Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 135 29.11.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
П. ВЪРБАНОВА
Секретар ... ВАНЯ
ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1342 по
описа за 2019 година
Производството по делото е образувано по повод
въззивна жалба на Я.Н.Н. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Г.,
срещу Решение №1578/20.06.19г., постановено по гр.д.№8253 по описа на Бургаски
районен съд за 2018г., с което съдът е отхвърлил предявените от въззивницата,
против С.Н.А. ***, искове за заплащане на сумата от общо 664 лв. представляваща
обезщетение за пропуснатите от нея ползи поради това, че през периода от
20.04.2018г. до 08.11.2018г. е била лишена от ползването на собствените й по
½ идеална част от подпокривното пространство /таванско помещение/, с
площ от около 175 кв. м., и от подземения сутеренен етаж, състоящ се от три
помещения и стълбище, с площ от около 40 кв. м., на жилищна сграда с
идентификатор 81178.501.550.1 по КККР на гр.Черноморец, с адм. адрес:
гр.Черноморец, ул.“Иван Вазов“ № 15, ползвани през това време изцяло и лично
само от ответника, в качеството му на собственик на другите по ½ ид.
част от тях – по 50 лв. месечно или общо по 332 лв. за тавана и за сутерена,
както и на сумата от 664 лв. – обезщетение за неоснователно обогатяване за
същия период в размер на пазарния наем за собствената й ½ ид. част от
поземлен имот с идентификатор 81178.501.550 по КККР на гр.Черноморец, находящ
се на същия адрес, ползвана от него, без наличие на правно основание за това,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 08.11.2018г., до окончателното им изплащане, като е осъдил
въззивницата да заплати на С.Н.А. сумата от 500 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като го счита за неправилно и необосновано. Претендира отмяната му, с
постановяване на въззивно решение, с което исковете бъдат уважени, с присъждане
на направените съдебно - деловодни разноски.
Изложени
са основанията за предявяване на претенциите – притежаване на всяка от страните
на право собственост върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор
81178.501.550.1; съсобственост при равни квоти между страните, върху
подпокривното пространство и приземния етаж на сградата; използване от страна
на ответника на дворното място, върху което няма право на собственост;
ограничаване от страна на ответника на възможността ищцата да ползва тези
обекти, чрез смяна на ключалките, поставяне на оградна стена в общия коридор на
партерния етаж, която след събарянето й по надлежния ред е изградена отново.
Според
въззивника, въпреки преговорите между страните, достъп до сутерена и тавана не
й бил предоставен; тавана бил преустроен за ползване и в него били настанявани
под наем работници и туристи. На ответника била изпратена покана на 17.04.18г.
с посочен срок: за провеждане на процедура за узаконяване, преустройство и
разпределение на ползването на общите части; алтернативно – за реално
разпределение чрез сключване на договор между страните; за заплащане на
обезщетение за лишаване на ищцата от ползване; за освобождаване на дворното
място от временни постройки и вещи на ответника и заплащане на обезщетение за
лишаване на ищцата от ползване. След изтичане срока на показана, достъп не бил
осигурен. Ищцата получила писмен отговор, в изявленията в който се съдържа
признание на исковете – извършен е анализ в тази насока на конкретните факти и
обстоятелства. Оспорва се тълкуванието на съда досежно тези факти – липса на
съдействие от страна на ищцата за получаване на владението – и се прави анализ
в тази връзка.
Хронологически
са изложени извършените от страните, чрез процесуалните им представители
фактически действия във връзка с предаване на ключове и осигуряване на достъп
на ищцата до помещенията, за да се обоснове извод, че ищцата е била лишена от
ползване, т.к. ключове са й били предадени на 28.03.19г. Оспорват се изводите
на съда, че ищцата не е доказала, че ответникът ползва обектите, след като е
установил, че ключове от тях е имал само последния. Ищцата заявява, че
претендира обезщетение за лично ползване от ответника на съсобствените вещи, а
не гражданските плодове от вещите – наеми – твърденията в тази насока са били
във връзка с твърденията й, че само ответникът осъществява ползването. При
обсъждане показанията на св.Петрова, се оспорват изводите на съда, че
свидетелката няма непосредствени впечатления от ползването – извършен е анализ.
Изложени
са фактически твърдения за факти и обстоятелства, настъпили след постановяване
на съдебно решение по гр.д.№7992/18г. на БРС по чл.32, ал.2 ЗС за процесните
имоти, сочещи на продължаване на действията по ограничаване на достъпът на
ищцата до тавана и сутерена – монтиране на електроуреди, поставяне на вещи на
ответника и на предупредителни табели.
На
последно място съображения са изложени във връзка с ползване от страна на
ответника на дворното място, върху което няма право на собственост – изграждане
на ограда, постройка, трайни насаждения – в тази насока се обсъждат
свидетелските показания и се обосновава извод, за незаконосъобразност на
ползването и лишаване на ищцата от него.
От ответника С.Н.А., в срока по чл.263, ал.1 ГПК е
представен писмен отговор на въззивната жалба. В него са изложени съображения
за потвърждаване на решението. Според въззиваемия, той е придобил правото на
ползване върху дворното място, предвид обстоятелството, че парцелът е бил
държавен, в последствие – частна общинска собственост. Върху него е било
отстъпено право на строеж, част от което е придобил при покупко – продажбата от
своя баща на жилище – втори етаж, гараж и складово помещение. От
доказателствата било видно, че има устна уговорка между страните за разделяне
на имота с телена ограда. Ответникът е собственик на страда в дъното на парцела
и има право на преминаване за достигане до нея.
Изложени са съображения за липса на спор относно правото
на ищцата да ползва общите части, както и хронология на отношенията помежду им
за предаване на ключовете, за де се обоснове извод за забава на ищцата. Според
въззиваемия, последната създава пречки да й бъде предоставено ползването. В сутерена
имало вещи на родителите и следвало да се прецени как да се постъпи с тях.
Предупредителните табели били поставени, поради опасност от оголени
електрически кабели.
Производството
е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно съществуващо между страните право на собственост
(съсобственост) върху подпокривното пространство и върху сутеренния етаж на
жилищна сграда сграда с идентификатор 81178.501.550.1 по КККР на гр.Черноморец,
с адм. адрес: гр.Черноморец, ул.“Иван Вазов“ № 15, както и право на собственост
на ищцата върху ½ ид.ч. от дворното място - поземлен имот с
идентификатор 81178.501.550 по КККР на гр.Черноморец, и право на ползване от
страна на ответника върху дворното място, на основание отстъпено право на
строеж върху държавно, респ. - общинско дворно място. Установено е ползване от
ответника на тези обекти, но липсата на отказ и пречки за ищцата да ги ползва, поради
което и на осн. чл.272 ГПК мотивите на първоинстанционното решение в тази им
част следва да бъдат споделени.
Бургаският
окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение, извършена на осн.
чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата нищожност или
недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона съдът
намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено. Бургаският районен съд е изложил подробни съображения, които
въззивната инстанция споделя изцяло на основание чл.272 ГПК.
В
допълнение и предвид възраженията във въззивната жалба следва да се каже: За да
възникне правото на обезщетяване на неползващия съсобственик, необходимо той да
покани другия съсобственик да му заплаща обезщетение. На второ място,
необходимо е да се установи, че само единият съсобственик ползва съсобствената
вещ и трето – че той създава пречки на другите да я ползват.
В
настоящия случай, от събраните доказателства се установява, че ищцата е
отправила на ответника на нотариална покана на 20.04.2018г. С поканата е направено
изявление да се извършат необходимите фактически и правни действия за
провеждане на процедура по узаконяване на построеното в отклонение на одобрения
архитектурен проект, за разпределение ползването на съсобствените части, за
заплащане на обезщетение за това, че само ответникът ползва горепосочените
обекти.
С отговор
на поканата ответникът е изразил съгласие за провеждане на процедура по
узаконяване на изграденото в отклонение от проекта. Направени са изявления за
направени от ответника разноски по поддръжката на общите части, заявено е
признание на ищцата да ги ползва и е изразена готовност да бъдат предадени
ключове.
От
представените по делото писмени доказателства е видно, че между страните
съществуват дългогодишни спорове във връзка с правото им на собственост върху
самостоятелни обекти и съсобствеността в общите части. Но от ангажираните
доказателства, освен конфликтните отношения между страните, не се установява
след получаване на показана, ответникът да е препятствал ищцата да ползва
съсобствените части. На първо място, в отговора на поканата ответникът е признал
правата на ищцата и е заявил готовност да й предаде ключовете. На второ място,
от показанията на свидетелката Петрова не може да се направи извод за
противопоставяне на ползването. Свидетелката не е очевидец и няма
непосредствени впечатления и наблюдения от отношенията между страните – тя
живее в гр.София и посещава Черноморието за почивка през летния сезон. Не е
ставала свидетел на конкретни ситуации и събития, които да бъдат квалифицирани
като противопоставяне на ползването и цялата информация по случая има от
разказите на ищцата.
Поради
това, съществуването на конфликти поначало, не води непременно до извод за
лишаване на едната страна от ползването на съсобствения имот. Това подлежи на
доказване, а както вече стана дума, въззивната инстанция намира това
обстоятелство за недоказано. Искът по чл.31, ал.2 ЗС е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Решението на
Бургаския районен съд, постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Разноски не се
претендират от въззиваемата страна, поради което не следва да се присъждат.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1578/20.06.19г., постановено по гр.д.№8253 по описа на Бургаски
районен съд за 2018г.
Настоящото
решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.