Р Е Ш
Е Н И Е № 94
Гр. Пловдив, 13.03.2020
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Нели
Богданова разгледа докладваното от съдията Вера Иванова въззивно търговско дело № 52 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 141, постановено на 25.10.2019 г. по т.д. 72/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, в неговите части, с които е осъдена О.С. да заплати
на „Л."
ООД–гр. ***, ЕИК … възнаграждение по договор за
възлагане на малка обществена поръчка от 10.01.2012 г. в размер на 49 800
лв., обезщетение за забава върху същото парично вземане в размер на 15 148.81 лв.
за времето от 27.03.2016 г. до 26.03.2019 г. и законната лихва върху
главницата, считано от
27.03.2019 г. (датата на
предявяване на иска) до
окончателното плащане, както и е осъдена О.С. *** да заплати
на „Л."
ООД–гр. *** разноски в
размер на 5 712, 82 лв.
Жалбоподателят О.С. *** моли решението да бъде отменено в обжалваните
негови части като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в
жалбата от 20.11.2019 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с
което предявените срещу нея искове да бъдат изцяло отхвърлени. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва предявените искове като неоснователни.
Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното
производство. Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата „Л.“ООД-гр.С. моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна. Като ищец в производството пред окръжния
съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал.1 във вр. с чл. 266, ал.1,изр.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата 49 800 лв., представляваща неиздължено възнаграждение
за изготвяне на проектна документация съгласно договор от 10.01.2012 г.,
сключен между О.С.С. като възложител и „Л.“ООД-гр. *** като изпълнител, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
27.03.2019 г., както и на сумата 15 195,54 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на възнаграждението за периода от 27.03.2016 г. до
26.03.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във
въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното
решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и
исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:
Безспорно е между страните, че между ответната О.С. и ищеца по делото „Л.“ООД-гр.С. на 10.01.2012 г. е бил сключен представеният от ищеца
в копие с исковата молба договор, съгласно който общината като възложител
възлага на дружеството като изпълнител да изготви „Актуализация на прединвестиционно
проучване на обект „И. п. за п. на и. ВиК и. на гр.С.“ във връзка с
кандидатстването на общината по ОП“О. с.“ по посочена процедура. Съгласно чл. 2
от договора общата стойност на договорените дейности възлиза в размер до
49 800 лв. без ДДС, след осигурено финансиране по ОПОС, до размера на
одобрените средства. Съгласно чл. 5 крайният срок за извършване на възложените
дейности е 25.01.2012 г. Безспорно е, че с представения в копие от ищеца с исковата
молба приемателно-предавателен протокол от 25.01.2012 г. дружеството е предало
на общината готовата проектна документация. Няма спор, че към датата на
подаването на исковата молба в съда и до настоящия момент договореното в чл. 2
от договора възнаграждение в размер на 49 800 лв. без включен ДДС не е било
платено от ответника на ищците.
С
исковата молба ищецът претендира за присъждането на посочената сума на
възнаграждението 49 800 лв. ведно с обезщетение за забавеното плащане в размер
на мораторна лихва за периода от 3 години преди завеждането на иска 15 195,54
лв. (с оглед изменението на иска, заявено от ищеца и допуснато от окръжния съд
в съдебното заседание на 24.09.2019 г.) и на и законна лихва от подаване на
исковата молба в съда. Ищецът твърди, че с изготвеното прединвестиционно
проучване общината е кандидатствала на 30.01.2012 г. за финансиране по ОП „О. с.
2…-2… г.“, която процедура преминава през няколко основни етапа и е с
продължително действие. Твърди, че управителният орган на ОПОС към МОСВ е
разгледал предоставените от общината материали и е изготвил констатации и
препоръки със срок на тяхното отразяване и допълване 27.08.2012 г., след което
дружеството е изпълнило всички указания и препоръки по отношение на
прединвестиционното проучване, като е изготвило и предоставило на общината
Ревизия 1 заедно с останалия пакет изискани документи, които са предоставени в
МОСВ през м.август на 2012 г. Твърди, че на 5.10.2012 г. е извършен последващ
преглед на проекта на О.С. и е издадено ново становище на МОСВ. Твърди, че
цялата процедура по подготовка и снабдяване с документи и провеждане на
консултации в нейната пълнота по отношение на проекта на О.С. за
прединвестиционно проучване (ПИП) е изпълнена от дружеството-ищец в периода
10.01.2012 г.-28.03.2014 г., когато с приемателно-предавателен протокол от
28.03.2014 г. е предадена последната Ревизия 2 на ПИП. Твърди, че приемането и
предаването на проекта е извършено в срок и без забележки от страна на
общината, която е ползвала проекта в документацията при кандидатстването за
финансиране по ОП „О. с. 2…-2… г.“, както и е ползвала вариантите и параметрите
от изготвеното от ищеца ПОП в обявената процедура за обществена поръчка на
общината с предмет „Изготвяне на работен проект за П. с. за о. в. (ПСОВ) с
външен (довеждащ) колектор“ на гр. С. по обява от 30.05.2018 г. в техническите
спецификации (техническото задание). Твърди, че задължението на общината за
изплащане на дължимото договорено възнаграждение за изготвения и предаден
проект е възникнало в момента на окончателното му предаване на общината на
28.03.2014 г. Твърди, че ищецът е направил множество опити за доброволно
уреждане на отношенията, включително е отправил до общината покана на
16.10.2018 г. за изпълнение на паричното задължение, но не е получил плащане.
С
писмения отговор от 30.04.2019 г. ответникът оспорва исковете и възразява, че съгласно
чл. 5 от договора крайният срок за извършване на възложените дейности е
25.01.2012 г., като ищецът е предал извършената работа с
приемателно-предавателен протокол от 25.01.2012 г., с предаването на
възложената работа действието на процесния договор е приключило, тъй като
предметът е изпълнен, като съгласно чл. 20,т.1 от договора с извършването,
предаването и приемането на договорената работа процесният договор е прекратен.
Твърди, че съгласно чл. 2 от договора общата стойност на договорените дейности
възлиза на размер до 49 800 лв. без ДДС, след осигурено финансиране по
ОПОС, до размера на одобрените средства, като текстът „след осигурено
финансиране по ОПОС, до размера на одобрените средства“, с който задължението
за плащане на възнаграждението е обвързано с едно бъдещо несигурно събитие, а
именно условието проектът да бъде одобрен и финансиран, противоречи на
търговската практика и на добрите нрави, както и на присъщите на облигационното
правоотношение характеристики (чл. 266,ал.1 от ЗЗД), поради което клаузата на
чл. 2 от договора в тази нейна част е нищожна. Твърди, че липсва финансиране на
сумата по предмета на договора от ОПОС. Заявява възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията за заплащане на исковата сума за
възнаграждение в размер на 49 800 лв., тъй като действието на договора е
приключило на 25.01.2012 г. с прекратяването му съгласно чл. 5 във вр. с
чл.20,т.1 от него и тъй като задължението за плащане е възникнало на 26.01.2012
г., а искът е предявен на 26.03.2019 г., то вземането е погасено по давност. Твърди,
че поради недължимост на претендираното плащане на възнаграждението не се
дължат и претендираните лихви. Евентуално възразява, че е погасено вземането за
лихви за времето от 29.03.2014 г. до 26.03.2019 г. Заявява, че с оглед
разпоредбите на договора и с оглед липсата на сключени анекси към него не може
да се приеме, че процесният договор има продължително действие. Твърди, че
всички действия на фирмата-ищец през периода 25.01.2012 г.-28.03.2014 г. следва
да се приеме да са извършени извън договорните отношения между страните по
договора от 10.01.2012 г.
С
допълнителната искова молба от 3.06.2019 г. ищецът твърди, че срокът на
договора е изтекъл на 28.03.2014 г., след предаването от ищеца и след
приемането без възражения от ответника на последната Ревизия 2 на ПИП и
съпътстващите приложения и материали. Твърди, че срокът на договора е бил
продължен по изричното писмено искане на възложителя и в изпълнение на
изискванията на ОПОС за 2007-2013 г., както и на всички указания, изпратени до
общините-бенефициенти от Управителния орган на оперативната програма към МОСВ,
тъй като кандидатстването на бенефициентите по тази процедура е с продължително
действие. Твърди, че направените писмени указания от страна на възложителя
посредством писма по имейл, както и с нарочни такива, и съответните действия,
извършени от страна на фирмата-изпълнител, са на основание чл. 9,ал.2 от
договора. Твърди, че в периода 17.02.2012 г.-27.02.2014 г. общината както с
имейли, така и по телефона е извършвала кореспонденция с фирмата-изпълнител във
връзка с договора, възлагала е допълнителни дейности и е приемала изготвеното
от ищеца. Посочва, че изготвените Ревизия 1 и Ревизия 2 са логично продължение
на договора. Посочва, че последното изпратено писмо от общината във връзка с
договора е от 27.02.2014 г. от К. Н., главен специалист по устройство на
територията, с указания кои улици да бъдат изключени от проекта, тъй като
междувременно канализацията е изпълнена, за да не се получи двойно финансиране
на проекта. По отношение възражението на ответника за нищожност на клаузата на
чл. 2 от договора в частта, в която задължението за плащане е обвързано с
условието проектът да бъде финансиран, ищецът изразява становището, че няма
пречка при условията на чл. 25 от ЗЗД действието на договора или прекратяването
му да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие и самата
клауза не се явява нищожна, а се държи сметка винаги за действителната воля
между страните. Ищецът заявява, че след като работният проект е предаден от
изпълнителя на възложителя и приет от последния без възражения и изтича
максималният 5-годишен срок, в рамките на който задължението за плащане на
възнаграждението е следвало да бъде изпълнено, то е налице фактическият състав,
от който следва дължимостта на плащането.
С
отговора на допълнителната искова молба от 1.07.2019 г. ответникът оспорва
твърденията на ищеца, че договорът е изтекъл на 28.03.2014 г. и че срокът на
договора е бил продължен по изрично писмено искане на възложителя и в
изпълнение на изискванията на ОПОС за 2007-2013 г. Заявява, че възлагането на
определена работа по вече прекратени договорни отношения не може да възобнови
действието на вече прекратения и изпълнен договор. Заявява, че не може да се
приеме служителите на общината да могат да възлагат определена работа от името
и за сметка на общината, без да бъдат упълномощени за това, поради което не
може да се приеме, че възлагането е извършено от възложителя по договора –
кмета на общината, който я представлява пред физическите и юридическите лица.
Заявява, че становището на ищеца относно твърдяната от ответника частична
нищожност на клаузата на чл.2 от договора е противоречиво. Твърди, че общината
не дължи претендираната сума основно защото дружеството-ищец в срок от 5 години
от изтичането на договора не е поискало плащане на изработеното, поради което за
вземането е изтекла погасителната давност.
С
обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че по смисъла, вложен в чл.
261,ал.1 от ЗЗД, изпълнителят на договорената, специфична по своя характер,
работа е следвало да предостави изготвен такъв вариант на възложеното експертно
проучване, че то да послужи по предназначението му, т.е. да е годно да бъде
прието от Управляващия орган по конкретната оперативна програма, който в случая
е бил МОСВ. Съдът преценява, че извършената
работа, след поправка на нейните недостатъци, е била окончателно приета именно
на 28.03.2014 г., както твърди ищецът. Съдът преценява, че недостатъците са
били открити и са станали видни за възложителя едва след прегледа на
документацията, съставляваща инвестиционното проучване, който преглед е
направен от специализирания орган по оперативната програма. Съдът преценява, че
действията на ищеца след първия приемо-предавателен протокол от 25.01.2012 г.
не са такива по прекратен договор, а са осъществени в изпълнение на процесния
договор. Съдът намира, че уведомленията за констатациите и препоръките, дадени
от Управителния орган по Оперативната програма, логично са били възприети като
известяване за недостатъци, открити след прегледа на документацията от страна
на възложителя на 25.01.2012 г. при т.нар „обикновен начин на приемане“, поради
което и на основание чл. 265,предл.1 от ЗЗД ищецът е извършил на два пъти
корекция на работата си, без да претендира за това допълнително заплащане. Съдът
преценява, тълкувайки разпоредбата на чл. 264,ал.3 от ЗЗД, която предвижда, че
работата се счита приета, ако изпълнителят не направи възражения, а възражения
очевидно са направени, макар да не са наречени по този начин, след откриване на
пропуските от Управителния орган по програмата, че не може да се приеме за
основателна тезата на ответника работата да е била приета и действието на
договора да е било прекратено още в началото на 2012 г. Съдът намира, че
действието на договора е било продължено поради откриването на недостатъците и
известяването на изпълнителя за тях в хипотезата на чл. 264,ал.2,предл.2 от ЗЗД
и след отстраняването им работата е била окончателно предадена и приета на
28.03.2014 г., без данни за възражения в момента на приемането или за открити
недостатъци по-късно. Затова съдът приема, че на 28.03.2014 г. настъпва
изискуемостта на задължението за заплащане на договореното възнаграждение и
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е
неоснователно, тъй като исковата молба е изпратена до съда по пощата на
27.03.2019 г. Съдът приема, с оглед признанието от страна на двете страни на
частичната нищожност на клаузата на чл. 2 от договора и споделяйки виждането за
противоречие на добрите нрави на предвиденото в нея отлагателно условие „след
осигурено финансиране по ОПОС“, че ответникът е изпаднал в забава от момента на
приемането на работата без възражения за недостатъци и дали е получил
финансиране е без значение за основателността на претенцията на ищеца за
заплащане на възнаграждението в размер на 49 800 лв. Относно вземането за
лихви съдът приема, че законна лихва се дължи от датата на исковата молба, а
мораторна лихва се дължи от ответника на ищеца, с оглед заявеното от ответника
възражение за погасяване на тази претенция по давност, за период от 3 години
преди подаване на исковата молба, т.е. за времето от 27.03.2016 г. до
26.03.2019 г., като я изчислява на сумата 15 148,81 лв.
С
въззивната жалба жалбоподателят твърди, че окръжният съд цитира разпоредбата на
чл. 261,ал.1 от ЗЗД и по логичен път достига до извода, че уведомленията за
констатациите и препоръките, дадени от Управителния орган по Оперативната
програма са били възприети като известяване за недостатъци, поради което и на
основание чл. 265,предл.1 от ЗЗД била извършена на два пъти корекция на
работата, които възприятия на съда не отговарят на обективната истина и на
разпоредбите на материалния закон. Твърди, че няма нито едно доказателство,
което да доказва направено възражение в юридическия смисъл на думата от страна
на общината по извършената работа. Заявява, че общината приема извършената
работа с протокола от 25.01.2012 г. без забележки или възражения и след няколко
дни издава референция за добро изпълнение. Заявява, че не е ясно кое съдът
възприема за очевидно направени възражения, а ако това е приложената кореспонденция
по делото между служителите на общината и дружеството-ищец, то приетото от съда
е неправилно. Заявява, че кореспонденцията не може да бъде възприета като
направени възражения от общината, което е видно от нейния текст и от факта, че
служителите не са страна по договора, както и не са оправомощени да възразяват
или да възлагат допълнителна работа по процесния договор. Посочва, че липсва
възражение в писмена форма, което да съдържа точно волеизявление на общината в
насока възражение по извършената работа. Твърди, че съдът неправилно е приложил
материалноправни разпоредби „логично“, а не с конкретни факти и доказателства. Заявява,
че в договора липсва разпоредба, която да дава възможност на изпълнителя да
редактира, коригира поръчката, не е предвиден и срок за продължаване на
действието на договора. Заявява, че липсват сключени анекси или споразумения,
липсват възражения от страна на общината, липсва възлагане на допълнителната
работа в предвидената от закона писмена форма. Заявява, че не може да се приеме
констатациите на Управителния орган, пред който е депозиран проектът, да
представляват възражения от страна на общината. Заявява, че препращането им от
страна на служител на общината от личната му електронна поща не може да се приеме
за направено възражение, поради което съдът неправилно е посочил неприложими
правни норми на ЗЗД в конкретния случай. Заявява, че с оглед приетото от съда
приключване на действието на процесния договор на 28.03.2014 г., то за
жалбоподателя е налице отпадане на интереса за приемане на уговорката по чл. 2
относно заплащане на възнаграждението след осигурено финансиране по ОПОС, до
размера на одобрените средства за нищожна, тъй като възражението за нищожност е
направено с оглед уважаване на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност, тъй като ако съдът приеме, че действието на договора е прекратено на
25.01.2012 г., то ответникът ще черпи права от направеното възражение за
нищожност и обратното, ако съдът приеме, че действието на договора е прекратено
на 28.03.2014 г., ответникът няма да черпи права от направеното възражение за
нищожност. Направено е предположение, че общината не е могла да плати сумата
49 800 лв. без финансиране и затова между общината и изпълнителя е
постигнато съгласие да бъде изготвен проектът и само при условие, че след
кандидатстване и одобрение общината получи договорената сума, тя ще извърши
плащане на ищеца, което е намерило отражение в частта на чл.2 от договора „след
осигурено финансиране по ОПОС, до размера на одобрените средства“, с който
текст общината се застрахова, че тази значително завишена договорена сума, поне
5 пъти завишена от средните пазарни цени тогава, ще бъде платена след като
парите постъпят в общината и ще бъде платена не в договорения размер, а в
одобрения размер. Направено е предположение, че са извършени две последващи
актуализации без да е налице писмено възлагане и без да е налице възражение в
юридическия смисъл на думата, защото договорената сума е значително завишена и
затова последващата работа, извършена от ищеца, ще бъде безплатна с надеждата
финансиращият орган да отпусне договорената сума в размер на 49 800 лв. Направено
е предположение, че ищецът е бездействал от предаването на проекта на
25.01.2012 г. за период от 7 години, защото одобреният проект не е финансиран и
общината не е получила договорената сума по процесния договор. Счита, че всички
жители на общината с плащането на своите данъци ще платят присъдените суми без
това да е в обществен интерес, с оглед нереализирането на проекта. Твърди, че
вземането на ищеца е погасено по давност , тъй като е възникнало на 26.01.2012
г. Съответно, твърди, че вземането за лихви също е погасено по давност, а
евентуално, ако съдът приеме, че главницата е дължима, то задължението за лихви
би възникнало от датата на поканата за плащане 16.10.2018 г., а не от датата,
посочена в съдебното решение. Счита, че ищецът би могъл да получи цената на
непредвидената в договора услуга за извършените две редакции, като претендира
заплащане на възнаграждението на основание разпоредбите на чл. 55-59 от ЗЗД, в
който случай оценката на вложения от изпълнителя труд ще се извърши на
основание средните пазарни цени и същевременно в пълна степен биха били
защитени обществените интереси.
С
отговора на въззивната жалба ответникът по нея посочва, че срокът на договора е
изтекъл на 28.03.2014 г., след предаването от ищеца и приемането от ответника
без забележки на последната Ревизия 2 на прединвестиционното проучване и съпътстващите
приложения и материали, което обстоятелство е обективирано в подписания между
страните приемателно-предавателен протокол, представен по делото. Заявява, че е
доказано, че срокът на договора е продължен по изричното писмено искане на
възложителя и в изпълнение на изискванията на ОПОС за 2007-2014 г. Заявява, че
е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че възлагането и приемането на
допълнителните дейности, извършени от изпълнителя, е ставало от неупълномощени
лица, тъй като е бил назначен О. е. с. по у. на т., който е упълномощен да
следи, да приема работата на изпълнителя и да подпомага изпълнението на
проекта. Посочва как е определена сумата за възнаграждение за изготвянето на
проекта, като общината е провела процедура по реда на ЗОП и е сключила договор
за ищеца за исковата сума, стойността за изготвянето на ПИП е включена в
бюджета на проекта, внесен в МОСВ заедно с останалата документация, и е
одобрена от МОСВ, като по нея няма възражения или нови указания от страна на
МОСВ. Посочва, че двете ревизии (Ревизия 1 и Ревизия 2) са извършени след
писмени възлагания от общината към фирмата, по договора, след получените
констатации и препоръки от МОСВ към общината, което е установено със
свидетелските показания на служители на общината, отговарящи за водния проект.
Посочва, че срокът на договора е изтекъл на 28.03.2014 г., след предаването от
ищеца и приемането от ответника на Ревизия 2 и искът е заведен преди изтичането
на 5-годишния давностен срок. Заявява, че несбъдването на отлагателното
условие– безвъзмездно финансиране по ОПОС за 2007-2014 г., не следва да влияе в
отношенията между страните по облигационната връзка с оглед разпоредбата на чл.
81,ал.2 от ЗЗД. Посочва полезността на изготвеното прединвестиционно проучване
за ПСОВ за общината и нейните граждани.
Съгласно
разпоредбата на чл. 266, ал.1, изр.1 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. В случая между страните е безспорно, че по
реда на НВМОП (отм.) ответната община и ищецът „Л.“ООД-гр. *** са сключили на
10.01.2012 г. договор за изготвяне на проектна документация, съгласно който
дружеството се задължава като изпълнител да изготви „Актуализация на
Прединвестиционно проучване на обект „И. п. за п. на и. ВиК и. на гр.С.“ във
връзка с кандидатстване на О.С. по ОПОС по посочена процедура съгласно
техническото задание и представената оферта. Безспорно е, че съгласно чл. 5 от
договора крайният срок за извършване на възложените дейности е 25.01.2012 г. Безспорно
е също така, че изпълнителят е изпълнил възложената работа в срок, като е
предал документите на общината с приемателно-предавателен протокол на
25.01.2012 г. (лист 40 от досието на делото на ОС). Видно от представения от
ищеца с исковата молба в копие приемо-предавателен протокол (лист 41),на
30.01.2012 г. общината е предала документите (1 класьор, съдържащ ПИП на
англомерация С.) в ОПОС 2007-2013 г. при МОСВ-гр.С. Безспорно е, че на
25.01.2012 г. общината не е заявила никакви забележки относно изпълнената
работа. Видно от представеното от ищеца в копие с исковата молба писмо от ОПОС
2007-2013 г., получено в О.С. на 18.06.2012 г. (л.43), с това писмо общината е
уведомена, че Управляващият орган на оперативната програма е осъществил преглед
на ПИП за англомерация С. от 30.01.2012 г. и е направил посочени констатации и
препоръки, като е посочено, че представеното ПИП съдържа пропуски и
несъответствия с изискванията на ОПОС и че е необходимо общината да отрази
констатациите и препоръките от прегледа както в ПИП, така и в останалата част
от проектната документация и да представи в УО на ОПОС пакет документи за
цялостен преглед и издаване на становище не по-късно от 27.08.2012 г. и е
направено предупреждение, че ако след подаване на целия пакет документи за
становище бъде установено, че направените препоръки не са отразени в ПИП, УО ще
преустанови прегледа и няма да издаде становище по проектното предложение за
англомерация С. Видно от представените от ищеца в копия с допълнителната искова
молба разпечатки от електронна кореспонденция (л.109-115), между служители на
общината и дружеството са разменени писма в периода 7.08.2012 г.-24.08.2012 г. С
писмо от 2.10.2012 г., получено в общината на 5.10.2012 г., УО на ОПОС
2007-2013 г. уведомява общината, че в определения в писмото краен срок
27.08.2012 г. общината е внесла в УО на ОПОС проектна документация за
англомерация С. за цялостен преглед и издаване на становище, след което прегледът
е установил, че предоставените констатации и препоръки по внесеното
прединвестиционно проучване не са цялостно отразени и че проектът не отговаря
на посочени минимални изисквания и норми, поради което за проекта на О.С. не
може да бъде издадено становище и последващ преглед в рамките на тази процедура
няма да бъде извършван, а след приключване на процедурата УО на ОПОС ще
прегледа отново проектната документация за англомерация С. и ще предоставя
констатации и препоръки с цел подготовката на качествено проектно предложение с
готовност за стартиране на строителни дейности в началото на следващия
програмен период 2014-2020 г., като с цел подпомагането на подготовката на
качествен инвестиционен проект на О.С. УО на ОПОС изпраща констатации и
препоръки по техническата част на входираното проектно предложение. Безспорно
е, че от К. Н. е било изпратено с писмо по електронна поща от 27.02.2014 г.
(л.118) до управителя на дружеството-ищец писмо (л.58 и л.119) искане да бъдат
направени посочени промени в интегрирания проект за подобряване на инженерната
ВиК и. на гр. С. Видно от показанията на свидетеля М. И. С., разпитана в
съдебното заседание на окръжния съд на 24.09.2019 г., тя е работила като
директор на Дирекция от 2000 г. до м.ноември на 2011 г., общината е подготвила
проектно предложение по ОПОС за периода 2007-2013 г., когато бил срокът на
програмата, организацията по проекта в общината се създавала от заместник-кмета
и Дирекцията изпълнявала, свидетелката е участвала в работата по проекта, освен
нея работели в екипа еколог и лица от техническата служба, тя приела
първоначално изготвения проект за проучването от управителя на дружеството и го
внесла в Министерството, с внасянето на проекта работата по него не приключила,
имало промяна на указанията, през 2012 г. постъпило писмо от Министерството с
конкретни бележки по внесения проект, в определения срок месец август писмото
било изпратено до управителя на ищеца за изпълнение на забележките, през м.
ноември на 2012 г. свидетелката вече нямала отношение по проекта, тя е
изпратила писмото по имейл, каквато била практиката, свидетелката не знае кога
е приключила работата по този проект, имало уговорен краен срок за изпълнение
на договора, който бил много кратък, в срок била извършена работата по
договора. Видно от показанията на свидетелката М. Ч. Р.-Б., разпитана също в
съдебното заседание на окръжния съд на 24.09.2019 г., тя е работила като главен
специалист „Е., з. и г.“ в О.С. в периода от м.август на 2011 г. до мц януари
на 2013 г., в този период общината е участвала в проекти с ОПОС, свидетелката
имала компетентност по изготвяне на документи по екология и гори, имало проект
по оперативната програма, заместник-кмета В. и екип от специалисти – служители
на общината правели оперативка, на която се давали задачи, задачата на
свидетелката била свързана с изготвяне на разрешително за водния цикъл,
свързано с този проект, фирмата „Л.-…“ЕООД изготвила проекта, един или два пъти
са работили с управителя на фирмата и са разменяли 1-2 имейла, свързани с
уточняване на конкретни параметри, имало период, в който се работи и в рамките
на месец-два се правили корекции, тъй като имало нови изисквания за разработване
на корекции, по време на работата на свидетелката се направили 2 корекции на
проекта, свидетелката не е приемала конкретните редакции. Безспорно е между
страните, че с приемателно-предавателен протокол от 28.03.2014 г. (л.59)
дружеството-ищец предава на общината, както е посочено в него „по договор № 4
от 10.01.2012 г.“, актуализация на прединвестиционни проучвания за обект „И. п.
за п. и. ВиК и. на гр.С.“, Ревизия 2, 1 класьор, като материалите се предават
след отразяване на техническите констатации и препоръки на УО на ОПОС.
Безспорно е, видно е от писмото от 28.03.2014 г. от фирмата-ищец до кмета на
общината, представено в копие от ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на
24.09.2019 г. (л.162), че при представянето на документацията на 28.03.2014 г.
е посочено, че след предоставените от УО на ОПОС с писмото от 2.10.2012 г.
констатации и препоръки от прегледа, техническите констатации и препоръки са
отразени от ищеца и той предоставя на общината актуализирано ПИП с цел
подготовката на инвестиционния проект през новия програмен период 2014-2020 г. Безспорно
е, че дружеството-ищец е отправило до общината покана за изпълнение на парично
задължение (л.64), получена в общината на 16.10.2018 г., както и втора покана с
предложение за сключване на представена в проект спогодба, получена в общината
на 10.01.2019 г. Безспорно е, че от ответната община плащане на възнаграждение
по договора не е извършено. Спори се между страните дали това възнаграждение
ведно с лихвите понастоящем е дължимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна,
а последната – да заплати възнаграждение. Съгласно чл. 261,ал.1 от ЗЗД
изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за
предвиденото в договора предназначение. Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той
трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно
изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се
открият при обикновения начин на приемане, за които недостатъци поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, а ако не направи
такива възражения, работата се счита приета. Съгласно чл. 265,ал.1,предл.1 от ЗЗД, ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне
на работата в даден от него подходящ срок без заплащане. Съгласно чл. 266,ал.1,изр.1
от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. В
случая сключеният между страните на 10.01.2012 г. договор по своята правна природа
е договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. В чл. 1,ал.1 от договора е
посочено предназначението на възложената от възложителя на изпълнителя работа
по смисъла на чл. 261,ал.1,предл.2 от ЗЗД – изготвяне на актуализация на
прединвестиционно проучване на посочен обект във връзка с кандидатстването на
общината по ОПОС, процедура …/…/…/… „П. и р. на и. за п. и о. в. в англомерации
между 2000 и 10 000 е.ж.“. Видно от представената от ищеца в копие с
исковата молба покана за кандидатстване от МОСВ, Дирекция „К. п. за о. с.“,
Оперативна програма „О. с. 2007-2013 г.“, К. ф. (л.19-37), съгласно т.11 когато
проектът бъде одобрен за финансиране се подписва договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, а съгласно т.12 крайният срок за приключване на
строителните работи по проекта е не по-късно от 31.12.2014 г. В случая проектът
на О.С. не е бил одобрен за финансиране, не е бил сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и, съответно, няма извършени и
приключени до 31.12.2014 г. строителни работи съгласно този проект. Не се нито
твърди, нито установява от ищеца по делото проектът да е бил разглеждан,
съответно да е бил одобрен и финансиран от УО на ОПОС в последващ програмен
период, след 31.12.2014 г. Установява се, че след като на 25.01.2012 г.
дружеството-изпълнител е предало изготвената проектна документация, на
30.01.2012 г. общината е внесла ПИП в МОСВ по ОПОС 2007-2013 г., след което с
полученото в общината на 18.06.2012 г. писмо УО на ОПОС й указва наличие на
пропуски и несъответствия с изискванията на ОПОС на ПИП, а с полученото в
общината на 5.10.2012 г. писмо УО на ОПОС уведомява общината, че с внесената от
нея преди 27.08.2012 г. проектна документация предоставените констатации и
препоръки по внесеното прединвестиционно проучване не са цялостно отразени и че
проектът не отговаря на посочени изисквания, поради което не може да бъде
дадена становище за този проект и последващ преглед в рамките на тази процедура
няма да бъде извършван, а след нейното приключване УО на ОПОС ще прегледа
отново проектната документация с оглед подготовка на качествено проектно
предложение с готовност за стартиране на строителни дейности в началото на
следващия програмен период 2014-2020 г. Видно е следователно, че в случая годността
на предадената на 25.01.2012 г. проектна документация да изпълни
предназначението си по чл. 1,ал.1 от договора за успешно кандидатстване на
общината в посочената процедура пред ОПОС 2007-2013 г. е проверена от УО на
ОПОС в периода 30.01.2012 г.-12.06.2012 г. и именно при тази проверка са
установени пропуски и несъответствия на ПИП при условията на чл. 264,ал.2,
предл.2 от ЗЗД – наличие на недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане. При условията на чл. 265,ал.1,т.1 от ЗЗД
общината е поискала от изпълнителя и той е предприел действия за отстраняване
на така посочените недостатъци. При направената впоследствие в периода
27.08.2012 г.-2.10.2012 г. нова проверка, също при условията на чл.
264,ал.2,предл.2 от ЗЗД, на внесените коригирани документи от УО на ОПОС отново
е установено, че проектът не отговаря на посочени минимални изисквания и на
посочени норми, поради което работата по него е била приключена без издаване на
становище. Установява се следователно, че недостатъците на изготвения от
изпълнителя проект са преценени от УО на ОПОС като неотстранени, поради което
проектът на общината не е получил финансиране и не е бил осъществен, с оглед на
което работата не е изпълнена съгласно чл. 261,ал.1 от ЗЗД и не е приета по
смисъла на чл. 264,ал.3 от ЗЗД,
съответно, не се дължи от възложителя на изпълнителя възнаграждение
съгласно чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Съответно, не е дължимо между страните и
акцесорното вземане за плащане на обезщетение за забавата в изплащането на
възнаграждението в размер на мораторната лихва и законната лихва.Установява се
следователно, че окръжният съд неправилно е преценил предявените от ищеца
претенции за основателни, съответно, постановеното съдебно решение е неправилно
в обжалваните негови части и следва да бъде отменено, като се постанови
отхвърляне на предявените от ищеца срещу ответника искове.
Следва
да пълнота, с оглед заявените във въззивната жалба оплаквания, да се посочи, че
окръжният съд правилно е приел, че в случая следва да бъде извършена преценка
относно основателността на претенциите на ищеца с оглед разпоредбите на чл. 258,
чл. 261,ал.1, чл. 264 и чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД. Правилно окръжният съд е
преценил, че в случая приемането от общината-възложител на извършената от
фирмата-изпълнител работа се извършва по специфичен начин, а именно след
проверка от УО на ОПОС. Нормата на чл. 264,ал.2,изр.2 във вр. с чл. 264,ал.1,
предл.2 от ЗЗД предвижда, че поръчващият следва веднага да извести изпълнителя,
когато се открият такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане, в случая при предаването на документацията от
изпълнителя на общината, т.е. не се изисква да бъде направено възражение, както
е предвидено за случаи по чл. 264,ал.2,предл.1 от ЗЗД. В случая изпълнителят е
бил именно уведомяван за изискванията към изготвеното от него ПИП, посочени от
УО на ОПОС, след което е предприемал действия за изпълнение на тези изисквания.
Няма пречка тези уведомявания да бъдат извършени именно от служители на
общината, а не от кмета като неин представител, както е направено в случая. Не
се спори, че работата, предадена с приемателно-предавателния протокол от
28.03.2014 г., е получена от служител на общината и е надлежно предадена в
службите на общината,т.е. получена е от общината. За да се дължи обаче
възнаграждение от общината на ищеца за така изпълнената и предадена надлежно
работа, тази работа е било необходимо да отговаря на изискванията на УО на
ОПОС. Тъй като в случая след втората проверка УО на ОПОС не е одобрил проекта
поради недостатъци на изготвеното от ищеца ПИП и именно затова не го е
определил за финансиране, то възнаграждение не се дължи. В случай, че УО на
ОПОС не бе указал с писмото от 2.10.2012 г., получено в общината на 5.10.2012
г., че предоставените с първото писмо констатации и препоръки по внесеното
прединвестиционно проучване не са цялостно отразени и че проектът не отговаря
на посочени изисквания, а бе отказал финансиране по друга причина, то
възнаграждението по договора от 10.01.2012 г. се явява дължимо. Съответно,
дължимо тогава е и претендираното обезщетение за забава в размер на законна
лихва и на мораторна лихва, като падежът на задължението е датата на приемането
на работата и от тогава възложителят е в забава, поради е неоснователно
заявеното за първи път във въззивната жалба оплакване, че задължението за лихви
би възникнало от датата на поканата за плащане 16.10.2018 г. Уговорката между
страните по чл. 2 от договора относно цената и начина на плащане в частта й, че
договорената сума е до 49 800 лв. „след осигурено финансиране по ОПОС, до
размера на одобрените средства“, следва да се приеме за нищожна в тази нейна
част, както изрично претендира ответникът с отговора на исковата молба от
30.04.2019 г. Съгласно чл. 8 от ЗЗД договор се сключва с оглед определени
интереси и никой не би поел договорно задължение по чл. 258 от ЗЗД да извърши
работа срещу възнаграждение при наличие на клауза, определяща той да не получи
вече дължимото след изпълнението на работата възнаграждение, ако възложителят
не разполага със средства да го заплати. Недопустимо е с оглед разпоредбите на
чл. 258 и чл. 266,ал.1,изр.1 от ЗЗД, противоречи на тези разпоредби в договор
за изработка да се установява клауза, при която едната страна да получи
изпълнение (изготвена проектна документация), но да не осъществи своята
насрещна престация (плащане на възнаграждение). Несъмнено е в случая, че при
сключването на договора от 10.01.2012 г. общината не е имала осигурено
финансиране от ОПОС. Такава клауза относно начин на плащане на възнаграждението
по начало е типична при договори, сключени по реда на ЗОП, когато възложителят
има вече осигурено финансиране или осигурен заем, с оглед на което изпълнителят
приема плащанията да се правят в негова полза след предоставяне на средствата
от страна на финансиращият субект на възложителя при предприети в тази насока
надлежно действия от страна на възложителя, като до момента на предоставянето
възложителят да не се счита за изпаднал в забава за плащането на
възнаграждението за изпълнената работа от длъжника. Предоставянето на такова
финансиране обаче се решава по установени правила и когато осигурено
финансиране няма, то страната по един договор няма право и основание да включва
в договора клауза, предвиждаща спазване на една така изначално невъзможна предпоставка
за разплащане със съконтрахента.
Също
с оглед изчерпване на спора между страните и заявените във въззивната жалба
оплаквания и становище, следва да се посочи, че не може да се приеме, че с
клаузата на чл. 2 от договора в частта й „след осигурено финансиране по ОПОС, до
размера на одобрените средства“ допустимо с оглед нормата на чл. 25 от ЗЗД е
поставено условие. Във
въззивната жалба жалбоподателят променя своето становище поради това, че съдът
е приел действието на процесния договор да е приключило на 28.03.2014 г., и
вече претендира да не черпи права от направеното възражение за нищожност,
защото за жалбоподателя било налице отпадане на интерес от приемане на клаузата
за нищожна в посочената нейна част. Налице е недопустима с оглед нормата на чл.
266,ал.1 от ГПК промяна на становището на ответника, тъй като той едва във
въззивната жалба се позовава на тази клауза и черпи аргументи от нея, т.е.
претендира апелативният съд като въззивна инстанция да разгледа спора относно наличието
на задължение за плащане при съобразяване с тази клауза. Отново само за пълнота
следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД действието на
един облигационен договор или неговото прекратяване може да бъде поставено в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, чието сбъдване има обратно
действие, като се смята, че то се е сбъднало, ако страната, която има интерес
от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. В случая клаузата,
установена с чл. 2 от договора „след осигурено финансиране по ОПОС, до размера
на одобрените средства“, не се отнася до действието на договора, а касае
единствено начина на плащане на възнаграждението от възложителя за извършената
от изпълнителя работа. Затова не може да се приеме, че договорът за изготвяне
на проектна документация от 10.01.2012 г. е сключен под отлагателно условие. Нормата
на чл. 25 от ЗЗД намира приложение само при договарянето на условие, от което
зависи действието на самия договор, но не и, както е в процесния случай, когато
се договаря начин за осъществяване на едно от задълженията на едната към
другата страна. Несъмнено е, че с договора от 10.01.2012 г. от страните не е
постигано съгласие за ограничаване на действието на техните волеизявления в
насока правният резултат, с оглед на който се сключва сделката, да се прояви в
по-късен момент, след като настъпи определено обстоятелство, напротив, ясно е
изразена тяхната воля договорът да се изпълнява веднага, в срок до 25.01.2012
г. (т.е. в рамките на 14 дни от сключването му) и именно така са се осъществили
и правоотношенията между страните, като изпълнителят е изпълнил работата, а възложителят
я е предал в МОСВ, ОПОС за 2007-2013 г. с приемо-предавателния протокол от
30.01.2012 г. Несъмнено е и че при сключването на договора не е изразено от
страните съгласие договорът да породи веднага своето правно действие, но с
осъществяване на условен факт то да трябва да се преустанови, а ако той не
настъпи, сделката се запазва. Следователно договорът от 10.01.2012 г. не е
сключен при модалитет с оглед липсата на обуславящо неговото действие
волеизявление, поради което и по начало неоснователно от жалбоподателя се
претендира за приемане, че клаузата на чл. 2 от договора в посочената нейна
част е действителна и договорът следва да се счита сключен под отлагателно условие,
независещо от волята на общината, очевидно за да претендира, че до сбъдването
на такова условие сделката не произвежда правно действие и преди неговото
сбъдване кредиторът не може да иска изпълнение от длъжника. Клаузата на чл. 2
от договора в посочената нейна част няма основания да бъде разбирана като
отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, тъй като тя не съдържа условно
волеизявление, едва с настъпването на фактите по което се иска да възникне
правното действие на сделката (сделката се сключва с уговорка за изчакване на
получаване на финансиране и не се изпълнява докато не се осигурят средствата за
финансиране на строителството). В случая от текста на договора е видно, че
страните не са договорили известно време след сключването на сделката да не се
знае дали ще се породи желаното правно действие, като се чака да се сбъдне
отлагателно условие, напротив, договорено е изпълнение в рамките на 14 дни от
сключването на договора, с краен срок 25.01.2012 г., както е посочено в чл. 5
от договора. Договорено е следователно незабавно пораждане на действието на
сделката, като само относно начина на разплащане на възнаграждението за
изпълнената работа е посочена дължимост след осигуряване на финансирането по
ОПОС, при това до размера на одобрените средства. Установяване на изисквания
относно осъществяване на плащането на извършената работа несъмнено предполага
породено действие на договора и негово изпълнение с извършване от изпълнителя
на работата, чието плащане вече ще следва да се осъществява от възложителя. Неоснователен
е затова доводът, поддържан за първи път във въззивната жалба, изпълнителят по
договора с подписването му всъщност да е приел, че ще получи сумата след
осигуряване на финансови средства за проектирането като условие за заплащане на
стойността на договора, което е отлагателно и до неговото сбъдване сделката не
произвежда правно действие, до неговото сбъдване тя не е недействителна, но за
кредитора остава очакването от сбъдването на условието за осигуряване на
финансиране, като преди сбъдването на отлагателното условие кредиторът не може
да иска изпълнение от длъжника. Касае се за клауза, която урежда не условие по
смисъла на чл. 25 от ЗЗД, при което сделката е във висящо положение като едно
неопределено състояние, а предпоставките, при които следва да се изпълни едно
вече породено и напълно валидно задължение. За да се освободи длъжникът от
своето задължение по вече безусловно възникналото договорно правоотношение
следва да е настъпило такова събитие, което съставлява непреодолима пречка за
изпълнение на задължението, тъй като е създало такова състояние, че с оглед на
добросъвестността – с оглед на достъпните и практикувани способи за изпълнение
– всички усилия на длъжника да престира биха били лишени от практически
резултат. Липсата на парични средства обаче не може да бъде причина за
освобождаване на длъжника от задължението да плати, както изрично е посочено и
с разпоредбата на чл. 81, ал.2 от ЗЗД. Затова при наличие на основание по чл.
261,ал.1 от ЗЗД, което обаче в настоящия случай не се установява по изложените
по-горе съображения, възложителят дължи на изпълнителя възнаграждението в
договорения размер, независимо дали е получил или не финансиране по ОПОС. Неоснователно
общината – възложител на работата се опитва да се позовава, едва във въззивната
жалба и променяйки становището си за наличие на частична нищожност, на клаузата
на чл. 2 от договора, предвиждаща невъзможен начин за извършване на
разплащането при извършена надлежно от изпълнителя работа. По начало след като
възложителят не е осигурил надлежно финансиране на обекта чрез предоставяне на
средства от друг правен субект по установените от закона за това правила,
изцяло в негова тежест е задължението да плати възнаграждение толкова и тогава,
колкото и когато надлежно изпълни изпълнителят по договора.
Установява
се с оглед изложените по-горе съображения, че въззивната жалба се явява
основателна, поради което решението на окръжния съд като неправилно следва да
бъде отменено в обжалваните негови части и се постанови отхвърляне на исковете.
Съответно, решението следва да бъде отменено и в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца по спора и в
полза на ответната община следва да бъдат присъдени направените от нея за
производството по делото пред двете съдебни инстанции разноски в размер на (по
600 лв. за юрисконсултско възнаграждение за производството пред окръжния съд и
пред апелативния съд и 1299 лв. внесена ДТ за въззивното производство) 2 499
лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 141,
постановено на 25.10.2019 г. по т.д.
72/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е
осъдена О.С. да
заплати на „Л." ООД–гр. ***, ЕИК … възнаграждение по договор за възлагане на
малка обществена поръчка от 10.01.2012 г. в размер на 49 800 лв.,
обезщетение за забава върху същото парично вземане в размер на 15 148.81 лв. за времето
от 27.03.2016 г. до 26.03.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано
от 27.03.2019 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното плащане,
както и е осъдена О.С. *** да заплати на „Л." ООД–гр. ***
разноски в размер на 5 712, 82 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Л.“ООД-гр.С., ***, ЕИК … против О.С. ***, ЕИК … искове за осъждане на общината да заплати на дружеството-ищец сумата
49800 лв., представляваща неиздължено възнаграждение за изготвяне на проектна
документация съгласно договор от 10.01.2012 г., сключен между О.С.С. като
възложител и „Л.“ООД-гр. *** като изпълнител, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска 27.03.2019 г., както и на сумата 15 148,81
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за
периода от 27.03.2016 г. до 26.03.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Л.“ООД-гр.С., ***, ЕИК … да заплати на О.С. ***, ЕИК … сумата 2 499
лв. – разноски за производството по спора пред окръжния съд и пред апелативния
съд.
Решението може да се обжалва при условията на чл.
280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)