Р
Е Ш Е Н И Е
10.01.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
08.01. 2020
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1461 2019
дело № по описа за г.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА., Париж”, рег. № **********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр.14, представлявано от Димитър Димитров - заместник управител, чрез
юрисконсулт Н.М., е предявило срещу И.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и
сл. от ЗПК, обективно съединен при условия на евентуалност с искове по чл.79 и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че се е намирал
с ответника в договорни правоотношения, тъй като при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер PLUS-13612182 И.Д.Г. е
дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта МаstегСаrd. На 29.11.2016 г. тя
активирала предоставената й кредитна карта № Саrd-14124081, с максимален
кредитен лимит в размер 1000 лв. Този лимит представлява револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства (РОS)
и др., осъществени чрез издадената му кредитна
карта.
Върху усвоената сума се начислява
годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения
годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на
задължението.
Ответницата е преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.02.2017 г., когато е последното
плащане по нея, като балансът е в размер на минус 1373, 17 лв. Впоследствие са
постъпили две плащания, на 11.05.2018 г. и на 12.07.2018 г., всяко в размер на
30 лв., с които са погасени задължения за разноски.
Поради това към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК задължението на ответника по кредитната
карта е в размер на 1373, 17 лв., представляващо използваната главница в размер
на 1042, 06 лв., както и договорна лихва от 01.02.2017 г. (първа пропусната
вноска) до 10.11.2017 г. (дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение)
върху използваната сума в размер на 331, 11 лв. Ответницата дължи и обезщетение
за забава в размер на законната лихва в размер на 64, 09 лв. за периода от
10.11.2017 г. (датата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.01.2019
г. (датата на завеждане на делото).
За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение. В законоустановения срок получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Искането е за признаване за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца: 1042, 06 лв. -
главница по револвиращ кредит; 331, 11 лв. - договорна лихва по кредита за
периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 64, 09 лв. - обезщетение за забава
на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.01.2019 г., или
общо дължима сума 1437, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане. Претендират се и разноски.
При условия на евентуалност е
предявен осъдителен иск за същата сума, по който ищецът счита, че предявяването
му има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, като с
връчването на исковата молба до ответника е достигнало волеизявление за отнемане
преимуществото на срока. Искането е за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца: 1042, 06 лв. - главница по револвиращ кредит; 331, 11 лв. - договорна
лихва по кредита за периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 64, 09 лв. -
обезщетение за забава на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до
11.01.2019 г., или общо дължима сума 1437, 26 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на получаване на исковата молба от ответника до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му
особен представител. Оспорва се уведомяването за предсрочната изискуемост на
вземанията. Направено е възражение за нищожност на договора за револвиращ кредит
поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие, противоречие със закона
и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК; възражение за нищожност на
клаузата на чл.10.4 от договора като неравноправна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил
оформени в един документ договор за паричен кредит с номер PLUS-13612182 и договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта от 06.07.2016
г., сключени между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.Д.Г.. В чл.15 се сочи,
че договорът за кредитна карта е безсрочен, като съгласно чл.16 за ползването
на определения кредитен лимит е дължима годишна лихва, както и такса за
ползване на кредитната карта, посочени в приложението по чл.21. Съгласно чл.18
от договора, кредитополучателят изплаща задълженията си с месечни погасителни
вноски, чиито минимален размер е определен с приложението към договора.
Съгласно чл.20, при неплащане на една или повече месечни вноски кредиторът
блокира картата до заплащане на всички дължими суми; при неизпълнение на това
задължение на кредитополучателя до два месеца от последното плащане, намира
съответно приложение чл.5 от договора с номер PLUS-13612182: дължимо е обезщетение за забава,
като при просрочване на две вноски, от падежа на втората вземането става
предсрочно изискуемо в пълния му размер.
В чл.21 от договора е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена
от кредитора на кредитополучателя заедно с приложение, неразделна част от
договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит; задължения
за плащания възникват след активирането на картата. Съгласно приложението към
договора за кредитна карта, кредитният лимит е 1000 лв., лихвеният процент е 35
% годишно, ГПР – 44, 90 %, месечната такса – 4 лв., минималната погасителна
вноска – 60 лв. Ищецът е представил и месечно извлечение по кредитната карта на
ответницата с дължима сума към 01.11.2017 г. 1373, 17 лв. и покана до
ответницата с дата 16.11.2017 г. за заплащане на вземането в пълния му размер,
предвид преустановените плащания на погасителните вноски, без приложени
доказателства за доставяне на поканата.
Приложено е ч.гр.д. № 198/2019
г.
по описа на ДнРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК и
са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на РС –
Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането – сключването на договора за кредит, предаването на
сумата по него, както и поемането на задължение от ответника да върне
посочената в договора сума; следва да установи размера на задълженията на
ответника за главница и лихва.
С доклада по делото е
прието за безспорно сключването на договора за револвиращ кредит и активирането
на 29.11.2016 г. на кредитната карта от ответницата. Не е спорно и
преустановяването от ответницата на редовното обслужване на кредитната карта на
01.02.2017 г.
Неоснователно е възражението
за липса на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането
/липса на уведомяване на ответницата преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/. От клаузите на договора за издаване и ползване на кредитна карта се
установява, че правоотношението е безсрочно и следователно понятието предсрочна
изискуемост не намира приложение; препращането към чл.5 от договора с номер PLUS-13612182 /в който е уредена предсрочна
изискуемост по отношение на отпуснатия паричен кредит/ е съответно, т.е. при
съобразяване на особеностите на правоотношението.
Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД, ако
задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Предвид безсрочния характер на договора, не е необходимо предварително уведомяване
на длъжника за необходимостта да изпълни цялото си задължение. Спирането на
плащанията от длъжника има за последица преустановяване на действието на
клаузата за разсрочено изплащане на използваната част от револвиращия кредит;
съгласно чл.66 ЗЗД, кредиторът не е
длъжен да приеме изпълнение на части.
Неоснователно
е възражението за нищожност във връзка с уговорения лихвен процент и годишен
процент на разходите – те не надвишават ограничението, въведедно с чл.19, ал.4
от ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Предвид съдържанието на договора съдът счита,
че са спазени и изискванията на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК – действително лихвеният процент и годишният процент на
разходите са посочени в приложението, което е връчено на ответницата след
подписване на договора, заедно с издадената кредитна карта, но изрично в
договора се сочи, че плащания се дължат само след активиране на картата; при
липса на съгласие с параметрите на ползвания револвиращ кредит, респ. – липса
на активиране на картата, договорът не би породил никакви последици.
Неоснователно
е възражението за нищожност на
клаузата на чл.10.4 от договора като неравноправна – чл.10 няма алинея 4 и
освен това се отнася не до процесния договор, а до договора между страните за
паричен кредит.
По изложените
съображения предявеният иск за признаване за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищеца: 1042,
06 лв. - главница по револвиращ кредит от 06.07.2016 г.; 331, 11 лв. -
договорна лихва по кредита за периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 64, 09
лв. - обезщетение за забава на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017
г. до 11.01.2019 г., или общо дължима сума 1437, 26 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, е основателен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото
/за държавна такса – 121, 25 лв., възнаграждение за особен представител на
ответника – 330, 60 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в размер общо на 551, 85 лв., както и разноски по ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на ДнРС в размер общо на 78, 75 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на И.Д.Г.,
ЕГН **********, че дължи на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс СА.“, Париж рег.
№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, ЕИК
*********, вземане, възникнало на основание неизпълнение на договор за револвиращ кредит от 06.07.2016
г.: 1042, 06 лв. - главница; 331, 11 лв. - договорна лихва по кредита за
периода от 01.02.2017 г. до 10.11.2017 г.; 64, 09 лв. - обезщетение за забава
на основание чл.76 от ЗЗД, за периода от 10.11.2017 г. до 11.01.2019 г., или
общо дължима сума 1437, 26 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
31.01.2019 г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И.Д.Г.,
ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА.,
Париж“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“, ЕИК *********,
сумата 551, 85 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 198/2019 г. по описа на ДнРС в размер общо на 78, 75 лв.
Посочената от ищеца банкова сметка ***: ***, В1С/SWIFТ: ВNРА ВGSX, БНП Париба С.А. -
клон София.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: