№ 728
гр. Пазарджик, 26.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20255200500833 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят-ответник ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, редовно
призовани, не се представляват.
От адв. П. Г. е постъпило писмено становище по хода на делото и по
съществото на спора, към което е приложено и пълномощно.
Ответникът Г. Х. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.
С. С., надлежно упълномощен.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото,
поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№1025 по
описа за 2024 година е признато за установено по предявените от Г. Х. Б., с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., бул. „Д." № 9, ет. 8. ап. 21, срещу
1
Община Велинград, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета Костадин
Тодоров Коев, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА, че ответникът му дължи сума в размер на 14
320,80 лв., /четиринадесет хиляди триста и двадесет лева и 80 стотинки/,
представляваща възнаграждение на основание 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата за извършване на посочените в искане пред Адвокатски съвет –
гр. П., с вх. № 403/21.05.2024 г., правни действия и осъществяване на
процесуално представителство в полза на Община Велинград в
производството по т.д. № 207/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,
определено съобразно Протокол № 15/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр.
П. и Решение № 291/12.06.2024 год. на Адвокатски съвет гр. П., ведно със
законната лихва за периода от 04.07.2024 год. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 457 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 05.07.2024 год. по ЧГД № 826/2024г. по описа
на Районен Съд- Велинград.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
Костадин Тодоров Коев да заплати на Г. Х. Б., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. П., бул. „Д." N 9, ет. 8. ап. 21, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 572,84 лв., представляваща държавна такса в заповедното и исковото
производство.
Осъдена е Община Велинград, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана от Кмета
Костадин Тодоров Коев да заплати на адв. С. И. С. -АК П. с личен номер
********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Руски“ № 15, ет. 1, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2000 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, в заповедното и исковото производство.
В срок така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
Община Велинград.
Излагат се оплаквания за неправилност ,противоречие с материалния
закон и необоснованост.
Исковата претенция не била доказана, като не били изложени конкретни
обстоятелства, на които се основава иска.
2
Не се оспорва , че адвокат Б. изготвял книжа и извършвал правни
действия по посоченото т.д. № 207/2019 г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик.
Въпреки високия материален интерес, следвало да се съобрази видът и
количеството на извършените процесуални действия, както и
обстоятелството, че въпреки, че производството се е развило само с размяна на
книжа, процесуалната активност е била сравнително ниска. Нямало пречка
съдът служебно да намали размера на исканото възнаграждение, като
определи такъв под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За да се определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение
трябвало да се съобразят:
• Фактическата и правна сложност на делото, като се имат предвид
видът на претенцията, материалният интерес, броят на страните по делото,
обемът на доказателствения материал, приложимите към спора национални и
международни правни норми.
• Броят на заседанията, в които процесуалният представител е
участвал или депозирал писмено становище.
• Извършени процесуални действия в открито съдебно заседание.
• Значимост на извършеното процесуално действие за защита на
интересите на страната.
• Изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложени
твърдения и възражения на насрещната страна.
• Икономическите условия и стандарта на живот в страната.
Адвокатското възнаграждение било прекомерно високо за действията,
които са извършени и следвало съдът да го редуцира, тъй като не е обвързан с
размерите посочени в НМРАВ.
Съдът бил длъжен да извърши съдебен контрол и проверка за
законосъобразност или евентуална нищожност на Решение № 291/12.06.2024
год. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол № 15/12.06.2024 год., предвид
факта, че органа се е произнесъл съобразно действащата нормативна уредба
без да се съобрази със забраната по чл. 101, § 2 от ДФЕС.
Следвало да намери приложение приетото в решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024 г., което решение е задължително за националния съд.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА, размерът на
адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован и не
може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. С решението по цитираното дело на СЕС
тази Наредба била обявена за нищожна.
Не било спорно, че адвокат Б. не е бил инцидентно ангажиран за
изготвяне на частна жалба и на отговори на частни жалби. Той е бил
ангажиран, както ясно е посочено в пълномощното му, да осъществява
именно процесуално представителство, защита и съдействие по делото,
поради което няма основание при определяне на възнаграждението му да се
взимат предвид нормите на чл. 9 и на чл.11 от същата Наредба. Този довод не
е относим към конкретния спор.
Молят решението да бъде отменено и исковете отхвърлени или
изменено решението, като се приеме справедлив размер.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Г. Б., представляван от адв. С..
Ответникът намира жалбата за неоснователна.
Прието било от съда, установено било от доказателствата по делото ,в
този смисъл били и становищата на страните, че на 24.10.2019 г. Община
Велинград е упълномощил адв. Г. Х. Б.-АК П., да я представлява по търговско
дело № 207/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик. Съставено е
пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство било
учредено до приключване на делото във всички инстанции и за извършване
на всякакви съдопроизводствени действия, включително и тези по чл. 34, ал. 1,
ал. 3 и ал. 4 ГПК - да преупълномощава други адвокати, да сключва спогодба,
да намалява иска, да оттегля или да са отказва от иска, да признава искания на
другата страна, да получава пари или на други ценности, да получава
депозирани разноски.
Адвокат Г. Б. от встъпването му в процеса по делото като процесуален
пълномощник на Община Велинград, до неговото приключване е изпълнявал
качествено и в срок всички процесуални действия съобразно правилата на
ГПК. Изготвил Уведомление с изх. № 17-00/105 от 18.06.2019 г. до банката с
подробно изложени съображения по възникналия спор между страните
относно предсрочната изискуемост на договора за кредит. След
4
упълномощаването му с пълномощно с изх. № 92-00/3741 от 24.10.2019 год. се
е запознал с материалите по т.д. № 207/2019 год. на ПзОС, в срок е изготвил
Отговор на искова молба вх. № 9921/04.11.2019 год. с подробно изложени
съображения по неоснователността на предявения иск, приложил е и
относимите доказателства, приети от съда.
Процесуалните действия и изразените чрез тях становища по делото са
извършени в защита интересите па упълномощителя и са взети предвид и
обсъдени от съда при постановяване на съответните съдебни актове. Няма
пропуснати процесуални срокове, неизпълнени указания на съда, които да са
довели до накърняване законните интереси на Община Велинград по
посоченото дело. С оглед изложеното от адвокат Г. Б. становище, че към
датата на подаване на заявлението, въз основа на което е образувано
установителното исково производство, че взискателят няма изискуемо и
непогасено вземане към Община Велинград и това обстоятелство може да
доведе до отхвърляне на претенцията, между страните на по-късна фаза от
развитието на съдебното производство относно вземането, е сключен Анекс №
2 от 30.04.2020 г. към Договор за дългосрочен, револвиращ банков кредит №
261/27.06.2012 г. и Анекс № 1 от 27.04.2017 г. Банката се е снабдила по ч.гр.д
781/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград със Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу Кредитополучателя за главница в размер на 500 000
лева, но страните се договарят да разсрочат погасяването на кредита на
погасителни вноски с краен срок за издължаване 25.01.2026 г. Така на
практика процесуалната активност в съдебното производство, осъществена от
адвокат Г. Б., води до подписването на Анекс № 2 от 30.04.2020 г. към
Договора за кредит. Задължението на Община Велинград е разсрочено и
Банката няма право да претендира в пълен размер вземането, като не се стига
до изискуемост на цялата главница от 3 850 452.53 лв. и принудително
изпълнително производство за събиране на вземането.
Преди подписване на споразумението с молба от Кмета на Община
Велинград д-р Костадин Коев, с вх. № 6262/03.12.2019 год. на Районен съд
Велинград е оттеглено подаденото възражение по чл.414 от ГПК срещу
Заповед № 392 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 25.07.2019г. по ч.гр.д.№ 781 /2019г. по описа на Районен съд
- Велинград.
5
Уведомен е исковия съд за това и е направено искане за прекратяване на
производството от Общината.
С Определение № 793 от 11.12.2019 г. по т.д 207/2019 г. по описа на ОС-
Пазарджик е оставена без разглеждане искова молба с вх. № 8300/25.09.2019
г., подадена от Райфайзенбанк България ЕАД против Община Велинград с
правно основание чл.422 ал.1 от ГПК и е прекратено производството по т.д.№
207/2019г. по описа на ОС-Пазарджик. Определението е влязло в сила.
Жалбоподателят твърдял, че правните и фактически действия,
извършени от адв. Г. Б., не са в интерес на Общината, без да излага конкретни
факти, обстоятелства и доводи и да ангажира доказателства. Възражението на
ответника в депозирания от него отговор, писмените становища и въззивната
жалба, че предприетите от адв.Г. Б. правни действия не са в интерес на
доверителя, поради което не се дължи възнаграждение в претендирания
размер, били неоснователни.
Във връзка с извършеното процесуално представителство по т.д. №
207/2019 год. на ПзОС между Община Велинград и адв. Б. не е подписван
Договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорен размер на
възнаграждението.
С Решение № 291/12.06.2024 г. на Адвокатски съвет-П., обективирано в
Протокол № 15/12.06.2024 г., на адвокат Г. Б. АК-П., на оси. чл. 36, ал. 3 от ЗА
е определено адвокатско възнаграждение в размер на 14 320.80 лв. с ДДС за
извършване на правни действия по т.д. № 207/2019 год. на ПзОС.
Съгласно чл. 36, ал. 3 от ЗАдв, при липса на договор, определящ размера
на възнаграждението, определянето се извършва на основа на Наредбата за
установяване на адвокатските възнаграждения. Адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, което по начало
се определя с договор е клиента. Неговият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа- чл. 36, ал. 2 ЗА.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗА постановявала, че възнаграждението може да
се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед
изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни
дела и по граждански дела с нематериален интерес. Ищецът претендирал
възнаграждение не само за процесуално представителство по конкретно дело,
6
а за продължително осъществявана работа (извършване на множество
действия за реализиране на правата на доверителя си). Съгласно чл. 36, ал. 2
ЗА - наличието на съгласие за заплащане на възнаграждение и неговият
размер се определят в договор. Съдът не е компетентен да определя
възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор. Единственият, на
когото законът (чл. 36, ал. 3 ЗА), е предоставил пълномощието да определя
възнаграждение на адвокат при липса на договор, е Адвокатският съвет. В
тази хипотеза, съдът не може да замести волята на страните по договарянето
на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като
присъди възнаграждение, определено по Наредбата. Законът за адвокатурата и
Наредбата изрично предвиждат, че липсваща воля по договарянето на
възнаграждение може да бъде заместена само от Адвокатския съвет по реда на
чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. Съдът не е в правомощията си да определя размера па
възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си
елемент и свободата на договаряне - /така Решение № 236 от 24.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 576/2017 г., IV г. о., Решение № 208 от 22.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 3961/2013 г., 11 т. о./
Ищецът като адвокат предприел в срок всички възможни и дължими
действия.
В отговора на исковата молба пред Районен съд Велинград, в писмените
становища и във въззивната жалба ответникът по иска се позовавал на
решение от 25.01.2024г. па СЕС по дело С- 438 от 2022г., но не ставало ясно в
какъв правен аспект и относимост да бъде разгледано и към кое вземане да
бъде отнесено, доколкото нито в отговора, нито в писмените становища, нито
пък във въззивната жалба не се оспорва от ответника начина и механизма на
определяне на адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет, като се
признава от Общината действието на НМРАВ в отношенията между страните
/представител и представляван/, тоест Община Велинград не била оспорила
нито като прекомерен или като необоснован нито размера на определеното
възнаграждение, нито начина и методиката на определянето му по Наредбата,
а оспорва най-вече дали предприетите от представителя й процесуални
действия са били в интерес на общината, дали са извършени реално и доколко
същите отговарят на изискванията на закона и в крайна сметка каква е ползата
от тях за представлявания - в случая Община Велинград.
7
Материалният интерес, въз основа на който следвало да се определи
адвокатското възнаграждение по т.д. № 207/2019 г. на ПзОС, бил в размер на
520 200.00 лв., тоест възнаграждението по действащата Наредба № 1 на ВАдС,
която служи за ориентир за определяне минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 30 307.02 лева с ДДС, а Адвокатски
съвет П. с Решението си е определил за справедливо и обосновано
възнаграждение в размер на 14 320.80 лева с ДДС. Тази наредба
продължавала да служи като основен ориентир в практиката и най-близък
нормативен израз на професионалните стандарти в адвокатската професия.
Нейното пълно игнориране би довело до фактическо обезценяване па
адвокатския труд, което противоречи на принципа на ефективна защита и на
задължението па съда да осигури реално, а не само формално процесуално
представителство. Дори и да не е формално обвързваща, Наредбата остава
единствено действащо подзаконово основание, което осигурява ориентир за
това кое се счита за разумно, справедливо и професионално възнаграждение
на адвокатски труд. Ето защо и след постановяване на решението на СЕС от
25.01.2024 г. ВКС, в качеството си на върховен правораздавателен орган, е
възприел и прилага множество критерии, целящи уеднаквяване на практиката
по приложение на разпоредбите, касаещи адвокатското възнаграждение. В
практиката па касационната инстанция последователно се застъпва
становището, че при произнасяне по размера на адвокатското възнаграждение
Наредба № 1/ 2004 г. е уместно да се използва като ориентир, за пазара на
адвокатския труд, без същата да има обвързващ характер, но и без размерът на
възнаграждението да бъде определян при пълно игнориране на пазарните
условия за предоставяне на този тип услуга. От съществено значение при
определяне на справедливия и обоснован размер на възнаграждението, отново
като възприет от ВКС критерий, несъмнено се явява и материалният интерес,
по който се осъществява защитата. В потвърждение на застъпената по-горе
позиция са следните актове на ВКС, постановени след решението на СЕС от
25.01.2024 г.: Решение № 50009 от 07.03.2025 г. по т. д. № 1988 / 2022 г. на
ВКС: „По правния въпрос настоящият състав намира следното: Критерий за
възмездяването на адвокатския труд е и защитеният материален интерес,
наред с фактическата и правна сложност на спора“, Решение № 84 от
25.03.2025 г. по т. д. № 1416 / 2024 г. на ВКС: „При защитен материален
интерес от 20 000 лева, съобразно правната сложност на делото във въззивна
8
инстанция, в която не са събирани нови доказателства и защитата е била
ограничена до правни доводи, ползвайки като ориентир твърдата ставка по чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира за обоснован размер от общо 2
000 лева“, Решение № 164 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 1134 / 2024 г. на ВКС:
„настоящият състав определя възнаграждение в размер па 5 000 лв. за първата
инстанция и по 8 000 лв. - за другите две, като съобрази обема на
предоставената защита според фактическата и правна сложност на делото и
пазара на адвокатските възнаграждения по подобни дела към момента па
сключените договори.“, Решение № 633 от 29.10.2024 г. по гр. д. № 3491 /
2023 г. на ВКС: „използвайки за ориентир размерите по НМРАВ, настоящият
състав приема да е адекватно за представителство пред въззивния съд
адвокатско възнаграждение от 10 000 лева, (по 5000 лева за всеки иск), а за
представителство през касационната инстанция - 12 000 лева (по 6 000 лева за
всеки иск).“, Решение № 50003 от 31.07.2024 г. по т. д. № 1818 / 2022 г. на
ВКС: „макар регламентираните от Наредба №1/2004г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения да могат да служат единствено като ориентир,
но без да са обвързващи за съда, в случая уговорените и заплатени адвокатски
възнаграждения са под минималния размер, съобразно приложимата редакция
на наредбата. Съответствието на адвокатското възнаграждение на
предвидения в Наредба №1/2004г. минимален размер се преценява съобразно
материалния интерес...“
Възнаграждението било дължимо, дори ако не са се сбъднали
очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат
извършени и за продължителността на процеса, с оглед на които е определено
същото, ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за
процесуално представителство до приключване на съдебното производство -
Определение № 6 70 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. № 3982/2015 е., IVг.
о.
Единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на адвоката от
правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл. 35, ал. 4 от ЗА,
когато съдебното производство бъде прекратено по вина па адвоката без
възможност същото да продължи, по това прекратяване логично трябва да е в
ущърб на представляваната страна. Законът за адвокатурата като специален
закон не предвижда никакви други имуществени последици, свързани с
9
намаляване, връщане или неплащане на възнаграждение на адвоката при
различните форми на пълно или частично и/или некачествено изпълнение на
задължението му. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение
до размера на положения труд е предвидена само в хипотезата на чл. 26, ал. 2
от ЗА, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от
възложителя. При некачествено изпълнение отговорността на адвоката се
реализира по друг ред.
Преклудирано било и възражението направено едва с писменото
становище в съдебно заседание на 12.02.2025 г. за нищожност на акта на
Адвокатския съвет-гр.П. - решение, като противоречащ на чл.101 §2 от ДФЕС,
като крайният момент в който може да се направи такова възражение и
предвид на факта, че документът е представен от ищеца с исковата молба и е
връчен на насрещната страна с преписа е до изтичането на срока за отговор по
чл.131 от ГПК, и са налице последиците на чл.133 от ГПК. Освен това
позоваването на нищожност на акта е направено формално и без конкретни
доводи, като било в противоречие с изложеното в отговора на исковата молба
и по-късно заявеното в писмените становища пред РС-Велинград позиция на
Общината изрично признаваща валидността, действието и приложимостта в
отношенията между страните при определяне на адвокатското
възнаграждение по реда на НМРАВ, както и факта, че не се оспорва от
ответника Община Велинград начина и механизма на определяне на
адвокатското възнаграждение от Адвокатския съвет - гр.П..
Решението на Адвокатският съвет не било обжалвано по предвидения за
това ред-пред Висшия адвокатски съвет, съгласно чл.88 ал.4 и ал.5 от ЗА във
връзка с чл.122 ал.1 т.4 от ЗА. Това решение не било административен акт,
който да подлежи на косвен съдебен контрол от съда. С Решение № 12065 по
адм. д. № 7565/2023 г. на ВАС, е даден отговор на този въпрос, че оспорвания
акт не е постановен от административен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1 във
връзка с § 1, т. 1 АПК.
Въпреки ,че в жалбата доводи няма в отговора са изложени съображения
относно възражението за погасителна давност.
Адвокатското възнаграждение било определено по реда на чл. 36. ал. 3
от Закона за адвокатурата, като размерът му е определен с Решение № 291,
взето с Протокол № 15 от 12.06.2024 год. на Адвокатски съвет П..
10
Преди постановяване на Решението на Адвокатския съвет по реда на чл.
36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, липсвал конкретен размер на дължимо
адвокатско възнаграждение, поради което до определянето му изискуемост на
вземането не била настъпила и съответно началният момент на погасителната
давност относно вземането не е започнал да тече. Едва с определянето му
настъпва изискуемостта на вземането за адвокатско възнаграждение и респ.
започва да тече срокът на погасителната давност съгласно чл. 114 ЗЗД. В този
смисъл била константната практика на съдилищата, които приемат, че
началният момент на погасителната давност е от решението на Адвокатския
съвет за определяне на възнаграждение по реда на чл. 36, ал. 3 от Закона за
адвокатурата, като считат, че до този момент няма конкретен размер на
вземането и съответно не би могла да настъпи изискуемост на вземането и да
започне да тече погасителна давност. В този смисъл е задължителната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 Г'ПК - решение
№495/25.06.2010 г. на ВКС по Г.д. № 1669/2009 г., П1 г.о., според което по
делата, по които не е определено адвокатско възнаграждение, погасителната
давност започва да тече от момента па определянето на размера му. В случая
това е станало именно на 12.06.2024год. с определянето му от АС П..
Дори да се приеме за правилно становището на Районен съд Велинград,
че когато договорът за процесуално представителство е до окончателното
приключване на делото във всички съдебни инстанции, то вземането за
възнаграждение възниква от извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото, давността пак не е изтекла.
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
С определение № 450 от 25.06.2025 година оставена без уважение молба
вх. № 2764от 15.04.2025 г., на Г. Б. с искане за изменение на решението ,в
частта за разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от адв.С..
Моли определението да бъде отменено и уважена молбата за изменение
на решението ,в частта относно разноските.
Съдът е приел, че ответникът е направил възражение по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК, поради което е определил възнаграждение в общ размер на 2000
лв. с ДДС за заповедното и исковото производство.
11
По делото обаче в писменото си становище, депозирано непосредствено
преди заседанието на 11.03.2025 г. от 14.00 часа, процесуалният представител
на ответника в заключителната си част е написал следното: „възразяваме за
прекомерност за адвокатското възнаграждение в настоящата инстанция и по
предхождащото го ЧГД“. Процесуалният представител не се е явил в нито
едно от проведените 3 /три/ заседание, в които е имал възможност да направи
мотивирано възражение в какъв смисъл следва да бъде разгледано от съда и
защо и в какъв размер следва да бъде уважено.
Счита, че възражение няма.
Дори обаче да се приеме изразеното като възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК, то следвало да се разбира в смисъл, че се възразява за прекомерност над
предвидените в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размери на адвокатското
възнаграждение. Липсата на такова възражение от ответника срещу
присъждане на разноски за адвокат на другата страна над предвидените в
Наредбата размери, водело до невъзможност съдът да намалява разноските
под претендирания размер.
Съдебният акт трябвало да съдържа не само мотиви защо хонорарът е
прекомерен, а и мотиви за начина на определяне на конкретния присъден
размер, което в настоящия случай не било сторено, нито в решението, нито
пък в обжалваното определение.
Процесуалният представител на ответника не се явил в нито едно от
проведените 3 /три/ открити съдебни заседания по делото. Адв. С. предприел
всички необходими процесуални действия за защита на своя доверител, взел е
становище по всички въпроси от предмета на доказване, както и по
направените възражения от страна на ответника, изготвил е писмена защита с
подробно изложени съображения по спора. Присъдените разноски от 2000
лева с включен ДДС не съответствали на извършената работа.
Община Велинград не обжалвала заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в частта за разноските по чл.413 ал. 1 от ГПК
като израз на несъгласието си с техния размер и да иска редуцирането им с
такива възражения. Техният размер е определен от заповедния съд в размер на
1 219.25 лв. с ДДС и в такъв размер следва да бъдат присъдени предвид
изцяло уважаване на исковата претенция на кредитора по чл.422 от ГПК
съобразно размера на вземането, така както е посочено в заповедта за
12
изпълнение на парично задължение № 457 от 05.07.2024 г. по ч. гр. д.№
826/2024г. на Велинградски районен съд.
Ищецът Г. Б. претендирал разноски като адвокатско възнаграждение за
първата инстанция в размер на 2 026.65 лв. с ДДС и в такъв размер следвало
да се уважи претенцията ,предвид изхода на делото и при липса на изрично и
мотивирано възражение от страна на ответника за редуциране на разноските
поради прекомерност.
Пълното игнориране на Наредбата би довело до фактическо
обезценяване на адвокатския труд, което противоречи на принципа на
ефективна защита и на задължението на съда да осигури реално, а не само
формално процесуално представителство. Частният жалбоподател се позовава
на практика и излага доводи, изложени и във въззивната жалба относно
определяне размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът приел, че тъй като му било известно съществуването на
еднотипен правен спор между страните, това водело до намаляване на
фактическата и правна сложност на делото. Изводът на съда бил неправилен,
тъй като се касаело за различен правен спор от проведените други
производства.
Моли определението да бъде отменено и ответника осъден на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата Община
Велинград да заплати на адв. С. С. допълнително адвокатско възнаграждение
за защита по заповедното производство по ч.гр.д. № 826/2024 год. на РС
Велинград и за защита и процесуално представителство по исковото
производство по гр. д. № 1025/2024 год. на РС Велинград в размер на 1 245.90
лв. с ДДС до пълно претендирания такъв от 3 245.90 лв. с ДДС.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
Адв. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам подадения отговор.
Поддържам подадената частна от жалба. Представям пълномощно за
представителство пред въззивната инстанция, Договор за правна помощ и
списък с разноски. Нямам доказателствени искания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
13
Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, моля да потвърдите
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Поддържам
изцяло подадения от мен отговор на въззивната жалба, в който подробно съм
изложил съображенията си.
Искам само да обърна внимание на два факта:
Първото е, че в случая считам, че защитавания материален интерес по
делото, по което адв. Б. е бил упълномощен дори не е 500 000 лв., а общината
реално сключва договор под формата на Анекс № 2 от 30.04.2020 г., който е
сключен между Общината Велинград и Райфайзенбанк АД, с който анекс, на
практика се стига до постигане на споразумение между двете страни, с което
банката се съгласява, че кредитът няма да бъде обявен за предсрочно изискуем
и реално банката няма да претендира цялата главница от Община Велинград,
която към онзи момент възлиза на над 3 млн. лева, именно защото това е
изцяло в интерес на Община Велинград. Представляващият кмет подава
молба, с която оттегля подаденото от Община Велинград възражение, което
съгласно процесуалния закон води до прекратяване на образуваното дело по
установителния иск.
На второ място по отношение на размера посочил съм го и в отговора на
въззивната жалба определеното адвокатско възнаграждение, което е в размер
по-малко от половината от този, който се дължи по Наредбата за
възнагражденията за адвокатска работа, поради което моля, същият да не бъде
намаляван допълнително.
Отделно от това искам да обърна внимание на съда, че това е
възнаграждение, което не се получава като чиста сума. Върху това
възнаграждение адвокатът заплаща в случая ДДС, както и дължимите
осигурителни вноски и дължимия данък, т.е. макар определено в някакъв
размер адвокатско възнаграждение, което адвокатът получава за свършената
от него работа е значително по-малък от възнаграждението, което се определя
от съда като сума. Чистата сума, която получава адвокатът е по-малка. В този
смисъл считам, че за да бъде спазена разпоредбата на Закона за адвокатурата и
адвокатското възнаграждение да бъде справедливо и обосновано и за да може
да възмездява положения от адвоката труд, моля същото да не бъде
намалявано. В случай, че потвърдите първоинстанционното решение, моля да
присъдите и в полза на адв. С. С. адвокатско възнаграждение, което да
14
определите по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата за свършената от него
работа, а именно: подаване на отговор във връзка с въззивната жалба,
подготовка за явяване по делото и лично явяване в открито съдебно заседание.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния едномесечен срок до
26.12.2025 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15