№ 10183
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ДИАНА К. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110128119 по описа за 2021 година
Предявени са от име против Е. К. К. обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване на вземанe за цена на услуга дялово разпределение и за обезщетение за
забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64858/2020 г. по описа на СРС, 138 с-в, а именно за сумата от
17,08 лв., представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.11.2017
г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането,
и мораторна лихва в размер на 4,07 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребитЕ.те, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата
на публикуването им.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с
който оспорва предявените искове, като оспорва наличието на облигационна връзка
между страните.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 64858/2020 г. по описа на Софийския
районен съд, 138 с-в, че по заявление от име е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 11.01.2021 г., с която е разпоредено ответникът Е. К. К., ЕГН
**********, да заплати сумата от 17,08 лв., представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от
1
23.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4,07 лв. за
периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. и 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е постъпило възражение, изходящо от длъжника, с което на основание чл. 414 ГПК е
заявено, че сумата по издадената заповед за изпълнение е недължима, респ., на ищеца е
съобщено за подаденото възражение с указания за възможността в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземанията. В указания му срок ищецът е предявил
установителните искове, предмет на разглеждане в настоящото дело, които по
изложените съображения са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Предявените искове са за установяване съществуване на вземания за цена за
услуга дялово разпределение и съответната лихва за забава по договор за продажба на
топлинна енергия за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. за следния топлоснабден
имот - адрес. За основателността на исковете в тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което
е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за
неоснователни по следните съображения:
Според действалия през периода чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребитЕ. на топлинна
енергия за битови нужди са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, съответно на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани
от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и
без изричното им писмено приемане.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ( "битов
клиент" по смисъла на т.2а, § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребитЕ.) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода,
регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските
сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
2
собствените му битови нужди. Така задължителните разяснения, дадени с мотивите на
ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК.
При тези съображения съдът приема, че договорът между третото ползващо лице
и топлопреносното предприятие подлежи на доказване от ищеца по реда на чл. 154
ГПК, включително, например, с установяване откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот, както се посочи по-горе.
С отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва предявените искове
по основание с доводи, че между страните за процесния период не е съществувало
твърдяното облигационно правоотношение, което обуславя проверката относно
наличието на тази основна материалноправна предпоставка за възникване на
процесните вземания.
Не е спорно по делото, а и от приетите писмени доказателства се установява, че
със заповед № ЖН-04-Е-001/13.01.2009 г. на кмета на район " Люлин", Столична
община, ответникът по делото Е. К. К. е настанена в общинско жилище, намиращо се
на адрес: адрес Заповедта е връчена на ответника на 20.01.2009 г., като са изложени
мотиви, че е издадена въз основа на решение на комисията по чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община по Протокол № 1 от 08.01.2009 г. Посочено е в заповедта, че същата
отменя настанителна заповед № 04-Н-001/03.01.1992 г. на кмета на СО, район Люлин.
Като писмени доказателства по делото са представени и заповед № № 04-Н-
001/03.01.1992 г. на кмета на СО, район Люлин, по силата на която в горепосочения
имот е настанен име, препис от решение по гр.д. № 4821/2007 г. по описа на СРС, 86 с-
в, уведомително писмо от СО, район „ Люлин“, с рег. инд. № ЖН-30-465/1/14.12.2012
г. относно обстоятелството, че по отношение на имот, находящ се в адрес, за периода
от м. 06.2010 г. до м. 10.2012 г. титуляр на настанителна заповед е Е. К. К., заявление –
декларация от ответника за откриване на партида с вх.№ ОП 964/12.04.2006г.
При така ангажираните писмени доказателства и следващите от тях фактически
изводи съдът приема, че по делото не е установено при условията на пълно и главно
доказване съществуването на твърдяното правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия между страните през процесния период от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г.
Установи се действително, че ответникът е имал качеството на ползвател на общинско
жилище на основание настанителната заповед от 13.01.2009 г. на кмета на район "
Люлин", Столична община. Не са ангажирани, обаче, по делото доказателства за
наличието на договор за наем, сключен по реда на Наредбата за реда и условията за
управление и разпореждане с общински жилища на основание настанителната заповед,
както и за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество. В тази връзка съдът приема за ирелевантно представеното заявление –
декларация от ответника за откриване на партида, тъй като предхожда издаването на
процесната настанителна заповед от 13.01.2009 г., с което е отменена заповед № 04-Н-
001/03.01.1992 г. на кмета на СО, район Люлин.
Ето защо и в приложение правилата за разпределение на доказателствената
тежест съдът приема, че ищецът не доказва ответникът да е носител на вещни или
облигационни права, с които законовите норми свързват възникването на
правоотношение по доставка на топлоенергия, съответно по делото не е установено
пълно и главно съществуването на твърдяното правоотношение между страните за
периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г. По тези съображения предявеният иск се явява
3
недоказан по основанието си и следва да бъде отхвърлен, без да се анализира
наличието на реално доставена топлинна енергия.
За пълнота следва да се посочи, че ищецът не представя по делото доказателства,
че етажната собственост е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с име в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б
ЗЕ, като същевременно е приет по делото констативен протокол № 04 от 04.08.2009 г.,
с който представитЕ. на ищцовото дружество и на етажната собственост са
констатирали, че в сградата съществува техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, но не се прилага поради липса на договор със
съответната лицензирана фирма.
При така формираните изводи за неоснователност на главния иск за
установяване съществуването на вземане за цена на услуга дялово разпределение,
неоснователен се явява и обусловеният иск за установяване съществуване на вземане за
лихва за забавено плащане на главницата.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявените искове са неоснователни
и подлежат на отхвърляне.
По разноските в производството.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. В настоящия случай
на ответника в производството е оказана безплатна адвокатска помощ на основание
сключен договор за правна защита и съдействие от 09.07.2021г., в който е посочено, че
основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38, ал.1, т.2 ЗА, като,
същевременно, не са налице предвидените в чл.38, ал.1 ЗА предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото в производството процесуално представителство, доколкото от адв. И.
не е направено такова изрично искане. С представения списък по чл. 80 ГПК е
претендирано присъждане на разноски в размер на 360 лв. от процесуален
представител на ответника – адвокатско съдружие „ име“, което, обаче, не е страна по
договора за правна защита и съдействие от 09.07.2021 г., доколкото с договора е
предвидено, че безплатната правна помощ ще бъде предоставена на ответника на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА от адв. И.. Ето защо, съдът приема, че не са налице
основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По сторените разноски в заповедното производство съдът дължи произнасяне
съобразно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС. В заповедното производство по ч.гр.д. № 64858/2020 г. по описа на
СРС, 138 с-в, длъжникът - ответник в настоящото исково производство, е
представляван от адв. Красимира Билева от САК въз основа на договор за правна
помощ и съдействие от 02.02.2021 г., от който се установява, че на ответника е оказана
безплатна такава, като е направено и искане от адв. Билева за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за предоставена безплатна правна помощ. Ето
защо, съдът намира, че на посочения адвокат се следва сумата от 300 лева за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ име“ име, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на
управление: адрес, против Е. К. К., ЕГН **********, с адрес: адрес, искове по чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземания за сумата от 17,08 лв., представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от 1.11.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна
лихва от 23.12.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 4,07
лв. за периода от 31.12.2017 г. до 15.12.2020 г. за топлоснабден имот - адрес, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 64858/2020 г. по
описа на СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА „ име“ име, ЕИК ЕИК, със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на основание чл. 38, ал.2 във вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА на адв. име, ЕГН
**********, от САК, с адрес: адрес сумата от 300 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 64858/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 138 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5