№ 5267
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110213329 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на седми ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 13329 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. А. В. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-
4332-018217/06.08.2024 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" при
СДВР, с което на Е. А. В., ЕГН- **********, е наложено административно наказание –глоба
в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят-редовно призован, не се явява, ползва проц.представител- адв. К. от
САК, която пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения. В жалбата са
изложени доводи за неправилно изложена фактическа обстановка и липса на доказателства
за осъществяване на състава на нарушението. Моли се за отмяна на НП поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
1
Въззиваемата страна-редовно призована, не изпраща представител и не релевира
становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от
събраните писмени доказателства:
На жалбоподателя Е. А. В. е съставен АУАН серия GA № 851013 на 13.03.2024г., в
който било отразено, че на същата дата 13.03.2024г. в 16: 07 часа е управлявал лек автомобил
„*** с разрешение за временно движение с рег. № *** собственост на „*** като се движил в
гр.София, по ул.“Цар Симеон“ с посока на движение от ул.“Опълченска“ към ул. “Средна
гора“ и при извършена проверка било установено, че видно от разрешение за временно
движение № *** автомобилът е с изтекъл срок на регистрация до 16.02.2024г. В АУАН било
отразено, че лицето управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Описаното
нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал.1 от ЗДП.
Съставена била Докладна записка от св. М. Ч..
Материалите били изпратени на СРП за образуване на досъдебно производство. С
Постановление от 03.07.2024 г. прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно
производство по изпратените материали като приел, че макар и да са налице данни за
осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, обществената опасност на
деянието е малозначителна и съответво поради реализиране на чл. 9, ал. 2 от НК, деянието
не съставлява престъпление. Постановлението на СРП било изпратено на О "ПП"-СДВР за
прецинка относно налагане на административно наказание.
Въз основа на получения прокурорски акт и материалите по Пр. пр. № 21245/2024г. по
описа на СРП било издадено атакуваното Наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени
доказателства и гласни такива-показанията на акт. Р.Д., на св. М. Ч. - младши автоконтрольор
в ПП-СДВР; Материалите по пр. пр. № 21245/2024 г. по описа на СРП; Заповед № 513з-
4530/ 31.05.2022г.; Заповед № 8121К-1340/08.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.;
Справка картон на водача; Разрешение за временно движение; Сметка по застрахователна
полица; полица „ГО“ на автомобилистите; Докладна записка; Пълномощно и др.
От показанията на актосъставителя Р. Д. и на св. Ч. съдът не изгради представа във
връзка с извършената на 13.03.24г. проверка и констатираното нарушение. Това наложи
предявяване на акт. Д. и на св. Ч. на АУАН № 851013 от 13.03.2024г. за установяване
обстоятелствата относно съставянето и констатираното нарушение и предявяването на
докладна записка от 13.03.24г. на св. Ч..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от разписката
за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице,
2
имащо правен интерес от обжалване.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи като е приложена
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.,издадена от министъра на вътрешните работи, видно от
които компетентността да издават НП е предоставена на директора и зам.директорите на
СДВР, приложена е и Заповед № 8121К-1340/08.10.2019г. относно преназначинието на
издателя на НП.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до неяснота на обвинителната
теза и накърняват правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло
да разбере обвинението. Както в АУАН, така и в НП следва съобразно нормата на чл. 42, т.
3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде посочено мястото и времето на
извършване на нарушението, както и да е дадено пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, свързани с извършването, а също и законовите разпоредби, които са
нарушени.
В случая в АУАН е описано словесно осъществяването на нарушение на ЗДП от ж-ля
Ем. В. на дата 13.03.2024г. при управлението на лек автомобил „*** с разрешение за
временно движение с рег. № *** собственост на „***, като автомобилът е с изтекъл срок на
регистрация до 16.02.2024г.От обективна страна е изложено, че автомобилът не е
регистриран по надлежния ред, което е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДП. В обстоятелствената част на НП АНО е допълнил фактическта обстановка като е
описал, че „ лицето е управлявал автомобил, чиято регистрация е служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДП след като в двумесечен срок от придобиването на МПС
собственикът не е изпълнил задължението си да го регистрира, както и че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 от ЗДП като срокът на
регистрация бил до 16.02.2024г. Изложено е, че собственикът на автомобила е длъжен да
знае, че следва да регистрира закупеното от него МПС в двумесечен срок от придобиването
като в противен случай то се дерегистрира служебно. Съответно-при прeдоставяне на
автомобила за управление на друго лице, то също отговаря за спазване изискванията на чл.
140, ал. 1 от ЗДП и да се е запознало, че съпровождащите автомобила документи са на трето
лице. В обстоятелствената част на акта и на НП не е посочено съществено обстоятелство от
състава на нарушението, а именно датата, на която собственикът на автомобила го е
придобил с оглед отчитане на двумесечния срок, в рамките на който се дължи регистрация.
За пълнота следва да се отбележи, че не е спорно, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, след като регистрацията му е била служебно прекратена, но доводите в жалбата
са свързани преди всичко с липсата на умисъл за това нарушение. Съгласно разпоредбата на
чл. 140, ал. 1 от ЗДП: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. " Нормата на чл. 143, ал.
3
15 от ЗДП е императивна и гласи: "Служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство. " В случая именно на основание чл.
143, ал. 15 от ЗДвП е прекратена служебно регистрацията на лекия автомобил "*** с
разшение за временно движение с рег. № *** собственост на „Кеслер Ауто“ЕООД като
срокът на регистрация е считено, че е до 16.02.2024г., поради неизпълненото от собственика
правно задължение да пререгистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването му, т. е към процесната дата автомобилът е бил с прекратена регистрация.
Съдът обаче намира, че не са събраха доказателства, от които по категоричен начин да се
изведе, че жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение – виновно.
Задължение на всеки водач е преди да предприеме действия по управление на едно превозно
средство да се запознае с придружаващата го документация и да се увери, че управляваният
от него автомобил отговаря на предвидените законодателни изисквания. Не е предвиден
обаче ред, по който водачите да се уверят, че МПС е надлежно регистрирано. В конкретния
случай от писмените доказателства по делото не се установява фактът, че водачът на
процесното МПС е знаел, че управлява автомобил, който е със служебно прекратена
регистрация. Поради липсата на доказателства, че е имал възможност да се запознае с факта
на служебна дерегистрацияна МПС-то от компетентните за това органи, съдът счита, че
ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
незаконосъобразно.
При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски за воденото
производство. Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната
страна е направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от
ЗАНН и чл. 143 АПК. В конкретния случай разноски се дължат в полза на жалбоподателя,
който своевременно е поискал присъждането им. Същият е претендирал такива в размер на
500 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото Договор за правна
защита и съдействие, видно от който претендираната сума е заплатена изцяло и в брой при
подписване на договора, която следва да му бъде присъдена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-018217/06.08.2024 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на Е. А. В.,
ЕГН- **********, е наложено административно наказание –глоба в размер на 200 (двеста)
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, на основание чл.
175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Е. А. В., ЕГН- **********, направените разноски в
размер на 500 (петстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално
4
представителство по настоящото дело.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5