Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Г.,
като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 15834 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 512609
от 22.10.2018 г. по гр.д. № 21822/2017 г. на СРС, ГО, 125 състав са отхвърлени:
предявеният
от Г.П. К., Р.П.Ц., М.Й.И. и М.И.Г. против Х.Б.Г. и Я.И.К. иск за
признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на решение
№11177/05.04.2005г. на ОСЗ Панчарево - Г.П. К. и Р.П.Ц. на по 2/6 ид.ч., М.Й.И.
и М.И.Г. на по 1/6 и.д., и за предаване на владението върху реална част от поземлен имот, с площ 21
кв.м., от имот с идентификатор 56624.7204.848 по КК и КР на село
Плана, одобрена със заповед № РД 18-55/15.12.2011г., при съседи на имота, по КК
– имоти с идентификатори 56624.7204.1158, 56624.7204.505, 56624.7204.1157,
който имот е част от възстановения на ищците имот – нива от 3,219 дка, ІХ
категория, находящ се в строителните граници на село Плана, местност Лисичко
осое, представляващ стар имот с номер 439, от к.л. Г-24-5-В, състоящ се от
имоти по кадастрален план : пл.№501- 0,595 дка; пл.№502-0,288 дка, пл.№ 505 –
0,471 дка, пл.№506- 0,122 дка, пл.№509- 1,743 дка, при граници /съседи/ по
решение №11177/05.04.2005г. на ОСЗ Панчарево: пл.№410, 438, 444, 440, път,
която реална част от имот 56624.7204.848
е повдигната в лилав цвят на приложение 1Д към съдебно – техническа експертиза
на вещо лице С.Б., изготвена на 19.09.2018 г.;
предявеният
от Г.П. К., Р.П.Ц., М.Й.И. и М.И.Г. против Ц.Р.С., Р.Е.С. и К.Е.С. иск
за признаване за установено, че ищците са собственици въз основа на решение
№11177/05.04.2005г. на ОСЗ Панчарево - Г.П. К. и Р.П.Ц. на по 2/6 ид.ч., М.Й.И.
и М.И.Г. на по 1/6 и.д., и за предаване на владението върху реална част от поземлен имот, с площ 371
кв.м., от имот с идентификатор 56624.7204.505 по КК и КР на село
Плана, одобрена със заповед № РД 18-55/15.12.2011г., при съседи по КК – имоти с
идентификатори 56624.7204.842, 56624.7204.506, 56624.7204.501, 56624.7204.848,
който имот е част от възстановения на ищците имот – нива от 3,219дка, ІХ
категория, находящ се в строителните граници на село Плана, местност Лисичко
осое, представляващ стар имот с номер 439, от к.л. Г-24-5-В, състоящ се от имоти
по кадастрален план : пл.№501- 0,595 дка; пл.№502-0,288 дка, пл.№ 505 – 0,471
дка, пл.№506- 0,122 дка, пл.№509- 1,743 дка, при граници /съседи/ по решение
№11177/05.04.2005г. на ОСЗ Панчарево: пл.№410, 438, 444, 440, път, която реална
част от имот 56624.7204.505 е защрихована в сини линии в приложение към съдебно
– техническа експертиза на вещо лице С.Б., изготвена на 08.06.2018 г.;
предявеният
от Г.П. К., Р.П.Ц., М.Й.И. и М.И. *** община иск за признаване за
установено, че ищците са собственици въз основа на решение №11177/05.04.2005 г.
на ОСЗ Панчарево - Г.П. К. и Р.П.Ц. на по 2/6 ид.ч., М.Й.И. и М.И.Г. на по 1/6
и.д., и за предаване на владението върху реална
част от поземлен имот, с площ 195 кв.м., от имот с идентификатор 56624.7204.503
по КК и КР на село Плана, одобрена със заповед № РД 18-55/15.12.2011г., при
съседи на имота, по КК – имоти с идентификатори 56624.7204.848, 56624.7204.501,
56624.7204.506, 56624.7204.842, 56624.7204.856, който имот е част от
възстановения на ищците имот – нива от 3,219дка, ІХ категория, находящ се в
строителните граници на село Плана, местност Лисичко осое, представляващ стар
имот с номер 439, от к.л. Г-24-5-В, състоящ се от имоти по кадастрален план :
пл.№501- 0,595 дка; пл.№502-0,288 дка, пл.№ 505 – 0,471 дка, пл.№506- 0,122
дка, пл.№509- 1,743 дка, при граници /съседи/ по решение №11177/05.04.2005г. на
ОСЗ Панчарево: пл.№410, 438, 444, 440, път, която реална част от имот
56624.7204.503 е защрихована в син цвят в приложение 1Д към съдебно – техническа експертиза на
вещо лице С.Б., изготвена на 19.09.2018 г.;
предявеният
от Г.П. К., Р.П.Ц., М.Й.И. и М.И.Г. против К.И.Т. иск за признаване за
установено, че ищците са собственици въз основа на решение №11177/05.04.2005 г.
на ОСЗ Панчарево - Г.П. К. и Р.П.Ц. на по 2/6 ид.ч., М.Й.И. и М.И.Г. на по 1/6
и.д., и за предаване на владението върху реална
част от поземлен имот, с площ 540 кв.м., от имот с идентификатор 56624.7204.501
по КК и КР на село Плана, одобрена със заповед № РД 18-55/15.12.2011г., при
съседи на имота, по КК – имоти с идентификатори 56624.7204.503, 56624.7204.506,
56624.7204.500, който имот е част от възстановения на ищците имот – нива от
3,219дка, ІХ категория, находящ се в строителните граници на село Плана,
местност Лисичко осое, представляващ стар имот с номер 439, от к.л. Г-24-5-В,
състоящ се от имоти по кадастрален план : пл.№501- 0,595 дка; пл.№502-0,288
дка, пл.№ 505 – 0,471 дка, пл.№506- 0,122 дка, пл.№509- 1,743 дка, при граници
/съседи/ по решение №11177/05.04.2005г. на ОСЗ Панчарево: пл.№410, 438, 444,
440, път, която реална част от имот 56624.7204.501 е повдигната с оранжев цвят
в имот 501 на скица в приложение 4 от
съдебно – техническа експертиза на вещо лице С.Б., изготвена на 08.06.2018 г.
Ищците са
осъдени да заплатят на Столична община сумата от 100 лв. разноски по делото,
както следва: Г. К. – 33,33 лв., Р.Ц. – 33,33 лв., М.И. – 16,67 лв. и М.Г. –
16,67 лв.
Ищците са
осъдени да заплатят на Ц.Р.С., Р.Е.С. и К.Е.С. сумата от 1 800 лв.
разноски по делото, както следва: Г. К. – 600 лв., Р.Ц. – 600 лв., М.И. – 300 лв.
и М.Г. – 300 лв.
Срещу така
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищците Г.П. К., Р.П.Ц., М.Й.И.
и М.И.Г.. Считат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в
противоречие с материалния закон и е необосновано. Считат за неправилни
изводите на съда, че с решение на ОСЗ № 11177 не им е бил възстановен целият
имот, тъй като в него е посочено, че имотът попада под имоти с идентификатори
1157, 848, 842, 503 и доколкото същото не е обжалвано – не им е възстановен
имотът, попадащ в тези на ответниците с идентификатори 848 и 503. Считат, че
тези изводи не съответстват на изслушаната по делото СТЕ. Излагат съображения,
че с решение № 11177/05.04.2005 г. на ОСЗГ „Панчарево“, влязло в сила на
10.05.2007 г., в качеството на наследници по закон на П.И.Т. им е възстановен в
съществуващи (възстановими) стари реални граници следният недвижим имот – нива
от 3, 219 дка, девета категория, находяща се в строителните граници на с.
Плана, м. Лисичко осое, представляващ стар имот с № 439 от кадастрален лист
Г-24-5-В, състоящ се от имоти по действащия кадастрален план, както следва: пл.
№ 510 от 0, 595 дка, пл. № 502 от 0, 288 дка, пл. № 505 от 0, 471 дка, пл. №
506 от 0, 122 дка и пл. № 509 от 1, 743 дка при граници – пл. № 410, 438, 444,
440, път. Към момента на заявяване на възстановяването имотът е попадал в
урбанизирана територия, поради което е проведена процедура по чл.13 ППЗСПЗЗ,
издадено е удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 16.03.2005 г., скица
и заповед на кмета от 16.03.2005 г. Излагат съображения, че от заключенията на
СТЕ и ДСТЕ се установява, че в имот с идентификатор 848 попада част от техния
имот с площ 21 кв.м., а в имот с
идентификатор 503 – част от техния имот с площ от 330 кв.м., поради което счита
за необоснован извода на съда, че не им е възстановен имотът, попадащ върху
имоти с идентификатори 848 и 503. Считат за неправилни изводите на съда, че им
е отказано възстановяването на 0, 171 дка с цитираното решение поради изграден
път и тази част от имота е именно имот с идентификатор 503, собственост на Столична
община. В тази връзка твърдят, че според ДСТЕ в имот 503 попадат 330 кв.м. от
възстановения им имот и че имот 503 представлява черен път и върху него няма
изграден инфраструктурен обект второстепенен път. С оглед изложеното считат, че
искът им срещу Столична община се явява основателен.
По отношение
на иска срещу К.Т. излагат съображения, че последният неправилно е бил
отхвърлен от съда с мотиви, че наследодателят му И.Т. и наследодателят на
ищците на неопределена дата и по неопределен начин са заменили имотите си, като
наследодателят на Т. е предоставил на
този на ищците свой имот, който по действащата КК е с идентификатор 506, в
замяна на който е получил имот с идентификатор 501. Този извод е обоснован със
СТЕ, в което има графични данни за действително извършена замяна по компенсация,
и с обстоятелството, че ищцата Р.Ц. се е снабдила с нотариален акт за имот №
506, което се третира от съда като извънсъдебно признание на извършената
замяна. Съдът възприема, че е налице конкуренция на права, която по чл.18з,
ал.2 от ППЗСПЗЗ разрешава в полза на ответника и за частта от имот 501 приема,
че ищците не доказват собственост. Излагат съображения, че по делото не се
доказва такава замяна да е била извършена, както и че ответникът Т. не е
предявил претенции и не е посочил доказателства, че е правоимащ по чл.10 ЗСПЗЗ,
за да оспорва идентичността на възстановения имот.
По отношение
на иска срещу ответниците С. излагат съображения, че последният неправилно е бил
отхвърлен от съда с мотиви, че ищците се легитимират като собственици на част
от имот 505 по силата на решението на ОСЗ, но тази част е била придобита по
давност от ответниците. Съдът съобразява като начален момент на течение на
давността - датата на влизането му в
сила, но неправилно приема, че това е 05.04.2005 г., а не удостоверената в
печата дата – 10.05.2007 г. На следващо място съдът приема, че с последващ
договор за доброволна делба между Е. С. и А.Т. за имот 505 Е. С. вече се е
сдобил с годно основание за придобиване право на собственост с добросъвестно
владение от 5 години поради транслативния ефект на договора за делба. Твърди,
че към момента на снабдяване с констативен нотариален акт от Е. С. за имот 505
за възстановената им част от имота не е изтекла придобивната давност и че след
като към 01.04.2008 г. това не е станало, то не може да се приеме, че с
договора за доброволна делба от 21.04.2008 г. е прехвърлена собственост по
отношение на тази част при положение, че имотът не е собствен на съделителите. Позовават
се на ограничението за придобиване по давност на реална част съгласно ЗУТ.
С оглед
изложеното молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да уважи исковете.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Столична
община, с който излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита за
правилни изводите на съда, че по силата на решението на ОСЗ ищците се
легитимират като собственици единствено на посочените в решението части от
имоти и не твърдят да са им били възстановени по-малка част от заявените
такива, както и че не се представят доказателства за оспорване на решението на
ОСЗ, поради което същото е влязло в сила. Счита, че ищците не доказват да са
собственици на реална част от 195 кв.м., попадаща в имот с идентификатор 503,
който се явява публична общинска собственост с начин на трайно ползване: за
второстепенна улица, което обстоятелство се потвърждава от заключението на СТЕ
и свидетелските показания. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и
да потвърди решението в частта му относно предявения срещу Столична община иск.
Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Ц.Р.С., Р.Е.С.
и К.Е.С., с който излагат съображения за неоснователност на жалбата. Излагат
съображения, че съдът не основава извода за неоснователност на иска на довода,
свързан с датата на влизане в сила на решението на ОСЗ. Съдът е приел, че
давност може да тече от датата на решението 05.04.2005 г., а не както твърдят
ищците от 10.05.2007 г., но независимо от това е приел, че наследодателят на
въззиваемите е установил владение на имота от 21.04.2008 г., когато Е. С. е
получил в дял процесния имот. За пълнота сочат, че доколкото с решението на ОСЗ
се уважава искането за възстановяване на право на собственост, то не подлежи на
обжалване и влиза в сила от датата на постановяването му, а защитата на третите
лица е през исково производство по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. Считат за
неоснователни доводите в жалбата, че договорът за доброволна делба не
съставлява годно правно основание, като излагат съображения, че правилно съдът
е приел, че с договора за доброволна делба от 21.04.2008 г. е било установено
добросъвестно владение на имота, като след датата на смъртта на праводателя им
– 14.05.2010 г. владението е било продължено от въззиваемите до изтичане на
5-годишната давност – 21.04.2013 г. От показанията на свидетелите Г.Т.и К.С.се
установява, че през този период първо Е. С., а след това въззиваемите са владели имота. Правилно съдът е приел, че
въззиваемите са разбрали за решението на ОСЗ и оспорването на собствеността им
едва с образуване на административното производство срещу тях и не се
установено това да е станало в по-ранен момент, както и че към този момент
давността вече е била изтекла. По отношение на довода, че според ЗУТ не може да
се придобие по давност реална част, която не може да се обособи като
самостоятелен обект, считат, че същият се въвежда за пръв път с въззивната
жалба, поради което е преклудиран, евентуално – че чл.200, ал.1 ЗУТ не намира
приложение, доколкото страните са собственици на съседни имоти и по чл.200,
ал.2 ЗУТ въззиваемите са могли да присъединят реалната част от имота на
жалбоподателите към своя. Молят съда да остави въззивната жалба без уважение и
да потвърди решението в частта относно предявените срещу тях искове. Претендират
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника К.И.Т., с който излага съображения
за неоснователност на жалбата. Мои съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в
частта относно предявения срещу него иск.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците Х.Б.Г.
и Я.И.К..
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като
същата е процесуално допустима.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Предявени са
искове по чл.108 ЗС.
Ищците Г. К.,
Р.Ц., И.Т. твърдят, че са наследници по закон на П.И.Т., и като такива в тяхна
полза с решение на ОСЗ, влязло в сила на 10.05.2007г. е възстановен в стари
реални граници – нива от 3,219 дка в строителните граници на село Плана,
местността Лисичко осое, представляващ стар имот с номер 439, по КЛ Г – 24-5-
В, състоящ се от имоти по действащ кадастрален план: 510 /0,595 дка/,
502/0,288дка/, № 505 /0,471 дка/, № 506 /0,122 дка/, № 509/1,743 дка., за който
имот имат съставен констативен нотариален акт, за собственост въз основа реституция
на имот нива в строителните граници на село Плана, оковръстен полигон, ЕКАТТЕ
56624, с площ 3219 кв.м., с проектен планоснимачен номер 842. Твърдят, че
възстановеният им имот не е нанесен в кадастралната карта на село Плана, като
същият попада в поземлени имоти с идентификатори: 1157, 848, 842, 506, 505,
503, 501, в която връзка със заявление до СГКК са поискали нанасянето му, в
резултат на което е издадена заповед за изменение на кадастралната карта и
регистър. Твърдят, че с писмо заинтересованите лица са уведомени за
изменението, като срещу заповедта за изменение на КККР, е подадена жалба от К.Т.,
собственик на имот 501, и Ц.С., К. С. и Р.С. – собственици на имот 505, по
която е образувано административно дело, по което са присъединени Х.Г., Я.К.,
собственици на имот 848. Със заповедта се засяга имот 503, собственост на
Столична община; като АССГ с влязло в сила решение отменя заповедта на Началник
на АГКК, с мотив за неразрешен спор за материално право. Поради изложеното,
предявяват искове с правно основание чл.108 ЗС за реални части от имоти: 21
кв.м. от имот 848 –против Х.Г. и Я.К.; 371 кв.м. от имот 505 против Ц.С., К. С. и Р.С., 195 кв.м. от имот 503
против Столична община; 540 кв.м. от имот
501, против К.Т., които реални части твърдят, че са част от
възстановения им имот, и молят съда да ги признае по отношение посочените лица
за собственици, и да ги осъди да им предадат владението върху тях.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Х.Г. и Я.К..
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Ц.С., К.С. и Р.С.,
с който оспорват иска като предявен при липса на активна материална
легитимация, оспорват правото на собственост на ищците. Доколкото не са
уведомени за производството пред АГКК, за изменение на кадастралната карта и
регистър, и защото не са били страна в реституционното производство, молят съда
да упражни инцидентен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗ, като
провери дали са били налице предпоставките за възставовяване право на
собственост на наследодателя на ищците. Сочат, че в исковата молба не се твърди
идентичност на имот, внесен в ТКЗС от наследодателя, нито се представят
документи, установяващи изложеното. Твърдят, че осъществяват фактическа власт
върху имот 505, построените в него сгради, на годно правно основание да ги
направи собственици – наследствено правоприемство от Е. С., респективно Р.Т.,
като през 1968 г.Р.Т. е установил, а Е. С. е присъединил владението му. Твърдят
и че са присъединили установеното владение от Е. С. и са установили
добросъвестно владение на 21.04.2008 г., на основание договор за доброволна делба от 2008 г., и са
го придобили по давност. При евентуалност, сочат 10-годишен срок за
придобиването му по давност, считано от влизане в сила на решението на ОСЗ /оспорват
датата на влизането му в сила, защото е положително за ищците/. Твърдят, че
постройката в имота е построена преди 1991 г., което е пречка за реституцията.
Считат иска за неоснователен и по съображения, че реалните части, предмет на
спора, са необходими за ползване на постройката по предназначение.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична община, с
който сочи, че имот с номер 503 е публична общинска собственост, с трайно предназначение
за второстепенна улица, за която съгласно чл.56,ал.2 ЗОС не е съставян АОС. За
претендираната от тях площ считат, че следва да се докаже с документи,
отразяващи площта на възстановения с решението на ОСЗ имот, скица – проект,
изготвена от правоспособно лице по ЗКИР, за отразяване в КК, касаеща площта
между оградите на имоти 505 и 506. Не възразяват, че частта е част от имот 842,
и за частта нямат претенции за собственост и владение. Поради изложеното,
считат, че е налице непълнота на КК за 195 – те кв.м., поради наличие на
огради, оформящи имот с приблизителна форма като 503.
Ответникът К.Т.
оспорва иска, с доводи, че реалната част от имота от 0,540 дка, за които сочи,
че са част от имот 501, който е с площ 2100 кв.м., придобита чрез присъединяване
на нива от 600 кв.м. към нива от м. Лисичко осое от 1500 кв.м, които е придобил
по наследство от баща си. Твърди, че ищцата Р.Ц. е установила владение върху
нивата му в Лисичко осое и бащите им се разбрали да си запазят местата, както
ги владеят, място за място, измерили всичко. Сочи, че спорът бил решен по дело №
3091/2016 г. , и 10493.
С протоколно
определение от 10.05.2018 г. на мястото на починалия ищец И.Т. са конституирани
по реда на чл.227 ГПК наследниците му по закон: М.Й.И. и М.И.Г..
По отношение
на исковете срещу Х.Б.Г. и Я.И. ***:
Съгласно
чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ възстановяват се правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в границите на урбанизираните територии (населени
места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон,
освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени
сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният
строеж към 1 март 1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се
извършва по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1.
В случая с решение
№ 1117/05.04.2005 г. за възстановяване правото на собственост на земи е
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. Плана, на
основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, на ищците е възстановено в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници правото на собственост върху нива от 3, 219
дка, девета категория, находяща се в строителните граници на с. Плана, м. Лисичко
осое, стар имот 439, от кадастрален лист Г- 24 - 5- Б, състояща се от имоти, по
действащия кадастрален план: пл. № 501 – 0,595 дка; пл. № 502 – 0,288 дка, пл. №
505 – 0,471 дка, пл. № 506 – 0,122 дка, пл. № 509 – 1,743 дка, при граници /съседи/:
пл. № 410, 438, 444, 440, път, заявен с пореден номер 1 от заявлението и
установен с данъчен регистър от 1949 г., техническо удостоверение по чл.13, ал.4
и 5 от ППЗСПЗЗ от 16.03.2005 г. от район „Панчарево“, скица от 2004 г. на ГИС
София, заповед за кмета от 16.03.2005 г.
В решението
са вписани имотите, в които попада възстановената нива по кадастрален план и
следователно същото я индивидуализира по действащия кадастрален план, като нивата
попада под посочените в решението имоти с кадастрални номера: пл. № 501 – 0,595
дка; пл. № 502 – 0,288 дка, пл. № 505 – 0,471 дка, пл. № 506 – 0,122 дка, пл. №
509 – 1,743 дка. Сред тях не попадат имоти с № 848 и 503. При това положение не
може да се приеме, че е било възстановено правото на собственост върху частите
от нивата, попадащи в имотите с посочените номера, невключени в решението на
ОСЗ.
Същевременно,
е отказано възстановяването по този ред на нива в същата местност от 0,171 дка,
тъй като попада в път и административният орган е приел, че са спазени
изискванията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.
Действително,
според заключението на допълнителната СТЕ по делото частта от имот стар № 439,
попадаща в имот с идентификатор 56624.7204.848, е с площ от 21 кв.м.,
защрихована в лилав цвят в Приложение № 1Д към заключението на СТЕ, а частта от
имот стар № 439, попадаща в имот с идентификатор 56624.7204.503, е с площ 330
кв.м., защрихована със син цвят в Приложение № 1Д към заключението на СТЕ.
При
положение обаче, че ищците се легитимират като собственици на имоти съобразно
посочените в решението части, сред които не попадат имоти с № 848 и 503,
предявените срещу Х.Б.Г. и Я.И.К. – за реална част, попадаща в имот № 848, и
Столична община – за реална част, попадаща в имот № 503, се явяват
неоснователно, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Не
могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че заключението на
допълнителната СТЕ налага изводи в различен смисъл.
Не могат да
бъдат споделени и доводите на жалбоподателите за неправилност на изводите на
съда, че им е било отказано възстановяване на нива в същата местност от 0,171
дка, тъй като попада в път. Горното е видно от представеното решение №
1117/05.04.2005 г., което не е било обжалвано, като доводите, черпени от
заключението на допълнителната СТЕ – че имот с идентификатор 56624.7204.503
представлява черен път, по който се осъществява достъпът до имоти с
идентификатори 56624.7204.848, 56624.7204.1157, 56624.7204.505, 56624.7204.842
и 56624.7204.506 и че върху имота няма изграден инфраструктурен обект
второстепенна улица съгласно начина на трайно ползване, посочен в ККР, не са от
естество да променят изводите на съда.
По
изложените съображения исковете срещу Х.Б.Г. и Я.И. *** община са
неоснователни, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд.
По отношение
на иска срещу К.Т.:
Според
заключението на СТЕ
имот 501 по КП от 1994г. е нанесен в к.л. Г – 24- 5- Б с пл.№ 501, и граници за
полумасивна ограда с площ 2018 кв.м. По разписна книга към плана от 1994 г.
като собственик на имота е вписан К.Т. по силата на нотариален акт №
66/30.11.1977 г. по кадастрален план от 1981 г., този имот е нанесен в
кадастралния лист Г – 24- 5- Б , под номер 125, с площ 1 854 кв.м. и в него е
нанесена масивна сграда. Според заключението, описанието на имота по
нотариалния акт съответства на графичното отразяване на имот пл. № 125 по КП от
1981 г. и на имот № 501 по КП от 1994 г.
Нотариалният акт е представен по делото и с него ответникът Т. през 1977
г. е признат за собственик по давност на неурегулирано място с едноетажна
сграда, цялото от 1 000 кв.м., при съседи: С.В., мера, площад и улица,
който имот е признат за единствен селищен имот от ТКЗС Симеоново на молителя.
Още към съставянето на нотариалния акт през 1977 г. в имот по КП 501 е
фигурирала построена сграда.
Не
се твърди и установява същият имот да е бил предоставен за ползване на Т. по
реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. От представените от ответника Т. удостоверения от ТКЗС
се установява, че към 1975 г. имотът е извън регулация, а към 1988 г. имотът не
е включен в ТКЗС /затова са представени удостоверения от общината/. Ответникът Т.
твърди, че баща му се е „разбрал“ с бащата на Р.Ц. имотите „да останат така“,
които твърдения сочат на замяна, но не и на предоставяне на имота за ползване.
Видно от първоначалното заключение на СТЕ, в регистъра на бившите имоти към помощния
кадастрален план собственик на имоти 441 /с площ 1277 кв.м./ и 444 /с площ 586 кв.м./ е И.К.Т., наследодател на
ответника Т.. Видно от приложение № 5, имот 506 е образуван от части на бивши имоти
по помощен план – 441, 440, 439.
По
кадастрален план от 1994 г. имот 501, е 2 018 кв.м., а доколкото ищците се
легитимират като собственици с решението на ОСЗ на реална част от него – 540
кв.м., то правилно СРС приема, че на изследване подлежи дали ответникът Т.
притежава годен титул за собственост върху останалите над 1 000 м. от имот
501, защото 1 000 кв.м. са установени са
по нотариален акт от 1977 г.
Видно
от т.12 на протокол № 1313/21.12.1992 г., на наследниците на И.Т. е възстановено
правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, на
следния имот: нива от 1,500 дка в местност Лисичко усое, заявен с № 12 от
заявлението и установен с молба – декларация от 1958 г. за членство с ТКЗС.
Видно
от решение на СГС, АО, ІІІ състав по адм.д. № 3091/2005 г., по жалба на
наследодателя на ответника Т. – И.К.Т. е отменена заповед на кмета на район „Панчарево“
в частта относно бивш имот 444, попадащ в Околовръстен полигон на с. Плана,
относно имоти с № 508, 532, 501, 498, с която заповед е прието, че частта от
тези имоти са свободни от застрояване, защото
сградите са построени без спазване на изискванията на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ.
На основание чл.11,ал.4 ППЗСПЗЗ с решението като застроена част от мястото е определена
площ от 54 кв.м., като в мотивите на решението е прието, че това е застроената
част, тъй като в очертанията на бившия имот 444 попада част от изградената
едноетажна стопанска постройка с площ около 42 кв.м.
Протоколът
съставлява решение за възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на нива от 1,500 дка в местност Лисичко усое, като съгласно графичните
данни по основното заключение на СТЕ, дворното място на наследодателя на ищците
е получено от две бивши ниви - 441 и 444,
по помощен кадастрален план, като части от нива 441 са разменени по
компенсация с части от нивата № 439
– на П.Т., и тази № 440 /на Т.Т./. По
този начин е образуван имот 126 по кадастрален план от 1981 г., идентичен с
имот 506 по КП от 1994 г. с площ от около 635 кв.м., който въз основа
нотариален акт от 1994 г. е записан на Р.Ц.. Този имот е нанесен в кадастралния
регистър като имот 506 с площ 637 кв.м., собственост на Р.Ц., по нотариален акт
от 2000 г. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че
снабдяването с нотариален акт за имот
506 от ищцата Р.Ц. следва да се третира като извънсъдебно признание на направената от
праводателя й П.Т. и И.К.Т. замяна на имоти, както и твърдяното от ответника Т.
обединение на имоти, с оглед на което правилно конкуренцията на права е
разрешена в полза на ответника. В този смисъл неоснователни са доводите на
жалбоподателя във връзка с необоснованост на изводите на съда за замяна на
имоти.
По отношение
на иска срещу Ц.Р.С., Р.Е.С. и К.Е.С.:
Безспорно е
между страните, че имот с идентификатор 56624.7204.505 се владее от ответниците С.. В разписната
книга към кадастралния план от 1994 г. имотът е вписан като собствен наР.С.Т.
въз основа на протокол № 2/13.05.1968 ФЖС-Симеоново. Според заключението на СТЕ
в имота има построена 3-етажна сграда, а съгласно допълнителното заключение на
СТЕ към 01.03.1991 г. сградата е била построена. Вещото лице не е установило
строителни книжа, поради което и неприложима е разпоредбата на чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ, и имотът подлежи на възстановяване на стария собственик. По изложените
съображения въз основа на решението на ОСЗ ищците се легитимират като собственици на реалната част от имота.
От страна на
ответниците е заявено възражение за придобивна давност, прието за основателно от
първоинстанционния съд.
На първо
място, от страна на жалбоподателите се поддържат доводи във връзка с приетата
от първата инстанция дата, от която би могла да започне да тече придобивна
давност. В тази връзка следва да се има предвид, че изводите на съда за
основателност на възражението почиват на формирания извод, че от сключване на
договора за доброволна делба 01.04.2008 г., съставляващ годно правно основание
за придобиване на собственост, Е. С. е установил добросъвестно владение на имота,
като към 01.04.2013 г. е изтекла придобивната давност. Доводите на съда относно
най-ранния момент, от който е било възможно да започне да тече давност, не са
обусловили крайните му изводи от кой момент фактически това е станало. За
пълнота следва да се посочи, че правилно СРС е приел, че посочената дата на
влизане в сила на решението на ОСЗ не го обвързва, а при положение, че с
последното се възстановява право на собственост, то за заявителите /ищците/ не
е бил налице интерес от обжалването му, с оглед на което спрямо тях може да
започне да тече давност.
На следващо
място, от страна на жалбоподателите се поддържат доводи, че договорът за
доброволна делба от 01.04.2008 г. не съставлява годно правно основание.
Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят
му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание.
Годно правно
основание съгласно ППВС № 6/74 г. е този транслативен акт, който по принцип е
основание за прехвърляне на собственост, например: продажба, замяна, дарение,
завет, както и административни актове с вещноправни последици – отчуждителни
заповеди, заповеди за възстановяване по реституционните закони и др. или съдебно
решение по конститутивни искове - напр. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД /решение № 225 от
10.12.2013 г. по гр. д. № 2253/2013 г. на ВКС, I ГО/, каквото в случая се явява
и процесният договор за доброволна делба, поради което доводите в обратен
смисъл са неоснователни.
Не се
установява по делото праводателят на ответниците – Е. С. да е знаел, че
наследодателят му не е собственик на имот 505, както и за този имот да е било налице
реституционно производство по заявление на наследниците на П.Т., към 21.04.2008
г. Горното обуславя извод, че установеното от Е. С. и присъединено от неговите
наследници владение, продължило 5 години, е годно да направи ответниците
собственици, считано от 22.04.2013 г., с изтичане на 5 годишен давностен срок,
в какъвто смисъл са и изводите на СРС.
По отношение
на оплакването на жалбоподателите във връзка с приложението на ЗУТ съдът
намира, че възражението е заявено за пръв път с въззивната жалба, но доколкото
касае приложението на императивна правна норма – тази на чл.200, ал.1 ЗУТ,
следва да бъда разгледано от съда.
По силата на
чл.200, ал.1 ЗУТ (в сила от 01.03.2001 г.) реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията
за минималните размери по чл. 19. Съгласно ал. 2 това правило не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при
условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или
се присъединява към съседен имот.
Според
заключението на допълнителната СТЕ от имот с № 439 в имот с идентификатор 56624.7204.505
попадат 371 кв.м., от които 260 кв.м. попадат в определения с основното
заключение на СТЕ прилежащ терен и 111 кв.м. остават извън него. В случая е налице изключението по
ал.2, доколкото се касае за присъединяване към съседен имот, поради което
възражението е неоснователно.
С оглед
изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателите нямат право на разноски
по делото.
На
ответниците по жалбата Ц.Р.С., Р.Е.С. и К.Е.С. следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 200 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Съдът намира
за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на осъществената
правна защита, както и при съобразяване на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 512609 от 22.10.2018 г. по гр.д. №
21822/2017 г. на СРС, ГО, 125 състав.
ОСЪЖДА Г.П. К., ЕГН **********, Р.П.Ц., ЕГН
**********, М.Й.И., ЕГН ********** и М.И.Г., ЕГН ********** да заплатят на Ц.Р.С.,
ЕГН **********, Р.Е.С., ЕГН ********** и К.Е.С., ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 200
лв. разноски по делото /Г.П. К. – 400 лв., Р.П.Ц. – 400 лв., М.Й.И. – 200 лв. и
М.И.Г. – 200 лв./.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.