ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр. Велико Търново , 28.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Страхилов Въззивно частно
гражданско дело № 20214100500201 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С Определение № 128/08.02.2021 г., постановено по гр.д. №
1769/2020 г. на ГОРС, съдът е уважил частично молбата на ответника
ИВ. ИВ. С. за освобождаване от заплащането на разноски,
представляващи възнаграждение за вещо лице, като го е освободил от
внасянето на част от определеното от съда възнаграждение за вещо
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза – до размера
на сумата от 90 лв.; оставил е без уважение молбата му за
освобождаване от внасянето на част от определеното възнаграждение
за вещо лице в частта над 90 лв. до размер на 180 лв. (или за сумата от
90 лв.); изменил е Определение от 20.01.2021 г. в частта, с която е
определено възнаграждение за вещо лице – 180 лв., като е определил
сума в размер на 90 лв., която да бъде внесена от ИВ. ИВ. С. по
депозитната сметка на ГОРС най-късно до 22.02.2021 г. Препис от
определението е връчен на ответника на 09.02.2021 г.
С въззивна частна жалба вх. № 1442/15.02.2021 г. ответникът по
делото ИВ. ИВ. С. чрез своя процесуален представител е обжалвал
определение № 128/08.02.2021 г. Излагат се мотиви, сочат се писмени
доказателства и се моли въззивният съд да отмени отказа за
освобождаване от внасяне на възнаграждение за вещо лице в размер
1
на 90 лв. по допуснатата съдебно-икономическа експертиза.
Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията
в жалбата и приложеното дело, приема за установено следното:
Гражданско дело № 1769/2020 г. по описа на ГОРС е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от АНТ. ИВ. ИВ. срещу ИВ.
ИВ. С., с която ищцата моли съдът да осъди С. да заплати сумата от
3086.55 лв., представляващи половината от заплатените от ищцата
задължения в качеството й на поръчител по Договор за банков кредит
№ 096LD-R-000686/29.10.2010 г. с „Първа инвестиционна банка“ АД,
както и законната лихва върху нея, считано от 03.08.2020 г. до
депозиране на исковата молба – 18.11.2020 г. в размер на 92.60 лв.,
както и законна лихва върху нея от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ИВ. ИВ. С., в който същият прави искане за освобождаване
от заплащане на такси и разноски в производството по делото. Твърди
се, че: не е семеен; не упражнява трудова дейност, тъй като е
пенсионер по болест и по възраст; не реализира доходи от търговска
дейност; не издържа други лица освен себе си; не притежава движимо
и недвижимо имущество, освен единствена наследствена къща.
Твърди се, че за С. е непосилно да покрие дължимите разноски, които
ще възникнат в хода на делото и едновременно с това да осигури
задоволяване на минималните си жизнени нужди – разходи за храна,
облекло, лечение, покриване на битови сметки, поради което моли да
бъде освободен от задължението за внасяне на такси и разноски по
делото. Представя Декларация за семейно и имуществено състояние,
подписана от него, както и Разпореждане № **********/25.07.2018 г.
от ТД на НОИ – В.Търново за отпускане (изменяне) на пенсия(и) и
Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/924/23.07.2020г. на ДСП – Г.Оряховица.
С Определение от 20.01.2021г. по гр.д. № 1769/2020 г. по описа
на ГОРС съдът е допуснал изготвянето на съдебно-икономическа
експертиза. Определено е възнаграждение за вещото лице в размер на
180 лв., която сума следва да бъде внесена от ответника ИВ. ИВ. С. по
депозитна сметка на ГОРС най-късно до 03.02.2021г.
С Молба с вх. № 1070/04.02.2021г. ответникът моли да бъде
допълнено Определение от 20.01.2021г., като съдът се произнесе по
направената молба за освобождаване на С. от такси и разноски по
делото и същият бъде освободен от заплащането им.
2
С Разпореждане № 339/05.02.2021г. съдът е изискал от Служба
по вписванията гр. Г.Оряховица допълнителни данни за физическото
лице – молител ИВ. ИВ. С. за вписвания, отбелязвания и заличавания
във всички служби по вписвания. По делото е приложена справка по
данни за физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания
за лицето ИВ. ИВ. С..
В обжалваното в настоящото производство определение
първоиностанционният съд е посочил, че при допускане на съдебна
експертиза съдът назначава едно или повече вещи лица, на които
определя възнаграждение в тежест на страната или страните според
конкретните обстоятелства по допускане на експертизата. Доколкото
допускането на този способ за събиране на доказателства е свързано с
разноски – възнаграждение за вещото лица, то лицето, в тежест на
което се поставят, може да поиска от съда да го освободи от
задължението за нейното заплащане на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Приел е, че не са приложени доказателства за доходите на лицето и
неговото семейство. Счел е, че декларирането на трудовата
неангажираност и на заболявания, както и имущественото състояние
няма обвързваща съда формална сила, а тези обстоятелства следва да
се установят с нарочни писмени доказателства. За да постанови
обжалваното определение съдът е намерил, че ответникът е в
състояние да внесе част от определения от първоинстанционния съд
депозит за експертиза – 90 лв., като ответникът следва да бъде
освободен от внасянето на част сумата в размер от 90 лв. на основание
чл. 83 ал. 2 от ГПК. В останалата си част молбата е оставена без
уважение.
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за
процесуално допустима – подадена е от правоимащо лице в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно нормата на чл. 83 ал. 2 от ГПК, когато е постъпила
молба за освобождаване на страната по делото от задължението за
заплащане на такси и/или разноски, съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за:
доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние,
удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта; всички други обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното
задължение за заплащане на такси и/или разноски по делото.
3
По делото са представени Декларация за семейно и имуществено
състояние, подписана от ответника, Разпореждане №
**********/25.07.2018 г. от ТД на НОИ – В.Търново за отпускане
(изменяне) на пенсия(и) и Заповед № ЗСП/Д-ВТ-ГО/924/23.07.2020г.
на ДСП – Г.Оряховица, Експертно решение на ТЕЛК №
1480/28.10.1997 г., Удостоверение за декларирани данни №
040192100496852/11.02.2021 г., издадено от ТД на НАП – В.Търново,
Справка на Агенция по вписванията по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания. От тях е
видно, че ответникът И.С. е на 69-годишна възраст, несемеен,
получава месечен доход в размер на 176.46 лв. от пенсия, притежава
жилище с площ 72 кв.м. в гр. Г.Оряховица и страда от заболяване,
което налага периодични разходи в размер на 100 лв. месечно. Същият
е получил целева помощ за отопление с електроенергия за
отоплителен сезон 2020/2021 г. в размер на 495.80 лв. От приложените
справки и удостоверения от ТД на НАП, ТД на НОИ, ДСП и Агенция
по вписванията се потвърждава посоченото от лицето в представената
и подписана от него декларация за семейно и имуществено състояние.
Видно е, че лицето С. получава месечен доход значително под
минималната работна заплата, същият няма имущество освен
единствен недвижим имот. Съпоставяйки доходите и имуществото на
лицето с размера на дължимото възнаграждение по допусната по
делото експертиза, съдът намира, че е установена невъзможност
ответникът С. да заплати сумата от 90 лв. за възнаграждение на
вещото лице без това значително да затрудни покриването на негови
минимални жизнени потребности.
Въз основа на изложеното настоящата съдебна инстанция намира
жалбата за основателна, поради което следва да бъде уважена, а
обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която съдът е
оставил без уважение молбата на ИВ. ИВ. С. за освобождаване от
внасянето на част от определеното от съда възнаграждение за вещо
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в частта над 90
лв. до размер на 180 лв. (или за сумата от 90 лв.) и е определено сума в
размер от 90 лв. да бъде внесена от И.С. по депозитна сметка на ГОРС
най-късно до 22.02.2021 г.
Водим от горното съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №128/08.02.2021 г. по гр.д. № 1769/2020
г. на ГОРС в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на
ИВ. ИВ. С. с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр.Г.Оряховица ул.”Марин Дринов“ №33 за освобождаване от
внасянето на част от определеното от съда възнаграждение за вещо
лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза в частта над
90 лв. до размер на 180 лв.(или за сумата 90 лв.) и определя сума в
размер на 90 лв., която да бъде внесена от ИВ. ИВ. С. по депозитната
сметка на ГОРС – най-късно до 22.02.2021 г., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ИВ. ИВ. С.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Г.Оряховица, ул.
„Марин Дринов“ № 33 – ответник по гр.д. № 1769/2020 г. на ГОРС, от
задължението за заплащане на разноски по делото за възнаграждение
за вещо лице по допуснатата с Определение от 20.01.2021 г. съдебно-
икономическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5