№ 143
гр. Габрово , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100388 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявена от С.А.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 6 срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6 искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо
да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 10 692.65
лв., от които 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва за забава върху
главницата за периода 17.06.2014 г. - 20.04.2020 г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания
(мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 121.90 лв. – разноски по делото, обективирани
в изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден по ч. гр. дело № 1328/2014 г. на РС –
Габрово, както и сумата 100 лева - разноски по изпълнителното дело №
20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева и сумата 1077.28 лв. -
начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ по изпълнителното дело.
Ищецът излага, че на 25.08.2020 г. му било връчено съобщение от ЧСИ
Звезделина Василев, с район на действие ОС - Габрово, че дължи горепосочените суми
по изпълнително дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева с
взискател-ответника. Твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от
20.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1328/2014 г. на РС - Габрово първоначално е било
образувано изпълнително дело № 20147340400719 от 30.07.2014 г. по описа на ЧСИ
Звезделина Василева, като в хода на производството взискателят „Про Кредит Банк
(България)" АД е прехвърлило вземането си на настоящия ответник с договор за цесия
1
от 17.12.2014 г.. Сочи, че последното същинско изпълнително действие по
първоначално образуваното изпълнителното производство е извършено на 03.09.2014
г., след което не били извършвани каквито и да било действия с цел удовлетворяване на
кредитора и била настъпила перемпция. Въз основа на същия изпълнителен лист през
2020 г. било образувано ново изпълнително производство при ЧСИ Звезделина
Василева, но по отношение на претендираните суми била изтекла 5-годишна
погасителна давност. Ето защо, предявява иск за установяване на недължимост на
посочените суми, включително такси и разноски по изпълнителното производство,
като претендира да му бъдат присъдени разноските в производството.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор от ответника, искът се оспорва
като неоснователен. Ответникът възразява, че от изложеното в исковата молба не
ставало ясно как е формирана цената на иска, като ищецът нямал правен интерес от
самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните такси и
разноски в процеса и по изпълнителното дело, тъй като тяхната дължимост била
законна последица от изхода по спора относно основните вземания. Възражението е
неоснователно. Ищецът е индивидуализирал надлежно вземанията, за които предявява
отрицателен установителен иск съобразно изпратената му покана за доброволно
изпълнение, като същевременно е посочил и изпълнителния лист въз основа, на който
впоследствие са били образувани изпълнителните дела, от съдържанието на който лист
се установяват размерите на отделните вземания. Налице е и правен интерес от
предявения иск по отношение на дължимите такси и разноски в процеса и по
изпълнителното дело доколкото нито ищецът, нито ответникът твърди тези суми да са
били погасени преди образуване на производството, а тяхната дължимост е въпрос по
същество на делото.
По същество на претенциите ответникът възразява, че давността по отношение
на вземанията била прекъсвана, като постановките обективирани в т.10 от ТР 2/2015 г.
се прилагали занапред, т.е. от 26.06.2015 г., а новото изпълнително дело било
образувано преди изтичане на петгодишния давностен срок. Моли да се отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1328 по описа за 2014
г. на Районен съд - Габрово, се установява, че въз основа на извлечение от
счетоводните книги във връзка със сключен договор за кредит, „Про Кредит Банк
(България)" АД се снабдило със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
на основание чл.417 ГПК срещу „Пит Електрик” ЕООД, ЕИК *********, А.А. С.а и
ищеца С.А.С. за сумата 5 568 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва,
считано от 17.06.2014 г. /погрешно посочена 2041 г./ до окончателното изплащане на
сумата, сумата 91.66 лева - наказателна лихва за периода от 23.11.2011 г. до 19.12.2012
г., сумата 431.19 лева - просрочена лихва за периода от 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г. и
направените за производството разноски в размер на 121.90 лева.
2
От приетите преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20147340400719 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, се установява, че производство
по същото е образувано на 30.07.2014 г. въз основа на молба на взискателя „Про
Кредит Банк (България)" АД, съдържаща искане за прилагане на конкретни
изпълнителни действия – възбрана върху недвижими имоти, запор на движими вещи,
собственост на длъжника, опис и продажба. Към молбата е представен процесният
изпълнителен лист от 20.06.2014 г. Издадената заповед за изпълнение заедно с покана
за доброволно изпълнение е редовно връчена на солидарния длъжник С.А.С. на
22.08.2014 г., като в двуседмичния срок за възражение по чл.414, ал.2 ГПК /ред. преди
изм. ДВ, бр. 100 от 2019 г./, същият не е депозирал такова, поради което и заповедта е
влязла в сила на 05.09.2014 г.. Съдебният изпълнител е извършил проучване на
имуществото на длъжника. С постановление, изх. № 9771/27.08.2014 г. съдебният
изпълнител е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на ищеца. Със
съобщение, изх. № 9961/03.09.2014 г., получено от адресата на 04.09.2014 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху моторно превозно средство, собственост на ищеца.
Не е спорно между страните, а и се установява от договор за прехвърляне на
парични вземания от 17.12.2014 г., че взискателят „Про Кредит Банк (България)" АД е
прехвърлило вземането по изпълнителното дело на ответника „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК *********, като ЧСИ Звезделина Василева и длъжникът са уведомени
относно настъпилото частно правоприемство.
От страна на взискателя „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с молба от 12.02.2020 г. е
поискано прекратяване на изпълнителното производство, като това изпълнително
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК с постановление от
13.02.2020 г.. Впоследствие, със съобщение, изх. № 2491/20.02.2020 г. ЧСИ Звезделина
Василева е вдигнала наложения запор върху моторното превозно средство,
собственост на ищеца.
Видно от приетите преписи на документите, съдържащи се в изп. дело
20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, същото е образувано въз
основа на молба, вх. № 2522/05.03.2020 г. на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, към която е
представен процесният изпълнителен лист от 20.06.2014 г.. Молбата на взискателя
съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия – запор на най-
новата банкова сметка, извършване на опис на движими вещи, собственост на
длъжника. Призовка за доброволно изпълнение на длъжника С.А.С. е връчена на
07.10.2020 г. Видно от поканата за доброволно изпълнение за периода от началната
дата на начисляване на законната лихва - 17.06.2014 г. до 19.10.2020 г. частният
съдебен изпълнител е изчислил обезщетението за забава върху главницата, което
възлиза на сумата 3302.62 лева.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените
съдът намира за неотносими.
По отношение на установителните искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1
вр. чл. 439, ал. 2 ГПК.
3
Предмет на всеки от предявените обективно, кумулативно съединени
отрицателни установителни искове, е установяване със сила на пресъдено нещо, че
между страните не съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което да
е задължението на С.А.С. да заплати на ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********
сумата 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва за забава върху главницата за
периода 17.06.2014 г. - 20.04.2020 г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (включваща
сумата 91.66 лв. – наказателна лихва за периода 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г. и сумата
431.19 лева – просрочена лихва за периода 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г.) и 121.90 лв. –
разноски, съгласно издаден по ч. гр. д. № 1328/2014 на РС – Габрово изпълнителен
лист, поради погасяването им по давност, както и сумата 100 лева - разноски по
изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева и
сумата 1077.28 лв. - начислени такси по Тарифата към ЗЧСИ, принудително събирани
в производството по изп. дело № 20207340400203 на ЧСИ Звезделина Василева
Твърдението за несъществуването на правното задължение се основава не на
оспорване на правопораждащия го фактически състав (сключен договор за кредит), а
на твърдението за осъществяване на нов – проявен след момента на формиране на
силата на пресъдено нещо - правопогасяващ ги факт – изтекла по отношение на
вземанията 5-годишна погасителна давност, доколкото вземанията са установени с
влязла в сила заповед за изпълнение (чл. 117, ал. 2 ГПК). /В този смисъл решение № 37
от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., решение № 93 от 17.05.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2766 /2020 г., IV г. о., решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 1562/2015 г., I т. о./.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение. По отношение на задълженията, ищецът се позовава на общата давност,
текла от 03.09.2014 г. – датата, с която е наложен запор на МПС, собственост на
длъжника, което представлява последното изпълнително действие по изпълнително
дело № 20147340400719 по описа на ЧСИ Звезделина Василева.
В тази връзка следва да бъдат съобразени задължителните разяснения, дадени в
т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно
които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
4
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
на влязлото в сила разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но
по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение, т. е. взискателят трябва със своите действия да
поддържа висящността на изпълнителния процес. С оглед на изложеното Върховният
касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г.
следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния
процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови
изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване
настъпва по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В съдебната практика на Върховния касационен съд, постановена след
посоченото тълкувателно решение, е прието, че с тълкувателните си решения и
постановления Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на
конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по
прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилна
практика. В тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния
смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това
разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в
тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези
тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат
да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма,
следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС
и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието,
което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се
постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване
и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат
прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази
промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да
съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова
изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които
законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и
постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително
тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила
тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило
принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите
5
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и
започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния
ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили
факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. С оглед на горното
извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980 г. поражда действие
от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Такъв
отговор на поставения правен въпрос съответства и на практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от 19.02.2013 г. по дело П. П. срещу
България /жалба № 2834/2006 г./ и в решение от 10.01.2019 г. по дело В. срещу
България /жалба № 48149/2009 г./. Според последната при аналогични хипотези на
нови тълкувателни решения на ВКС /ТР № 1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи
стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и придаващи различно задължително тълкуване на
една и съща правна норма, да се придаде обратно действие на новия тълкувателен акт
означава да се наруши правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар.
1 КЗПЧОС. /Така решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ВКС, ІV г. о,
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., ВКС, ІV г. о, както и oпределение
№ 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о, определение №
278/08.05.2019 г. по т. д. № 2469/2018 г., ВКС, II т. о., /
Изводът е, че до 22.06.2015 г. тълкуването, дадено в ППВС № 3/18.11.1980 г. е в
сила и задължава съда да приеме, че течението на давността за вземанията, които са
били предмет на изпълнителното производство, е било спряно. Ето защо отмяната
на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието
противоположното тълкуване.
В конкретния случай с образуването на изпълнително дело № 20147340400719
от 30.07.2014 г. по описа на ЧСИ Звезделина Василева давността за вземанията на „Про
Кредит Банк (България)" АД /сега „ЕОС МАТРИКС" ЕООД/ се счита за прекъсната по
силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да тече като спирането трябва да се
счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС. Следователно до 22.06.2015 г. давността по
отношение на сумите, за които е налице влязла в сила на 05.09.2014 г. заповед за
изпълнение, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. В случая настъпилата впоследствие
перемпцията е без правно значение за давността. Давността е продължила да тече след
26.06.2015 г., но е прекъсната на 05.03.2020 г. с молбата за образуването на
изпълнително дело № 20207340400203, която молба съдържа искане за прилагане на
6
конкретни изпълнителни действия (чл. 116, б. "в" ЗЗД). Давностният срок за
вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години и към
настоящия момент не е изтекъл. Исковете, с които се претендира установяване на
погасяване на вземанията по давност, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора дължими са и разноските по изп. дело №
20207340400203 по описа на ЧСИ Звезделина Василева, тъй като са извършени с оглед
принудителното събиране на съществуващи вземания на взискателя „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, ЕИК *********.
С оглед изхода на спора, право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева се поражда за ответника, в приложение на чл.78, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.А.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 6 срещу „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни
искове, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК, за признаване за
установено, че С.А.С., не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД поради погасяване по
давност, сумата 5568 лева - главница, 3302.62 лв.- законна лихва върху главницата за
периода 17.06.2014 г. - 20.04.2020 г., 522.85 лв. - неолихвяеми вземания (включваща
сумата 91.66 лв. – наказателна лихва за периода 23.11.2011 г. до 19.12.2012 г. и сумата
431.19 лева – просрочена лихва за периода 17.09.2011 г. до 17.03.2012 г.), 121.90 лв. –
разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист от 20.06.2014 г., издаден въз
основа на заповед № 2506 от 20.06.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по 417 ГПК по ч. гр. дело № 1328/2014 г. на РС – Габрово, както и
сумата 100 лева - разноски по изпълнителното дело № 20207340400203 по описа на
ЧСИ Звезделина Василева и сумата 1077.28 лв. - начислени такси по Тарифата към
ЗЧСИ по изпълнителното дело, за чието събиране е образувано изп. дело №
20207340400203 на ЧСИ Звезделина Василева.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 6,
да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4-6, сумата 200 (двеста) лева - разноски за производството, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
8