Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 222 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение от 06.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 46220/2019 г. По описа на СРС, I ГО, 31 състав, ЗД „Е.И.“
АД е осъден да заплати на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, на основание чл.213, а.1 КЗ (отм.),
сумата от 239, 06 лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди върху лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******от ПТП, настъпило на
26.09.2015 г. На бул. „Ломско шосе“, след разклона за с. Дръмша, при съвина
между водача на увредения автомобил и водача, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ – щета № 44012131519299, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 07.08.2019 г., до
окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 608, 91 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 239, 49 лв., представляваща сторени по делото
разноски.Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 134, 31 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Срещу постановеното съдебно решение в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от
ищеца „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно. Счита, че по делото е доказано наличието на
фактическия състав на претендираното регресно право в заявения по делото
размер. Изплатеното застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент
възлиза на 1 217, 82 лв., а ликвидационните разноски възлизат 15 лв. След
отправена регресна покана ответникът е платил сумата от 623, 91 лв. Счита, че
решаващият съд неправилно е приложил материалния закон – чл.51, ал.1 ЗЗД вр. С
чл.23, ал.1 ЗДвП. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на вина
на водача на застрахования при него автомобил. В случая застрахованият при него
автомобил се е движил на разстояние, по – голямо от опасната зона за спиране,
150 м., поради което при рязко спиране от водача на автомобила пред него, би
имал възможност да спре. Не е налице задължение да съобразява поведението си с
движението и отскачането на други автомобили. Също така водачът на
застрахования при него автомобил не е нарушил и нормата на чл.20 ЗДвП, тъй като
релевантно е да съобрази всяко предвидимо препятствие, а не всяко възможно
препятствие. Поддържа, че възражението на ответника е неоснователно и
недоказано. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника З. „Е.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. В представеното по делото уведомление за щета водачът на
застрахования при ищеца автомобил е посочил, че той се е ударил в другия
автомобил. От заключението на вещото лице по изслушаната авто – техническа
експертиза се установи, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е могъл
да предотврати настъпването на ПТП, ако се движи със скорост и безопасна дистанция.
С оглед на това е налице съвина между двамата водачи. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от
ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Счита, че решаващият съд неправилно е определил процентът
на съпричиняване от страна на застрахования при ищеца лек автомобил. От
събраните по делото доказателства се налага изводът, че съпричиняването е в
размер на поне 50 %, а не 30 %, както е приел решаващият съд. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно.
Поддържа, че решаващият съд правилно е оределил размера на дължимото
обезщетение. От тази сума следва да се приспадне изплатеното от ответника
застрахователно обезщетение. Счита, че не е налице съпричиняване от водача на
застрахования при него автомобил. Моли съда да потвърди решението в обжалваната
част. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.). Ищецът твърди, че на 26.09.2015
г. На бул. „Ломско шосе“, след разклона на с. Дръмша, община Костинброд, област
София, водачът на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № М *******,
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, е изгубил контрол над
автомобила и се е ударил в насрещно движещия се тежкотоварен автомобил рег. № *******,
вследствие на което се завърта по ширината на пътя и нанася щети и на лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******Последният е застрахован
при ищеца по застраховка „Каско +“, сключена на 02.10.2014 г. В резултат на
настъпилото ПТП на застрахования при него автомобил са нанесени вреди върху
предна броня, преден капак, фарове – десен и ляв, радиатор, подкалници и др.
Ремонтът на застрахования при него автомобил е на стойност 1 217, 82 лв. с ДДС.
Стойността на ремонта е заплатена от ищеца, поради което и на основание чл.213,
ал.1 КЗ (отм.) е встъпил в правата на увредения. Към датата на ПТП виновният
водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника.
Последният е платил сумата от 623, 91 лв., като незаплатената част възлиза на
608, 91 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 608, 91 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че
процесното ПТП е настъпило при съвина на двамата водачи. Поради неспазване на
дистанция водачът на застрахования при ищеца автомобил е допринесъл за
настъпване на процесното ПТП. Като е проявил небрежност, водачът на
застрахования при ищеца автомобил не е изпълнил задълженията си по
застрахователния договор. Оспорва стойността на ремонта на увредения автомобил,
който е бил на 9 години към датата на ПТП. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявеният иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представената по делото
застрахователна полица № 440114213059032 на 02.10.2014 г. С.Г.Т.е застраховала
при ищеца по застраховка “Каско +“ лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
рег. № *******Срокът на договора е 04.10.2014 г. – 03.10.2015 г. Уговорената
застрахователна сума е 4 800 лв., а застрахователната премия възлиза на 450
лв., платима разсрочено.
От представения по делото
констативен протокол за ПТП се установява, че на 26.09.2015 г., на бул. „Ломско
шосе“, след разклона на с. Дръмша, е настъпило ПТП между лек автомобил марка
„Мицубиши Паджеро“, рег. № М *******, собственост и управляван от В. Б.А.,
както и лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, собственост и
управляван от С.Г.Т.. Като причина за настъпилото ПТП е посочено, че първото
МПС се е движило по републикански път I-81, с посока от гр. София към гр.
Монтана и на км.21, разклона за с. Дръмшаводачът губи контрол над превозното
средство и навлиза в лентата на насрещно движение, където реализира ПТП с
движещото срещу него второ МПС. В протокола са удостоверени констатираните щети
по увредения автомобил, както и обстоятелството, че за лек автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Паджеро“ е представена застрахователна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответника, със срок на действие от 14.11.2014 г. До
13.11.2015 г. Съставена е схема на ПТП. Протоколът е подписан от съставителя и
от двамата участника в инцидента без възражения.
По делото е представен акт за
установяване на административно нарушение, съставен срещу С.Г.Т.. В него е
посочено, че на 26.09.2015 г., около 15.30 ч. , на ВП-81, при управление ***,
посока гр. Монтана, лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******,
негова собственост, на 21 км. От ВП-81, на около 200 м. След разклона за с.
Дръмша, поради неспазване на дистанция от движещото се пред него МПС М *******,
реализира ПТП с автомобил рег. № ******* и се ударил в тях. С поведението си е
нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП. Актът е подписан от съставителя и от С.Г.Т.. Не са
ангажирани доказателства за ангажиране на административно – наказателната
отговорност на лицето.
На 28.09.2015 г. С.Г.Т.е депозирал
уведомление до ищеца, с което е заявил за настъпилото застрахователно събитие.
В него е посочено, че ПТП е настъпило на 26.09.„2015, г., в 17.30 ч., на бул.
„Ломско шосе“, на 21 км., на разклона за с. Дръмша. Движейки се в посока гр.
Берковица, автомобилът пред него е изгубил управление, навлязъл в платното за
насрещно движение и се ударил в камион, след което застанал напречно на пътното
платно и той се ударил в него.
На 28.09.2015 г. Ищецът е съставил
опис заключение, в което са описани установените щети върху застрахования при
него автомобил.
Съгласно калкулация по претенция
44012131519299/28.09.2015 г. Стойността на ремонта на застрахования автомобил,
след приспадне на 3 % сервизна отстъпка, възлиза на 1 217, 82 лв.
С възлагателно писмо изх. №
6819/04.11.2015 г. ищецът е възложил на Автосервиз „А.Т.“ ООД извършването на
ремонта на застрахования при него автомобил марка „Рено“, модел „Клио“.
Автомобилът е предаден на сервиза, за което е съставен приемо – предавателен
протокол.
Видно от представената фактура №
708/19.11.2015 г., издадена от „А.Т.“ ООД стойността на ремонта на автомобил
рег. № *******, по щета № 44012131519299, възлиза на 1 217, 82 лв. с ДДС.
По делото е представен ликвидационен
акт, съставен от комисия на ищеца, съгласно който определената сума за
получаване от застрахования във връзка с процесното застрахователно събитие
възлиза на 1 217, 82 лв.
С платежно нареждане за групово
плащане от 08.12.2015 . ищецът е превел по банков път на „А.Т.“ ООД сумата от 1
217, 82 лв. за ремонт на автомобил рег. № *******, по щета № 44012131519299.
По делото е представена справка от
проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил рег.
№ М *******, съгласно която за периода 14.11.2014 г. – 14.11.2015 г. е сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Ищецът е изпратил до ответника
регресна покана, с която претендира възстановяване на сумата от 1 217, 82 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение във връзка с процесния инцидент, както и
15 лв. – ликвидационни разноски. Писмото е връчено на 22.01.2016 г., съгласно
представената разписка.
С платежно нареждане от 04.02.2019
г. ответникът е превел по банков път на ищеца сумата от 623, 91 лв. Страните не
спорят, че извършеното плащане е във връзка с отправената регресна покана по
повод процесня инцидент.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел С.Г.Т.се установява, че е управлявал лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“. През м.09.2015 г. е станало ПТП. Управлявал автомобила с посока
с. Бучин. Пред него карал джип марка „Мицубиши“. Водачът изгубил управлението
му и се ударил в насрещно движещ се камион. След това се завъртял и застанал
перпендикулярно на пътя. Не успял да спре навреме и се ударил в него. След
предявяване на съставения протокол за ПТП свидетелят е заявил, че положеният
под № 2 подпис е негов. Към момента на инцидента се е движил със скорост около
60 км/ч. Тогава валял дъжд. Бил на разстояние от около 150 м. след джипа.
Настилката била мокра. Във връзка с инцидента му е съставен акт за
административно нарушение, който не е обжалвал. След предявяване на акта за
установяване на административно нарушение свидетелят е заявил, че същият е
подписан от него.
От заключението на вещото лице инж. Й.Й.по
изслушаната пред СРС авто - техническа експертиза се установява, че механизмът
на ПТП е следният: на 26.09.2015 г., около 17.30 ч., лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № М *******, се е
движил по републикански път I – 81, с посока от гр. София към гр. Монтана и на
км. 21, разклона за с. Дръмша, водачът губи контрола над превозното средство и
навлиза в лентата за насрещното движение, където реализира ПТП с движещия се
срещу него товарен автомобил. В същото време и същата посока зад лекия
автомобил марка „Мицубиши“ се движи лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
рег. № *******, като траекториите на двете превозни средства се пресичат и
настъпва удар между тях. На лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ са
нанесени следните щети: предна броня, преден капак, фарове, декоративна решетка
и др. Вещото лице приема, че така описаните щети се намират в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилото на 26.09.2015 г. ПТП. Стойността на ремонта за
възстановяване на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ възлиза на 2 711,
26 лв. Водачът на лекия автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“ е имал възможност да предотврати произшествието, ако се е
движил със скорост и безопасна дистанция, при която превозното средство ще спре
в рамките на безопасната зона при внезапно възникване на опасност и без да
застигне движещия се пред него лек автомобил марка „Мицубиши“. Стойността на ремонта за възстановяване на
лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, изчислена на база цени на
алтернативни доставцчици и доверени сервизи към датата на ПТП възлиза на 2 159,
70 лв. Стойността за възстановяване на посочения автомобил, изчислена съгласно
Методиката към Наредба № 24, с приложен коефициент на овехтяване на новите
части към датата на ПТП е 1 691, 85 лв.
При изслушването му вещото лице е
пояснило, че опасната зона на водача при скорост от 60 км/ч, съгласно
свидетелските показания, е много по – малка от отстоянието му от мястото на
удара, поради което водачът е имал възможност да предотврати произшествието
чрез аварийно задействане на спирачната уредба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по
чл.259, ал. 1 ГПК, изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е основателна, а жалбата на
ответника е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установи, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“,
рег. № *******, е сключен застрахователен договор по застраховка „Каско
на МПС“. През време на действието му – 26.09.2015 г. и в
рамките на покритите рискове, застрахованият автомобил е увреден вследствие на
ПТП, настъпило с участието на лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № М *******.
Спори се във
въззивното производство дали водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е
допринесъл за настъпилото ПТП и съответно относно обема на приноса.
С нормата
на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за
понесени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, когато
увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите. Приложението на
правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем. В тази насока е трайната и непротиворечива съдебна практика - решение
№ 97 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58
от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от
31.10.2012 г. по гр. д. № 453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Следва да
се отбележи също така, че за наличието на принос от страна на увреденото лице
съдът не следи служебно, а се произнася при своевременно заявено възражение за
това. Съгласно разясненията, дадени с решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. №
60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. №
1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение №
66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е релевиран
надлежно от застрахователя с възражение пред първоинстанционния съд.
Възражението за принос трябва да е конкретизирано чрез посочване на фактически
обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и
са допринесли за увреждането, с конкретно посочено съдържание на приноса на
увреденото лице.
В
разглеждания случай ответникът своевременно е релевирал възражение за принос от
страна на водача на застрахования при ищеца лек автомобил – с депозирания
писмен отговор на исковата молба, като е посочил конкретното съдържание на
приноса на водача: неспазване на дистанция. Ето защо съдът следва да разгледа
въпроса дали водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ е спазил
необходимата дистанция с лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ и
дали това е допринесло за настъпването на вредоносния резултат. Извън спорния
предмет са други форми на принос на застрахования по застраховка „Каско на МПС“
за настъпилото ПТП, които не са своевременно въведени в процеса от ответника.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС, т.7, тежестта за доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател.
В нормата
на чл.23, ал.1 ЗДвП е регламентирано, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко. В конкретния случай лекият автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Паджеро“, се е движил пред лекия автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, но същият е напуснал това платно за движение и е навлязъл в
насрещното платно. Същевременно задължението за спазване на дистанция е
насочено към движещото се пред него друго превозно средство, но не и към превозни
средства, които се движат (намират) в насрещното платно за движение, независимо
от причината за това.
За пълнота
на изложението следва да се отбележи, че по делото не са събрани доказателства,
че дистанцията между двете посочени МПС преди навлизане на лекия автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ в платното за насрещно движение е била
недостатъчна. По делото е разпитан водачът на лекия автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, който е дал показания, че дистанцията между двете МПС е била 150 м. Вещото лице по изслушаната пред
СРС авто – техническа експертиза не е извършил анализ на дистанцията между
двете МПС, като единствено е отбелязало, че водачът на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Клио“, рег. № *******, е имал възможност да предотврати произшествието,
ако се е движил със скорост и безопасна дистанция, при която превозното
средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност
и без да застигне движещия се пред него лек автомобил марка „Мицубиши“. Вещото
лице не е изследвало каква е безопасната зона за спиране, каква е била
дистанцията между двата автомобила, включително не е формирал изводи въз основа
на констатираните деформации по автомобила каква е била скоростта му на
движение. Ето защо този извод на вещото лице е необоснован и не е в нужната
степен конкретен, за да може да се приеме, че липсата на достатъчна дистанция
между посочените автомобили е доказана по делото. Същевременно приносът на
водача на застрахования при ищеца лек автомобил следва да е доказан по делото,
а не да почива на предположение.
Представеният
по делото акт за установяване на административно нарушение също не обосновава
извод в тази насока, доколкото установеното в него не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Следва да се посочи също така, че по делото
не се установи ангажирането на административно – наказателната отговорност на
водача на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ за неизпълнение
изискването на чл.23, ал.1 ЗДвП при процесиня инцидент, както и на основание
чл.300 ГПК задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, е влязлата в сила присъда на
наказателния съд.
Извън
спорния предмет е приносът на водача на застрахования при ищеца автомобил,
изразяващ се в движение с несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП скорост,
доколкото такова възражение не е своевременно релевирано от ответника. Ето защо
неправилно с обжалваното решение решаващият съд е изследвал тази форма на
съпричиняване, която не е поддържана от ответника. Отделен е въпросът, че авто
– техническата експертиза не установява скоростта на движение на лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“.
От
събраните по делото доказателства се доказа, че причина за настъпилото ПТП е неизпълнение
на задължението на водача на лекия автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“,
рег. М *******, установено в нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява. В резултат на това
автомобилът е навлязъл в лентата за насрещно движение, реализирал е ПТП с
движещия се срещу него товарен автомобил, след което траекторията на движение
на посочения автомобил и на застрахования при ищеца се пресичат и е настъпил
удар между тях.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи, без прилагане на обезценка. Когато
застрахованият по застраховка „Каско на МПС“ представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователното събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в сервиз ремонт
за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащането на
застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при
условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл.203, ал.3 КЗ (отм).
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, е извършен в сервиз на „А.Т.“ ООД. Стойността на ремонта на увредения автомобил
възлиза на 1 271, 82 лв. Застрахователят по застраховка „Каско“ е
изпълнил договорното си задължение, като е осигурил извършването на ремонт на
застрахования при него лек автомобил.
Нормата на
чл.213, ал.1 КЗ (отм.), действал към момента на възникване на регресното право,
регламентира, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността
на последния, както по отношение на пострадалия, така и по отношение на
суброгиралия се в правата му застраховател, е деликтна и е в размер на виновно
причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск само когато и доколкото е възстановил вредите на
застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение. В случая изплатеното застрахователно обезщетение в по – нисък
размер от средните пазарни цени за отстраняване щетите по увредения автомобил.
Ето защо в полза на ищеца е възникнало регресно право за изплатеното
застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни разноски в размер на 15
лв. (1 292, 82 лв.). ответникът е изпълнил част от задължението си, като е
платил на ищеца сумата от 623, 91 лв. така незаплатеният остатък възлиза
на 608, 91 лв. С оглед на това
предявеният иск се явява изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск, като същият следва да се уважи изцяло, а в
останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя – ищец следва да се присъдят сторените разноски във въззивното
производство. Техният размер възлиза на 25 лв. – заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, както и 360 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат
за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Така общият размер на сторените в
настоящото производство разноски възлиза на 385 лв.
Обжалваното решение следва да се
отмени и в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата от 134, 41 лв.
– разноски по делото.
В полза на ищеца следва да се
присъди сумата от още 370, 51 лв., представляваща сторени разноски в
производството пред СРС.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 06.11.2020 г., постановено по гр. д. № 46220/2019 г. по
описа на СРС, І ГО, 31 състав, В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният
иск от „ДЗИ – О.З.“ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр. София, бул. „*******срещу З. „Е.“
АД, ЕИК*******, с адрес ***, с правно основание чл.213, ал.1 КЗ (отм.) – за
заплащане на сумата над 239, 06 (двеста тридесет и девет лева и шест стотинки)
до пълния предявен размер от 608, 91 (шестстотин и осем лева и деветдесет
и една стотинки) лв., представляваща регресно вземане за платено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди върху лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, рег. № *******от ПТП, настъпило на
26.09.2015 г. На бул. „Ломско шосе“, след разклона за с. Дръмша, при съвина
между водача на увредения автомобил и водача, застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ – щета № 44012131519299, както и В ЧАСТТА, с която ДЗИ – О.З.“ЕАД,
ЕИК *******, е осъден да заплати на З. „Е.“ АД, ЕИК*******, сумата от 134,
31 (сто тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Е.“ АД, ЕИК*******, с адрес ***, да заплати на „ДЗИ – О.З.“ЕАД, ЕИК *******,
с адрес гр. София, бул. „*******сумата над 239, 06 (двеста тридесет и
девет лева и шест стотинки) лв. до пълния предявен размер от 608, 91
(шестстотин и осем лева и деветдесет и една стотинки) лв. – още 369, 85 лв., представляваща
заплатено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди върху лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, рег. № *******от ПТП, настъпило на 26.09.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от 07.08.2019 г. до окончателното изплащане; да
заплати сумата от 385 (триста
осемдесет и пет) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени
разноски във въззивното производство, както и да заплати сумата от още 370, 51 (триста и седемдесет лева и
петдесет и една стотинки) лв., представляваща сторени разноски в производството
пред СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение 06.11.2020
г., постановено по гр. д. № 46220/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 31
състав, в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.