РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Горна Оряховица, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20224120200459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. Е. С., чрез адв. Х. К. от САК обжалва
Наказателно постановление № 17/29.04.2022 г., издадено от Директора на
Областно пътно управление (ОПУ) – Велико Търново, с което на основание
чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева за нарушение по чл. 26,
ал. 2, т. 2, б. „б“ от същия закон. Поддържа, че наказателното постановление е
издадено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като
нарушението не е доказано. Излага, че не е изяснено и доказано от кога
съществува и в какво според наказващия орган се изразява естеството на
пътната връзка, какво представлява и как функционира описания обект, какво
дейност се извършва, свързани ли са и по какъв начин тези обстоятелства с
нерегламентираната пътна връзка, къде се намира тази връзка, единствено
жалбоподателят ли има достъп до нея, кое е лицето, което е констатирано, че
преминава до обекта по нерегламентираната пътна връзка, има ли
алтернативен подход към обекта. Отделно твърди, че постановлението е
1
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като
давността за образуване на производството е изтекла. Излага съображения, че
дори и да има нарушение, нарушителят е бил известен на администрацията
още през 2020 г. Счита, че незаконосъобразно поради липса на мотиви
наказващият орган е наложил глоба от 3000 лева, многократно надвишаваща
законово определения минимум. Счита, че дори нарушението да е
осъществено, от извършването му не са настъпили вредни последици и следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Излага подробни
съображения. Моли съда да отмени наказателното постановление.
Алтернативно моли съда да намали размера на наложеното административно
наказание – глоба до минималния такъв. Претендира направените по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К.
жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително излага, че от
ангажираните писмени доказателства е установено наличие на алтернативен
подход към обекта и липсват доказателства при безспорно наличие на
алтернативен път, жалбоподателят да има мотив да изгради
нерегламентираната пътна връзка.
ДИРЕКТОРЪТ НА ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, представляван от ст. юрисконсулт М. Д., оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Подробни
съображения излага в писмено становище. Поддържа, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган при спазване разпоредбите
на ЗАНН. Излага, че АПИ чрез ОПУ – Велико Търново многократно през
годините е изплащала уведомителни писма на жалбоподателя, че
експлоатираният от него обект функционира без нужното разрешително за
специално ползване на пътищата, като последните две са от 2020 г. С тези
писма той е уведомен, че извършва дейност в нарушение на ЗП и е
предупреден за административнонаказателната отговорност, която следва да
понесе, като до момента не е предприел окончателни действия за привеждане
на търговския обект в съответствие със законовите разпоредби. Намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за изтекла погасителна
давност. Излага съображения. Счита, че в НП нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в
какво е обвинен и да организира защитата си, а по същество нарушението е
2
доказано. Намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Излага, че размерът на наложеното
наказание глоба е изцяло съобразен с целта на закона и разпоредбата на чл. 12
от ЗАНН. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2021 г. П. Г. В., Д. Г. В. и А. Й. Д. – гл. специалисти в отдел
„Инвестиционни ремонтни дейности“ в ОПУ – Велико Търново след обход на
път II-53 „Поликраище – Елена“ констатирали, че при км 17+760, дясно, на
границата с имот на Х. Е. С. е изградена незаконна пътна връзка. За
извършената проверка съставили Констативен протокол от 15.10.2021 г. (л.
14).
С АУАН № 17/15.11.2021 г. (л. 11-13) инж. Й. С. М. – началник отдел
ИРД при ОПУ – Велико Търново констатирал, че на 15.10.2021 г. при
извършен оглед на крайпътен обект на път II-53 „Поликраище – Лясковец –
Драгижево - Елена“ е установено, че на републикански път II-53, км. 17+600 в
дясно Х. Е. С. експлоатира крайпътен търговски обект – „Авторемонтна
работилница“ и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата
зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на
пътя чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка към него, издадено
от Администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът
функционира, извършвайки търговска дейност. За обекта има съгласуван
комуникационно – транспортен план към ПУП с условия отразени в
Протокол от 06.12.2017 г., със срок на валидност една година от датата на
съставяне. По – нататъшни действия от страна на заинтересованото лице не са
предприети. Към настоящия момент в ОПУ – Велико Търново няма
представено действащо разрешение за специално ползване на пътищата чрез
експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него, издаден
на Х. Е. С. за търговски крайпътен обект „Авторемонтна работилница“ и
3
пътна връзка към него, съгласно Наредбата за специално ползване на
пътищата. М. е отразил, че с описаното деяние С. е нарушил разпоредбите на
чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП. Като доказателства са приложени Констативен
протокол от 15.10.2021 г. и покана с рег. № 94-00-843/18.10.2021 г. АУАН е
предявен същия ден на пълномощник на жалбоподателя (л. 15) и подписан с
отбелязване, че има възражения, които ще подаде писмено в законовия срок.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Х. С. депозирал писмени възражения
по съставения АУАН (л. 18-20), в които посочил, че не е извършил
твърдяното в акта нарушение. В случай на преценка, че това не е така, моли
да му бъде указано какво трябва да извърши. Посочил, че дори нарушението
да е осъществено, следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Направил искане за прекратяване на производството, или АНО да не налага
глоба, а да го предупреди писмено или устно, че при неизпълнение или
повторно нарушение ще бъде санкциониран.
В законоустановения срок инж. В. А. А. – Директор на ОПУ – Велико
Търново, оправомощен със Заповед № РД-11-1155/17.09.2019 г. на
Председателя на УС на АПИ (л. 28), след като обсъдил събраните по делото
доказателства и приел, че не са налице основания по чл. 28 от ЗАНН, издал
против Х. Е. С. обжалваното Наказателно постановление № 17/29.04.2022 г., с
което на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) му наложил
административно наказание – глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от същия закон.
НП е връчено на С. на 08.08.2022 г. (л. 8). На 10.08.2022 г. С. депозирал
жалба против постановлението чрез административнонаказващия орган до РС
– Горна Оряховица.
В хода на съдебното следствие актосъставителят Й. С. М. и свидетелите
М. С. Н., П. Г. В. и Д. Г. В. потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка.
От приложените и приети като доказателства по делото писмо с рег. №
94-00-219/15.04.2020 г., ведно с обратна разписка, молба с рег. № 94-00-
434/12.08.2020 г., писмо с рег. № 94-00-467/26.08.2020 г., ведно с обратна
разписка, протокол от 06.12.2017 г., ведно с искане от 16.11.2017 г. от Х. Е. С.
и Становище с рег. № 127500-23024/10.11.2017 г. на Сектор ПП при ОДМВР –
Велико Търново (л. 65-76) се установява, че за търговски крайпътен обект
4
„Авторемонтна работилница“ в землището на с. Драгижево, общ. Лясковец,
на път II-53 „Поликраище – Лясковец – Драгижево - Елена“ при км 17+760
дясно има съгласуван комуникационно – транспортен план към ПУП с
условия отразени в Протокол от 06.12.2017 г., със срок на валидност една
година от датата на съставяне, но по – нататъшни действия от страна на
жалбоподателя не са предприети. До жалбоподателя през последните години
са изпращани уведомления от АПИ чрез ОПУ – Велико Търново, че
експлоатираният от него обект функционира без нужното разрешително за
специално ползване на пътищата, като последните две са от 2020 г.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели М., Н., В. и В. и приетите по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелите следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения със С., от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи.
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган съгласно чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП и Заповед № РД-11-
1133/17.09.2019 г. на Председателя на УС на АПИ (л. 29-30) и е предявен на
нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи
възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно чл. 56, ал. 3, т. 1 от ЗП - Директор на ОПУ – Велико Търново,
оправомощен със Заповед № РД-11-1155/17.09.2019 г. на Председателя на УС
5
на АПИ (л. 28), преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че давността за
образуване на производството съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е изтекла, тъй
като предвид уведомителни писма с рег. № 94-00-219/15.04.2020 г. и рег. №
94-00-467/26.08.2020 г., нарушителят е бил известен на администрацията още
през 2020 г. Нарушението по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП е формално, на
просто извършване и се осъществява чрез бездействие. Следователно, във
всеки момент, в който проверяващите органи констатират, че на
републикански път II-53, км. 17+600 в дясно жалбоподателят Х. Е. С.
експлоатира крайпътен търговски обект – „Авторемонтна работилница“ и
пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да
притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез
експлоатация на търговски обект и пътна връзка към него, издадено от
Администрацията, управляваща пътя, ще бъде налице основание за
образуване на административнонаказателно производство за констатираното
от тях нарушение. В случая контролните органи са констатирали това на
15.10.2021 г., за което е съставен Констативен протокол от 15.10.2021 г., въз
основа на който е съставен АУАН№ 17/15.11.2021 г., с който е образувано
настоящото административнонаказателно производство. АУАН е съставен на
15.11.2021 г. – в тримесечния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 от ЗАНН от откриване на 15.10.2021 г. на нарушителя.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че в НП не е
посочено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено и на доказателствата, които го потвърждават, с което се
ограничавало правото му на защита. Пълнотата на описанието на
нарушението, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на
конкретния административнонаказателен състав. В случая от правна страна
административнонаказателното обвинение се основава на извършено от
жалбоподателя Х. Е. С. нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 2, буква
„б“ от ЗП, регламентираща забрана за експлоатация в обхвата на пътя и
обслужващите зони на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях,
без разрешение за специално ползване на пътя от Администрацията,
управляваща пътя. За да е налице изискуемото се от закона пълно описание
на нарушението от фактическа страна, е необходимо в наказателното
6
постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи на
деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността
обстоятелства по обвинение за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 2, б.
„б“ от ЗП. В случая противно на твърденията на жалбоподателя, мястото на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е индивидуализирано
и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, с оглед нормативно
въведените техническите характеристики на понятията обхват на пътя и
обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал.
2 от ЗП. От обстоятелствената част на наказателното постановление
еднозначно се установява, че пътната връзка към търговския обект се намира
в обхвата на пътя, а самият обект - в обслужващата зона на пътя. Сочените от
жалбоподателя обстоятелства, които не били изяснени, са неотносими към
съставомерните елементи на деянието. В АУАН и НП се съдържа пълно,
ясно, точно и конкретно описание на извършеното нарушение, на
обстоятелствата, свързани с неговото осъществяване, като е посочена и
нарушената законна разпоредба. Нарушението е индивидуализирано в
максимална степен, с което по никакъв начин не се накърнява правото на
защита на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че жалбоподателят Х. Е. С. е осъществил състава на нарушението
по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП, като на 15.10.2021 г. на път II-53, км. 17+600
в дясно експлоатира крайпътен търговски обект – „Авторемонтна
работилница“ и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата
зона, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на
пътя чрез експлоатация на търговски обект и пътна връзка към него, издадено
от Администрацията, управляваща пътя.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и
вината на нарушителя се установяват по безспорен начин от показанията на
свидетелите Й. С. М., М. С. Н., П. Г. В. и Д. Г. В. и приетите по делото
писмени доказателства. Нещо повече, в молба от жалбоподателя до
Директора на ОПУ – Велико Търново с рег. № 94-00-434/12.08.2020 г. (л. 67)
7
жалбоподателят признава, че експлоатирания от него крайпътен търговски
обект – „Авторемонтна работилница“ и пътна връзка към него се намират в
обхвата на пътя и обслужващата зона съгласно легалните им дефиниции
по чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от ЗП и прави искане за разяснения какви действия
следва да предприеме.
Настоящата инстанция счита, че е ирелевантно за нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП наличието на алтернативен подход към обекта,
което се установява от приетите като доказателства Нотариален акт за
покупко – продажба на недвижим имот № 215, том II, рег. № 2556, дело
178/2003 г. на Ани Маркова – нотариус с район на действие РС – Горна
Оряховица, рег. № 252 в НК и скица на поземлен имот № 15-1076296-
16.09.2022 г. (л. 59-60) и показанията на св. В..
Административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
деянието на Х. Е. С., което е извършено виновно, като административно
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗП и е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание
чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Правилен е изводът на административнонаказващия орган, че не са
налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На стр. 2
от НП административнонаказващият орган е изложил подробни съображения,
че не са събрани доказателства нарушението да се отличава със значително по
– ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на нарушения
от този вид. Изложените съображения изцяло се споделят от съда, поради
което е ненужно да се преповтарят.
При преценката на законосъобразността на наложеното
административно наказанието – глоба в размер на 3000 лева съдът установи,
че същото е съобразено с действителната тежест на нарушението и точното
съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства.
Правилно АНО е отчел, че изискването на закона за издаване на
разрешение за специално ползване на пътя има за цел създаване на
организация на движение на МПС, която да отговаря на законовите
изисквания и да осигурява безопасна експлоатация на пътя, както и да
осигури сигурността на движението по пътя и защита на здравето и живота на
8
гражданите и с нарушението се създава опасност от увреждане на
обществените отношения, свързани с осигуряване на безопасна експлоатация
на пътя и осигуряване на сигурността на движението по пътя и защита на
здравето и живота на гражданите, поради което тежестта му е типичната на
нарушения от този вид.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство АНО правилно е отчел,
че нарушението е първо.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно е отчетено, че
експлоатацията на търговски крайпътен обект - „Авторемонтна работилница“
и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона не е
констатирана от проверяващите органи за първи път, като с уведомителни
писма с рег. № 94-00-219/15.04.2020 г. и рег. № 94-00-467/26.08.2020 г.
нарушителят е уведомен, че извършва дейност в нарушение на чл. 26, ал. 2, т.
2, б. „б“ от ЗП, но до настоящия момент от негова страна не са предприети
действия по узаконяване на пътната връзка към републикански път II-53, при
км. 17+600, както и обстоятелството, че изграденият търговски крайпътен
обект се намира в зоната за безопасност на пътя, в близост до кръстовището
за с. Драгижево, общ. Лясковец и е предпоставка при определени условия за
възникване на пътно-транспорти произшествия.
Изложените по-горе съображения налагат извода, че правилно
административното наказание е определено при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, над средния предвиден в закона размер, а
именно глоба в размер на 3000 лева.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът счита, че е основателна претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на разноските по делото, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят Х. Е. С.
следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сума в
размер на 150 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9, във вр. с ал. 2, т. 5 и
9
чл. 63д, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17/29.04.2022 г.,
издадено от Директора на Областно пътно управление (ОПУ) – Велико
Търново, с което на Х. Е. С., с постоянен адрес гр. *************, с ЕГН
**********, на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева за
нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 2, б. „б“ от същия закон.
ОСЪЖДА Х. Е. С., с постоянен адрес гр. *****************, с ЕГН
********** да ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“
разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10