Р Е Ш Е Н И Е
№
19.12. г.,гр.Ловеч
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ДАРИНА ПЕТРОВА
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
в.гр.д. № 525 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и
сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение № 146/15.08.2018 г. по
гр.д.№ 1045/2017 г. по описа на Районен съд-Тетевен, с което съдът осъдил
„Златна Панега цимент“-АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
с.Златна Панега, Ловешка област, ул.“Шипка“ № 1, представлявано от А.Ф.-изпълнителен
директор, да заплати на А.И.К., ЕГН ********** ***, на основание чл.200,ал.1,
във вр. с ал.4 от КТ, във вр. с чл.52 от ЗЗД, сумата от 13800.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, във връзка с
претърпяна трудова злополука на 14.02.2017 година,като работник на „Златна
Панега цимент“-АД, която злополука е довела причиняване на гръбначна травма/счупване на предната дъга на
първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на основата на зъба
на втори шиен прешлен,като е реализирана медико-биологичния критерий трайно
затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни-в случая 6
месеца; сътресение на главния мозък,причинило разстройство на здравето,временно
неопасно за живота; травматична сублукация на дисталната интерфалангеална става
на първия пръст на лявата ръка,довела до трайно затруднение в движенията на
палеца за период от 3 седмици; охлузвания в челната област на главата,причинили
на ищеца болка и страдание, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 14.02.2017 г. до окончателното
заплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 150000.00 лева,
отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Със същото решение осъдил
ответника на основание чл.38,ал.2, във вр с ал.1,т.3, във вр. с чл.36,ал.2 от
ЗА и чл.7,ал.1,т.1 и ал.2,т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, да заплати на адвокат В.Т.А.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 416.76 лева,
и да заплати по сметка на Районен съд-Тетевен държавна такса в размер на 552.00
лева, както и разноски в размер на 100.00 лева, и осъдил ищеца да заплати на
ответника сумата от 8192.00 лева, на основание чл.78,ал.3 от ГПК,представляващи
сторените разноски за адвокатско възнаграждение и съдебни удостоверения, определени
по съразмерност на отхвърлената част от иска. Решението е постановено при
участие на трето лице-помагач на страната на ответника - ЗК „Уника“АД гр.София.
Недоволен от така постановеното решение в
отхвърлителната му част останал въззивника А.И.К., който чрез пълномощника си
адв.В.А. от САК, обжалва същото за разликата над сумата 13800,00лв. до пълния размер
от 150000 лева или за сумата 136200,00 лв., както и в частта, в която ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 8192,00лв. разноски по компенсация.
Счита, че атакуваното решение в
отхвърлената част на иска е постановено в нарушение на материалния закон
и е необосновано, поради което моли да бъде отменено и въззивния съд да
постанови друго, с което да уважи иска за още 136200,00 лв., т.е. изцяло,
заедно със законната лихва от 14.02.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, както и да му присъди направените пред двете инстанции разноски.
Твърди, че при постановяване на решението си ТРС, е
нарушил принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и присъденото обезщетение
се явява крайно занижено с оглед претърпените неимуществени вреди от ищеца.
Пострадалият получил от фрактура на С1-С2 прешлени; сътресение на мозъка
сублуксация на дисталната интерфалангеална става на първи пръст на лява ръка,
налице били и трайни травматични увреждания. Счита, че първоинстанционния съд
неправилно е определил принос на ищеца за настъпване на трудовата злополука. На
следващо място посочва, че предявения иск е занижен и изцяло съобразен с
трайната практика на ВКС. Ищецът сега въззивник е изтърпял изключително
интензивни болки и страдания, които търпи и ще търпи и за в бъдеще, и
присъденото обезщетение се явява крайно занижено и несправедливо.
Няма искания в
жалбата за събиране на нови доказателства.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор за въззивната жалба от „Златна Панега
Цимент' АД с ЕИК *********, чрез пълномощниците адв. Р.Г. и адвокат Р.Т.,
членове на САК, със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „Пенков, Марков и
партньори', с който оспорват същата като неоснователна и недоказана и молят
въззивния съд да постанови съдебно решение, с което я отхвърли в обжалваните
части със законните последици. Считат въззивната жалба за бланкетна, тъй като в нея се сочи единствено, че
решението в отхвърлената му част е необосновано и постановено в противоречие с
материалния закон, без да са въведени каквито и да е твърдения и аргументи за
необоснованост и материална незаконосъобразност, с изключение на твърдението,
че присъденото обезщетение е определено от съда в нарушение с принципа за
справедливостта, като по отношение и на това нарушение въззивникът не е
посочил, защо счита, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
На следващо място твърдят, че претендираният от А.К.
размер на обезщетението от 150000 лева се явява прекомерен, както с оглед
критериите за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД, а и предвид факта, че
единственият фактор за настъпването на злополуката е виновното поведение на
самия ищец, като правилно съдът е приел, че искът се явява неоснователен и
недоказан по отношение на пълния размер от 150000 лева. Единствената причина за
вредата е само виновното поведение на ищеца и пълното игнориране от негова
страна на дадените от работодателя инструкции за безопасно почистване на
пътеходната лента и вмененото от закона задължение на всеки работник и служител
да полага грижа за собственото си здраве и безопасност при изпълнение на
трудовите си задължения, и дори присъденото обезщетение от 15 000 лева, преди
намаляването му с получените застрахователни плащания, се явява прекалено
високо с оглед на посоченото съпричиняване в размер на 50 %. Не считат, че присъденото обезщетение се явява крайно
занижено. Намалението на определеното от съда обезщетение по справедливост от
30000 лева на 15000 лева дори не отчита в пълна степен виновното поведение на
ищеца и съприняването от страна на въззивника на трудовата злополука и
свързаното с нея увреждане. При отчитане на степента на съпричиняване сумата от
30000 лева би следвало да бъде дори още намалена, поради което не е налице основание
за каквото и да е увеличаване на размера на присъденото обезщетение, още по-
малко за увеличаване до пълния претендирай от А.К. размер.
На следващо място считат, че следва да бъде отхвърлено
и искането на въззивника за присъждане на законна лихва за забава върху
отхвърлената част от иска, а именно върху сумата от 136200 лева, за периода,
считано от 14.02.2017 г. - предвид акцесорния характер на вземането за лихва,
то се явява неоснователно поради неоснователността на иска в отхвърлената му
част за посочената сума. Претендират присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
В законния срок е постъпила въззивна жалба и от
ответника „Златна Панега Цимент” АД с ЕИК *********, с горните данни чрез
пълномощниците адв. Р.Г. и адвокат Р.Т., членове на САК, с която обжалва постановеното решение в
осъдителната част, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 13800
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка
с претърпяна трудова злополука на 14.02.2017 г., заедно със законната лихва
върху тази сума от датата на трудовата злополука. Считат в тази част решението
за неправилно поради несъобразяване на елемента съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца с размера на присъденото обезщетение, както и в
частта относно началния момент, от който на ищеца се дължат лихви за забава.
Развиват съображения, че процентът съпричиняване от страна на ищеца, определен
в решението не съответства на действителния принос на ищеца за настъпването на
злополуката и причиненото от нея увреждане, за което се претендира процесното
обезщетение. Посочват, че степента на съпричиняване се определя от обективното
съотношение на приноса на пострадалия и конкретните факти и обстоятелства,
благоприятствали настъпването на вредата. Правилно РС Тетевен достигнал до
извод за проявена груба небрежност от страна на ищеца като причина за
настъпването на злополуката, но не бил взел предвид всички факти и
обстоятелства, които имат отношение към определяне степента на съпричиняване на
вредата от ищеца. Считат, че така установената степен на съпричпняванс не е
съобразена е поведението на ищеца, което е единствената причина за злополуката.
Ищецът започнал почистване на пътеходната лента при отворени капаци, което е абсолютно
недопустимо. От представените по делото доказателства се установявало по
безсъмнен начин, че ищецът е бил надлежно инструктиран за задължението си да
обезопаси отворите преди почистване на лентата, както чрез редовни ежемесечни
инструктажи, така и в рамките на проведения в деня на инцидента инструктаж. При
затворени капаци инцидентът не би настъпил, поради което причината за
пропадането на ищеца през отворите на пътеходната лента е резултат от
проявената от него груба небрежност. Работодателят бил създал всички необходими
условия за безопасното почистване на лентата чрез спускане на капаците.
Посочват, че настъпването на травмите, претърпени от ищеца, би могло да бъде
предотвратено в голяма степен, ако същият бил използвал предоставените му от
работодателя лични предпазни средства. Твърдят, че определеният от съда процент
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца от 50 % е
несъответен на действителния му принос за настъпването на вредите и следва да
бъде съответно намален, респективно присъденото обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде намалено с по-високата степен на съпричиняване, тъй като
колкото повече ищецът с допринесъл за настъпването на вредата, толкова
по-голямо следва да е неговото участие в обезщетяването й. В този смисъл
цитират съдебна практика: Решение № 140 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №
1238/2012. Ill г.о., ГК; Решение № 252 от 30.09.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1364
2016 p.. IV Г.O.; Решение № 290/18.11.2015 г, на ВКС по гр.д. № 15 2015, IV
го., ГК.
На следващо място считат, че РС Тетевен неправилно
е определил, че върху присъденото
обезщетение се дължат лихви от датата на злополуката. Посочват, че релевантният
момент за определяне на размера на обезщетението е към датата на постановяване
на съдебното решение, а не към момента на злополуката като отново се позовават
на съдебна практика - Решение № 510/30.11.2010 г. по гр.д. № 1923/2009, IVг.о.,
ГК.
Молят въззивния
съд да уважи въззивната им жалба и определи по-висок процент на съпричиняване
от страна на ищеца и относно присъдените лихви определи дължими лихви върху
определеното обезщетение, считано от датата на постановяване на съдебното
решение.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна – ищец по делото.
В съдебно заседание въззивникът А.И.К., редовно
призован, не се явява, представлява се от пълномощника адв.П., който поддържа
въззивната жалба по изложените в нея правни доводи и оспорва въззивната жалба
на насрещната страна като неоснователна. Представя списък на разноските. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
Въззивникът „Златна Панега цимент” АД, редовно
призован, се представя от пълномощниците адв.Р.Г. и адв.Р.Т., които поддържат
въззивната си жалба и отговора на въззивната жалба на насрещната страна.
Оспорват въззивната жалба на ищеца против първоинстанционното решение.
Представят списък на разноските. Правят възражение за прекомерност на
разноските на другата страна.
Въззиваемата страна ЗД„Уника” АД гр.София, редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбите,
становищата на страните по делото, обсъди събраните доказателствата, приложени
по гр.д. № 1045/2017 год. на РС-Тетевен, в тяхната съвкупност и поотделно и
провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Оспореното решение на първоинстанционния съд е валидно
и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата
и местна подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираните срещу решението на районния съд въззивни
жалби са подадени в преклузивния срок, от надлежни страни и при наличие на
правен интерес. От фактическа страна се установява следното:
В РС-Тетевен е депозирана искова молба от А.И.К. с ЕГН
********** ***, със съдебен адрес: адв.В.Т.А.,*** против „Златна Панега цимент”
АД, ЕИК *********, с.Златна Панега, Ловешка област, ул.”Шипка” № 2, с която е
предявен иск с правна квалификация чл.200
от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД, с цена на иска в размер на 150000 лева,
представляващи неимуществени вреди.
Безспорно се установява, че ищеца е в трудови правотношения с ответното дружество видно
от трудов договор № 0020/22.04.1991г., издаден от ДФ „Златна Панега” с.Златна
Панега, Ловешка област, /стр.25/ на длъжност ”машинист на пресевна и трошачна
инсталация”. С Допълнително споразумение № 131 от 11.05.2017 г. /стр.26/, на
основание чл.118, ал.3 от КТ, на ищеца, изпълняващ длъжността „машинист,
трошачна инсталация” е изменено мястото на работа, като е записано: ”Дирекция
Производство, цех Кариера, цех Натрошаване”, социално осигурен като 2 котегория
труд, на пълно работно време от 8,00 часа и допълнително възнаграждение на професионален
опит 26 %.
На ищеца е връчена на 23.01.2012 г. длъжностна
характеристика с основните му задължения и отговорности по здраве и безопасност
на работата за заеманата от него длъжност /стр.27/.
С Разпореждане № 51041016/21.02.2017 г. на длъжностно
лице при РУСО-Ловеч /стр.4/ на основание чл.60, ал.1 от КСО декларираната
злополука вх.№ 70/17.02.2017 г. на ТП-Ловеч от осигурителя „Златна Панега
цимент” АД, станала с А.И.К., ЕГН ********** на 14.02.2017 г., е приета за
трудова злополука по чл.55,ал.1 от КСО. Посочено е, че е налице внезапно
увреждане на здравето на лицето (фрактура на ляв прешлен и спукване на втори
прешлен на врата), станало през време и по повод изпълнение на трудовите му
задължения – при почистване на хоризонтална гумено-транспортна лента от
акумулиран материал под нея – пропадане през незатворен капак, намиращ се извън
маршрута на движение.
Не се спори от страните, че при полагане на труд на
14.02.2017 година , около 10.00 часа началник цех „Кариери и натрошаване“ М.Д.Й.е
възложил на ищеца К. да почисти отложения прах и дребните камъни под
транспортни гумени ленти на северния пътеход. От Доклада за разследване на
инцидент № 31 /стр.93 и сл./ се установява, че самото съоръжение е изградено
така, че между пътехода и транспортната лента има открит участък с ширина около
0,5 м. и дълбочина близо 3 метра. С цел безопасност на работниците и
служителите в ответното дружество са монтирани четири броя капаци, които при спускането
им покриват тази зона от 0,5 м., така че да позволят на работниците безопасно
да достигнат до гумените транспортни ленти. Върху капаците не е предвидено да
се стъпва. Почистването следва да се извършва откъм пътеката за преминаване, която
е оградена с парапет с височина около 1,10 м. В случая в зоната, където
пострадалият се е намирал към момента на инцидента, капаците не са били
затворени като личат следи от стъпки по металната релса на транспортната лента.
Злополуката е настъпила като пострадалият е прескочил парапета на пътеката за
преминаване и е бил стъпил върху спуснат капак или върху релсата на
транспортната лента, загубил е равновесие и е паднал през отвора, който не е
бил затворен с предвидения за това капак. Тези обстоятелства категорично се
установяват от постановление на РП-Тетевен №293/22.05.2017г за прекратяване на
наказателно производство по ДП №203/2017г. по описа на РУ на МВР-Ябланица.
По делото са приложени като доказателство Правилник за
вътрешния трудов ред в „Златна Панега цимент” АД, в сила от 01.06.2015 г., потвърждение
от А.К. от 03.06.2015г., че е запознат със същия и представлява неразделна част
от трудовия му договор и Инструкция за безопасна работа при почистване на
гумено транспортни ленти за суровини, в сила от 03.08.2015 г.
Със заповед № 252/12.11.2015 г. на директора на завода
инж.М.С.е наредено във всички производствени помещения и зони с установени
стойности на шум, работещите задължително да носят лични предпазни средства за
защита на слуха - антифони, за предпазване на очите – защитни очила, с която
заповед на 12.11.2015 г. ищецът се е запознал срещу подпис. Ищецът се е
подписал на 19.01.2017 г. и на списък за периодичен инструктаж във връзка с
извънреден инструктаж, проведен в завода.
По делото са приети протоколи за резултатите от
проведено обучение на изпълнителите от цех „Натрошаване” на тема: „Опазване и
поддръжка на площадката”, „”Задължения на служителите”, „Защита на служа”, „Защита на очите”, с период на обучението от 03.01.2017 г. до
31.01.2017 г., на които е присъствал ищеца и се е подписал. Видно от
приложените протоколи такова обучение е имало и през 2016 г., на което ищецът е
присъствал е се е подписал.
Видно от свидетелство за правоспособност за
упражняване на професия, издадено от ДА”МТН” ГД „ИДТН”, РО „ИДНТ” Северозападна
България от 22.03.2016 г. /стр.74/ се установява, че ищецът е придобил
правоспособност по управление на товароподемни кранове и подвижни работни
площадки – машинист на подвижни работни площадки. Ищецът е притежавал и
свидетелство за правоспособност № 231/12.10.2001 г. /стр.76/ на
машинист-крановик на мостови и козлови кранове до 40 тона.
От удостоверение за професионално обучение, рег.№
2098-995/30.06.2015 г., издадено от Център за професионално обучение към „Професионал
БГ” ООД София, се установява, че ищецът е завършил ежегоден инструктаж и
проверка на знанията за управлението на повдигателни съоръжения за професия
монтьор на подемно-транспортна техника с електрозадвижване /стр.78/.
На 14.02.2017 година,около10.20-10.30ч.,при извършване
на дейност по почистване на хоризонтална гумено-транспортна лента ищецът е
претърпял злополука, която е приета за трудова злополука по смисъла на
чл.55,ал.1 от КСО. След злополуката ищецът е транспортиран за лечение в Клиника
по неврохирургия към УМБАЛ „П.Странски“-ЕАД-град Плевен, където е престоял до
21.02.2017 година.
От приложената епикриза, съставена от болничното
заведение е видно,че на ищеца е провеждано консервативно лечение, като е прието
след клинично обсъждане, че не се налага оперативно такова, изписан е в добро
общо състояние, с нормален неврологичен статус.
Първоинстанционният съд е назначил две
съдебно-медицински експертизи, но от втората, която е приета от страните без
възражения се установява, че на ищеца, вследствие злополуката,описана по-горе, са
причинени следните травматични увреждания: гръбначна травма/счупване на
предната дъга на първи шиен прешлен с разместване на фрагментите и счупване на
основата на зъба на втори шиен прешлен,като е реализирана медико.-биологичния
критерий трайно затруднение в движението на снагата за период по-дълъг от 30
дни-в случая 6 месеца; сътресение на главния мозък,причинило разстройство на
здравето,временно неопасно за живота; травматична сублукация на дисталната
интерфалангеална става на първия пръст на лявата ръка,довела до трайно
затруднение в движенията на палеца за период от 3 седмици; охлузвания в челната
област на главата,причинили на ищеца болка и страдание. Към момента на
извършване на прегледа на ищеца от вещото лице д-р П.П., гръбначната травма е
преминала без неврологична симптоматика от страна на шийния отдел на гръбначния
мозък, фрактурите на прешлените са зараснали, като в шийния отдел на гръбначния
стълб е налице функционален дефицит за екстенция/навеждане назад/ и
ротация/извиване/ на главата в дясна посока. Мозъчното сътресение като
нарушение на мозъчната функция е в рамките на 3-5 седмици и няма данни за
настъпили усложнения от страна на черепно-мозъчната травма. Лечението е
приключило успешно. Възстановителният период за травматичните увреждания е
посочен в експертизата в рамките на една година до година и половина, без да
настъпят усложнения, като трайно последица от
счупването на двата шийни прешлени е функционалния дефицит за движенията
в шийния сегмент на гръбначния стълб.
Приложени са
експертни решения №1273/30.08.2017г и №1917/14.12.2017г, издадени от ТЕЛК за
общи заболявания към МБАЛ-Троян ЕООД и НЕЛК, удостоверяващи състояние на
временна неработоспособност на ищеца.
От показанията
на разпитаните от районния съд свидетели М.П.Д., М.Й.Д., П.Р.П., П.Й.П.се
установява, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания в резултат на
настъпилата на 14.02.2017 г. трудова злополука. Свид.М.Д.и П.П.дават показания,
че предпазните капаци по време на злополуката не са били спуснати. В деня на
злополуката ищецът и колегата му П.са почиствали транспорната лента. Свид.М.Д.заявява,
че „А. е старши в тази смяна”...”А. е повече от 25 години, те е трябвало да
затворят капаците...има инструкции”.....”ако са били свалени капаците и му е
прилошало, А. нямаше да пропадне през отвора, може пак да е бил
пострадал....той е един от старите работници, един от съвестните работници,
затова е и старши на тази смяна....по време на самото падане долу имаше и маска
и ръкавици....каската бе върху лентата....”.
На основание чл.219 от ГПК по делото е привлечена като
трето лице помагач на страната на ответника – ЗД „Уника” АД.
Представени са по делото застрахователни полици за
застраховки,сключени между работодателя и ЗК „Уника“-АД-София и между
работодателя и „Дженерали застраховане“-АД-София за задължителна застраховка
„трудова злополука-комбинирана“.
От писмо изх.№ *********/21.02.2018 г от „Дженерали
застраховане“-АД и преводно нареждане от дата 02.10.2017г/стр.171-172/ се
установява, че на ищеца е преведена по негова сметка сума в размер на 1200.00
лева, като обезщетение за временна неработоспособност.
При действието на чл.269 във вр. с чл.271 от ГПК съдът
е ограничен при въззивния контрол от въззивната жалба. В конкретния случай
първоинстанционното решение е обжалвано по отношение на претендираните
неимуществени вреди от двете страни по делото, съответно ищеца в отхвърлителната,
а ответникът в осъдителната част, както и относно приетия от първоинстанционния
съд процент на съпричиняване на трудовата злополука.
От доказателствата по делото безспорно се установява,
че се касае за трудова злополука, установена по реда на чл. 55 и сл. от КСО,
налице е травматично увреждане по време на работа, довело до временна
неработоспособност на ищеца и е налице причинна връзка между травматичното
увреждане и трудовата злополука, т.е. трудов спор по чл.200 от КТ, като в
конкретния случай се претендират неимуществени вреди, вследствие настъпила временна
неработоспособност въззивника-ищец, за които работодателят отговаря
имуществено. Работодател при действието на § 1, т.1 от ДР на КТ, е всяко
организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение.
Спорът в конкретния случай е правилно ли е определен
от първоинстанционния съд размера на обезщетението за неимуществени вреди
съгласно чл.52 от ЗЗД, какъв е процента на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и от коя дата се дължи законната лихва.
Настоящият
съдебен състав изцяло приема за правилни и законосъобразни изводите на
първоинстанционния съд в обжалваното решение и препраща на основание чл.272 от ГПК към тях. Без значение за отговорността на работодателя по чл.200 КТ е
причината за трудовата злополука, дали други негови служители са действали
виновно и дали са създадени безопасни условия на труд или не. Съгласно чл.52 от ЗЗД, справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, не е абстрактно понятие. Тя включва винаги конкретни факти и
се извежда от преценката на относимите обстоятелства. Принципът справедливост
изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този
принцип изисква индивидуална преценка на неимуществените вреди, причинени на
ищеца като се имат предвид болките и страданията, които е претърпял и
продължава да търпи след трудовата злополука. Правилно първоинстанционният съд
е прел, че ищецът е търпял в продължение на два месеца с последващо постепенно
затихване на болките от счупването на шийните прешлени- функционален дефицит на
движението в шийния сегмент на гръбначния стълб и че възстановителния период за
травматичното увреждане е продължителен – една година до година и половина.
Безспорно се установи, че ищецът е работил извън маршрута за движение при
почистване /проходите, разположени успоредно на лентите за суровини, излизайки
извън посочените проходи и без да ползва лични предпазни средства.
За определяне размера на неимуществените вреди е от
значение евентуалното съпричиняване от страна на работника при проявена груба
небрежност от негова страна. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че е налице проявено от ищеца грубо
нарушаване на основните правила за безопасни условия на труд, тъй като същия е дългогодишен
работник в ответното дружество, бил е надлежно и периодично инструктиран за
действията при почистване на гумено-транспортните ленти за суровини за ползване
на лични предпазни средства като каска, очила, маска за запрашаване, ръкавици и
др. РС Тетевен е приел, че дължимата от ответника сума за компенсация на
неимуществените вреди на ищеца е 30000 лева. Ищецът е работил извън посочените
в инструкцията на работодателя за безопасна работа проходи за почистване на
ГТЛ, без да е обезопасил съоръжението и без да ползва лични предпазни средства,
въпреки проведения му инструктаж и професионалния му опит. От така определената
сума следва да се приспадне съпричиняване от страна на ищеца в размер на 50 %
или пострадалият работник има право на обезщетение в размер на 15000 лева. Неоснователни
са възраженията на работодателя във въззивната му жалба, че единствено виновен
за настъпване на трудовата злополука е ищецът, който с поведението си е нарушил
изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и това му нарушение е
причината за настъпилата злополука, тъй като колкото повече е допринесъл ищецът
за настъпване на вредата, толкова по-голямо следва да е неговото участие в
обезщетяването й. От показанията на свид.М.Д.се установява, че същият е заемал
длъжността „началник цех” в ответното дружество по време на трудовата
злополука. Същият твърди, че е бил наказан с дисциплинарно наказания от
ръководството заради тази трудова злополука, което от своя страна е индиция за
неупражнен контрол по време на работа. Въззивният
съд намира, че правилно е изчислен от пърноинстанционния съд процента на
съпричиняване на вредоносния резултат. От така определената от РС Тетевен сума
следва да се приспадне и изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на
1200 лева или искът с правно основание чл.200 от КТ във вр. с чл.52 от ЗЗД е
основателен и доказан за сумата 13800,00 лева.
По отношение възражението на работодателя във
въззивната жалба относно претенцията на ищеца присъждане на законна лихва,
въззивния съд намира, че същото е неоснователно.Когато задължението произтича
от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи
от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата като обезщетение
при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е
дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от датата на постановяване на съдебното решение. Съгласно
чл.212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената отговорност на предприятието
за причиняване на смърт или увреждане здравето на работник се прилага
гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение за забава при
изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за обезвреда на
настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими
са общите принципи, изразени в чл.84, ал.3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД – работодателят, дължащ
обезщетение по чл.200 КТ, изпада в забава от настъпване на увреждането,
резултат от трудова злополука.
Поради изложените правни изводи неоснователна и
недоказана е и въззивната жалба на ищеца А.И.К., поради което следва да бъдат
оставени без уважение и двете въззивни жалби, а обжалваното решение на първоинстанционният
съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед този
изход на процеса разноските за въззивната инстанция на двете страни остават в
тежест на въззивниците, така, както са направени.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 146/15.08.2018 г. постановено по гр.д.№ 1045/2017
г. по описа на Районен съд-Тетевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на
касационните основания по чл. 280,ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.