Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 06.04.2020г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
НАТАЛИ
ГЕНАДИЕВА
при участието на секретар Цветелина
Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11164 по описа за 2020г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 05.11.2018г., гр.д.20354/18г., СРС, 163 с-в
отхвърля предявения частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД от „Ф.К.“ ЕООД
срещу Етажна собственост, с адрес: гр.
София, район „Подуяне“, ж.к. „*********“, ул. „*********, представлявана от
управителя П.И.П. за сумата 500 лв., част от общо вземане за сумата 22 200 лв., получена от ответника при
отдаването на 10 броя паркоместа под наем за 60 лв. месечно за всяко, през периода
01.02.2015г. - 28.02.2018г., съгласно решение на ОС на ЕС от 23.01.2015г.,
находящи се в надземен паркинг в УПИ XII-1008,1009,1010,1076,1089
за ЖС и КОО, кв.5 по план на гр. София, ж.к. „*********“, ведно със законна
лихва, считано от 27.03.2018г. до окончателното заплащане и осъжда ищеца да
заплати на ответника сумата
500
лв. – разноски.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Ф.К.“
ЕООД. Счита за правилно прието с решението, че е собственик на паркоместата,
като самостоятелен обект на собственост, поради което те не са обща собственост
на членовете на ЕС и не са идеални части към ЕС. Намира за незадълбочено
обсъдени доказателствата за плащане на наем в полза на ответната ЕС. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ответникът по иска Етажна
собственост оспорва жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Според договор за покупко-продажба от 24.06.2011г.,
обективиран в нот. акт № 156/11г., н-с
рег. № 515 НК, ищецът „Ф.К.“ ЕООД придобива от трето за спора лице „К.Е.С.-2007“
ООД, 79 броя надземни паркоместа, ведно с идеални части от дворното място, в
което е построена сградата, съставляващо УПИ XII-1008,1009,1010,1076,1089 за ЖС и КОО, кв.5 по план на
гр. София, ж.к. „*********“, с административен адрес: гр. София, район
„Подуяне“, ж.к. „*********“, ул. „*********.
Принципно,
когато паркомястото е описано в прехвърлителния титул като реална част, същото
не е самостоятелен обект на правото на собственост, нито обект по смисъла на
§5, т.39 ДР на ЗУТ, а би представлявало необособена и несамостоятелна реална
част от такъв обект - парцел, сграда или отделен обект в нея, поради което не
може да бъде предмет на прехвърлителна сделка. В противен случай договорът би
бил нищожен поради невъзможен предмет съгласно чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД. Прехвърлянето
на идеални части от самия обособен обект (парцел, сграда или отделен обект в
нея), обаче е напълно възможно (решение №
171/08.08.2014г., гр.д.4175/13г., ВКС, ІV г.о.).
На въззивния съд е служебно известно решение № 21/25.03.2020г., гр.д.1144/19г., ВКС, III г.о., с което се отхвърля предявеният от настоящата
ответна Етажна собственост срещу настоящия ищец „Ф.к.“ ООД иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 6 782. 10 лв. - частичен иск, предявен за сумата 12 000 лв. от
иск в общ размер на 31 848. 27 лв., съставляваща обезщетение за ползване на
идеални части от дворното място, в което е изградена сградата на горния адрес,
съответстващи на площта му, върху която са разположени 79 броя надземни паркоместа,
за периода от 04.12.2013г. до 05.04.2015г.
Касационната инстанция приема, че дворното място не
представлява обща част, а е съсобствено между етажните собственици (собственици
на самостоятелни обекти в сградата, придобили идеални части от мястото) и едно
чуждо на етажната собственост лице (ответното дружество „Ф.к.“ ООД, придобило
права от собственика на земята, които последният си е запазил, а в последствие
прехвърлил), е правно възможно да се сключват прехвърлителни сделки, чийто
предмет са идеални части от дворното място, с трети лица. В този случай, продажбеният
договор е произвел вещнопрехвърлително действие в частта, с която на ответника
са прехвърлени идеални части от дворното място, които са отредени и се следват
за всяко едно от надземните паркоместа. При така възникналата обикновена
съсобственост върху дворното място, неговото разпределение следва да се извърши
по реда на чл.32, ал.2 ЗС, а не по реда на ЗУЕС. Определеният от едноличния
собственик на дворното място - „К.Е.С.-2007“ ООД (от времето преди
застрояването му), явяващ се и инвеститор на строежа в него, начин на
разпределение на ползването на площта му, върху която са разположени процесните
надземни паркоместа, обвързва и е задължителен за всички последващи
приобретатели. Той може да бъде изменен само при наличие на предпоставките на
чл.32, ал.2 ЗС. Ответникът „Ф.к.“ ООД е придобил правото на собственост върху
идеални части от дворното място и правото да ползва площта от него, върху която
са разположени 79 броя надземни паркоместа. Ето защо неговото ползване върху
тази част от дворното място (макар в мястото да е изградена сграда в режим на
етажна собственост), не е лишено от основание.
Прието е също, че според заключението на назначената и
изслушана по делото съдебно-техническа експертиза за всяко надземно паркомясто,
което не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, са изчислени
съответни идеални части от дворното място в проценти и в квадратни метри, които
са включени в изчислените общо 100 % идеални части от дворното място (което в
случая е застроено изцяло) и в общата му площ от 5 864 кв. м. Така площта
(квадратурата), върху която са разположени процесните 79 броя надземни
паркоместа, е 1 086.25 кв. м. Тази площ се отнася към секции „Г“ и „Д“ на
сградата според одобрения инвестиционен проект и площообразуване.
Силата на пресъдено нещо на стабилизираното решение,
съгласно чл.298, ал.1 ГПК разпростира обвързващите си предели спрямо настоящите
спорещи страни – ищецът „Ф.К.“ ЕООД и ответника Етажна собственост, като
насрещни страни по приключилото дело, независимо че по него са в противоположно
от сегашното си качество.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен такъв иск
следва да се докажат елементите от фактическия състав, които са: обогатяване на
едно лице за сметка на друго, обедняване на другото лице, липса на основание за
обогатяване и отсъствие на друга правна възможност да се защитят интересите на
обеднелия, произтичане на обедняването и обогатяването от един или няколко общи
факти.
В случая, при съобразяване на възприетото с
обвързващото страните касационно решение, следва да се приеме, че след като
дворното място, където са разположени процесните паркоместа, е в режим на
обикновена съсобственост между страните по настоящото дело, даже и да е
упражнявано ползване от етажната собственост, включително чрез другиго, същото
не е осъществено без правно основание. Отделно, не е проведено пълно доказване,
етажната собственост да отдава под наем на трети лица определени по брой и реално
местоположение паркоместа. Недоказано е с категоричност, основанието за
извършените плащания по представените писмени доказателства – разписка №
02000332733802 на Изи Пей и банково
извлечение, да е именно в полза на ответника за получена наемна цена за
дворното място през исковия период 01.02.2015г. - 28.02.2018г. При липса на
получени от ответника без правно основание приходи от наем, съответни на обедняването
на ищеца във вид на пропуснатата полза да увеличи материалното си състояние в същия
размер, искът за възстановяване на несправедливо нарушено имуществено
равновесие е неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
но поради различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, предл.1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите реализират
разноски за 350. лв. - платено в брой възнаграждение за един адвокат, които се
дължат. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
т.к. е уговорено с 50 лв. над минимума по чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ № 1/2004г.,
т.к. делото се отличава с известна фактическа сложност.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.11.2018г., гр.д.20354/18г., СРС, 163 с-в.
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ЕООД, гр. София, район „****************да
заплати на Етажна собственост, с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ж.к. „*********“,
ул. „*********, представлявана от управителя П.И.П. сумата 350 лв. – разноски
за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.