№ 372
гр. ***, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20221510100934 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Н. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Ищцата твърди, че покойният й баща ***, ЕГН: **********, починал на 31.01.2022
година, бил абонат на ответното дружество с абонатен № 300139594080. Той имал
задължения към ответното дружество по повод на което бил издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 1637/2008 година по описа на ДРС, за сумата от 214,87 лева- главница, за ползване
на електрическа енергия, за периода 01.01.2004 година до 14.05.2008 година, ведно с 45,43
лева-лихва върху главницата от 25.02.2004 година до 15.10.2008 година и 83 лева разноски,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението пред съда 10.11.2008 година.
Въз основа на изпълнителния лист ответното дружество образувало изп. дело №
431/2009 година пред ЧСИ *** за дължимите суми описани по-горе. По изпълнителното
дело не били предприемани принудителни изпълнителни действия повече от дванадесет
години, поради което ЧСИ *** прекратила делото на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК,
поради бездействие на взискателя в продължение на две години. За прекратяването
взискателят бил уведомен с писмо с обрата разписка на 17.02.2022 година, но не предприел
никакви правни действия, а не възстановил и електрозахранването на обекта в гр. ***, ул.
*** От 2009 година в обекта е прекъснато електрозахранването.
1
С писмо вх. № **********/15.04.2022 година ищцата уведомила ответното дружество
за смъртта на баща си, както и че изп. дело № 431/2009 по описа на ЧСИ *** е прекратено.
На 18.05.2022 година получила отговор, че няма да отпишат задълженията на баща й за
партида с № 300139594080, а откриват нова партида на нейно име с № 310266747042, на
която прехвърлят част от задълженията на баща й в размер на 196,49 лева- главница и
238,15 лева лихва, за непогасени в срок задължения. Останалата част от задълженията
остават налични но партида № 300139594080 и са в размер на 205.26 лева-главница н 94.53
лева лихви. Със същото писмо била поканена да внесе сумите по двете партиди, след което
ще й възстановят захранването в жилището.
Предвид на изложеното, ищцата счита, че посочените задължения са погасени по
давност, и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответното дружество, че не му дължи сумите: 214.87 лева-главница за ползване на ел.
енергия за периода 01.01.2004г. до 14.05.2008г., ведно с 45.43 лв.-лихва върху главницата от
25.02.2004г. до 15.10.2008г. и 83.00 лв. разноски, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда-10.11.2008г., които до момента на подаване на исковата молба са в
размер на 401.75 лв.-главница и 332.68 лв.-лихви и са разделени от ответника по партида №
300139594080, с титуляр *** (починал на 31.01.2022г.), в размер на 205.26 лв.-главница и
94.53 лв.-лихви и по партида с № 310266747042, с титуляр ищцата, в размер на 196.49 лв.-
главница и 238.15 лв.-лихва.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се признава
частично предявения иск. Ответникът не оспорва че ищцата е наследник на *** (починал на
31.01.2022г.), бивш абонат на ответното дружество с абонатен № 300139594080 за адрес гр.
***, ул. „***.
С приложеното с исковата молба писмо вх. № *********/15.04.2022г., ищцата Н. АЛ.
АЛ. е уведомила ответното дружество, че е собственик на недвижим имот в гр. ***,
съгласно Нот.акт № 73, том І, рег.№ 1289, дело № 60 от 07.03.2022г. на Нотариус *** peг. №
51.
Представила е удостоверение за наследници № 873/07.02.2022г. Със същото писмо е
заявила искане за прехвърляне партида с клиентски № 300139594080 за адрес гр. ***, ул. ***
на нейно име, без прехвърляне на старите задължения, водещи се на името на нейния
наследодател. В приложеното писмо, изходящо от ищцата, липсват данни за
обстоятелствата, за които се твърди в исковата молба, и по-конкретно, не се съдържа
възражение за изтекла погасителна давност, не се съдържа възражение, че е прекъснато ел.
захранването, не се иска възстановяване на захранването. Респективно няма данни да е
отказано от ответното дружество възстановяване на ел. захранването. Предвид представения
нот. акт, удостоверението за наследници и искането за прехвърляне на партидата за ел.
енергия, същата е прехвърлена на ищцата, ведно с неплатените задължения по нея, с
изключение на присъдените суми по представения с и.м. изп. лист от 08.05.2009г. по гр.д. №
1637/2008г. на РС-***.
Създаден е нов клиентски № 310266747042 на името на Н.А. ***, по който
2
съществуват задължения за доставена ел. енергия в размер 196,49 лв. - главница за период от
м.09.2008г. до м.11.2011г., както и начислена лихва в/у тази главница в размер 238,15 лв.
Ответникът счита, че направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането в размер 196,49 лв. - главница за период от м.09.2008г. до
м.11.2011г., както и начислена лихва в/у тази главница лихва в размер 238,15.лв. по
клиентски № 310266747042 е основателно, поради което признава иска в тази част.
Счита за неоснователен, обаче, предявения иск в частта относно сумата от 205.31 лв.-
главница за ел. енергия за периода от 01.01.2004г. до 14.05.2008г., 45.43 лв.-лихва за периода
от 25.02.2004г. до 15.10.2008г., законна лихва върху главницата от 10.11.2008г. до
окончателното плащане и 83.00 лв.-развоски, за които е издаден изпълнителен лист на
08.05.2009г. по ч.гр.д. № 1637/2008г. на ДРС, по клиентски № 300139594080. Счита, че
правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, тъй като по посоченото
от ищеца изпълнително дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, с
които давностният срок е бил прекъсван.
И двете страни са направили искания за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът, с доклада по делото е обявил за безспорни между страните, а се установяват и
от събраните писмени доказателства: Изпълнителен лист по гр. дело № 1637/2008г. по описа
на РС ***, Изп. дело № 20097440400431, по описа на ЧСИ ***, Удостоверение за
наследници изх. № 873/07.02.2022г., издаден от общ. ***, Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот-констативен с № 73, том І, рег. № 1289, дело № 60/07.03.22г., че
ищцата е наследник на *** (починал на 31.01.2022г.), бивш абонат на ответното дружество с
абонатен № 300139594080 за адрес гр. ***, ул. „***, който имал задължения към ответното
дружество по повод на което бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1637/2008 година
по описа на ДРС, за сумата от 214,87 лева- главница, за ползване на електрическа енергия, за
периода 01.01.2004 година до 14.05.2008 година, ведно с 45,43 лева-лихва върху главницата
от 25.02.2004 година до 15.10.2008 година и 83 лева разноски, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението пред съда 10.11.2008 година. Въз основа на изпълнителния лист
ответното дружество образувало изп. дело № 431/2009 година пред ЧСИ *** за дължимите
суми, което изп. дело е прекратено от ЧСИ на основание чл.433, ал.1. т.8 от ГПК.
Създаден е нов клиентски № 310266747042 на името на Н.А. ***, по който
съществуват задължения за доставена ел. енергия в размер 196,49 лв. - главница за период от
м.09.2008г. до м.11.2011г., както и начислена лихва в/у тази главница в размер 238,15 лв.
Ответникът счита, че направеното възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането в размер 196,49 лв. - главница за период от м.09.2008г. до
м.11.2011г., както и начислена лихва в/у тази главница лихва в размер 238,15.лв. по
клиентски № 310266747042 е основателно, поради което признава иска в тази част.
Ответникът оспорва предявения иск в частта относно сумата от 205.31 лв.-главница за
3
ел. енергия за периода от 01.01.2004г. до 14.05.2008г., 45.43 лв.-лихва за периода от
25.02.2004г. до 15.10.2008г., законна лихва върху главницата от 10.11.2008г. до
окончателното плащане и 83.00 лв.-развоски, за които е издаден изпълнителен лист на
08.05.2009г. по ч.гр.д. № 1637/2008г. на ДРС, по клиентски № 300139594080. Счита, че
правото му на принудително изпълнение не е погасено по давност, тъй като по посоченото
от ищеца изпълнително дело са предприемани принудителни изпълнителни действия, с
които давностният срок е бил прекъсван.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, за
съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна срещу ищеца. При
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи основанието, от което
правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.
Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че за
процесния период между него и праводателя на ищцата е съществувало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което ответникът се е задължил да доставя
електроенергия срещу задължение на наследодателя на ищцата да заплаща стойността й, че
е доставил определено количество електроенергия и че за наследодателя на ищцата е
възникнало задължение за плащане на процесните сума.
Тези обстоятелства, освен че са безспорни между страните, са установени и с влязла в
сила заповед за изпълнение № 1096 от 12.11.2008г., издадена по ч.гр.д.№ 1637/2008г. по
описа на ДРС. По същото дело е издаден и изпълнителен лист от 08.05.2009г. за дължими
суми за електроенергия за периода от 01.01.2004г. до 14.05.2008г., в размер на 214,87 лева-
главница, ведно с 45,43 лева-лихва върху главницата от 25.02.2004 година до 15.10.2008
година и 83.00 лева разноски, ведно със законната лихва от подаване на заявлението пред
съда 10.11.2008 година.
Въз основа на изпълнителния лист, при ЧСИ *** е образувано изпълнително дело №
431/2009, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с постановление от 15.02.2022г.,
предвид на това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. От приложеното копие от изпълнителното дело е видно, че по
него няма предприемани каквито и да било изпълнителни действия, освен изпратена покана
за доброволно изпълнение, получена от *** *** на 22.10.2009г.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е винаги петгодишен. Това означава, че давностният срок относно
процесните вземания е петгодишен. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност,
която е започнала да тече считано от образуването на 02.10.2009г. на изпълнително дело №
20097440400431 по описа на ЧСИ ***. От този момент е започнала да тече давност за
събиране на вземането по нея, като същото е могло да бъде и принудително осъществено
/събирането му зависи изцяло от волята на кредитора/. Съгласно действащото към този
момент ППВС №3/1980г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в
ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015г., давност по време на изпълнителния процес
4
не е текла, на основание чл.115, б. „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в действие е
именно ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. По въпроса за момента, от който поражда
действие обявявеното за изгубило сила ППВС №3/18.11.1980 г., извършено с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, и за това дали даденото с т.10 ТР № 2/26.06.2015г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително разрешение има обратно действие
във времето по отношение на извършени преди постановяването му изпълнителни действия
по висящи или приключили изпълнителни производства, са постановени различни съдебни
актове, вкл. е висящо и образувано ново ТР №3/2020г. на ОСГТК на ВКС. По този правен
въпрос са постановени решения по чл. 290 ГПК на ВКС: решение № 170/17.09.2018 г. по гр.
д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на
ВКС, IV г. о. Според дадения отговор на правния въпрос в тези решения, когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях
тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още
тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след
издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или
свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да
правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на
закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя
предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а
започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От
този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил
сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици следва да
бъдат преценявани с оглед задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на
настъпването им.
Според приетото в тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е
5
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното
решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен)
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Посочено е, че ППВС № 3/80 г.
следва да се счита за изгубило сила.
По делото е установено, че в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, като изпълнителното производство е било
прекратено поради т. нар. „перемпция”, която настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Без правно
значение е, че съдебният изпълнител едва през 2022г. е постановил акта си за прекратяване
на изпълнителното производство. След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено
от ВКС - съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането, като в хода на изпълнителното производство
давността не спира, а се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи (т.р. № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Посочените правила относно приложението на ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съотнесени към разглеждания
случай и проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия
мотивират съда да приеме, че до 26.06.2015 г. двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
е изтекъл. Ответникът – кредитор не е ангажирал доказателства за предприети от него
действия до тази дата, които да са основание за прекъсване/спиране на погасителната
давност /предявяването на иск, в това число и насрещен иск или с предприемане на действия
за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД/, поради което процесните вземания следва
да се считат за погасени по давност към 26.06.2015г. С оглед на всичко изложено,
вземанията на ответното дружество срещу ищеца са се погасили по давност, а оттам и са
недължими, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
6
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното
искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер
на общо 400.00 лв., от които: 50.00 лв.-внесена държавна такса и 350.00 лв.-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1, от
ГПК, предявени от Н. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784,
бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“ , че Н.
АЛ. АЛ. не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, следните суми: сумата от 196.49 лв.
(сто деветдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки)-главница за период от м.
09.2008г. до м.11.2011г., и 238.15 лв. (двеста тридесет и осем лева и петнадесет
стотинки)-лихва, по партида с № 310266747042, с титуляр ищцата; сумата от 205.31 лв.
(двеста и пет лева и тридесет и една стотинки)-главница за ел. енергия за периода от
01.01.2004г. до 14.05.2008г., сумата от 45.43 лв. (четиридесет и пет лева и четиридесет и
три стотинки) -лихва за периода от 25.02.2004г. до 15.10.2008г., законна лихва върху
главницата от 10.11.2008г. до окончателното плащане и 83.00 (осемдесет и три) лева-
разноски, за които е издаден изпълнителен лист на 08.05.2009г. по ч.гр.д. № 1637/2008г. на
ДРС, и е било образувано изпълнително дело № 20097440400431 по описа на ЧСИ ***, с
рег. № 744 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Кюстендил, прекратено от ЧСИ
на 15.02.2022г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по клиентски № 300139594080, с
титуляр *** (починал на 31.01.2022г.), поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес
Център“, да заплати на Н. АЛ. АЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляваща сторените от ищцата разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7