№ 1446
гр. ***, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20214430106438 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.144 СК и чл.149 СК
Делото е образувано по искова молба от КР. Н. М. с ЕГН ********** от гр.П***
представлявана от адвокат М.С. против Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ****. Ищцата твърди, че
ответникът е неин баща. Твърди, че е завършила средното си образование, но продължава да
учи в *** факултет Здравни грижи, където е записана редовно обучение през 2020/2021г. и
2021/2022г. Съгласно чл.144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако
учат редовно за предвидения срок на обучение, но не повече от 25 годишна възраст. Ищцата
твърди, че не работи, притежава недвижимо имущество, от което не може да се издържа и е
на издръжка на своята майка. Твърди, че таксата за обучение е в размер на 375 лева, или
годишно 750 лева. Отделно от това има нужда и от средства за закупуване на учебни
помагала. Твърди, че ответникът има друго дете, за което се грижи, живее с друга жена на
семейни начала и получава средна за страната заплата. Твърди, че със спогодба по гр.дело №
1502/2019г. се е съгласил да заплаща на ищцата издръжка в размер на 150 лева месечно,
считано от 25.02.2019г. Твърди, че за учебната 2020/2021г. не е търсила издръжка, поради
което и на основание чл.149 СК ответникът дължи такава в размер общо на 1500 лева. За
учебната 2021/2022г. претендира издръжка в размер на 150 месечно. В заключение моли
1
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати за минало време
издръжка в размер на 1500 лева за една година назад и по 150 лева за в бъдеще.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
исковата молба. Твърди, че за да е основателен искът следва изплащането на издръжка да не
представлява затруднения за него. Твърди, че се грижи за друго дете, както и че не
притежава недвижими имоти и МПС. Навежда доводи, че ищцата разполага с недвижим
имоти, като живее в собствено жилище, закупено по време на брака, впоследствие
прехвърлено на нея. Отделно от това ищцата притежава три недвижими имота в село ***, в
които има застроени жилищни и стопански сгради. Притежава *** През декември 2020г.
закупила още два имота в с.***, като в договорите са посочени, че са закупени на данъчни
оценки.
Ответникът твърди в отговора си, че получава трудово възнаграждение в размер на
960 лева и ежемесечно изплаща задължения по шест изпълнителни дела. Излага становище,
че не са налице кумулативно условията да заплаща издръжка, тъй като не би могъл да
заплаща такава без затруднения. Отделно от това оспорва и претенцията за издръжка за
минало време като твърди, че също е неоснователна. Тази издръжка не е безусловна, а той
не е в състояние да я заплати. Ищцата е закупила имоти през 2020г., което показва, че
материалното и състояние е добро и позволява да се издържа дори и да отделя средства за
закупуване на нови имоти.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото удостоверение за раждане по акт за раждане №
306/27.02.2001г. родители на ищцата КР. Н. М. са *** М. и Н. К. М..
Установява се от Удостоверение с Изх.№ 017/24.09.2020 от ***, че КР. Н. М. е
записана в първи семестър редовно обучение по сп*** с образователна степен „бакалавър“
към *** ***.
Представена е вносна бележка от 24.09.2020г., от която се установява, че за първи
семестър е заплатила такса в размер на 375 лева.
Представена е вносна бележка и от 21.10.2021г, от която се установява, че е
заплатила такса за обучение в размер на 375 лева.
Представено е Удостоверение с Изх.№ 480/12.10.2021 от ***, от което се установява,
че КР. Н. М. е записана в трети семестър редовно обучение по сп*** с образователна степен
„бакалавър“ към *** ***.
От представеното извлечение от сметка се установява, че на 09.03.2021г. ищцата е
заплатила такса за обучение в размер на 375 лева .
Предявеният иск е с правно основание чл.144 СК. За да възникне
правото на издръжка на пълнолетни учащи се, е необходимо да са налице
следните предпоставки: лицето да е пълнолетно; невъзможност да се издържа
2
от доходите си или от използване на имуществото си; да учи редовно в
средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на
обучение, но не по късно от 20 г. възраст за обучение в средно и на 25 г.
възраст - при обучение в полувисше или висше учебно заведение, както и
даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено затруднение.
Издръжката по чл.144 СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за разлика от
тази, дължима по чл.143 СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е безусловна. Нужно е
от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не могат сами да си осигурят
необходимата им издръжка от доходите си или от използване на имуществото си и от друга
страна, родителят да може да я дава без особени затруднения. От това следва, че само
поради обстоятелството, че родителят е трудоспособен и по презумпция може да си
осигурява доходи от труд, не значи, че дължи издръжка по чл.144 СК. Както е изяснено в Р-
199/17.05.2011г. на III г.о. ВКС по гр.д. № 944/2010г., родителят отговаря по чл.144 СК
тогава, когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
дете.
Безусловността на отговорността за даване на издръжка отпада спрямо пълнолетните
деца, които по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Изключението е за
тези, които учат, но до навършване на определена пределна възраст, като тук законът е
поставил и определени ограничения с оглед имуществото на търсещия издръжка и
имуществото на родителя. Когато родителят обективно няма доходи и съществува
затруднение да осигури издръжка по чл.144 СК за пълнолетното си учащо дете, без значение
е възможността да реализира доходи, след като е в работоспособна възраст - Решение № 305
от 07.06.2011г. по гр.д. № 1269/2010г. ВКС/
За да се установи дали претенцията е основателна, следва да се обсъдят
обстоятелствата, чието кумулативно наличие се изисква в този случай – да се установи дали
ищцата учи редовна форма на обучение във висше учебно заведение, реализира ли доходи,
притежава ли имущество от което може да издържа, какви са доходите на ответника и дали
са достатъчни за издръжката му, както и дали след покриване на нуждите му остават
средства, които да заплаща на пълнолетната си дъщеря.
От представените писмени доказателства се установява, а и не се
оспорва обстоятелството, че ищцата е пълнолетна и през учебните 2020/2021
и 2021/2022 учи редовно в МУ *** сп***.
Установява се от представения нотариален акт №8 том III рег.№2291
дело № 215/2202г, на *** на НК и район на действие района на ***ски
районен съд, че на 20.09.2002г., ищцата, представлявана от своя законен
представител е закупила и е станала собственик на недвижим имот – гараж
3
№3 в ж.к.Дружба бл.327 вх.И със застроена площ от 18,24 кв.м.
Установява се от представения нотариален акт №130 том I рег.№1941
дело № 120/2012г, на *** с №467 на НК и район на действие района на ***ски
районен съд, че на 12.03.2012г., ищцата е продала процесния гараж за сумата
от 3076 лева.
Установява се от представения нотариален акт №9 том IХ рег.№9181
дело № 1115/2007г, на *** с №016 на НК и район на действие района на
***ски районен съд, че на 16.07.2007г., ищцата е закупила УПИ в с.*** заедно
с построена в него паянтова сграда за сумата от 1325 лева.
Същият имот, на 23.03.2012г. ищцата е продала за сумата от 8000 лева,
което се установява от представения нотариален акт №82 том I рег.№902 дело
№ 61/2012г, на Росица Илиева нотариус с №083 на НК и район на действие
района на ***ски районен съд.
Впоследствие, на 23.07.2012г. е купила същия имот за сумата от 1800
лева, което се установява от представения нотариален акт №99 том II рег.
№2397 дело № 220/2012г, на Росица Илиева нотариус с №083 на НК и район
на действие района на ***ски районен съд.
На 17.10.2016г. ищцата е закупила два ***за сумата от 2500 лева, а на
18.12.2020г е закупила УПИ в с.*** за сумата от 3408 лева. На 14.09.2020г. е
закупила УПИ в с.*** за сумата от 2506 лева.
Към настоящия момент, ищцата е собственик на жилищен имот, който е
придобила с дарение от своята майка, както и на три имота в с.*** и на два
имота в с.***, като през месец септември и декември месец 2020г. е закупила
процесните имоти в с.***, а през месец октомври 2016г. е закупила двата
имота в с. ***.
Установява се от представения нотариален акт №176 том XV рег.
№13064 дело № 2117/2008г, на *** с №016 на НК и район на действие района
на ***ски районен съд, че на 15.12.2008г., ищцата е придобила с дарение от
майка си *** М. апартамент №11 в гр.***, ул.Гренадирска №63 с площ от
81,95 кв.м., който имот по-късно е ипотекиран.
Не се установи ищцата да получава доходи от това имущество, с които
да може да се издържа.
Съдът приема за установено и че ищцата учи в редовна форма на
4
обучение, поради което не може да реализира доходи от трудово
правоотношение и се нуждае от издръжка.
По делото се установи получаваното от ответника трудово
възнаграждение, което е в размер средно на 1000 лева нетно. Установи се, че
от трудовото му възнаграждение се удържа сума общо в размер на 120 лева
макар и по шест изпълнителни дела. Не са представени доказателства и не са
наведени доводи ответникът да получава други доходи освен трудовото му
възнаграждение. Представена е декларация от ответника, в която е
декларирал, че не притежава недвижими имоти и МПС.
Представено е удостоверение за раждане, издадено на основание Акт за
раждане №236/11.09.2017г, от което се установява, че ответникът има
малолетно дете – К*** М. с ЕГН **********, родено на 08.02.2017г. Следва
да бъде отчетено, че ответникът дължи безусловно издръжка на малолетното
си дете, както и че живее в едно домакинство с неговата майка. Изискани са и
са представени доказателства и за нейните доходи, като от справката от НАП
се установява, че трудовото и възнаграждение е в размер на около 1000 лева
месечно.
След като се установи, че ответникът има доход около 1000 лева
месечно, и дължи издръжка и на малолетно дете, съдът приема, че има
възможност да заплаща издръжка и на навършилото пълнолетие дете в размер
на 100 лева, като за разликата до 150 лева, предявеният иск, съдът приема, че
се явява неоснователен и недоказан.
Tози размер издръжка безспорно не би могъл да задоволи в пълна
степен нуждите на ищцата от издръжка, но съдът следва да отчита
възможностите на задължения родител, като при определяне на издръжката за
пълнолетни лица, съдът не е обвързан с минималните размери на издръжката,
определени съобразно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.
Присъждането на издръжка в по-висок размер, съдът приема, че би
съставлявал особено затруднение за ответника, който дължи издръжка и за
новото си семейство и за малолетното си дете. Липсата на достатъчно доходи
на лицето, което дължи издръжка, изключват възможността ответника да
бъде ангажиран със заплащане на по-голям размер издръжка на учащата се
пълнолетна дъщеря. Обстоятелството, че по предходно дело ответникът се е
съгласил доброволно да заплаща издръжка в размер на 150 лева не води до
5
единствен извод, че плащането на такава издръжка не би го затруднила към
настоящия момент. Към датата на сключване на спогодбата, детето му е било
на две години, а към настоящия момент е на 4 години и с израстване на
детето, се повишават и неговите нужди.
По искът с правно основание чл.149 СК:
Поначало издръжка се дължи за бъдещо време, защото тя е средство за
задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е
безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е
предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен
период преди завеждане на иска. Ищцата претендира такава за периода от
октомври 2020 за десет месеца, до края на учебната година. След като се
установи, че през този период ищцата е закупила два имота, за които в
нотариалните актове се посочва, че са заплатени сумите съответно 3408 лева
и 2505,60 лева, съдът приема, че ищцата не е имала нужда от претендираната
издръжка и е можела да използва тези суми за издръжката си, вместо да
купува с тях недвижими имоти, от които не може да реализира доходи.
Предвид тези констатации, съдът счита че искът с правно основание по
чл.149 от СК, с който се иска издръжка за минало време в размер на 1500 лева
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Ищцата е направила разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение, а ответникът в размер на 350 лева. Съдът счита,
че тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, следва да
бъде редуцирано възнаграждението на ответника от 350 на 300 лева, още
повече, че в съдебно заседание процесуалният представител на ответника не
се е явил, макар и по уважителни причини.
Съдът приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат разделени на по 150 лева за иск по чл.144 СК и 150- лева за иск по
чл.149 СК.
С оглед на това, по първия иск, ответникът дължи на ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева съобразно уважената част
на претенцията. Ищцата дължи на ответника разноски в размер на 50 лева
съобразно размера на отхвърлената част.
По втория иск, за присъждане на издръжка за минало време, ищцата
дължи на ответника разноски в размер на 150 лева.
6
Ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 144 лева по
сметка на ПлРС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ**** да
заплаща на КР. Н. М. с ЕГН ********** от гр.П*** ежемесечна издръжка в
размер на 100 лева, считано от 11.10.2021 г. до настъпването на законни
причини за изменяването или прекратяването , ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, а за разликата от 100 лв. до пълния предявен
размер от 150 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от КР. Н. М. с ЕГН ********** от гр.П***
представлявана от адвокат М.С. против Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ**** иск с
правно на основание чл.149 СК за заплащане на издържка за минало време за
периода от 11.10.2021г. до подаване на исковата молба с цена на иска 1500
лева, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 СК, Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ****
да заплаща на КР. Н. М. с ЕГН ********** от гр.*** ул.Г*** сумата от 100
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 СК, КР. Н. М. с ЕГН ********** от
гр.*** ул.Г*** да заплати на Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ**** сумата от 200
лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н. К. М. с ЕГН *** от с.Бръ**** да плати по сметка на РС-***
сумата от 144,00 лева за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок,
считано от 13.12.2021г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7