ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2534
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502628 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 70173/02.09.2022 г. от Ж. Г. А.,
ЕГН ********** от ***, против разпореждане № 18571/09.08.2022 г., постановено по
ч.г.д. № 7403/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е върната подадената от него
жалба вх.№ 54283/01.07.2022 г. против заповед № 3780/25.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта за разноските в полза на заявителя.
С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт. Изложени са
съображения, че на 25.07.2022 г. жалбоподателят е получил указание, като в
изпълнение на същото на 27.07.2022 г. е заплатил по сметка на ОС Пловдив сумата от
15,00 лева – държавна такса. Сочи, че е представил платежното нареждане по делото и
го представя в оригинал към жалбата си. Отправено е искане обжалваното
разпореждане да бъде отменено.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч.г.д. № 7403/2022 г. по описа на РС Пловдив е об-
разувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
подадено от Етажна собственост Пловдив ЖК Тракия, бул. „Шипка“ № 5, Комплекс
„Олимпия-1“, секция „Хармония“, вх. А, против Ж. Г. А., ЕГН ********** за сумата от
836,00 лева, представляваща задължение за разходи за стопанисване, поддръжка и
1
управление на общите части на сградата на Етажна собственост, включително външни
части, надземни и подземни паркоместа и гаражи за притежавания апартамент № 3 и
паркомясто № п16 за периода месец 11.2019 г. до месец 04.2022г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението по
чл. 410 от ГПК - 23.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото в размер на сумата от 25,00 лева за държавна такса и 300,00 лева
адвокатско възнаграждение.
Искането е уважено и за посочените вземания е издадена заповед №
3780/25.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. С оглед
постъпило възражение от длъжника по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, до заявителя са
дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, че може да предяви иск за вземането си,
като към молба вх.№ 64626/10.08.2022 г. са представени доказателства за предявен във
връзка с указанията иск.
От длъжника е депозирана и жалба вх.№ 54283/01.07.2022 г. против заповед
№ 3780/25.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта
за разноските в полза на заявителя. С разпореждане № 15464/05.07.2022 г. тази жалба е
оставена без движение, до отстраняване на констатираните от съда нередовности, а
именно: да бъдат представени доказателства за внесена държавна такса в размер на
15,00 лева по сметка на ОС Пловдив.
С обжалваното сега разпореждане № 18571/09.08.2022 г. е върната е жалба
вх.№ 54283/01.07.2022 г., подадена от Ж. Г. А.. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е
изпълнила дадените ѝ указания.
Този краен извод е правилен.
Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, частната
жалба се връща, когато не са отстранени в срок допуснатите нередовности.
Няма спор, че към жалба вх.№ 54283/01.07.2022 г. не е приложен документ
за внесена такса, каквото е изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, във вр. с чл. 275, ал. 2
от ГПК, както и че такава е дължима на основание чл. 18 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Последното представлява нередовност
по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК и за отстраняването на същата до
жалбоподателя са дадени точни и ясни указания. Предоставен е едноседмичен срок за
изпълнението им, като са изрично указани и неблагоприятните последици при
неизпълнение в срок на указанията на съда, а именно, че жалбата ще бъде върната.
Разпореждане № 15464/05.07.2022 г. с указанията на съда е връчено до жалбоподателя
на 25.07.2022 г. Едноседмичният преклузивен срок за отстраняване на нередовностите
е изтекъл на 01.08.2022 г. (понеделник, работен ден), съобразно правилата за броене на
сроковете по седмици, регламентирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК. До тази
2
дата, както и до датата на постановяването на разпореждането за връщане,
нередовностите на жалба вх.№ 54283/01.07.2022 г. не са отстранени. Действително към
частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция са представени доказателства
за внесена на 27.07.2022 г. по сметка на ОС Пловдив държавна такса в размер на 15,00
лева. Не се установява обаче (въпреки че се твърди платежното нареждане да е
входирано в съда), в дадения срок, да са представени доказателства по ч.г.д. №
7403/2022г. на РС Пловдив за платената такса, в какъвто смисъл са изричните указания
на заповедния съд. При това положение жалба вх.№ 54283/01.07.2022 г., като
нередовна, подлежи на връщане, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
275, ал. 2 от ГПК.
До същите крайни изводи е достигнал и решаващият състав на РС Пловдив,
поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното
с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 18571/09.08.2022 г., постановено по ч.г.д. №
7403/2022г. по описа на Районен съд Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3