РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Радомир, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100642 по описа за 2022 година
Предмет на производството са предявени отрицателен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с иск по чл. 537, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищците Б. С. В. и И. С. В. твърдят, че са съсобственици на
основание съдебна делба и наследство на следния недвижим имот, находящ се в с. Д.Д.,
общ. Р., обл. П., а именно: празно дворно място с площ от 535 кв. м, представляващо УПИ .
в кв. 43 по плана на селото, при граници: улица, УПИ ., УПИ I. и УПИ ..
Съсобствеността възникнала по силата на възлагане в общ дял на техните
наследодатели, съгласно решение от 04.11.1985 г., постановено по гр. д. № . г. на Р.ския
районен съд. Съгласно същото, съдът е поставил в общ дял на Й. В. П. (К.), К.В. П., П. В. П.,
Р. В. П. (К.), С. В. П. и Ц. С. П. следния недвижим имот, а именно: дворно място,
съставляващо парцел II (втори) за имот с планоснимачен номер . от кв. 43 по плана на с.
Д.Д., с площ от 535 кв. м, при граници: улица, Г. В. П., наследници на С. Й. и Е. Г.. К..
Съдът не е определил техните квоти, поради което се приемало, че всички съсобственици
имали равни права - по 1/6 ид. ч. от имота.
Въз основа на посоченото решение, влязло в сила на 11.12.1985 г., имотът бил
записан в разписния лист към плана на селото на името на съсобствениците - съделители.
Ищците били дъщери на съсобственика С. В. П. и внучки на М. С. П., а ответникът Е.
К. П. бил син на К.В. П.. Процесният имот бил деклариран като съсобствен на двамата,
което се установявало от приложеното удостоверение за данъчна оценка с изх. № . г.,
издадено от Община Р..
1
Данъчните задължения за имота били заплащани от наследодателя на ищците, а и
лично от ищцата Б. В. всяка година.
През 2022 г. ищцата Б. В. поискала отново да заплати данъчните си задължения за
гореописания имот в Община Р., при което ú било отказано, тъй като за този имот вече
имало деклариран друг собственик - ответникът Е. К. П.. При извършена справка в имотния
регистър при Служба по вписванията се установило, че на 27.05.2021 г. ответникът се е
снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание давностно владение и наследство № ., том ., реаг. № ., дело № . г. на нотариус Б.
К., с район на действие – РС - Радомир.
Твърдят, че ответникът не е заявявал никога, че този имот е само негов, не е
ограничавал или препятствал достъпа на ищците до имота, още повече, че бащата на ищците
също е упражнявал фактическа власт върху имота, доколкото са му позволявали здравето и
силите, като ответникът не е демонстрирал своенето на имота за период от 10 години преди
издаването на нотариалния акт и не е могъл да придобие идеалните части на останалите
наследници на С. П. и да стане едноличен собственик.
С оглед изложеното, от съда се иска да признае за установено в отношенията между
страните, че ответниците Е. К. П. и С. В. П. не са собственици на ½ ид. ч. от урегулиран
поземлен имот, находящ се в насе.та част на с. Д.Д., общ. Р., обл. П., с площ от 526 кв. м,
който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на с. Д.Д.,
одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., съставлява парцел . (.) в кв. 43 по плана на
селото, при граници: улица, УПИ ., УПИ I. и УПИ ., както и да отмени констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно
владение и наследство № ., том ., реаг. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие
– РС – Р. до размера на ½ ид. ч. от недвижимия имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове са оспорени, с твърдения, че с решение от 04.11.1985 г. на РС - Р. по гр. д № . г. по
описа на същия съд на лицата Й. В. П. (К.), К.В. П., П. В. П., Р. В. П. (К.), С. В. П. и Ц. С. П.
е възложен в дял следния имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел ., в кв.
43 по плана на с. Д.Д., с площ от 535 кв. м, при граници: улица, Г. В. П., наследници на С. Й.
и Е. Г.. К.. Всички съсобственици, освен К.В. П., са живели постоянно извън с. Д.Д., като
възложеният в техен дял имот се е владял от К.В. П. много преди постановяване на
решението за делба, като същият е владял имота до смъртта си през 1993 г.
След делбата К.В. П. е отстранил от владението на имота останалите съсобственици,
в това число и съсобственика С. В. П., който постоянно е живял в гр. София и е идвал в с.
Д.Д. на своя . имот, който бил различен от процесния. Имотът, предмет на исковата молба,
бил незастроено, празно дворно урегулирано място, което наследодателят на ответниците -
К.В. П., косял, изрязвал порасналите в имота дървета и храсти, като отглеждал картофи,
царевица и други земеделски култури. За обработването на имота му помагал и ответникът
Е. К. П., който посещавал имота заедно със своя баща и работил в него, помагайки за
запазването му в добро състояние.
2
Никой от останалите съсобственици на имота не го посещавал, не заплащал данъци за
него, не полагал грижи за имота, в това число и бащата на ищците - С. В. П..
Наследодателят на ответниците - К. П. и ответникът Е. П. заплащали данъци за имота
от 1985 г. до 2022 г.
След смъртта на К.В. П. през 1993 г. имотът бил завладян от ответника Е. П. и
семейството му, като само те владеели и поддържали имота.
Имотът бил заграден от три страни, като ответникът изградил и ограда откъм
улицата, която била съборена от недобросъвестни лица и в момента не съществувала на
място.
Ищците никога не били идвали в имота, не били извършвали никакви действия по
владението му, както и действия по прекъсването на давностното владение, упражнявано от
ответника. Ищците дори не знаели къде се намира имотът, а когато поискали ответникът да
им го посочи, той им заявил, че владее имота за себе си и няма да ги допусне до него.
За имота нямало издаден нотариален акт или друг документ, легитимиращ ищците
като собственици на имота, освен цитираното в исковата молба решение на РС - Р. по гр. д
№ . г., което не било надлежно вписано и нямало действие по отношение на третите лица.
С оглед изтеклата придобивна давност за имота, единствено ответникът предприел
действия за снабдяване с документ за собственост въз основа на изтеклата в негова полза
придобивна давност, като за целта се снабдил с нотариален акт № № . г. на нотариус Б. К., с
район на действие – РС - Р..
По изложените съображения, молят предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощен представител,
поддържат предявените искове и молят за уважаването им.
Ответниците Е. П. и С. П., редовно призовани, чрез упълномощен представител
изразяват становище за неоснователност на предявените искове и молят съда да постанови
решение, с което същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приетото по делото решение от 04.11.1985 г. по гр. д. № . г. по описа на РС
– Р. е, че със същото в общ дял на Й. В. П. (К.), К.В. П., П. В. П., Р. В. П. (К.), С. В. П. и Ц.
С. П. е поставен следният недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо
парцел II-. (.) кв. 43 по плана на с. Д.Д., с площ от 535 кв. м, при граници (съседи): улица, Г.
В. П., наследници на С. Й. и Е. Г.. К..
По делото е представен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит
на основание давностно владение и наследство № ., том ., рег. № . дело № . г. на нотариус Б.
К., с район на действие – РС – Р., по силата на който и на основание чл. 587, ал. 2 ГПК Е. К.
3
П. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на следния
недвижим имот, а именно урегулиран поземлен имот, находящ се в насе.та част на с. Д.Д.,
общ. Р., обл. П., с площ от 526 кв. м, съставляващ парцел . () в кв. 43 по плана на селото, при
граници: улица, УПИ ., улица, УПИ . и УПИ ..
Видно е от представените по делото удостоверение за наследници с изх. № РИС. г.,
издадено от Столична Община, р-н „Искър“ и удостоверение за наследници с изх. № . г.,
издадено от Столична Община, р-н „Студентски“, че ищците Б. В. и И. В. са наследница на
М. С. П., починала на . г. и С. В. П., починал на . г.
По делото е представена и декларация от ищцата Б. В., с която последната е
декларирала, че имената М. С. П. и Ц. С. П. са имената на едно и също лице.
По делото са представени и приходни квитанции за заплащани от С. В. П. и Е. К. П.
местен данък и такса битови отпадъци за недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., общ. Р., обл.
П..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите В.А., Х.К., В.М. и К. П..
От показанията на свидетеля В.А., който е син на ищцата Б. В., се установява, че
процесният имот не е заграден и п.стоящем е обрасъл с храсти. Твърди, че дядо му С. П. е
посещавал от време на време имота, последно през 2017 г., но поради напредналата си
възраст не е можел да го поддържа, като веднъж годишно свидетелят е почиствал имота от
храсти. Твърди, че не е виждал Е. П. в имота.
Според свидетеля Х.К. процесният имот не се поддържа и е обрасъл с трева и храсти.
Твърди, че имотът е съсобствен между С. П. и Е. П.. Приживе С. П. е ползвал имота, като
ищцата Б. В. също е посещавала имота. Свидетелят сочи, че е почиствал с машина дървета
от имота и е изхвърлял боклуци.
От показанията на свидетеля В.М. се установява, че ответникът и неговият баща са се
грижили за имота, като са премахвали самозасадили се храсти и по-големи дървета.
Ответникът насадил плодни дръвчета и поставил ограда, която била разрушена в началото
на 90-те години на XX век. Не е виждал С. П. и децата му да посещават имота, въпреки че
около една – две години С. П. е живял в с. Д.Д..
От показанията на свидетелката К. П. се установява, че процесният имот е бил
поддържан от бащата на ответника, а след неговата смърт и от ответника допреди около 5
години, като са почиствали тревата и са премахвали дървета. Според свидетелката в момента
имотът не е в добро състояние, не е ограден и е обрасъл с трева и храсти. Твърди, че никога
не е виждала С. П. и децата му в имота.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства и ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се,
безпротиворечиви и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал,
4
като показанията на свидетеля В.А. прецени и по преда на чл. 172 ГПК.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато
има интерес от това. Следователно, предпоставка за предявяване на установителния иск за
право на собственост върху процесния имот е наличието на правен интерес от това за
ищцовата страна.
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
върху определен имот съществува за ищците, когато ответната страна претендира право на
собственост върху имота на основание, което изключва правото на ищците. Отрицателният
установителен иск е средство за защита на право на ищеца чрез установяване
несъществуването на право, твърдяно от ответника.
Както се приема и в решение № 130/04.01.2021 г. по гр. д. № 746/2020 г. на ВКС, ГК,
I г. о., за съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с
него, и каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на
правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална
част от вещта и включени в съдържанието на това право. От значение е във вътрешните
отношения с останалите съсобственици, свързани с използването, управлението,
поддържането, подобряването и т. н. на общата вещ, уредени в чл. 30 - чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС,
от значение е за законосъобразното упражняване правото му на разпореждане чрез продажба
на трето лице с притежаваната от него идеална част, както и за законосъобразното и валидно
упражняване на правото му на ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ,
уредено в чл. 34 ЗС, съответно в чл. 69 ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на
наследниците да се разпоредят с наследената вещ и др. Затова, за съсобственика ще е налице
правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо претендирани от ответника права
върху идеални части от имота или размера им, дори ако същите не се застъпват с идеалните
части на ищеца. Правният интерес от отрицателния установителен иск за собственост се
разкрива и от процесуалното поведение на ответника, когато същият продължава да
претендира отричаното от ищеца право на съсобственост върху идеална част от имота.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е
допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен по следните съображения:
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответниците на право на собственост върху идеални части от
процесния имот. При предявен отрицателен установителен иск и противоположни
претенции и твърдения на страните относно притежаваните от тях взаимоизключващи се
права върху един имот, в тежест на ответника е да докаже основанието, от което извлича
правото си на собственост върху процесния имот, но и ищцовата страна носи тежестта да
докаже фактите, от които твърди, че произтича правото му върху имота, което се защитава
5
чрез предявения отрицателен установителен иск (решение № 539/14.02.2011 г. по гр. д. №
1246/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.).
По делото се установява безспорно от събраните гласни доказателствени средства, а
не се оспорва и от ответниците, че процесният недвижим имот, находящ се в с. Д.Д., общ. Р.,
обл. П., има наследствен характер, като същият е бил поставен в общ дял на Й. В. П. (К.),
К.В. П., П. В. П., Р. В. П. (К.), С. В. П. и Ц. С. П. с решение от 04.11.1985 г. по гр. д. № . г.
по описа на РС – Р.. Няма спор между страните и че ищците Б. В. и И. В. са наследници на
С. В. П. и М. (Ц.) С. П., а ответникът Е. К. П. е наследник на К.В. П.. От изложеното следва,
че ищците са собственици по наследство от общите им наследодатели на 2/6 ид. ч. от
процесния недвижим имот, а ответникът Е. П. е собственик по наследство от своя баща К.В.
П. на 1/6 ид. ч. от имота. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между
същите страни и техните универсални и частни правоприемници, придобили права в хода на
процеса, по отношение на предявеното основание на спорното право в исковата молба и
формираното искане, а по силата на чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. С т. 18 от
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 44/07.02.2012 г. по
гр. д. № 1188/2011 г., ІV г. о., решение № 133/26.10.2011 г. по т. д. № 133/2011 г., ІІ г. о. и
пр., е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на влязлото в сила
съдебно решение.
Както се посочи и по-горе, няма спор между страните, че ищците Б. В. и И. В. са
наследници на съделителите С. В. П. и М. (Ц.) С. П., а ответникът Е. К. П. е наследник на
съделителя К.В. П.. С оглед изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 298, ал. 2 ГПК,
съдът приема, че ищците Б. В. и И. В. и ответникът Е. К. П. са обвързани от силата на
пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила съдебно решение от 04.11.1985 г. по гр. д. № .
г. по описа на РС – Р. и настоящият съдебен състав следва да зачете формираната сила на
пресъдено нещо, като приеме, че имотът е бил съсобствен между Й. В. П. (К.), К.В. П., П. В.
П., Р. В. П. (К.), С. В. П. и М. (Ц.) С. П., при равни делбени части за всеки от съделителите,
а именно по 1/6 ид. ч.
С оглед изложеното дотук, съдът дължи произнасяне по противопоставеното от
ответниците с отговора на исковата молба възражение за придобивна давност. В отговора на
исковата молба са изложени твърдения, че след постановяване на решение от 04.11.1985 г.
на РС - Р. по гр. д № . г. първ.чално съделителят К. П., а след неговата смърт и синът му Е.
П. са владели имота явно, спокойно и необезспокоявано, като са отстранили от владението
на имота останалите съсобственици.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един - отчасти или изцяло чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1
ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в
период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ
(corpus), без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
6
(animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си.
Доказването на условията на зак. - елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС, за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност, следва да е
пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни
предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Разпоредбата
не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, подобно на разпоредбата
на чл. 302 ЗИСС (отм.), но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема,
че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Без да
се установи, че тези признаци са налице, упражняването на фактическа власт върху една
вещ не може да се определи като владение. Като елемент от придобивната давност,
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма
инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят
вещта. Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт
върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика.
Както се установява от събраните по делото доказателства, съсобствеността върху
процесния имот, съществуваща между страните по делото, произтича от наследяване, което
налага съдът да съобрази и разясненията, дадени с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г., ОСГК на
ВКС, според което презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването. В цитираното тълкувателно решение е посочено също, че по
начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици
(какъвто е и разглежданият случай), то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е
техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение.
Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т. нар. преобръщане на
владението (interversio possessionis), при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части
от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги
свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен
ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства
трябва да бъдат доказани.
7
В разглеждания случай от събраните по делото гласни доказателствени средства
безспорно се установява, че към настоящия момент имотът не се стопанисва, същият е
обрасъл с храсти и дървета. Поставената преди години ограда е съборена и не съществува на
място. Както ответникът Е. П., така и неговият баща К. П., през годините са се грижили за
имота, като са го почиствали от треви и храсти и са засадили плодни дървета. Грижи за
имота са полагали и ищците и техният баща, които също са почиствали имота от храсти и
дървета.
При така установените обстоятелства не може да се приеме, че от страна на
ответниците е установено владение върху сънаследствения недвижим имот и това владение,
осъществявано в изискуемия се от зак. срок, е довело до придобиването му по давност. Този
извод не се променя и от факта, че както се изясни от събраните в хода на производството
гласни доказателствени средства, ответниците са почиствали имота и са засадили дървета в
него. За да достигне до този извод, съдът съобрази практиката на ВКС, формирана с
решение № 302/24.06.2011 г. по гр. д. № 1168/2010 г. на ВКС, ГК, I г. о., според което
фактът на съществуване на съсобственост, независимо от основанието за възникването ù,
дава право на всеки от съсобствениците да си служи с цялата вещ, като обезщети останалите
съсобственици при писмена покана от тяхна страна. Затова самият факт на ползване на
имота от един от съсобствениците, включително и сънаследниците, не означава, че той е
установил владение за себе си. Когато съсобственик, включително и сънаследник, ползва
цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите
съсобственици, освен ако е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на
частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по
извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като
действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може
да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал.
3 ЗС, не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните
части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на
правото по чл. 31 ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира
като владение за себе си на частите на останалите. Отказ да се допуснат останалите
съсобственици в имота и отказ да им се даде ключ може да се приеме като демонстрация на
намерение за своене, но то следва да е съчетано и с други действия, демонстриращи своене
на имота.
По делото не се събраха доказателства, сочещи на извода, че ответниците са
възпрепятствали достъпа на ищците до имота, като дори напротив – установява се, че
същите са го посещавали безпрепятствено. Безспорно имотът е бил посещаван и от
ответника и неговия баща, но владението, което те са упражнявали не е било постоянно и
непрекъсвано, като този извод на съда се мотивира и от състоянието, в което се намира
имотът п.стоящем. Липсват и доказателства ответникът Е. П., а преди това и неговият баща,
недвусмислено да са демонстрирали промяна на намерението да са държатели на частите на
8
останалите съсобственици, както и да са своили техните части от имота.
С оглед изложеното и предвид факта, че ответникът Е. П. е собственик на основание
наследствено правоприемство на 1/6 ид. ч. от имота, съдът намира, че предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и
доказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
С ТР № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г., ОСГК на ВС е прието, че
собственикът на недвижим имот трябва да предяви иск за собственост против лицето, на
което е издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка за същия имот, като
отменянето на нотариалния акт по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е последица от уважаването на
иска и то се постановява от съда, даже и да не е направено изрично искане за това.
Разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от сега действащия ГПК е идентична по съдържание с тази на
чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), поради което посоченото тълкувателно решение е запазило
действието си. В конкретния случай, предвид основателността на главния иск, то следва да
бъде отменен и нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание
давностно владение и наследство № ., том ., реаг. № ., дело № . г. на нотариус Б. К., с район
на действие – РС – Р., до размера на ½ ид. ч. от недвижимия имот.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски по делото. Ищците доказват
направени разноски в общ размер на 2465,00 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна
такса, 5,00 лева – такса за издаване на съдебно удостоверение, 10,00 лева – такса за вписване
на исковата молба и 2400,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
В последното проведено открито съдебно заседание процесуалният представител на
ответниците е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност
на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение. Съдът, съобразявайки разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие и договаряне на възнаграждението - определение № 650/29.11.2018 г.
по ч. т. д. № 2490/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 437/29.07.2015 г. по ч. т. д. №
2973/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., намира за основателно възражението на ответниците
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение,
преценявайки съотношението от една страна между фактическата и правна сложност на
делото и броя проведени съдебни заседания и от друга - заплатеното адвокатско
възнаграждение и предвидения минимален размер, като намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния предвиден размер, а именно 434,60
лева.
С оглед изложеното, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
сумата в общ размер на от 499,60 лева, представляваща направени разноски по делото.
9
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Б. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С. ж. к. „С.”, бл. ., вх. ., ап. . и И. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ЖК „Л.“, бл. ., ет.
., ап. ., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответниците Е. К. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. ЖК „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и С. В. П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С. ЖК „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . не са собственици на ½ ид. ч. от урегулиран
поземлен имот, находящ се в насе.та част на с. Д.Д., общ. Р., обл. П., с площ от 526 кв. м,
който урегулиран поземлен имот, съгласно действащия регулационен план на с. Д.Д.,
одобрен със заповед № РД-4-26/28.06.1984 г., съставлява парцел . (.) в кв. 43 по плана на
селото, при граници: улица, УПИ ., УПИ . и УПИ ..
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит на основание давностно владение и наследство № ., том ., реаг. №
., дело № . г. на нотариус Б. К., с район на действие – РС – Р., до размера на ½ ид. ч. от
недвижимия имот.
ОСЪЖДА Е. К. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ЖК „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . и
С. В. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ЖК „С.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . да заплатят на Б. С.
В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. ж. к. „С.”, бл. ., вх. ., ап. . и И. С. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С. ЖК „Л.“, бл. ., ет. ., ап. . сумата 499,60 лева (четиристотин
деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки), представляваща направени разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10