Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1443 30.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен
състав,
на осми октомври две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря И. Л.
с участието на прокурора Х.К.
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1780 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Сектор „Пътна
полиция“ ОД МВР – Бургас срещу решение № 979 от 22.07.2020 г., постановено по НАХД № 2195/2020
по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление
№ 20-0769-001541/26.05.2020 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на
ОД МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на С.Г.К. с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен
акт и потвърждаване на наказателното постановление. Излагат се аргументи,
според които съдът неправилно възприел, че бил нарушен принципът „non bis idem”. Сочи, че ЗАНН и ЗДвП не е
предвидена възможност за анулиране на АУАН в хипотезата на допусната техническа
грешка.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – С.Г.К.,
се представлява от адвокат А., надлежно упълномощен от първата инстанция. Не представя доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност
на оспорването.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е отменил наказателно постановление №
20-0769-001541/26.05.2020 г., издадено от началник група към Сектор „ПП” на ОД
МВР – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на С.Г.К. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 месеца.
За да постанови решението, въз
основа на доказателствата по делото, съдът приел, че срещу ответника били
съставени два различни АУАН за едно и също нарушение. В първия било посочено,
че водачът се движил със 133 км/ч, а във втория скоростта била 103 км/ч. Двата
акта били надлежно връчени на К., но НП било издадено въз основа на втория
АУАН. Съдът приел, че по този начин по едно и също време спрямо жалбоподателя
били висящи две производства за едно и също нарушение, което с оглед
принципа „non bis in idem“ – чл.24,
ал.1, т.6 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН е недопустимо.
Съгласно чл.63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
От доказателствата по делото се
установява, че на 29.03.2019г., в 13:56 ч. в
гр.Бургас, на бул. „Тодор Александров“ в посока от кръстовището с ул. „Спортна“
към надлез „Владимир Павлов“, мобилно техническо средство – АТТС „TRF-1 M” с
фабр. № 510/07, поставено в служебен автомобил, засякло и заснело, движещ със
скорост от 106 км.ч. мотоциклет управляван от С.К.. След приспадане на толеранс
от 3 % в полза на водача, скоростта била определена на 103 км.ч. Бил съставен
АУАН № GA 52279/12.04.2020г.,
в който посочената скорост била 133 км.ч. С оглед допусната техническа грешка
по отношение на измерената скорост бил съставен втори АУАН с № GA 52281/21.04.2020г., в който били описани същите факти, но скоростта била
посочена от 103 км/ч.
Актовете били надлежно връчени на К..
Въз основа на
втория АУАН с № GA
52281/21.04.2020 г. на 26.05.2020 г. било издадено и процесното НП,
като АНО възприел фактическата обстановка, описана в този акт, поради което и
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП наложил на водача съответните наказания.
Касационният състав намира
извода на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на принципа „non bis in idem“ за неправилен. Действително в случая са
налице два АУАН, съставени за нарушението, извършено от С.К. на 29.03.2019г. В АУАН
№ GA 52279/12.04.2020г., установената
скорост била посочена като 133 км.ч., а в последващия АУАН с № GA 52281/21.04.2020г. установената скорост
била посочена – 103 км/ч. От доказателствата по делото се установява, че
именно посочената във втория по номер АУАН (103 км/ч.) е скоростта установена с техническото средство. Съгласно
разпоредбите приложимия закон-ЗАНН, началото на административнонаказателното
производство се поставя със съставяне на АУАН и приключва с издаване на
наказателно постановление или прекратяване на производството. Разпоредбата на
чл.17 от ЗАНН въвежда забрана за повторно наказване за
административно нарушение, за което деецът е бил вече наказан с влязло
в сила наказателно постановление или решение на съда. В настоящия случай са съставени два АУАН за
едно и също нарушение, тъй като в първия е допусната техническа грешка, а само
по последващия АУАН с № GA
52281/21.04.2020г. е издадено наказателно постановление, което е предмет
на обжалване по настоящото дело. Не са представени доказателства, както и
липсват твърдения по първия АУАН № GA 52279/12.04.2020г. да има издадено
наказателно постановление, което да е влязло в сила.
Ако се приеме тезата,
изразена в мотивите на първоинстанционния съд, това би означавало спрямо дееца
да не се реализира административнонаказателна отговорност за извършеното от
него нарушение, което не е целта на принципа „non bis in idem“, както и на съответстващата му разпоредба на
чл.17 от ЗАНН.
Нарушението за
което е ангажирана отговорността на касатора е превишаване на разрешената
скорост, която е установена за населено място, съгласно разпоредба на чл.21,
ал.1 от
ЗДвП. От събраните в хода на производството доказателства се установява
съставомерността на констатираното нарушение, тъй като мотоциклетът, управляван
от С.К. бил заснет при движение със скорост от 103 км/ч, с автоматизирано
техническо средство TFR 1-М, №
510/07 в гр.Бургас по бул. „Тодор Александров“ в
посока от кръстовището с ул. „Спортна“ към надлез „Владимир Павлов“.
Пред районния съд
са представени снимката, която е изготвена от техническото средство и въз
основа на която е установено нарушението, удостоверение за одобрен тип на
средство за измерване, както и протокол от проверка. Съгласно писмо от Община
Бургас, мястото, където е извършено нарушението се намира в урбанизирана
територия и разрешената скорост за движение се определя от правилата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Участъкът не бил сигнализиран с допълнителни пътни знаци.
Водачът/собственик на мотоциклета попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че лично е управлявал
превозното средство. Видно от тези доказателства на процесната дата и час
именно К. управлявал мотоциклета, който бил заснет с техническото средство. Нарушението
е установено и заснето с годно техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR 1-М, № 510/07, предвид представените по
делото доказателства. Системата отговаря на всички технически изисквания и ясно
е определила скоростта и посоката на движение на превозното средство.
Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява вмененото на С.Г.К. административно нарушение. АУАН и НП съдържат ясно
и недвусмислено описание на фактическата обстановка – време, място, засечена скорост
и посоката на движение на превозното средство. Посочена е праната квалификация
на деянието. Наказанието е определено правилно.
Като
е стигнал до изводи, различни от изложените първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се
постанови друго, с което НП да бъде потвърдено.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр.Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 979 от 22.07.2020 г., постановено по НАХД № 2195/2020
по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-001541/26.05.2020 г., издадено
от началник група към Сектор „ПП” на ОД МВР – Бургас, с което за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на С.Г.К. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.