№ 811
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20223100900474 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:37 часа се явиха:
Ищците А. Д. Р. и Р. П. Р., редовно призовани, не се явяват лично в
съдебно заседание, представляват се от адвокат Е. Ф., редовно
упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД ,
редовно призован, представлява се от юрисконсулт Д.Н., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице К. Д. К., редовно призована, явява се в съдебно
заседание.
АДВ. Ф.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Н.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
така, както е докладвано с Определение № 1448 от 28.09.2022 г.
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Р., ЕГН
**********, Варна и Р. П. Р., ЕГН **********, Варна, двете представлявани
от адв. Ем. Ф. от ВАК, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ
ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното дружество да
заплати на всяка една от ищците обезщетение за претърпени неимуществени
1
вреди, изразяващи се в болки и страдания, понесени в резултат от смъртта на
родственика Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в м. Фисека, гр. Т.,
виновно причинено от водача на л.а. Сузуки Суифт с ДК № ******, Д.Б.Р.,
като ищцата А. Р. като сестра на починалото лице претендира сумата от 50
000 лева обезщетение,ведно със законните лихви, считано от датата на ПТП
19.01.2018г. до окончателното изплащане, а втората ищца Р. Р., в качеството
си на племенница на починалия претендира сумата от 30 000 лева, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение от 19.01.2018г. до изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърдят съществените за предявените искове
обстоятелства, а именно, че двете ищци се явяват родственици на починало
при ПТП лице, които са понесли от смъртта му силни болки и страдания,
даващи им основание да претендират обезщетение за неим. вреди въз основа
на валидна имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
между ответното дружество и виновния за ПТП водач на л.а. Сузуки суифт,
по полица № BG/02/117000942579, със срок на действие от 25.03.2017г. до
24.03.2018г. Твърди се подадена застрахователна претенция от ищците пред
ответното дружество на 05.05.2022г., по която са заведени застр. щети №
********** и № **********. С допълнителна молба от 26.07.2022г. ищците
са посочили банкови сметки съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК.
В исковата молба и двете ищци твърдят, че са имали изключително
близки, повече от обичайното, отношения с починалото при ПТП лице, тъй
като ищцата А. Р. има редица заболявания, които изискват 100 % чужда
помощ за обслужването, осигурявана от родители и брат, като последният е
полагал идентични родителски грижи и за детето на ищцата – Р. Р.. Със
смъртта на Б., и двете ищци са усетили по крайно негативен начин загубата
на най-близък и обгрижващ ги човек от семейството. Между Б. и сестра му е
съществувала дълбока емоционална връзка. Спрямо детето Р. вуйчото е
проявявал бащина грижа и любов, като е помагал както финансово, така и
емоционално в отглеждането ѝ.
В срока за отговор е постъпило становище на ответното
застрахователно дружество чрез упълномощения редовно адв. М. Г., за
неоснователност на предявените искове – същите се оспорват по основание и
размер. Оспорва се мат. легитимация на ищците, като правоимащи лица по
2
смисъла на ППВС № 4/61г., ППВС № 5/69г. и ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС. Сочи се, че към датата на ПТП починалото лице е имал съпруга и
дъщеря, на които е присъдено обезщетение за неим. вреди по т. дело
№898/2020 г. на ВОС. От горното се извежда възражение, че ищците следва
да установят фактите, въз основа на които твърдят, че спрямо тях и
починалото лице е съществувала привързаност извън обичайната степен
между брат и сестра и вуйчо и племенница. Евентуално, ответникът въвежда
възражение за съпричиняване на вредите от починалия, който се е возил в
автомобила без поставен предпазен колан. В л.а. са пътували и други лица,
които не са били засегнати в такава степен от ПТП, което сочи, че при
поставен предпазен колан починалия би могъл да избегне фаталните
последици от ПТП. Позовават се на прието съпричиняване от пострадалия в
размер на 30 % по цитираното т.дело № 898/2020г. на ВОС.
Отделно от изложеното, ответното дружество оспорва размера на
исковете като несъответен на принципа на справедливост и изключително
завишен. Позовава се на разпоредбата на пар. 96 от ПЗР на ЗИДКЗ от
м.12.2018г., в който е определен лимит на обезщетението до 5000 лева спрямо
кръга лица, в който попадат и двете ищци. При незачитане на СПН на
влязлото в сила решение по т.дело № 898/2020г., се иска указване на док.
тежест на страните. Претендира се отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени при субективно и
обективно кумулативно съединяване искове на А. Д. Р., ЕГН **********,
Варна и Р. П. Р., ЕГН **********, Варна, двете представлявани от адв. Ем. Ф.
от ВАК, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО БУЛ ИНС АД, ЕИК
*********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на всяка
от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, понесени в резултат от смъртта на общия родственик
Б.Д.Р., настъпила на 19.01.2018г. при ПТП в м. Фисека, гр. Т., виновно
причинено от водача на л.а. Сузуки Суифт с ДК № ******, Д.Б.Р., като
ищцата А. Р., сестра на починалото лице, претендира сумата от 50 000 лева
обезщетение, ведно със законните лихви, считано от датата на ПТП
19.01.2018г. до окончателното изплащане, а втората ищца Р. Р., в качеството
на племенница на починалия, претендира сумата от 30 000 лева, ведно с
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от
19.01.2018г. до изплащане на задължението.
3
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове: по чл. 432 вр. чл.
497 КЗ ГПК.
НЕ СЕ СПОРИ относно наличието на застрахователно правоотношение
на ГО на водача на МПС Сузуки Суифт с ДК № ****** към датата на ПТП;
относно наличието на ПТП на 19.01.2018г. при описания механизъм;
качеството на ищците като сестра и племенница на пострадалия. Съгласно чл.
300 ГПК, влязлата в сила присъда по НОХД №182/2019г. на Окръжен съд –Т.,
е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, поради което с оглед влязлата в сила присъда тези
обстоятелства се обхващат от СПН и не подлежат на установяване в
настоящия процес.
СПОРНИ СА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи родството си с пострадалото при
ПТП лице, степента и интензитета на претърпените от всеки от ищците болки
и страдания от смъртта на Б. Р.; наличието на всички специфични условия,
характеризиращи дълбоката привързаност на ищците с техния брат, съотв.
вуйчо, т.е. че са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
причиняваща продължителни болки и страдания, които е справедливо да
бъдат обезщетени.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да установи възраженията си срещу
исковете, вкл. за принос на пострадалия за настъпване на вредите по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ГПК.
АДВ. Ф.: Поддържам предявените искове. Нямам възражения по
проекто доклада, моля да се обяви за окончателен.
ЮРИСК. Н.: Поддържам отговора на исковата молба.
Въз основа изявленията на страните, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН проектодоклада, изготвен с Определение № 1448 от
28.09.2022 г.
Съгласно същото съдът е допуснал до приемане в съдебно заседание на
писмените доказателства, представени от страните при размяната на книжа и
е допуснал съдебно психиатрична експертиза.
ЮРИСК. Н.: Предвид разпределената доказателствена тежест и
4
указанията на съда, дадени с определението за насрочване, моля да бъде
назначена комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза, тъй
като имаме да доказваме съпричиняване. Вещите лица да отговорят на
въпросите:
Снабден ли е л.а. „Сузуки“, модел „Суифт“ с предпазен колан на всички
седалки и тяхната употреба би ли намалила рисковите травми при ПТП.
Бил ли е задействан коланът на пострадалия при процесното ПТП.
С оглед медицинските травми, дали пътникът е бил с поставен
предпазен колан.
При какъв механизъм са получени травмите и биха ли могли да бъдат
избегнати, ако са с поставен предпазен колан.
Би ли бил избегнат леталният изход, ако е поставен предпазен колан.
АДВ. Ф.: Считам, че искането е основателно.
СЪДЪТ докладва постъпилото т.д. № 898/2020 г. по описа на Окръжен
съд-Варна.
СЪДЪТ докладва писмо вх. № 23801/13.10.2022 г. от Окръжен съд-Т., с
което приложено изпращат заверен препис от Присъда № 3/27.02.2020 г. по
НОХД № 182/2019 г. по описа на ОС-Т..
СЪДЪТ намира, че представените от страните писмени доказателства,
както и постъпилите такива, следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
СЪДЪТ намира направеното от ответника доказателствено искане за
допускане на комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза с
поставените въпроси, за допустимо и относимо към предмета на спора,
поради което същата следва да бъде допусната.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото заверени за
вярност преписи от представените с исковата молба писмени доказателства,
както следва: Протокол за оглед на ПТМ от 19.01.2018 г., Препис Протокол за
оглед на ПТМ от 19.01.2018 г., Съдебно-медицинска експертиза № 21/2018 г.,
Епикриза от 23.01.2018 г., Резултати от образно изследване от 20.01.2018 г.,
5
Албум-Оглед на ПТП, извършен на 19.01.2018 г., Съдебно автотехническа
експертиза по ДП № 72/2018 г. по описа на РУ-гр. Т., Съдебно медицинска
експертиза № 32/19 г., Присъда № 3/27.02.2020 г. по НОХД № 182/2019 г. по
описа на ОС-Т., Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца изх. №
АУ013600ПР/09.02.2022 г., Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх. № АУ033613ПР/12.04.2016 г., Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки изх. № АУ075566ПР/27.07.2021 г., Експертно решение №
1634/099/30.06.2005 г., Удостоверение за раждане, издадено на 27.11.2017 г.,
писмо изх. № НЩ-3122/12.05.2022 г., писмо изх. № НЩ-3121/12.05.2022 г.,
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото т.д. №
898/2020 г. по описа на Окръжен съд-Варна, писмо вх. № 23801/13.10.2022 г.
от Окръжен съд-Т., с което приложено изпращат заверен препис от Присъда
№ 3/27.02.2020 г. по НОХД № 182/2019 г. по описа на ОС-Т..
ДОПУСКА комплексна съдебно автотехническа и медицинска
експертиза, вещите лица по която след запознаване с материалите по делото,
да отговори на въпросите:
1. Снабден ли е л.а. „Сузуки“, модел „Суифт“ с предпазен колан на всички
седалки и тяхната употреба би ли намалила рисковите травми при ПТП.
2. Бил ли е задействан коланът на пострадалия при процесното ПТП.
3. С оглед медицинските травми, дали пътникът е бил с поставен предпазен
колан.
4. При какъв механизъм са получени травмите и биха ли могли да бъдат
избегнати, ако са с поставен предпазен колан.
5. Би ли бил избегнат леталният изход, ако е поставен предпазен колан.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на експертите в
размер на общо 400 лв. (по 200 лв. за вещо лице), вносим от ответната страна.
Задължава ответника, в едноседмичен срок от днес, да представи
доказателства за внесен депозит за изготвяне на експертизата по сметка на
Окръжен съд-Варна.
Вещите лица ще бъдат определени в закрито съдебно заседание,
след представяне на доказателства по делото за внесен депозит.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 24564 от 21.10.2022 г.
заключение по допуснатата съдебно психиатрична експертиза и констатира,
6
че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно психиатричната експертиза, като пристъпва към снемане
самоличността му:
д-р К. Д. К. – 71 години, българка, български гражданин, неосъждана,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице К.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам. Изготвих настоящето заключението след преглед на двете лица, в
дома им, с оглед необходимостта от преглед на А. Р., която беше в
изключително тежко соматично състояние, както и на нейната дъщеря.
Написала съм две отделни експертизи, защото ми е по-лесно да обосновавам
констатираните неща за всяка една от тях.
АДВ. Ф.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси на юриск. Н.: За А. Р. сте посочили, че има затруднен
вербален контакт, как е проведена експертизата.
Вещо лице К.: При освидетелстваната А. е налице едно изключително
дългогодишно, системно заболяване на централната нервна система, което
заболяване е автозомно и свързано с разпад на нервните окончания. Тази дава
към момента е с абсолютна неподвижност на тялото, на крайниците, с много
затруднен гълтателен рефлекс. Понеже са нарушени всички черепно-мозъчни
нерви, се нарушава и говора. От там идва този скандиран, накъсан говор,
защото той е от предхождащото тежко неврологично заболяване, което ще
доведе до летален изход в близките години. Затова говорът е неразбирам. Не
от психично заболяване в момента, а от предхождащото тежко, неврологично
заболяване.
Диагностицирано е, че разговорът, който е изключително труден,
разговорът за този инцидент, защото тя разбира свойството и значението, не е
със загубен интелект, макар и да има тежка епилепсия, не е интелектуално
загубила възможност да разбира нещата. Разговор на темата за тази смърт
емоционално изключително я натоварва, а емоцията винаги води до
влошаване на изказа. Затова интервюто, при разговор на темата за
7
катастрофата, изключително много се накъсва и на моменти почти става
невъзможно да се завърши изречението, трябва да се изчака много време.
На въпроси на юриск. Н.: Стъпва ли експертизата на някаква
медицинска документация преди ПТП-то.
Вещо лице К.: Да, има документация, която е изключително богата,
защото тя е диагностицирана преди повече от 20 години с това заболяване. В
нито един обаче от моментите преди инцидента, не е описвано от колегите
някаква психотравма, от какъв характер е. Тези, вече психични нарушения и
то по-скоро емоционални, се диагностицират от колегите след 2018 г.
На въпроси на юриск. Н.: Може ли да се направи категорично
заключение, че именно в резултат на инцидента, самият той е довел до
емоционалното състояние на двете ищци.
Вещо лице К.: Да, особено за А. е изключително коректно зададено,
защото това е една жена, която когато дъщеря й е на 2 годишна възраст,
бракът й се разпада, тя остава да живее сама и да отглежда детето си. Тогава е
диагностицирано и това тежко неврологично заболяване. Била е в кома
повече от 2-3 месеца в един от моментите. Стигала е до телесно тегло 30 кг.
Това е нещо много тежко и за съжаление няма медикаментозна терапия към
настоящия момент. Тази жена е изключително зависима до степен, че и вода
не може да си вземе, ако някой не й я подаде.
Този неин брат, който е единственият й брат, при възрастни родители,
се е грижил изцяло от завеждането на лицето за всякакви медицински
изследвания. Не всички изследвания могат да се проведат в дома на лицето.
Необходимо е да бъде заведено на ЯМР, на скенер. Той е бил човекът, който е
осигурявал този комфорт.
На въпроси на юриск. Н.: По отношение на другата ищца – Р., има ли
данни да е посещавала психолог, психотерапевт, след инцидента и би ли
имало положително влияние върху нейната психика посещаването на такива
специалисти.
Вещо лице К.: Не, никакви данни. Тя, някаква сериозна клинична
симптоматика, т.е. психиатрична симптоматика, която да има
диагностицирани клинични симптоми, в момента няма. Не можем да
поставим коректна, психиатрична диагноза. Но това е, защото събитието е
8
2018 г., а сега е 2022 г. Когато са минали 4 години и при тази дама, която е
млад човек и с изключително добра реализация в живота, това допринася за
стабилизиране на нейното състояние. Но фактът на загубата, чичо й се явява
за нея втори родител. Това е дете, което от 2 годишна възраст, това е бил
бащата, това е бил мъжката фигура в семейството и другите житейски
проблеми. Например, той е бил човекът, който е осигурявал нейното
започване на образование и работа в Корея и на следващият ден след
катастрофата те са трябвало да летят за Корея. Променя се нейния житейски
статус. В момента тя е адаптирана, в нова социална среда в София, което
омекотява до известна степен и предпазва от развитието на психиатрична
диагноза, което е добре.
В случая, за Р., това, че тя е доста изявен интроверт. Тези лица много
трудно се пробиват и могат да манифестират своите емоции, докато един
екстроверт ще реагира. Те много трудно и понякога тези травми, които те не
желаят да коментират, отреагират, по нашите книжки казваме, че те ги
заравят в своето подсъзнание, без да ги преработват рационално, което при
едни неблагоприятни стечения на обстоятелства, може да се актуализират, но
в момента психиатрична диагноза не може да бъде поставена.
На въпроси на съда: Посоченото „…към момента приемам, че се
диагностицира клинична симптоматика, която да даде основание за поставяне
на психиатрична диагноза“. Да даде или да не даде.
Вещо лице К.: Отговорът е: да не даде. Моля да се коригира в
заключението. Към момента няма някакви данни за психиатрична диагноза.
На въпроси на съда: По отношение на А., провеждайки разговор,
стигнахте ли до впечатление, че тя действително осъзнава загубата на брат си,
че е безвъзвратно.
Вещо лице К.: Да, това е човекът, който я е осигурявал и физически.
Сега, благодарение на нашите лекарства, е с едно по-голямо телесно тегло. В
момента за нея се грижат само майка й и баща й, които са много възрастни.
Този човек е осигурявал елементарното й предвижване от леглото до
инвалидния стол. В момента тя буквално разбира, осъзнава и разказва. Много
затруднено, с накъсан говор, че в момента се страхува, ако трябва да отиде на
някакво изследване. За нея това е свързано с извикване на специален
медицински транспорт, което при неговото присъствие е било добре. А тя
9
точно от това страда и страда, че нямайки го него, тя задълбочава основното
си заболяване, защото не може да се положат необходимите медицински
грижи.
На въпроси на съда: Има ли данни в документацията за такива
депресивни епизоди преди инцидента.
Вещо лице К.: Аз казах, че документацията е голяма, с години, но не са
описани конкретни, отчетливо диагностицирани депресивни епизоди или
емоционални колебания. Не казвам, че тя е била весела през цялото време,
защото това е един изключително страдащ човек, с много заболявания и най-
вероятно в много моменти е имала такава емоционална лабилност, но към
настоящия момент е наистина изключително тревожна, много емоционално
дистимна. Емоциите й са винаги в дистимния спектър, с отделните
вегетативни симптоми, които се засилват от основното заболяване. Плач,
който е на моменти като хистеричен, задавя я, не може да се овладее.
Поначало са по-слаби възможностите й за овладяване на емоциите, в резултат
на органичното заболяване.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно психиатрична експертиза е компетентно
дадено и отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 468.60 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка -
декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице в размер
на 468.60 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещо лице К. Д. К. по
10
допуснатата съдебно психиатрична експертиза в размер на 468.60 лв., от
бюджета на съда.
(Издаден РКО)
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Ж.Г. Р., ЕГН: **********, 72 год., български гражданин,
омъжена, неосъждана, без дела със страните.
Свид. Г.: Майка съм на А. и баба на Р..
Съдът разяснява на свидетеля Г. основанията за отказ от
свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, като в случай, че желае да
свидетелства предупреждава същата за отговорността по чл. 290 от НК.
Свид. Г.: Съгласна съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината
пред съда.
На въпроси на адв. Ф.:
Свид. Г.: Синът ми ни помагаше много, аз бях все още на работа. Сега
вече съм пенсионерка. Той помагаше при вдигане, защото А. е неподвижна.
Заедно всички живеехме, 9 души в един апартамент. Синът ми се занимаваше
с А., отделяше й време, когато е в къщи. Това което се налага, за лекарства,
помагаше финансово. Като стана това, А. се затвори в себе си, съвсем друг
човек стана, защото бяха много близки.
Р., сега в момента не е при нас. Има изпити в София. Синът ми се
занимаваше с Р., като ходеше на училище. Например, децата от училище, като
знаят, че майка й е болна и са разведени, много лошо отношение имаха в
началото към нея. Сподели в къщи, ходихме, даже и в Просвета, така и не
обърнаха внимание и се налагаше синът ми по-често да ходи с нея до
училище, да видят, че има хора. Подкрепа й беше. И в училище, и сега, като
студентка, събираха пари, ходиха в Корея, тя учи корейски, завърши
корейски. В института я приеха, и сега не отиде, заради него.
Р. сега ще завърши ВИНС-а. В Търново миналата година завърши, а
преди това искаше в Корея да отиде, но като стана това нещо, то трябва и
издръжки, няма възможност. И Р. така, затворена в себе си, казва „ако беше
той тук, животът ми тъй…“ Всеки си свързва със себе си.
За финансовото осигуряване на двете, той ми помагаше много. И на тях
11
помагаше, и на нас, на едно място сме. За лекарства, както сега на А. й се
полагат 10 процедури за раздвижване, другите се плащат, той ги поемаше.
Купи й стол за раздвижване. И ние се надявахме, на стари години. Той
казваше „майко, не се притеснявай, аз ще я гледам“. Много близки им бяха
отношенията. Като седне при нея, ще приказват, ще говорят, за филми, за
книги, за всичко. Сега фактически се затваря в себе си.
Б. живееше при нас със семейството си. 4 стаи имаме, 3-те, дъщеря ми с
детето, той с жена си и ние, обща кухня.
А. от 2000 год. е напълно неподвижна, на легло. Излизаше преди това,
ще я сложим на стола, ще я разходим в градината, сега не иска. След
катастрофата А. не иска да излиза вече.
На въпроси на юриск. Н.:
Свид. Г.: Р., в момента има изпити в София и тук учи във ВИНС-а. Там
учи ай-ти специалист, а тук учи икономика във ВИНС-а. Към момента не
живее при нас, на квартира е в София, докато изкара, има още един семестър.
После както реши, не знам какво ще става, но иначе е при нас.
Към момента на катастрофата тя беше в къщи.
Б. има две деца, едното е на 32 г., има семейство, а малката е на 13 г.
През цялото време живяхме заедно. Сега и те се преместиха в София,
защото малката е състезател - тенис на маса и треньорите я взеха да я
подготвят за националния отбор. Заминаха в София. Всичко се разпада.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ ДОПУСКА до разпит водения от ищеца свидетел, като снема
самоличността му, както следва:
Свидетелят Н.С.С., ЕГН: **********, 55 г., български гражданин,
женен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на адв. Ф.:
Свид. Стойчев: Познавам семейството на А. и Р.. Отдавна се познаваме
с родителите на А., с А., с Б., Редовно посещавам дома им.
Б. помагаше, да повдигат А., да я обслужват, защото родителите им са
12
възрастни. Извеждаха я навън, основно той. Финансово също им помагаше, за
лечение, за уреди. Б. и семейството му ги познавам повече от 20 год. След
като Б. почина, А. се затвори в себе си, отказва да излиза, да разговаря.
Присъствал съм, когато Б. е полагал грижи за А..
Р. е моя племенничка, с болна майка. Б. е помагал. Б. живееше отделно,
но редовно беше там, почти всеки ден. Водеше Р. на училище. Тя сега е
голяма, тогава беше по-малка. Каквото има в семейството, финансово
помагаше.
А. и Б., брат и сестра са, дълбока им е връзката. А. след инцидента се
затвори, не иска да разговаря. Почти не може да разговаря.
Тя разбира, има памет за неща. Разговаряше с нея.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Процесуалните представители на страните заявиха, че нямат други
искания.
За изготвяне на допуснатата по делото комплексна съдебно
автотехническа и медицинска експертиза СЪДЪТ намира, че делото следва
да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 09.01.2022 год. от 10:30 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:13
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13