Определение по дело №1141/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1131
Дата: 4 май 2022 г. (в сила от 4 май 2022 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20225300501141
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1131
гр. Пловдив, 04.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300501141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на „Общинска банка“ АД, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Врабча“ №6, ЕИК *********, чрез
пълномощника му по делото юрк. В.С.., против разпореждане №5101 от 03.03.2022г. на
РС- Пловдив, 21-ви гр.с., постановено по ч. гр. д. №20225330102510, с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против В.Н. Й., ЕГН
**********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска
се отмяната му и издаване на поисканата заповед за изпълнение и изпълнителен лист
за сумите, посочени в заявлението.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните
по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
подадено от „Общинска банка“ АД, с което е поискано издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист против В.Н. Й., ЕГН **********, за
вземания по договор за потребителски кредит, сключен на 27.05.2020г., чиято
предсрочна изискуемост е настъпила. Като документ, от който произтича вземането, е
представено извлечение от счетоводните книги на банката, в което е посочено, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 01.02.2022г. Към заявлението са
представени заверено копие от договора и покана от банката до длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост, която видно от отразеното на гърба й е
била връчена от служител на ЧСИ Х.С. чрез залепване на уведомление на постоянния
адрес на длъжника- гр. *****, бул. „*********“, №*** С обжалваното в настоящото
производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че банката- заявител не
е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземанията
си по договора, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за обявяването й.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков
1
кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на
длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Законът не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения
между страните по договорните правоотношения, като в съдебната практика се приема,
че при липса на конкретна уговорка в договора за това редовно връчен на длъжника е
документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис по
правилата на ГПК, включително от нотариус или частен съдебен изпълнител. В случая
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение банката се позовава на извършено
връчване на уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост чрез частен
съдебен изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.5 от ЗЧСИ това е допустим
начин на връчване на съобщения във връзка с гражданскоправни отношения, за който
съгласно чл.43 от ЗЧСИ се прилагат разпоредбите на чл.37-58 от ГПК. Към
заявлението като доказателство за уведомяването на длъжника е представена само
поканата, на гърба на която връчителят е отразил, че според съсед- „г-н Г.“
апартаментът е продаден от три години и има нови собственици, а частният съдебен
изпълнител е удостоверил връчването на поканата чрез залепване на уведомление по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, като е посочил, че при направени справки не е бил установен
друг адрес на длъжника, нито сключени от него трудови договори. Според настоящия
състав на съда при така представените по делото доказателства не би могло да се
приеме, че волеизявлението на банката за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита е надлежно връчено на длъжника. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.1
и 3 от ГПК връчването чрез залепване на уведомление се извършва когато „ответникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението“, като „невъзможността ответникът
да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на
адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден“. В случая по делото липсват доказателства за
изпълнение на посочените изисквания на закона /три посещения в продължение на един
месец, с интервал от поне седмица между всяко от тях, вкл. в неприсъствен ден/ за
пристъпване към връчване чрез залепване на уведомление. Действително разпоредбата
на чл.47, ал.1, изр.4 от ГПК предвижда, че същите не се прилагат „когато връчителят е
събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил
това с посочване на източника на тези данни в съобщението“. От посочената от връчителя
информация обаче не може да се приеме, че са налице условията за неприлагане на
изр.3 на чл.47, ал.1 от ГПК, тъй като същият не е посочил надлежно източника на
същата- вписването като такъв на „г-н Г.“ не представлява такова посочване, тъй като
не позволява идентификацията на лицето с оглед извършване на проверка на данните.
Предвид горното се налага изводът, че не са изпълнени изискванията на чл.47, ал.1 от
ГПК за връчване на поканата чрез залепване на уведомление, поради което и
извършеното такова е нередовно и не е породило правни последици. Отделно от това
по делото не са представени извършените от частния съдебен изпълнител справки за
адреса и местоработата на длъжника, които съгласно разпоредбата на чл.47, ал.3 от
ГПК са задължителни условие, за да се приеме за редовно връчването чрез залепване
на уведомление. Не са представени и доказателства по утвърдения образец за реалното
залепване на уведомление на адреса, за местата, на които е залепено, и за съдържанието
му. След като длъжникът не е бил редовно уведомен за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита, то претендираните срещу него вземания не са изискуеми,
което е пречка да се издаде заповед за изпълнение за същите. Предвид горното
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5101 от 03.03.2022г. на РС- Пловдив, 21-ви
2
гр.с., постановено по ч. гр. д. №20225330102510, с което е отхвърлено заявлението на
„Общинска банка“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК против В.Н. Й., ЕГН **********.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3