Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 30.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на седми март

две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                             и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 4212 по описа

за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д.М.М. против „С.-Б.“ ООД, с която е предявен ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.

         Ищецът твърди, че на основание дарения, обективирани в нотариални актове №№ 22/2008 г. от 04.11.2008 г. и 20/2008 г. от 04.11.2008 г., и двата на нотариус В.Б. с № 302 на НК, е собственик на следния недвижим имот, а именно: имот с пл. № 2182 от квартал 4 по регулационния план на гр. София, СПЗ „С.-юг“, одобрен с Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС и Заповед № РД-09-267/11.08.2008 г. с площ от 2753, при съседи: от всички страни имот пл. № 347, а съобразно отреждането по регулационен план-от всички страни УПИ І-За тържище и производство на замразени храни. Твърди се, че този имот се намира в една по-голяма по площ територия, която ответниците са заградили и ползват като стоково тържище и други дейности, но само с контролиран достъп и не допускат ищеца да собствения му имот. Ищецът твърди, че неговите праводатели са станали собственици на основание решение № 114 от 25.04.2007 г. на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в законна сила на 28.05.2007 г. - преди да бъде сключена приватизационна сделка относно „С.-Б.“ ЕАД, което е станало на 15.12.2007 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца собствеността и владението на ½ идеална част от гореописания имот.

В срока по чл.131 от ГПК на 06.08.2015 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска като неоснователен. Поддържа материална незаконосъобразност на Решение № 114/25.04.2007 г. на ОСЗГ Панчарево, с което е възстановена собствеността върху ливада 2753 дка, находяща се в местност „Чешмена бара“-имот № 5146, к.л. от 1939 г., въз основа на което решение са извършени всички последващи разпоредителни сделки, включително и тези въз основа, на които ищецът се легитимира като собственик. Твърди се, че собствеността е неправилно възстановена, тъй като процесният имот попада изцяло в границите на друг имот, който е бил отчужден по реда на ЗПИНМ и мероприятието-строителство на Зеленчукова база ДСО „Б.“, за което е отчужден имота е реализирано. Твърди се, че ответникът е собственик на поземлен имот № 347 и изградени в него сгради, находящи се в гр. София, СО, район С., бул. „*******“ № 13 /бивша ул. „*******“ № 13/ от квартал 4 по застроителния, регулационния и кадастралния план на м. СПЗ „С.-юг“, одобрен с Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. Поддържа се, че имотът е включен в капитала на търговското дружество по силата на съответни актове-разпореждания и решения на МС и СО, а също така и въз основа на приватизация. Заявява възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност с непрекъснато добросъвестно владение в продължение на пет години, при условията на евентуалност 10 години.

         Ищецът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да го уважи. Съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своите процесуални представители оспорва иска като неоснователен по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно представен списък и също заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От приетите по делото нотариални актове №№ 22, том ХІІІ, рег. № 28187,  дело № 2278/2008 г. и     20, том ХІІІ, рег. № 28185, дело № 2276/2008 г., и двата на Нотариус В. Б. с район на действие РС-София с № 302 на НК се установява, че на 04.11.2008 г. третите за спора лица М. Д.М. и И.С.М. са дарили на ищеца притежаваните от тях идеални части от съсобствения им имот, представляващ ПИ с пл.№ 2182 от квартал 4 по регулационния план на гр. София, местност СПЗ „С.-юг“, с площ от 2 753  кв.м., при съседи по скица: от четири страни ПИ с пл. № 347.

         От своя страна праводателите на ищеца се легитимират като собственици на гореописания имот на основание наследство от И.М.К. и земеделска реституция.

         С удостоверение за наследници, приложено към преписка с вх.№ 114/15.01.1992 г. на ОСЗГ-Панчарево се установява, че М. Д.М. и И.С.М. са наследници на И.М.К., като са заместили в наследяването починалия негов син Д. Иванов М..

         С влязло в сила на 20.03.2007 г. Решение от 26.01.2007 г., постановено по адм. дело № 2241/2005 г. по описа на СГС, АО, трети Е състав, е определена като незастроена площта от 2753 кв.м. от имот с пл.№ 5146, к.л. 482 по плана на гр. София, местност „ж.к.С.“, отбелязана по б.б.ВГДЕЙКЛНВ на скицата към СТЕ от 19.09.2006 г. на вещото лице В.Б.Д.. Въз основа на това решение е издадено удостоверение № 404 по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗ и Решение № 114/25.04.2007 г. на ОСЗГ Община Панчарево, с което на наследниците на И.М.К. е признато правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 2,753 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на Бусманци в местността Чешмена бара, имот № 5146, к.л.482 от кадастрален план изработен 1939 г.

         Със Заповед № РД-57-55/18.02.2008 г. на Кмета на СО имотът е деактуван и отписан от актовите книги за общинска собственост на район С., част от АОС № 0729/15.09.1999 г.

         С Решение № 281 от 19.09.1970 г. на Комитета за стопанска координация е решено ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. С.-София за строителство на зеленчукова база. Със Заповед № 368 от 24.08.1971 г. на Главния архитект на София на основание § 60, т.1 от ППЗПИНМ, прот.8, ст.51 от 23.03.1963 г. на ИК на СГНС във връзка с §58, т.1, б.“б“ и § 61, ал.3 от ППЗПИНМ е одобрено отреждането на ДСО „Б.“-Зеленчукова база за нуждите на София терена в м.С. извън регулацията заключен между ж.п.линия София-гара Искър от север, шосето София-летище София от изток, м.“Подстанция Изток“ от юг и терена на Средно практическо транспортно училище от запад. С Разпореждане № 98 от 04.06.1976 г. на МС на НРБ е утвърден общия генерален план и технико-икономическия доклад за І подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“-София, в м. „С.“ с посочени технико-икономически показатели. Със Заповед № РД-34-649 от 03.03.1981 г. на Председателя на ИК на СГНС и на основание чл.95 от ЗТСУ са отчуждени имоти без планоснимачни номера, извън регулация в м. „С.“-София според съгласувания проект на трасето на временната ж.п. връзка към новата зеленчукова база.

По делото са приети като доказателства протоколи на приемателната комисия за въвеждане в действие /приемане/ по чл.67, ал.1, т.1 и във връзка с чл.67, ал.4 и 9 от ПКС на обект „Зеленчукова база“ София от 16.09.1982 г., 30.09.1983 г., от 19.01.1984 г., от 06.01.1986 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект вертикална планировка от 03.10.1983 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект вътрешни пътища от 03.10.1983 г., Разрешения за въвеждане в действие на подобекти амбалажни полета и външна ограда-ДСО Б., и двете от 13.01.1984 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект кабелно захранване 10 КВ-резервно от 25.11.1985 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект външно ел.захранване от 24.08.1982 г., Разрешение за въвеждане в действие на подобект ЦРП към компресорно отделение от 26.08.1982 г. От тези протоколи и разрешения се установява, че мероприятието за което е отреден терена-зеленчукова борса е осъществено като комплексен обект с множество подобекти.

За имот, находящ се на ул. „*******“ № 13 на обща площ 376 286 кв.м., включително и складове на площ 67 663 кв.м. и административна сграда на девет етажа с площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, е издаден акт за държавна собственост № 13 765 от 27.08.1987 г. Видно от АДС имотът е предоставен на предприятие „Б.“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.  Със Заповед № 41 от 18 юли 1988 г., публикувана в ДВ, бр.58/88 г. и на основание чл.12, ал.1, т.1 от ПСД е образувано Предприятие „Б.“ в състава на Стопанското обединение „Б.“-София като юридическо лице със седалище *** и с предмет на дейност: търговия на едро и дребно с плодове и зеленчуци  в прясно и преработено състояние, както и преработка на плодове и зеленчуци. С Разпореждане № 135 на МС от 21.12.1993 г. „Б.“-София-град е преобразувано в ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД, като преобразуваното дружество поема активите и пасивите на „Б.“-София-град по баланса към 30 юни 1993 г. С Решение № 1/03.06.1994 г. по ф.д. № 1396/1994 г. по описа на СГС дружеството е регистрирано под № 581, т.11, р.ІІ, стр.66 по ф.д. № 1396/1994 г. С Разпореждане № 84 на МС от 13.08.1997 г. е намален капитала на „Б.“ ЕАД чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот-частна държавна собственост и представляващ основна база на „Б.“ ЕАД-София, намиращ се в София, ул. „*******“ № 13, представляващ терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда на девет етажа със застроена площ от 486 кв.м., състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, както и на стойността на намиращото се в него движимо имущество и безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост върху този имот на Столична община. С Протокол № 36 от 24.11.1997 г. на СОС, ОФ „Яйца и птици“ е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „С.-Б.“ ЕАД, което преобразуване е вписано надлежно по ф.д. № 2318/1989 г. на СГС.

         С Протокол  №25 от 20.04.2001 г. на СОС е прието предоставеното с Разпореждане № 84 на МС от 13.08.1997 г. безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе недвижимо и движимо имущество, а на 16.05.2001 г. между Държавата чрез Областния управител и Столична община е сключен договор за безвъзмездно прехвърляне в собственост на описания недвижим имот-частна държавна собственост. Договорът е надлежно вписан в СВ-АВ-София с вх.№ 13679, том VІІІ, акт № 17, им.парт.№ 119932. За имота е издаден АОЧС № 0729 от 15.09.1999 г. Въз основа на горните документи, „С.-Б.“ ЕАД се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост № 199, том V, рег. № 10572, дело № 919/23.12.2009 г. на нотариус С.Т. с рег. № 065 на НК, въз основа на който се легитимира като собственик на имота.

С договор от 15.12.2007 г. всички акции на „С.Б.“ ЕАД са продадени на Консорциум „С. Б.“-гражданско дружество по ЗЗД, учредено с договор за консорциум  от 19.09.2007 г. Имотът е отписан от актовите книги за общинска собственост със Заповед № РД-57-49 от 10.06.2011 г. на Кмета на СО.

От представените по делото справки от АВ, ТР се установява, че ответникът е универсален правоприемник на прекратеното дружество „С.-Б.“ ЕАД. От представената извадка от инвентарна книга на „С.-Б.“ ЕАД, се установява, че към 31.12.2000 г. имотът от 376286 кв.м. е включен като ДМА по сметка 201 Земи, гори и тр.насаждения със стойност 8 620 712 и дата на придобиване 12/93.

От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че имотът, находящ се на ул. „*******“ № 13, понастоящем бул. „Цветана Лазаров“ № 13, представляващ терен от 376286 кв.м. в капитала на „С.-Б.“ ЕАД при преобразуване на дружеството през 1998 г., е включен в капитала на дружеството. Установява се също, че процесният имот е включен в Баланса към 31.12.1993 г. и в капитала на „Б.“ ЕАД.

         От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че имот пл. № 347, к.л.459,482 по кадастралния план на София с площ от 217543 кв.м. е станал основа за проектирането на действащия регулационен план на м. „СПЗ С.-юг“, одобрен с Решение № 20 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. Първоначално този имот е бил с площ 376286 кв.м. и е бил нанесен в актуалния КП, емисия 1982 г., поддържан и до момента. Процесният имот с пл. № 2182, к.л.459 с площ от 2753 кв.м. попада в кв.4, УПИ І-„за тържище и производство на замразени храни“. Първият кадастрален и регулационен план на м. „С.“ е одобрен със Заповед № 368/24.08.1971 г. на Главния архитект на София, с която е отреден терена „За ДСО Б.“-зеленчукова база, като към този момент отреденият терен е бил извън регулация и е бил без планоснимачен номер. Границите описани в заповедта очертават имот с пл. № 347. Вещото лице установява още, че имот с пл. № 347 в рамките на който е отреден УПИ І-„за тържище и производство на замразени храни“ в кв.4, е част от терена отреден за изграждане на ДСО Б., върху който към настоящия момент функционира Тържище за плодове и зеленчуци „С.-Б.“. Зеленчуковата база е била предвидена за изграждане като комплексен обект и като такъв е застроена. Приета е с приемателни протоколи като комплексен обект с подобекти. Процесният имот попада изцяло в имот с пл. № 347 и върху него няма построени сгради. Имотът попада върху част от терен, плозващ се за открит склад и паркинг и върху озеленена площ, предвидена в генплана. В имота са налични три шахти от трасе на действащ електропровод.

         Между страните е прието за безспорно, че и към момента имотът се владее от ответника.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.

В тежест на ищеца бе да докаже главно и пълно, че е собственик на процесния недвижим имот на заявеното от него фактическо основание, а именно договори за дарение, и двата от 04.11.2008 г., както и предвид оспорванията на ответника, следваше да докаже и че неговите праводатели се легитимират като собственици на имота въз основа на материално законосъобразно решение на решение на ОСЗГ, както и че имотът е подлежал на земеделска реституция.

         Между страните не е било спорно, че ищецът е придобил процесния имот въз основа на две сделки за дарения. Основният спор е относно материалната законосъобразност на решение № 114 от 25.04.2007 г. на ОСЗГ Панчарево, въз основа на което праводателите на ищеца по двете сделки се легитимират като собственици на имота, както и относно факта подлежал ли е имота на земеделска реституция.

                Настоящият съдебен състав и с оглед възраженията на ответника следва да осъществи косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на Решение № 114 от 25.04.2007 г. на ОСЗГ Панчарево, като при осъществяването му не е обвързан от влязлото в сила на 20.03.2007 г. Решение от 26.01.2007 г., постановено по адм.дело № 2241/2005 г. по описа на СГС, АО, трети Е състав. В случая нормата на чл.302 от ГПК, съобразно която влязлото в сила решение на административен съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, е неприложима. Този извод на съда е в съответствие и със съдебната практика формирана по реда на чл.290 ГПК в Решение № 6 от 16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 925/2011 г., II г. о., ГК. Прието е, че когато в гражданскоправен спор се обсъжда решение на административен съд в частта относно настъпилите гражданскоправни последици, решението на административния съд следва да се зачете, но по отношение на силата, която процесуалните закони му придават между страните по административния спор, разрешен с това решение, както и относно валидността и законосъобразността на административния акт, обжалван в административното производство. Трети лица, извън лицата по административното правоотношение, не са страни в административното производство и те не могат както да обжалват административен акт, по който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено изключение от определената като задължителна сила на решението на административен съд по административноправен спор по отношение на законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор, да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд, издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е допустима, предвид чл. 17, ал. 2 от ГПК.

         Предвид горно съдът намира, че Решение № 114 от 25.04.2007 г. на ОСЗГ Панчарево е постановено в нарушение на чл.10б от ЗСПЗЗ, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е била налице пречка по чл.10б от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху процесния имот.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че върху терена от 376286 кв.м., представляващ имот с пл. № 347, к.л.459,482, в който попада изцяло и процесния имот с пл. № 2182, е осъществено комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, което представлява пречка за реституцията на земята.

По въпроса застрояването пречка ли е за възстановяване на собствеността в хипотезата на  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и има ли изискване за законност на строителството или е достатъчно да се установи завареното фактическо състояние на имота към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ е формирана трайна и непротиворечива практика на тричленните състави на ВКС. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения /решение № 70/22.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 674/2009 г.; решение № 108/25.07.2012 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г.; решение № 147/19.07.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 7/2009 г.; решение № 226/19.11.2013 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 3136/2013 г.; решение № 277/12.01.2012 г. на Второ ГО на ВКС по гр. д. № 1140/2010 г.; решение № 329/11.10.2011 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 1277/2010 г.; решение № 77/09.03.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 4209/2008 г.; решение № 301/24.06.2010 г. на Първо ГО на ВКС по гр. д. № 494/2009 г. и решение № 565/15.10.2010 г. на Трето ГО на ВКС/ е прието, че разпоредбата на  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ не въвежда изискване да са били спазени процедурите по отреждането на терена за строителство или за друго мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставянето на сградите или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация. Не е установено изискване и за площта на сградите и вида на конструкцията им, както и за начина им на прикрепване към земята. Достатъчен е обективният факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Изискване за законност на сградите се поставя в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, когато имотът е включен в строителните граници на населеното място и се застроява въз основа на отстъпено право на строеж, като масовите случаи са свързани със застрояване за жилищни нужди. В хипотезата на  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се имат предвид имоти както извън, така и в чертите на регулацията, застоени или засегнати от предвидено мероприятие. Разпоредбата на  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, има предвид не строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Така осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята. Дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на  чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ се преценява към момента на влизане в сила на реституционния закон, като преценката проведено ли е мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността, се извършва въз основа на легалните определения в § 1в, ал. 1 и 2 ДР ППЗСПЗЗ.

Съдът по-горе в настоящите мотиви е изложил, че с оглед представените по делото писмени доказателства-решения на МС, заповед на главния архитект на София, приемателни протоколи и разрешения за въвеждане в действия, заключението на СТЕ, което е обективно и компетентно изготвено и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че процесният терен е отреден за ДСО-Б. -зеленчукова борса и това мероприятието е осъществено като комплексен обект с множество подобекти.

Дори да се приеме, че имотът е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ, то е била налице друга пречка за реституцията му.

         Към датата на реституцията на имота по ЗСПЗЗ-25.04.2007 г., когато е постановено решение № 114 на ОСЗГ Панчарево, имот пл. № 347, к.л.459,482 по кадастралния план на София, в който изцяло попада процесния имот, вече е бил включен в капитала на преобразуваното дружество с държавно имущество „Б.“ ЕАД. Установява се, че процесният имот е включен в Баланса към 31.12.1993 г. и в капитала на „Б.“ ЕАД, а в последствие и към 30.09.1997 г. е включен в капитала на общинска фирма „Яйца и птици“, чийто универсален правоприемник е  „С.-Б.“ ЕАД, поело активите и пасивите на общинската фирма към 30.09.1997 г., вследствие на извършеното с Решение № 6 по Протокол № 36 от 24.11.1997 г. на СОС преобразуване.

С оглед на горното съдът приема, че е осъществено придобивното основание на чл. 17а ЗППДОбП (отм.)., а именно: държавата да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество. Поради това, за да се приложи нормата на чл. 17а от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (отм.), не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. В този смисъл изцяло т. 2Г  от Тълкувателно Решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г.

Безспорно от ангажираните от ответника писмени доказателства се установи, че теренът от 376286 кв.м., в който попада процесния имот, е бил предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие „Б.“ и при извършеното преобразуване в търговско дружество цялото имущество на предприятие „Б.“ –София-град е преминало към учреденото ЕАД с държавно имущество „Б.“ ЕАД.

Т.е. налице е хипотезата, при която земи, подлежащи на възстановяване по ЗСПЗЗ, са били предоставени за стопанисване и управление на държавни предприятия, впоследствие са включени в капитала на образуваните от тях еднолични търговски дружества с държавно имущество и по този начин са станали собственост на дружеството - ПМС № 201/25.10.1993 г. и чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) и § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗПСК.

         Поради горното и съгласно разпоредбата §6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и аналогичната разпоредба на §11 от ДР на ЗПСПК от 2002 г., праводателите на ищеца са имали право само на обезщетение върху този имот, но не и на реалното му връщане. В този случай се приема, че са осъществени мероприятия по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ, които са пречка за реституцията на земеделски имот и дават право само на обезщетение за този имот, като без значение е дали върху имота са изградени сгради и дали същите са законни или не.

         В подкрепа на горното становище са и Решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и в този смисъл съставляващи задължителна съдебна практика, а именно: Решение № 250/08.05.2014 г., гр.д. № 3215/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение № 205/08.07.2010 г., гр.д. № 4543/2008 г., І г.о., Решение № 500/25.01.2012 г. по гр.д. № 60/2011 г., І г.о., Решение № 1235/05.01.2009 г. по гр.д. № № 5235/2007 г., ВКС, V г.о. и др.

         Неоснователно е възражението на ищеца, че процесният имот не се е намирал в капитала на ответното дружество към момента на приватизационната сделка, тъй като със Заповед № РД-57-55/18.02.2008 г. на кмета на СО имотът е деактуван и по този начин СО е признала възстановяването на имота и го е извадила от своите активи и затова няма как да го е продала на ответника. Първо договорът за продажба предхожда заповедта на кмета. На второ място доколкото актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за общинска собственост нямат конститутивен характер, от тях не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги не създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. В този смисъл нареждането на кмета на общината да бъде отписан процесният недвижим имот от актовите книги за общинска собственост е вътрешнослужебен акт, пораждащ права и задължения единствено за подчинените му органи по актуването на общинската собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи.

         Ето защо съдът намира, че праводателите на ищеца не са станали собственици на имота на основание наследство и земеделска реституция въз основа на Решение № 114 от 25.04.2007 г. на ОСЗГ Панчарево, поради което и към датата на двете сделки за дарение 04.11.2008 г. те не са могли да прехвърлят правото на собственост върху имота на ищеца, тъй като не са притежавали такова.

         От своя страна ответникът доказа, че е собственик на имота на основание извършена приватизация.

         Предвид горното искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.

         По разноските в процеса:

         Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 800 лв., представляваща направени от него разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сумата от 2400 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, установено с фактури №№ 292/21.03.2016 г. и 314/15.07.2016 г.

         Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

         При материален интерес 53314,60 лв. /1/2 от данъчната оценка, доколкото предмет на иска е ½ идеална част от имота/, минималното адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.4 от  Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, преди изменението на нормата-бр. 84 от 25.10.2016 г., доколкото възнаграждението е уговорено и платено при действието на нормата преди нейното изменение, възлиза на сумата от 2 129,44 лв. Уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 2000 лв., доколкото сумата от 400 лв. представлява начислено ДДС. Следователно същото не само, че не е прекомерно, а е и под определения минимум.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.М.М., ЕГН **********,***.2. иск с правно основание чл.108 ЗС против „С. Б.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Н.К. за осъждането на „С. Б.“ ООД да предаде на Д.М.М. собствеността и владението на ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно: ПИ с пл.№ 2182 от квартал 4 по регулационния план на гр. София, местност СПЗ „С.-юг“, с площ от 2 753  кв.м., при съседи по скица: от четири страни ПИ с пл. № 347.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д.М.М., ЕГН **********,***.2. да заплати на „С. Б.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя О.Н.К. сумата от 3200 лв. /три хиляди и двеста лв./ разноски направени от ответника пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: