О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
200 11.06.2020г. гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен
граждански състав, на втори юни две хиляди
и двадесета година в закрито заседание,
в следния състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Росица
Василева
при участието на секретаря………, като разгледа докладваното
от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№251 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 във връзка с чл.413 ал.2 и чл.411 ал.2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Обжалвано е разпореждане на Панагюрски районен съд
№181 от 05.02.2020г. постановено по гр.д.№54/2020г. по описа на същия съд, в
частта с която е отхвърлено заявление с вх.№ 407/31.01.2020 г., подадено от „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ ********* (универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД), чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България , ЕИК: *********, В
ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу М.С.Г. с
настоящ адрес: ***, ЕГН: **********, за разликата над сумата от 1130,85лв до
1400,51лв. - претендирана главница,
както и за следните суми: 471,85лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017г. до
05.02.2020г.; 216,77лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2017г. до
19.01.2020г.
В частната си жалба с вх.№719 от 19.02.2020г. подадена
от заявителя „БНП П.П.Ф.“ С.А., Франция, Париж, рег.№ ********* чрез „БНП П.П.Ф.“
С.А. клон България , гр.С., ж.к.“М. 4“, Бизнес парк С., сгр.14 чрез юрисконсулт
П.П., се поддържа, че отказът е
неправилен и незаконосъобразен.Оспорва се приетото от заповедния съд, че
процесния договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради
неспазване изискването, закрепено в
чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК. Коментира се, че нормата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК установява изискване договорът за потребителски кредит /ДПК/ да съдържа
подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. В тази връзка се
поддържа, че погасителният план към ДПК,
в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК съдържа информация за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Акцентира се, че изискване за
посочване отделно на главницата и на лихвата, в рамките на отделната
погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, която
касае хипотеза в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен
договор за кредит и при което за него се поражда право да получи нов
погасителен план и че само в този случай планът трябва да съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент. Сочи се разпоредбата на чл.11 ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага
чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момента на ДПК извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания. Навежда извод, че
хипотезата на чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК не следва да се смесва с тази по т.11, приложима
/втората/ в процесния случай и съобразно която
не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния
план. В този смисъл частният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното
решение в неговата отхвърлителна част. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и се върне делото на заповедния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в
предвид следното:
На 31.01.2020г. пред Панагюрски районен съд е
инициирано заповедно производство по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя
“БНП П.П.Ф.“ С.А,Париж, рег.№*********, чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България, с
искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника М.С.Г., с ЕГН-********** ***,
за сумата от 1400.51лв-главница; възнаградителна лихва-471.85лв от 05.10.2017г.
до 05.02.2020г.; мораторна лихва от 216.77лв от 05.11.2017г. до 19.01.2020г. и
законна лихва за забава от момента на постъпване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението. Като обстоятелства, от които произтича
вземането в т.12 от заявлението заявителят е посочил, че вземането му произтича
на договор за кредит №CREX-14407250,
сключен на 13.01. 2017г. между „БНП П.П.Ф.“
като кредитор и М.Г. като кредитополучател. Излагат се обстоятелства, че
договорът е сключен за закупуване на стоки и услуги на изплащане на стойност в
общ размер на 1596лв за срок от 36месеца, обхващащ периода от сключването на
договора до 05.02.2020г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата
главница.Посочено е още, че е договорено
кредитът за стоки и услуги да бъде
изплатен на 36броя равни месечни вноски, всяка в размер на 66.45лв и е на база индивидуалния кредитен
профил на ответника с определен годишен
лихвен процент /ГЛП/ от 27.24% и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 30.92% като е посочена и общата стойност
на плащанията. Изложено е и че след
сключване на договора, сумата предмет на договора е преведена по сметка на
упълномощения търговски партньор, което представлява изпълнение на задължението
на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на договора,
съставляващо плащане, извършено от кредитора и за сметка на кредитополучателя
по дължимо и платимо вземане на търговския партньор от кредитополучателя и
създава задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора 36 месечни погасителни вноски, всяка от 66.45лв.
Изложено е, че по този начин между страните е възникнала облигационна
обвързаност по процесния договор, като за кредитополучателя е възникнало
задължението да изплаща заема съобразно договорения погасителен план. Заявено е
още, че длъжникът преустановил редовното
обслужване на стоковия потребителски кредит на 05.10.2017г., към която дата са
заплатени 7бр. погасителни вноски, като на основание чл.3 от договора, при
забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху неизплатената главница по заема.Посочено е, че при просрочие на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по
договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Изтъква се факта,
че предсрочната изискуемост е настъпила
на 05.11.2017г.-датата на втората пропусната
месечна вноска, като от посочената дата
вземането на кредитора станало ликвидно и изискуемо в целия му размер,
предвид на което на 12.03.2019г. на длъжника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, с която кредитът изрично бил обявен за предсрочно
изискуем. В т.14 от заявлението, „Допълнителни изявления и допълнителна информация“
заявителят сочи, че „Такса ангажимент“ е такса, срещу която кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1 т.5 от ДР към ЗПК при
съдържащите се в договора условия,
размери и срокове и че тази такса е начислена и дължима при отпускане на
кредита и се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита
и не се олихвява. За ГЛП е посочено, че представлява лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се
прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. За ГПР е посочено, че той
показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по
кредита се добавят всички останали
разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него и че той представлява общата цена
на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на
отпуснатия и редовно обслужван кредит. И че при изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка
на клиента, свързани с отпускането на кредита. По отношение на лихвата за
забава е посочено, че тя е равна на
основния лихвен процент/ОЛП/, обявен от БНБ за съответните две полугодия за текущата година плюс 10% и
влизат в сила съответно на 01.01. и на 01.07. на текущата година, изчислявана и
на дневна база и равна на 1/360 част от годишния й размер. Със
заявлението се претендира присъждане и на
съдебни разноски в размер на 40.35лв заплатени като държавна такса и още
50лв за минимално юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението е приложен
цитирания договор за кредит, заедно с неговите приложения.
За да отхвърли така депозираното заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК за разликата над сумата от 1130.85лв и до
1400.51лв-претендирана главница, както и за
сумите 471.85лв-възнаградителна
лихва за периода от 0510.2017г. до 05.02.2020г. и сумата от 216.77лв-мораторна
лихва за периода от 05.11.2017г. до 19.01.2020г., заповедният Панагюрски
районен съд в обжалваното си
разпореждане е изложил следните аргументи-Цитирана е разпоредбата на чл.11 от ЗПК, предвиждаща минимално необходимото съдържание, на което следва да отговаря
ДПК, като чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК
предвиждат, че в договора следва да са посочени условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план , съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределяне
на вноските между различните неизплатени суми, дължимите плащания, срокове и
условия за тяхното извършване, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и
когато е приложимо допълнителните разходи. Цитира се и разпоредбата на чл.22 от ЗПК предвиждаща, че когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.7-т.12 ДПК е недействителен, в който случай,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва и други разходи по кредита (по аргумент на чл.23 от ЗПК).В тази връзка
съдът е коментирал и клаузите на ДПК като е отчел, че страните са постигнали
съгласие кредиторът да предостави на длъжника сумата от 1596лв, а последният се
е задължил да я върне на 36 равни месечни вноски, всяка в размер на 66.45лв, в
срок до 05.02.2020г., като не е посочено при заплащане на всяка погасителна вноска каква част от главницата, лихвите и останалите
такси се погасява, че липсва информация как се образува всяка погасителна
вноска- каква част от вноската е главница, лихви и разноски, тоест доколкото
погасителния план не съдържа изискуемите се по закон реквизити (разпределение
на вноските между различните неизплатени суми), предвид на което заповедният
съд приема, че погасителен план липсва, което води по аргумент на чл.22 от ЗПК,
до недействителност на сключения ДПК. Допълнено е от съда, че недействителността на договора, който е
сключил потребителя, следва да се основава на интереса му, с оглед защита на
неговите права, предоставени му от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., и предвид служебното задължение на съда да следи за съответствието
на договора сключен с потребител с
императивните правила ,закрилящи неговите интереси.С това заповедният съд
обосновава тезата си, че съгласно чл.23
от ЗПК длъжникът дължи единствено чистата стойност на отпуснатия кредит,като
при съобразяване на платените до момента вноски от потребителя /7/ равняващи се
на 465.15лв и след приспадането им от главницата, признава остатъчно задължение
на потребителя от главницата от 1130.85лв по ДПК и за тази сума постановява да се
издаде заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва
от 31.01.2020г. и разноски, уважени частично в размер на 48.90лв. За признатото
от заповедния съд парично вземане по част от главницата, законната лихва и
разноските, е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №27 от 05.02.2020г.
Тези доводи на заповедния съд съобразени с оглед предмета на производството и с
предмета на въззивната жалба, не се споделят от въззивната инстанция, като
Окръжният съд излага следната обратна теза
на възприетата от Панагюрски районен съд:
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ въвеждат
императивно изискване във всички случаи
на сключване на ДПК кредиторът следва да изготви като неразделна част от
договора конкретен и ясен погасителен план, който да отговаря на изисквания на
чл.11 ал.1 т.11 и на т.12 от ЗПК. В първата хипотеза (т.11) погасителният план,
следва да съдържа информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а
съгласно т.12 от ЗПК следва да съдържа информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; като
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Тези две хипотези са взаимно свързани и взаимозависими.
Независимо от това, в случая неправилно заповедният
съд е отхвърлил искането за част от
претендираната главница, заедно с възнаградителната лихва и мораторната лихва
за забава, с мотив, че договорът за заем е недействителен на основание чл.22
във връзка с чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК тъй като погасителния план не съдържал
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата
и допълнителните разходи, водещо на извод изобщо за липса на такъв план. В тази
връзка следва да се отбележи, че в
цитираната законова разпоредба е предвидено, че ДПК следва да съдържа
информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания;че
погасителния план посочва дължимите плащания и срокове и условия за
извършването на тези плащания; че планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо
допълнителните разходи;че когато лихвения процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно ДПК,в погасителния план се посочва ясно, че
информацията,съдържаща се в плана е валидна само до последващата промяна на
лихвения процент или на допълнителните разходи, съгласно ДПК /т.8 и следващите
от договора/.
Съгласно чл.10 §2, буква „з“ и буква „и“ от ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
(консолидирана версия), е предвидено, че договорът за кредит посочва по ясен и
кратък начин размера, броя, периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато
е уместно реда на разпределение на вноските между различни неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването /б.“з“/, и б.“и“ - при погасяване на главницата по
срочен договор за кредит, правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно и по всяко време през целия срок на действие на договора за кредит
извлечение под формата на погасителен план;Погасителният план посочва дължимите
плащания и сроковете и условията, отнасящи се до извършването на тази плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и, когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или
когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за
кредит, погасителният план посочва по ясен и кратък начин факта, че данните в
плана са валидни само до последваща промяна на лихвения процент или на
допълнителните разходи съгласно договора за кредит, като съдържанието им е
почти дословно възпроизведено с отделни корекции и допълнения, но със запазен
основен замисъл и посока в чл.11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК. Съгласно чл.22 параграф 1 от същата Директива,
„Хармонизация и императивен характер на настоящата директива“, е предвидено, че
доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите
членки могат да не запазят и въвеждат
разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. В тази
връзка следва да се отбележи, че е налице съдебна практика на Съда на
Европейския съюз по Директива 2008/48/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета/консолидирана версия/, съгласно която и с оглед Решение
на Съда/трети състав/ от 09.11.2016г. по дело С-42/2015г.(Home Credit
Slovakia a.s. Klara Biroova), в което е прието, че чл.10, параграф 2, букви „з“ и
„и“ от Директивата, трябва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за
кредит, предвиждащ погасяването на главницата, чрез последователни вноски, не трябва да уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница; че тези разпоредби тълкувани
във връзка с чл.22, параграф 1 от тази Директива, не допускат държавата членка
да предвижда такова изискване в националната си правна уредба; че ЗПК след
като е транспонирал Директива 2008/48/ ЕО-параграф 2 от ДР на ЗПК, от това следва,
че националният съд следва да съобрази
практиката на Съда на ЕС по тази директива, което означава, че не е необходимо погасителния план да съдържа такава разбивка на всяка
погасителна вноска показваща погасяването на главницата, лихвата и
допълнителните разходи. По отношение на погасителните вноски чл.11 ал.1
т.11 от ЗПК предвижда само ДПК да
съдържа на разбираем език условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Видно от условията на договора за потребителски кредит,
приложен към заявлението до заповедния съд, е посочена общата цена на
стоките-1596лв, размер на кредита 1596лв, размер на месечна погасителна
вноска-66.45лв, брой погасителни вноски -36бр., обща стойност на плащанията-2392.20лв,
ГПР-30.92% и фиксиран лихвен процент-27.24%. Съгласно погасителния план,
инкорпориран в ДПК падежна дата е пето число на месеца, размера на вноската е от 66.45лв , като е посочена и
оставащата главница след съответната погасителна вноска. В т.2 на договора е
посочено,че месечните погасителни вноски са формирани от изплащане на
главницата по кредита и ведно с
надбавка, представляваща печалба, а в т.3 е предвидено, че при забава на една
или повече месечни погасителни вноски, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, като
вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер при просрочване на две
или повече месечни вноски, заедно с надбавките и дължимото обезщетение за
забава, без да се уведомява потребителя.Посочено е, че законната лихва за
забава се формира от ОЛП на БНБ плюс 10%, като се изчислява съответно за
първото и за второто шестмесечия на календарната година. В т.4 е предвидено, че
поредността на погасяване на вземането с месечните вноски е разноски, лихва, главница.Предвидено
е право на потребителя предсрочно да прекрати договора.Предвидено е още, че във
всеки един момент кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за
състоянието на договора под формата на погасителен план, с отбелязване на
извършените и предстоящите плащания /т.8/, като и право на кредитора да цедира
вземането /т.13/. Посочено е още, че потребителят удостоверява с подписа си положен
под договора, че е получил стоката/услугата описана в раздел “Финансирани стоки
и услуги“-акцесоари за фотоапарати и видеокамери и фотолаборатория, която му е продадена и предадена в добро функционално
състояние от упълномощения търговски партньор. Приложена е фактура към договора
за закупените от потребителя стоки и услуги
от 13.01.2017г. №542956 на посочената стойност от 1596лв.
Следва да се отбележи, че заповедта за изпълнение на
парично задължение е издадена в деня на плащане на последната погасителна вноска
по кредита, или към момента на висящността на спора пред въззивната инстанция,
действието на договора е приключено поради изтичането на срока за който той е
бил сключен-до 05.02.2020г. датата на плащане на последната по време
погасителна месечна вноска.
Предвид изложеното налага се извода, че частната жалба
е основателна.
Погасителният план има изискуемото се по закон
съдържание и той е напълно редовен, независимо, че посочената Директива не
предвижда нарочното му изготвяне във връзка с погасяването на главницата по
кредита чрез последователни вноски. Предвид на факта, че в същност, в случая той
съдържа и се състои само от два компонента-главница и договорна лихва, при данни
за размера на остатъчната главница след всяка погасителна вноска елементарно
може да се определи и без особени затруднения какъв е размера на погасяваната ежемесечно част от дължимата
главница и какъв е размера на погасяваната част от възнаградителната лихва по кредита. Както е посочено в решението на
Европейския съд по отправено преюдициално запитване, ДПК може изобщо да не
съдържа погасителен план поради което
няма основание националното законодателство да предвижда по-рестриктивен режим и да изисква безусловно наличието му към ДПК, както
и да прогласява договора за недействителен при липса на такъв погасителен план.
Предвиждайки обаче такова правно положение, националният законодател е излязъл
извън рамките на транспонираната Директива и е въвел недопустимо по-строги и
допълнителни ограничения и рестриктивен режим по отношение основанията за
прогласяване на ДПК за недействителен, какъвто е въпроса за редовността на
погасителния план, което разпоредбите на чл.10 ,параграф 2, букви „з“ и „и“ от
Директива 2008/49 не допускат държавата членка да предвижда такова изискване /уточняване
на вноските под формата на погасителен
план за това каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването
на главницата/. В тази смисъл няма основание да се приеме, че ДПК е
недействителен поради липса на погасителен план така както е приел заповедния
съд, най-малкото и поради това, че той фактически съдържа необходимата и достатъчна
информация под формата на извлечение или поне без особени затруднения може да се
определи с точност размера както на погасяваната
главница така и размера на погасяваната възнаградителна лихва по отделно за всеки
календарен месец.
От извършената служебна проверка, въззивният съд не констатира
наличие на неспазени други изисквания на ДПК по чл.10 ал.1, чл.11. ал.1,
т.7-т.12, т.20 и ал.2 от ЗПК, които да водят до неговата
недействителност. Освен това размера на уговорената възнаградителна лихва е в
рамките на до 3/три/ пъти законната
лихва, което съответства на утвърдената съдебна практика и не противоречи на
добрите нрави, а размерът на мораторната
лихва съответства на изискването, въведено с разпоредбата на чл.33 ал.2 от
ДПК-до размера на законната лихва. Уговореният годишен процент на
разходите /ГПР/ съответства на размера,
предвиден в чл.19 ал.4 от ДПК-не повече от пет пъти размера на законната лихва.
Не се установяват и неравноправни клаузи
в договора по смисъла на чл.143 и следващите от ЗЗП, както и нарушения водещи
до нищожност на договора по чл.26 от ЗЗД.
Предвид изложеното ще следва да се отмени разпореждането
на Панагюрски районен съд и се постанови издаване на заповед за изпълнение и за
останалите претендирани суми-главница, лихви и разноски.
Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ разпореждане на Панагюрски районен съд №181 от
05.02.2020г. постановено по гр.д.№54/2020г. по описа на същия съд, в частта с
която е отхвърлено заявление с вх.№ 407/31.01.2020 г., подадено от „БНП
П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№ ********* (универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД), чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А.
клон България , ЕИК: *********, В
ЧАСТТА, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу М.С.Г. с
настоящ адрес: ***, ЕГН: **********, за разликата над сумата от 1130,85лв до
1400,51лв. - претендирана главница,
както и за следните суми: 471,85 лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.10.2017 г. до
05.02.2020г.; 216,77лв. – мораторна лихва за периода от 05.11.2017г. до
19.01.2020г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№
********* (универсален правоприемник на
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД), чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А. клон България , ЕИК:
*********, и против М.С.Г. с настоящ адрес: ***, ЕГН: **********, за следните
суми : сумата от 269.66лв/двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки/, представляваща разликата над 1130,85лв и до 1400,51лв. -
претендирана главница, ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020г. до
окончателното й изплащане; сумата от 471,85лв.
/четиристотин седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки/ –
възнаградителна лихва за периода от
05.10.2017г. до 05.02.2020г.; 216,77лв. /двеста и шестнадесет лева и седемдесет
и седем стотинки/ – мораторна лихва за периода от 05.11.2017г. до 19.01.2020 г.,
както и разноски в заповедното производство, а именно сумата от 41.45лв /четиридесет
и един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща разликата над уважените
48.90лв и до претендираните 90.35лв., като вземането произтича от задължение по договор за кредит CREX-14407250, сключен на 13.01.2017г. между М.С.Г. и „БНП П.П.Ф.“ЕАД.
ВРЪЩА делото на Панагюрски районен съд за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посочените в диспозитива на настоящото
съдебно определение суми.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.