Ц.Й.,
обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат
на ПТП от 29.06.2018г. в размер на по 50 000лв. /петдесет хиляди/ лева, за
всеки един от тях ведно със законната лихва от датата на ПТП -29.06.2018г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се извършените по
делото разноски ,в т.ч. и договорения
адвокатски хонорар.
Към исковата молба са приложени :
1. Присъда №
58 / 07.06.2019г. на ВОС и мотиви към присъдата;
2. Претенция
вх.№ 24-01-472 от 19.07.2019г.;
3. Претенция
вх.№ 24-01-470 от 19.07.2019г.;
4. Писмо
изх.№ 24-01 -472 от 31.07.2019г. на Г. ф.;
5. Писмо
изх.№ 24-01-470 от 31.07.2019г. на Г. ф.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба ,в който оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди по основание и размер.
Не се оспорва ,че в изпълнение на процедурата по чл.288 ал.9 от
Кодекса за застраховането (отм.) Фондът е отказал да изплати обезщетение за
неимуществени вреди на ищците,тъй като не
били
представени доказателства, че ищците и загиналият са били силно привързани един
към друг, че са имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките на загиналия.С оглед на горното се поддържа ,че исковата претенция на С.Ц.Ц. и Ц.Ц.Й. е неоснователна.
В разглеждания
случай нямало как да са установени наличието на конкретни житейски
обстоятелства, които да се направили привързаността между ищците и починалия им
брат толкова силна, така че смъртта на последния да е причинила на ищците
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за конкретната родствена връзка.
Поддържа се ,че изложените от ищците твърдения
не разкривали наличието на особено близка
привързаност между тях и покойния им брат по смисъла, посочен в ТР №
1/21.6.2018 г. на ВКС - връзка, която да е изключително силна и то до степен,
надхвърляща естествената житейска привързаност между братя,като се развиват подробни доводи в това отношение.
Досежно размера на
предявената претенция от по 50 000.00 лева (или общо в размер на 100 000.00
лева) за неимуществени вреди се поддържа
,че размерът е изключително завишен, тъй като не
отговарял на съществуващите в страната
икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП -
29.06.2018 г. Отделно от това, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 във връзка с § 96. (1) от КЗ, се определяло в размер до 5 000,00 лв.Ищците и техния процесуален
представител не отчитали
обезщетителната, обезпечителната, социалната
и защитната функции
на Фонда.Предявяването на
претенцията пред Видинския окръжен съд, за сумата от 100 000.00 лева (сто
хиляди лева) целяло с присъждане на
едно бъдещо обезщетение за претърпени неимуществени вреди единствено би променило стандарта на живот
на ищците и би ги облагодетелствало в икономически план, а не би репарирало причинените му
вреди.
Сочи се ,че исковата претенция не кореспондира със
задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о,
решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др.
Поддържа се ,че ищците напълно неуместно и неправилно
се били позовали на Решение на Съда
(втори състав) от 24 октомври 2013 година по дело С-277/12 (Vitalijs Drozdos срещу Balkimus AAA), както и на Директива 2009/103/ЕО (която кодифицира отменените понастоящем
директиви 72/166/ЕИО, Втора директива 84/5/ЕИО, Трета директива 90/232/ЕИО на
Съвета, Директива 2000/26/ ЕО както и Директива 2005/14/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 г.), но те не обуславят възможност за
присъждане на обезщетение в по- висок размер,като се изразяват подробни съображения
в тази насока.
Оспорват се изцяло претенциите за лихва от датата на процесното
ПТП. Твърди се ,че фондът не бил делинквент, не бил застраховател и не
изплащал обезщетения по силата на
договор, а изпълнявал едно чуждо
задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при определени в него
случаи и след изпълнението на специална процедура, поради което съгласно
разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната съдебна практика задължението
за лихва възниквало след изтичане на
срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Във връзка с процесното
ПТП била образувана щета, по която ГФ
се бил произнесъл в
законоустановения срок.В тази връзка се оспорва началният момент на законната лихва и се иска Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на
завеждане на исковата молба в съда.
Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който:
• бил пътувал в
увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което било в пряка
причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда-
нарушение на чл.137а от ЗДвП;
• се бил съгласил да пътува
при неправоспособен водач, който познавал;
• се бил съгласил да пътува
при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични
вещества;
• бил употребил
алкохол/наркотични вещества заедно
с водача преди процесното ПТП.
На основание чл.
219, ал.1 от ГПК с оглед реализиране на регресния иск на Фонда
по 558, ал. 7 от КЗ при евентуално уважаване на настоящия иск се иска да бъде конституирано в качеството на трето лице - помагач на страната на
Гаранционен фонд по настоящото дело посочения виновен за процесното
ПТП водач В.Ц.Т. ЕГН ********** ***,което
искане е уважено от съда.
Видинският окръжен
съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Третото лице
–помагач В.Ц.Т. към 29.06.2018г. е бил непълнолетен, но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той не притежава
свидетелство за управление на МПС.
Към посочената дата третото лице –помагач В.Ц.Т. ***
заедно с майка си А.А. в дома на пострадалия Н.
Ц. Й.. Последният притежавал
лек автомобил „БМВ"
с рама № WВАСА
.., който не
бил регистриран по съответния ред в КАТ-ПП- В. съгласно
Наредба I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на
моторните превозни средства
и ремаркета, теглени от тях, и реда за представяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства и
нямал регистрационни табели. Същият бил изправен и в движение. На 29.06.2018г.
третото лице –помагач В.Ц.Т. заедно
с пастрока си Н. Й., неговите дъщери от предишна
връзка С. и Г., и майка му А.А. ***,
където се провеждал
ежегоден събор. Там третото лице –помагач В.Ц.Т. и Й. изпили
по една бира.
След обяд се върнали в къщата си в с. С. и седнали да
пият.Третото лице –помагач В.Ц.Т. пил
бира, а пострадалия Й. ракия. Около
18. часа привечер Й.
поискал от свидетелката А. ключовете на лекия автомобил „БМВ"
,вследствие, на което между тях възникнал лек скандал, в които се включила и майката на
Й.. Двете свидетелки увещавали пострадалия Й., че е употребил
алкохол и че не трябва да шофира, на което той отговорил, че ще седи само в
колата и ще слуша музика. А. му дала ключовете. Й. отишъл на двора при
автомобила. Седнал на предната дясна седалка, а ключовете поставил в таблото.
Малко след него от къщата излязъл и третото лице –помагач В.Ц.Т., който решил да се повози и
седнал на шофьорското
място. По това
време пострадалият Й. бил
вече задрямал и
дватата не са разговаряли.
Третото лице –помагач В.Ц.Т. запалил автомобила и се насочил към с. Вещица,
като подкарал автомобила с 76км/ч. Движейки се в селото, малко преди моста,
навлязъл в ляв завой, като от
високата
зкорост автомобила поднесъл, започнал странично приплъзване, ударил се в
металния парапет на моста и излетял от пътя ,като паднал в дерето под моста, на
дясната си страна. След удара третото лице –помагач В.Ц.Т. напуснал автомобила
и се насочил към с. Вещица при баба си, а
пострадалия Й. останал да лежи в автомобила.
Впоследствие се установило, че Й. е починал.
Третото лице –помагач В.Ц.Т. бил установен след около
1 час и доведен на местопроизшествието, където бил изпробван за алкохол с
алкотест дрегер, който отчел 1,08%о, концентрация на алкохол в кръвта. Третото
лице –помагач В.Ц.Т. не отрекъл, че именно той е управлявал автомобила.
От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-автотехническа екпертиза е видно, че скоростта на
автомобила е била 76 км/ч, т.е. над разрешената от Закона скорост в населено
място от 50 км/ч. Опасната зона на спиране на автомобила при 76 км/ч е 54
метра, а при движение с 50 км/ч е 36 метра, което е значително по- голямо
разстояние и е основна причина за настъпилото ПТП.
От заключението на назначената на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп № 36/2018г. е
видно, че смъртта на Н.Й. се дължи на несъвместими с живота увреждания-
разкъсване на сърдечния мускул, с отворени сърдечни кухини, остър кръвоизлив в
гръдната кухина вследствие на множество счупвания и разкъсвания в гръдната и
коремна кухини. Уврежданията отговорят да са причинени по време на ПТП, което
сочи, че е налице причинно-следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Й..
Видно от заключението на назначената на досъдебното
производство психолого-психиатричната експертиза, третото лице –помагач В.Ц.Т.
е вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното, и е могъл да
ръководи постъпките си.
Видно от удостоверение №953000-9892/04.12.2018г. от
Сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР-В., процесното МПС управлявано от
подсъдимия Т., не е регистрирано по надлежния ред, съгласно чл.140, ал.1 и ал.2
от ЗДвП и Наредба 1-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за представяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства.
При така установената фактическа обстановка с присъда
№58/ 07.06.2019 г. по НОХ Дело № 76 по описа за 2019г.на Окръжен съд-В. подсъдимият В.Ц.Т., роден на ***г***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН ********** Е ПРИЗНАТ ЗА
ВИНОВЕН в това ,че като непълнолетен, но след като е разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, на
29.06.2018г. в с.С., обл.В. в района на мост, при управление на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „БМВ" с номер на рама WВАСА без
поставени регистрационни табели, в пияно състояние с концентрация на алкохол в
кръвта 1,08 на хиляда с посока на
движение от с.С. към с. В., нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл.5, ал.З, т.1 - на водача на ППС е забранено да управлява ППС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда; чл.150 - всяко ППС, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
и по чл.21, ал.1 - при избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/h - за категория „В" в населено място 50 км/h, като при навлизане в ляв
завой със скорост от 76км/h загубил контрол върху управлението на автомобила,
който загубил напречната си устойчивост, започнал странично плъзгане, напуснал
пътното платно, блъснал се и преминал през метален парапет в района на моста,
след което автомобилът паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си
страна, с което по непредпазливост е причинил смъртта- на Н.Ц.Й., ЕГН: **********
***, поради което и на основание чл.343,
ал.3, предложение 1-во, б."б", във вр. с ал.1, б."в", във
вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.63, ал.2, т.2 от НК, във вр. с чл.5, ал.З, т.1
с чл.21, ал.1 и с чл.150 от ЗДвП, във вр. с чл.373, ал.2, във вр. с чл.372,
ал.4 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК осъдил подсъдимия В.Ц.Т., като му
определил наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, което
намалил с 1/3 и му наложил наказание
„Лишаване от свобода", за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.
На основание чл.69, ал.1 от НК отложил изтърпяването
на наложеното наказание „Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът признал подсъдимия В.Ц.Т. за ВИНОВЕН в това ,че като непълнолетен, но след като е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, на 29.06.2018г. в с.С., обл.В., по ул." " в района на
мост, управлява МПС - лек автомобил марка „БМВ" с номер на рама WВАСА без
поставени регистрационни табели, с посока на движение от с.С. към .с.В., което
не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № 1-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за представяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл.345,
ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК ОСЪЖДА подсъдимия В.Ц.Т.
като му наложил наказание „Глоба" в
размер на 500/петстотин/ лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът наложил на подсъдимия В.Ц.Т., ЕГН:********** със
снета по - горе самоличност по-тежкото от горните наказания, а именно „Лишаване
от свобода" за срок от 1/една/ година и 4/четири/ месеца.
На основание чл.69, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза
,изпълнена от в.л.д-р А.И./л.42 и сл. от т.2 от делото/,която дава заключение
,че в кръвта на пострадалия е установена концентрация на алкохол 2,25 на хиляда ,че смъртта се дължи на
несъвместимо с живота увреждане-разкъсване на сърцето с отворени сърдечни
кухини и остър кръвоизлив в градната кухина. Описаните травматични увреждания
се дължат на удари от или върху тъп,твърд предмет и нараняване на вътрегръдни
органи от костните крайща на счупените ребра и гръдна кост, по време на
ПТП.Налице е пряка причинна връзка между ПТП-то и причинените травматични
увреждания и смъртта на пострадалия Й..Липсват увреждания,които категорично да
сочат,че в момента на ПТП-то пострадалият е бил с поставен обезопасителен
колан.Според вещото лице при поставен обезопасителен колан не би могло да се
предотврати получаването на всички гореизброени травматични увреждания, но е
възможно да не са били в такъв обем и тежест.
Вещото лице Р.И. дава заключение /л.19 и сл. от т.2 от
делото/ ,че произшествието е настъпило след края на прав участък от ул. ” и
последващ остър ляв завой по посока на с. В. в района на мост, като автомобилът
не следва траекторията на улицата, излиза отдясно на уличното платно, като
разрушава предпазен парапет в началото на моста от дясната му страна и пада в
дере, като се установява на дясната си страна, подпрян на дървета.
Денивелацията на терена на дерето спрямо пътната настилка на моста е намерена
4,90 м (ниво, от което автомобилът е полетял към дерето).От намерените следи от
странично преплъзване на колелата на л.а. е видно, че същият е навлязъл в
зоната на острия ляв завой със скорост, която няма да му позволи да следва
безопасно траекторията на същия и без да са предприети действия за аварийно
спиране, същият напуска вдясно уличното платно и се установява в
дерето.Произшествието е настъпило на ул. срещу дом № 43 в с. С., обл.В..В участъка на
произшествието важат правилата за движение в населено място.На основание чл.
21, ал. 1 от ЗДвП на превозните средства от категория „В”, какъвто е
участващият в произшествието лек автомобил „БМВ”, е забранено да превишават 50
км/ч в населено място.В участъка на произшествието не са намерени пътни знаци,
които да ограничават допълнително максимално допустимата скорост на движение в
населено място.Лекият автомобил „БМВ” се е движел по ул. „” с посока от края на
с. С. към с. В..ПТП е настъпило в светлата част на денонощието на участък с лек
надлъжен наклон от пътя в условията на остър ляв завой на мостово съоръжение,
без видим напречен наклон, суха пътна настилка от дребнозърнест асфалт,
износена с пропуквания и компроментирана по краищата на платното.В участъка на
произшествието уличното платно е с двупосочен режим на движение, по една пътна
лента за всяка посока. Платното е със ширина 5,00 м и ширина на всяка пътна
лента по 2,50 метра.В участъка на произшествието липсва надлъжна пътна
маркировка, която да разделя пътното платно на две ленти за движение, както и
крайни такава, която да служи за граница на пътя.В участъка на произшествието
са намерени следи от странично преплъзване на колелетата на лекия автомобил.Платното
за движение на ПТС е двупосочно с обща ширина 5,00 м. Състои се от две ленти,
всяка със ширина от 2,50 метра.Скоростта на движение на лекия автомобил при
полета му от моста до установяването му в дерето е била около 50 км/ч.
Скоростта на движение на лекия автомобил преди удара в
парапета на моста е била около 66 км/ч.
Лекият автомобил марка „БМВ”, модел „318и“ се е ударил
с предна дясна ъглова част в десния парапет на моста, откъснал го е от основата
и е паднал заедно с него в дерето под моста.
Преди удара е нямало въртене и преобръщане на
автомобила, а е имало плъзгане напред и в дясно след навлизане в кривата на
завоя поради факта, че центробежната сила е превишила тази на сцепление между
гумите на автомобила и пътя. След изпадане от моста автомобила се е завъртял
надясно спрямо надлъжната си ос и се е установил в покой върху дясната си
странична част подпрян на дърво, както е показано на мащабната скица.
Предпазните колани според вещото лице са средство за
пасивна защита, предназначени за удържане на водача на автомобила и пасажерите
му на място в случай на внезапно спиране на автомобила. Използването на
предпазните колани предотвратява придвижването на намиращите се в автомобила
хора по инерция и съответно възможното им контактуване при удар на автомобила с
частите на интериора в купето му, или с други пасажери, а също така гарантира,
че пасажера ще се намира на положение, гарантиращо безопасно отваряне на
въздушната възглавница. Предпазният колан се разтяга в определена степен при
рязко издърпване, като по този начин поглъща част от кинетичната енергия и
удържа телата на водача на автомобила и пасажерите му на място в случай на
внезапно спиране на автомобила - те фиксират тялото към облегалката (за
триточковите - гръдния кош за облегалката, и таза и крайниците за седалката).В
случай на челен удар инерционният предпазен колан се задейства при движение
напред на тялото на ползвателя от 35 до 50 мм. и блокира преди достигане на
тялото му до детайлите от купето на автомобила. При деформация на купето,
коланът не може да предпази тялото на ползвателя от съприкосновение с части от
купето.Предпазния колан практически предпазва пътника при челен удар, когато не
се деформира купето и при преобръщане като задържа тялото върху седалката и
предпазва главата от удар в тавана.При завъртане (ротация), идентични с
настоящия случай, коланът няма възпиращо действие и главата и раменете имат
възможност да контактуват с частите от купето. Следователно, независимо дали
коланът е бил поставен или не, резултатът би бил един и същ.
Механизмът
на произшествието определя като основни причини за настъпването му управлението
на лекия автомобил „БМВ” от водач, който не е правоспособен, бил е под
въздействие на алкохол и е управлявал с превишена скорост.
Процесният лек автомобил марка „БМВ”, модел „318и” без
регистрационни табели е бил произведен през 1993 год. и съгласно
специализираната литература е бил оборудван е 2 бр. въздушни възглавници - на
предните седалки и 5 бр. триточкови инерционни предпазни колани - по един на
всяко място.
В с.з.на 6 март 2020 г. бе разпитан свидетелят А. В.А.,която
живеела на съпружески начала с починалия.Установява ,че ищците живеели в София
,където работели.Установява ,че братята-ищци се почувствали много зле при
новината за смъртта на брат си,че между ищците и починалия им брат имало силна
емоционална връзка ,че всички братя се събирали на празниците,че всеки ден
разговаряли по интернет.
По делото е назначено в.л.д-р Н.Н. със задача да
отговори на въпроса са причинените на ищците психически травми от смъртта на
брат им.При интервюто и клиничния преглед вещото лице д-р Н.Н. намерил данни и описания за понесени психични
травми. Към момента на съобщението за гибелта на брат им Н. двамата ищци изпаднали в стресирано състояние - остра
реакция на стрес. В последвалите дни и месеци симптомите и изживяванията
варирали в рамките на нормална траурна реакция. Няма данни двамата да са търсили специализирана консултативна помощ и
лечение за изживяванията си.Вещото лице не намира данни за клинично значими психопатологични
симптоми ,изискващи психично здравно подпомагане или лечение.Към момента на
прегледа- 03.06.2020 г.е констатирано ,че ищците са психично здрави, поведенчески подредени и
адекватни.
При така установената фактическа обстановка Видинският
окръжен съд прие за установено следното
от правна страна :
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" КЗ, Г.
ф. изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република Б. на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите
е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република Б. и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Основателността на прекия иск на увредения срещу Г. ф. за обезщетяване на причинените в резултат на
застрахователно събитие вреди предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца на липсата на валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на водача на лекия
автомобил ,виновен за настъпването на
ПТП , настъпилите вреди, резултат от поведението на незастрахования водач,
включително обосноваване на техния вид и размер.
Фактът ,че лек авточобил Марка БМВ с № на рама КА , управляван от В.Ц.Т. не е имал валидно сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към датата на
застрахователното събитие се установява от приложените писмени доказателства и
най-вече от влязлата в сила присъда и не се оспорва от ответника и от третото
лице-помагач.
Налице е влязла в сила присъда, обвързваща гражданския
съд, като в последната наказателният съд се е произнесъл по механизма на ПТП и определяне на лицето,
виновно причинило вредоносния резултат .От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин механизма на ПТП ,който е описан по-горе в
мотивите ,като лицето,виновно причинило вредоносният резултат, е водачът на лек
автомобил Марка БМВ с № на рама WВАСА В.Ц.Т. .
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия В. Р. се приема ,че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.Обезщетение се присъжда при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му вреди.
В конкретния случай се установява ,че между ищците и
починалия им брат е имало нормалната между братя емоционална привързаност
,изразяваща се в общуване по интернет с оглед на обстоятелството ,че ищците
живеели и работели в София ,в празнуване на семейни и религиозни празници и
пр.Не се установява обаче наличието на конкретни обстоятелства ,които да са
направили привързаността между ищците и починалия им брат толкова силна, така
че смъртта на последния да е причинила на ищците морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната
родствена връзка.Категорично не се установява наличието на емоционална връзка
,която да надхвърля естествената житейска привързаност между братя. Не се
установява отношенията да са се различавали от нормалните отношения между братя. И тримата са
били зрели мъже,създали свои семейства и самостоятелно осигуряващи прехраната
си . От интервюто и клиничния преглед
вещото лице д-р Н.Н. намерил данни и
описания за понесена психична травма. Към момента на съобщението за гибелта на
брат им Н. двамата ищци изпаднали в
стресирано състояние - остра реакция на стрес. В последвалите дни и месеци
симптомите и изживяванията варирали в рамките на нормална траурна реакция. Няма
данни двамата да са търсили
специализирана консултативна помощ и лечение за изживяванията си.Вещото лице не
намира данни за клинично значими
психопатологични симптоми ,изискващи психично здравно подпомагане или
лечение.Към момента на прегледа- 03.06.2020 г.е констатирано ,че ищците са психично здрави, поведенчески подредени и
адекватни.От заключението на вещото лице може да се направи извода за наличието
на стандартна реакция при загуба на близък човек ,която обаче не съставлява
изключение по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, докладчик съдия Веска Райчева,което обстоятелство
налага отхвърляне на предявените искове.
В практиката на ВКС /напр.Определение № 701 от
9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 681/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.
Б./ се приема ,че изключение е налице не само когато е налице близка родствена
връзка ,но и др.обстоятелства като напр.особена емоционална връзка през целия
съзнателен живот,обусловено от малката разлика във възрастта ,
обстоятелството, че са сестрите живеели заедно, а след омъжването им – близко
една до друга,че са се виждали ежедневно и са отглеждали заедно децата си в
атмосфера на разбирателство и взаимопомощ. В
Определение № 435 от 19.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2606/2019 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията Галина И.,се приема ,че връзката между ищеца и неговия
дядо, загинал при процесното ПТП, е била изключителна, че между двамата имало
трайни отношения на обич и близост,обусловени от това ,че дядото е бил като
баща за внука си поради развода на родителите.
В Определение № 291 от 7.05.2020 г. на ВКС по т. д. №
2108/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А. се приема ,че в
резултат на редица житейски обстоятелства като незначителна разлика във
възрастта, рано настъпил развод между родителите, последвала го необходимост
двамата сина, упражняването на родителските права по отношение на които са
предоставени на майката, не само да преодолеят ноторно стресовия за децата
разпад в семейството, но да й станат морална, а впоследствие и материална
опора, общо да продължат посещенията на напусналия дома им баща, между двамата
братя, приживе на починалия, е създадена такава особена близост и силна обич,
че внезапната смърт на единия от тях е довела до необичайно интензивен и
продължителен емоционален шок у преживелия, който не само видимо е променил
характера си, но без конкретна друга причина е напуснал професията си на
военен, професионалната си реализация до момента и обезпеченост, изменяйки
изцяло начина си на живот и подчинявайки го на дейността, осъществявана от
загиналия му брат. Загърбил е също и любимото си дългогодишно хоби, което
двамата са споделяли и силно е ограничил социалните си контакти.С оглед на
гореизложеното ВКС приема ,че е налице изключението ,предвидено в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
Ответникът Г. Ф. гр. С., ул. не е
направил искане за присъждане на разноски ,поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание Чл.432 ал.1 и Чл.557
ал.1 ,т.2,б“а“ Кодекса за застраховането Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.Ц.Ц. с ЕГН: ********** ,представляван от адвокат С. Л. С. със съдебен адрес *** срещу Г. Ф. гр. С. за заплащане застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени
вреди в резултат на смъртта на брат му Н.Ц.Й.,причинена
от водача В.Ц.Т. при управлението на лек автомобил Марка БМВ с № на рама без
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и иска за присъждане на законната лихва върху
горната сума от 29.06.2018 г.до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Ц.Ц.Й. с ЕГН: ********** ,представлявани от адвокат С. Л. С. със съдебен
адрес *** срещу Г. Ф. гр. С. за
заплащане застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му Н.Ц.Й.,причинена
от водача В.Ц.Т. при управлението на лек автомобил Марка БМВ с № на рама WВАСА без
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,както и иска за
присъждане на законната лихва върху горната сума от 29.06.2018 г.до окончателното
изплащане на сумата.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ответника - В.Ц.Т. с ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: