Р Е Ш Е Н И Е
№ 157
гр. Габрово 08.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от осемнадесети януари, две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
и секретар Радина Церовска,
като разгледа материалите по адм. дело №
230 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба вх. № СДА-01-1955 от 31.10.2023 г.,
подадена от П.Х.И. ***, с ЕГН: **********, чрез процесуален
представител адв. И.С. ***, срещу Областна дирекция на МВР – Габрово, с цена на иска
2 500.00 лв.
Основанието за
претенцията на ищеца се изразява в следното:
На 14.10.2022 г.,
около 23.00 часа, И. управлявал лек автомобил в гр. Дряново, когато бил спрян
за проверка от органи на МВР и на място му била извършена такава с техническо
средство тест за употреба на наркотични вещества, като това средство отчело
положителен резултат за употреба на амфетамини. По този повод му бил съставен
АУАН сер. № GA 693723 от същата дата и му било иззето
свидетелството за управление на МПС /СУМПС/. Издаден му бил талон за медицинско
изследване и ищецът дал кръвна проба, т.к. не бил съгласен с този резултат. По
случая било образувано досъдебно производство - ДП № 165/2022 г. по описа на РУ
– Дряново. Била изготвена химикотоксикологична експертиза с рег. № И-2019 от
01.03.2023 г., според която резултатите за употреба на наркотични вещества били
отрицателни. С Постановление от 19.04.2023 г. ДП било прекратено.
Поради отчетената
стойност от полевия тест несправедливо и неправомерно на ищеца било отнето и
задържано СУМПС за периода 14.10.2022 г. – 06.07.2023 г. – общо 8 месеца и 23
дни. Отнемането било направено въз основа на съставения АУАН, като ищецът бил
лишен от възможността да оспори същия, т.к. тези актове не подлежат на
самостоятелен контрол за законосъобразност. Не била съставена и връчена заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, нито било издадено
наказателно постановление /НП/ и по този начин той бил лишен от възможност да
оспори такива актове. С начина, по който било извършено отнемането и
задържането на СУМПС, е нарушено правото му на защита, като по този начин са
били ограничени законните му права и интереси. Административните органи –
съответните служители на МВР са осъществили незаконосъобразно поведение чрез
това изземване, с което са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, потиснатост, стрес, напрежение в общуването с близките, смущение
на психическото състояние и самочувствието му, т.к. по този повод му се
наложило да обяснява, че не е приемал наркотици, да ползва услуги на близки и
приятели, т.к. живее на село, а е студент и работи в гр. Габрово, до където се
налагало да пътува ежедневно с автомобил поради липсата на обществен транспорт.
Това му състояние продължило до връчването на постановлението за прекратяване
на ДП и връщане на СУМПС, приблизително девет месеца.
С допълнение към
исковата си молба от 10.11.2023 г. И. допълва, че вредите са му причинени от
незаконосъобразно поведение – действия и бездействия на контролните органи при
ответника, изразяващи се в проверка за наркотични вещества с неизправно
техническо средство тестова касета „Дръгчек дръг тест 5000“ с фабричен № ARLK –
0021, с пореден номер на проба 150. Тази неизправност се установява с различието
между резултата от полевия тест и химическата експертиза. Изземането на СУМС и
контролния талон към него е станало със съставянето на АУАН, за издаването на
който не са били налице материалноправни предпоставки поради използването на
негодно техническо средство.
В писмен отговор
по исковата молба на процесуален представител на ответника – юрисконсулт И. С.,
исковата молба е оспорена като неоснователна. Сочи се, че в нея не се съдържат
твърдения за причинени конкретни неимуществени веди на ищеца, съставляващи
физически или психически болки и страдания, а единствено наличието на стрес и
напрежение по повод отнемането на СУМПС. Не се установяват издадени отменени
като незаконосъобразни административни актове или осъществено поведение в
нарушение на нормативните правила от страна на длъжностни лица и
административни органи при ответника.
В проведено по делото о.с.з. ищецът се явява лично и се представлява от
адв. С., които поддържат иска.
Ответната страна се представлява от юрисконсулт Савчева, която оспорва
исковата молба като неоснователна поради недоказаност на причинените вреди и
незаконосъобразна административна дейност.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово, прокурор Шикова, намира
иска за недоказан и неоснователен.
С Определение № 1024 от 14.11.2023 г. съдът е разпределил доказателствената
тежест и е дал указания на страните в тази връзка.
От фактическа и правна страна съдът установи следното:
По делото е безспорно между страните, че на процесната дата – 14.10.2022
г., ищецът П.Х.И. управлявал лек автомобил в гр. Дряново, където бил спрян за
проверка от органите на МВР с тест за наркотични вещества и техни аналози Дръг
тест 5000 с фабричен номер № ARLK – 0021, с пореден номер на проба 150, като
резултатът бил установена употреба на амфетамини. В съставения по този повод на
лицето АУАН е отразено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1, пр. 2 от ЗДвП – управление
на МПС след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Недоволен от този
извод И. е записал саморъчно в издадения му талон за изследване, че не приема
този резултат, поради което се е подложил на проверка за употреба на такива
вещества чрез предоставяне за изследване на биологичен материал – кръв и урина.
По делото е приложен резултат от направеното изследване – съдебна
химикотоксикологична експертиза рег. № И-2091 от 01.03.2023 г., изготвена във
връзка с ДС № 258 ЗМ 165/2022 по описа на РУ – Дряново. Пробите са изследвани
във ВМА – София. В резултатите както от кръвта, така и от урината, е отразено,
че в тях не се установява съдържание на наркотични вещества, вкл. амфетамини.
На 06.03.2023 г. ищецът е получил обратно отнетото му със съставения АУАН
свидетелство за управление на МПС, както е отразил сам на екземпляра от този
акт /л. 41/.
С мотивирана резолюция от 17.10.2022 г. /л. 27/ началник РУ – Дряново при
ОД на МВР – Габрово е прекратил административнонаказателното производство на основание чл. 33, ал. 2, във вр. с чл. 54,
ал. 1, т. 9 от ЗАНН поради това, че деянието на И. е счетено за престъпление от
общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК и е образувано ДП № 258М-165 от същата
дата. По делото не са налице твърдения и доказателства, че ищецът е информиран
за прекратяването на това производствно. Напротив, същият изрично твърди, че не
е бил уведомен. Резолюцията е подписана само от административно-наказващ орган
/АНО/, без данни същата да е връчена на заинтересованото лице или на него да е
било съобщено по друг начин за прекратяването на производството.
По делото няма спор, че във връзка с фактите, описани в съставения АУАН, е
образувано ДП № 258 ЗМ 165/2022 г. Именно по това дело със съпроводително писмо
от 01.03.2023 г. /л. 28/ от Военномедицинска академия – София е изпратена
съдебна химикотоксикологичната експертиза на ищеца с отрицателен резултат за
наличие на наркотични вещества и техни аналози. След получаване на резултатите
от тази експертиза е издадено Постановление за прекратяване на ДП на прокурор
при РП – Габрово, ТО – Дряново /л. 6 - 7/, като основанието за прекратяването
му е именно този отрицателен резултат от експертизата, поради наличието на
който следва да се счита, че не са налице доказателства за престъпление от общ
характер.
Въз основа на гореизложеното съдът приема за установено, че ищецът не е
имал на разположение СУ за МПС в периода от 14.10.2022 г. до 06.03.2023 г. – 4
месеца и 20 дни, като отнемането му е станало въз основа на съставения му АУАН.
На основание чл. 172, ал. 3 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 1, букви
"б", "д", "е" и "ж" свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение. Проверяващите органи са
счели, че в случая е налице една от хипотезите, към които тази норма препраща –
чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от същия нормативен акт, според която разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест. В случая наличието на
такива вещества е установено с въпросния тест, на мястото напроверката.
Не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, вкл. НП, въз
основа на което да се търси имуществена отговорност от ответника по чл. 204,
ал. 1 от АПК. Ищецът сам е посочил, че счита, че незаконосъобразни по отношение
на него действия и бездействия на служители и органи на ответната страна,
изразяващи се в незаконосъобразно отнемане и задържане на СУМПС при наличието
на оспорен резултат от направения на място тест, предоставяне на биологичен
материал за изследване и неизготвени резултати за посочения период. Незаконосъобразно
не е била издадена заповед за налагане на ПАМ в този период, която ищецът би
могъл да оспори и да установи, че същата е незаконна по съответния ред.
Неправомерно не е било издадено и НП, което също би могло да се оспори от И..
На ищеца не е връчен акт за прекратяване на административнонаказателното
производство, съответно – ако такъв е бил издаден не му е върнато СУМПС при
прекратяване на това производство, задържано въз основа на съставения АУАН.
За да се води исково производство на основание чл. 1 от ЗОДОВ по чл. 203 и
сл. от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието, от което се
твърди, че са произлезли вредите, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетението, в случая на основание чл. 204, ал. 4 от АПК – в рамките
на настоящото исково производство на изследване подлежи на първо място именно
този въпрос, т.к. наличието на незаконосъобразна дейност на администрацията е
основна предпоставка за завеждането и уважаването на такъв иск. Едва при
наличието на установена такава незаконна дейност на изследване подлежат
следващите предпоставки на специфичната имуществена отговорност по ЗОДОВ –
причинени вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразната дейност.
Отговорността за вреди от поведение
на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност е отговорност за фактически действия и бездействия на
служители на административния орган, изразяващи се в извършена
административно-разпоредителна дейност от тях. Ищецът твърди, че са налице отделни
незаконосъобразни фактически действия и бездействия на служители на ответника -
отнемането на СУМП за процесния период, несъставяне и невръчване на НП и/или
заповед за налагане на ПАМ, които би могъл да обжалва и задържането на СУМПС
през този период без основание.
Отнемането на свидетелството на ищеца
е станало със съставянето на АУАН за нарушение, за което се предвижда такова отнемане,
но неправомерно деяние от този вид не се установява нито по реда на ЗАНН, нито
по реда на НПК. Напротив, и двете производства, водени по тези два нормативни
акта, са прекратени без да е установено наличието на административно нарушение
или престъпление, осъществени от страна на ищеца. Също така с прекратяване на
АНП още на 17.10.2022 г. не е налице каквото и да било основание за задържане
на СУМПС, отнето въз основа на съставения АУАН, т.к. производството е
прекратено и актът на практика не може да породи никакъв правен ефект, вкл. да
служи като основание за отнемане и задържане на свидетелството. В случай, че
поради воденото ДП оправомощеният административен орган е желаел да задържи
същото, то той е следвало да издаде заповед за налагане на ПАМ /НП вече не може
да се издаде, поради прекратяване на АНП и невъзможност двете производства да
се водят паралелно/, за да бъде продължена тази вече наложена с акта мярка и за
да е налице правомерното задържане на документа, но такава заповед не е
издадена, въпреки че при наличието на предпоставките за това по чл. 171, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП съставянето й е задължително за контролните органи. ПАМ по
реда на чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП се издава до решаване въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Същата не е мярка за неотклонение
по смисъла на чл. 58, ал. 1 - 4 от НПК и не може да служи за целите на
наказателното производство, което е образувано във връзка със случая – горепосоченото
Досъдебно производство. В този смисъл въпреки, че към момента не е бил решен
въпроса с отговорността по наказателното производство, не следва да се счита,
че е имало основание ищецът да претърпи неимуществени вреди от задържане на
свидетелството му без наличие на основание за това. Прекратяването на АНП води
до отпадане на основанието за задържане на свидетелството и без издаването на
заповед в тази насока това задържане е неправомерно. Ответната страна не
представя твърдения и доказателства, от които да е видно наличието на друго
основание за това задържане. В случая е налице неправомерно поведение /действие
и бездействие/ от страна на органите на ОД на МВР – Габрово – отнемане и задържане
на СУМПС на И. без наличие на основание за периода от 14.10.2022 г. до
06.03.2023 г. Не е имало и как това свидетелство да се изиска от него, т.к. той
не е бил уведомен за прекратяването на АНП, няма данни да е бил уведомен или
ако това е станало - то кога и по какъв начин, и за воденото срещу него ДП.
Отнемането и задържането на този документ съставлява ограничение на неговите лични
права, в случая – на правото му да управлява МПС, а такова ограничаване може да
става само въз основа на изрична правна норма и/или въз основа на
законосъобразно издаден влязъл в сила или подлежащ на предварително изпълнение ИАА,
като нито една от тези предпоставки в случая не е налице.
Нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
предвижда изрично за нарушение по чл. 171, ал. 1, т. 1 от същия закон ограничението
да се налага с административен акт и това е заповед за налагане на ПАМ. Това
ограничение е само временно, като то може да се наложи до решаване на въпроса
за отговорността на водача по б. „б“, но за не повече от 18 месеца, като при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В
случая не е налице установено с кръвна проба наличие на наркотични вещества и
аналози и този резултат е меродавен за решаване на отговорността на водача в
случая, което означава, че ищецът не е допуснал нарушение по ЗДвП, за което
следва да му бъде наложена процесната мярка, с оглед на което наложената такава
се явява на практика незаконосъобразна.
В заключение настоящият съдебен
състав намира, че по отношение на ищеца са налице незаконосъобразни действия и
бездействия, свързани с неправомерно отнемане и задържане на СУМПС за периода
от 14.10.2022 г. до 06.03.2023 г.
По отношение на твърдението за
причинени му неимуществени вреди съдът взе предвид, че по делото е безспорно
установено, че П.И. е бил лишен от правото да управлява МПС за близо 5 месеца и
самият факт на това ограничаването създава предпоставки за настъпването на
неимуществени вреди и води до негативно негативно емоционално изживяване от
страна на ищеца. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека,
такова психично страдание не е задължително да достигне до нивото на
психологическа травма или разстройство, за да се изисква установяването му да
става посредством специални знания /експертиза/, нито да има конкретни външни
признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни доказателства. Създадените
за времето на задържане на СУМПС неудобства произтичат от изпълнението на
незаконосъобразна принудителна административна мярка, наложена реално чрез действия
и бездействия на длъжностни лица при ответника. Вредите се изразяват освен в
ограничение на свободата и правото на лицето да управлява МПС за този период,
още и в унижение, неудобство, страх и притеснение от това, че е обвинено в
прием на наркотични вещества, каквито не е употребило, и поради което му е
отнето правото да шофира. Те се изразяват и в зависимостта от това, да се
налага друг да го превозва от мястото, където живее, до университета, в който
учи и до работното му място и това да става редовно, всеки ден. Видно от
свидетелските показания на Христо И. /баща на П.И./, които не са оспорени по
делото, ищецът И. живее със семейството си в с. Киевци, като работи и учи в гр.
Габрово, до където не е организиран обществен транспорт и няма друг начин за
придвижване, освен с автомобил. Загубата на шофьорска правоспобност прави ищеца
зависим от това, дали има близък, който има възможност и желание да го закара
до града и това следва да се организира всеки делничен ден, което неминуемо
води до неудобство както за лицето, ангажирано с този превоз, така и за самия
ищец. Видно от показанията на свидетеля, в следствие на инцидента от 14.10.2022
г. отношенията в дома с ищеца се изострили много, дори бащата го наричал
„наркоман“, посягал му и го изгонил от къщи, т.к. се срамувал от поведението на
сина си. Връзката баща и син била изгубена. П.И. се разстройвал често, започнал
да бълнува на сън, стряскал се, викал, събуждал по този начин братчето си.
Променил се психичния климат в семейството поради изнервеността на всички
негови членове, породена от отнемането на „книжката“ на П. и най-вече от
обвинението, че е шофирал след прием на наркотици. На ищеца „му било мъчно“ от
това, още в началото той се „сринал“, отчаял се, дори лицеизразът му се
променил.
Вярно е, че свидетелят споделя за
личните си изживявания като баща на ищеца, свързани с отнемането и задържането
на СУМПС на последния, но от показанията му става ясно, че притеснения, стрес, дискомфорт,
накърнено самочувствие, яд, мъка преживявал и синът му по време на целия период
до момента, в който се появили резултатите от медицинското изследване и му
върнали въз основа на тях свидетелството за управление. Твърдението за
причинени неимуществени вреди следва да се счита за житейски логично, вярно и
установено, т.к. е нормално при такава ситуация всеки човек, който е обвинен в
извършването на такова неправомерно деяние, като управление на автомобил след
употреба на наркотици и на кого са ограничени в следствие на това правата чрез
отнемане на правото му да управлява МПС, а обвинението се е оказало недоказано,
да преживее такива негативни емоции – както от несправедливото обвинение, така
и от ограничаването на правата му и практическите неудобства, свързани с това.
В случая не става въпрос за отнемане на тези права и изпадане в такава ситуация
в рамките само на няколко дни, а става въпрос за близо 5 месеца, през които
тези преживявания са се отразили неблагоприятно върху ищеца, той е претърпял
твърдените от него в исковата молба вредоносни последици, които подлежат на парично
обезвъзмездяване поради липса на друг начин.
Безспорно е налице и причинно-следствена връзка между изложените негативни преживявания
на ищеца и незаконосъобразното поведение на органи и служители при ответната
администрация, тъй като именно в резултат на такива И. претърпява тези вреди.
Съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
а съгласно общото правило на чл. 52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди
размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Претендираният
от ищеца размер на неимуществени вреди от 2 500.00 лева, съдът намира за
завишен. С оглед конкретните данни за неправомерно отнемане и задържане на
СУМПС за период от 4 месеца и 20 дни, причинените на ищеца неудобства от това
ежедневно да се налага да организира по друг начин транспорта си от
местоживеенето си до града, където работи и учи, поради чувството за
несправедливо отношение към него, преживените стрес, яд и притеснения от това, съдът
възприема за справедливо обезщетение на претърпените неимуществени вреди в
размер на 800.00 лева. В останалата част – до пълния предявен размер от 2 500.00
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на правния спор претенцията за присъждане на лихва е
основателна. Такава следва да бъде изплатена от датата на завеждане на исковата
молба – 31.10.2023 г., както това е изрично посочено в самата нея, до
окончателното изплащане на сумата.
Основателна е и претенцията за присъждане деловодни разноски по чл. 38, ал.
2, във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата, направена с исковата молба, като
съдът намира, че на основание чл. 9а, ал. 2, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, чл. 36,
ал. 2 и 3 от ЗА, във вр. с чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в полза на страната следва да се присъдят 410.00 лв. деловодни
разноски, от които 10.00 лв. платена държавна такса и 400.00 лв. разноски за
един адвокат, какъвто страната е ползвала по делото.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 10, във
вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, Административен съд Габрово
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Габрово да заплати на П.Х.И. ***, ЕГН: ********** обезщетение
за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
органи и служители при същата администрация, изразяващи се в незаконосъобразно
отнемане и задържане на свидетелството му за управление на МПС за периода 14.10.2022
г. – 06.03.2023г., на стойност 800.00 /осемстотин/ лв., в едно със законната
лихва върху същата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба –
31.10.2023 г., до изплащането на главницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ същата искова молба за горницата до 2 500.00 лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на адвокат И.Н.С. ***
деловодни разноски на стойност 400.00 /четиристотин/ лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховен административен
съд на Република България, подадена чрез Административен съд Габрово.
Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по
реда на чл.
137 от АПК.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/